Пророка Mухаммед и неговото слово

Една от степените на висшия разум на Пророка Мухаммед се проявява в афористичния характер на думите му.

Да, той бил господар на словото. И как да не е, след като Всевишния го е изпратил да оповестява Неговото послание.

Досега всеки е изричал немалко мъдри думи в зависимост от степента на своето познание и доколкото притежава дар слово, но словото на Пратеника на Аллах се отличава с по-дълбокия си смисъл, със съвършеното си изящество и неподражаемото си красноречие.

Неговото слово било толкова благозвучно, изразително и въздействащо, че когато говорел, умовете на слушателите му се омайвали, погледите им се променяли, сърцата едва не спирали да туптят, разумът и мисълта се подчинявали, чувствата се пробуждали отново и душите сякаш литвали. Всевишния надарил речта му с такава въздействаща сила, че онези, които имали щастието да го слушат, сякаш онемявали, омагьосани от благоговението си пред Господаря на словото, Чиито думи са най-съдържателни и Чието красноречие е най-впечатляващо. Когато от неговите уста започвали да се ронят бисерите на мъдростта, речта на мъдреците и мислителите се сковавала; когато разказвал за доброто, красивото и истината, красноречието му пленявало душите на слушателите му; когато пламенно осъждал злодеянията, грехът и безбожието се удавяли в собствената си грозота; и особено, когато ентусиазирано проповядвал религията си, привеждайки аргументи, доказателства и доводи, той оковавал във вериги езиците на всички помрачени души и погребвал мракобесието.

Пророка напълно осъзнавал, че е удостоен с висше благо и не се притеснявал да изтъква това с намерението да изразява благодарността си към Всевишния, защото го е облагодетелствал. Той казвал: "Аз съм Мухаммед и съм неграмотен пророк. След мен друг пророк не ще се появи. Аз съм удостоен с изводното, последно и лаконично слово."1 Така той отчитал Божията благодат. Пророка оповестявал, че е най-изкусния оратор на всички времена с блестящите си изказвания като следното: "Хора, аз съм удостоен с възвишено слово и с честта да изрека последната дума, в която се крие решението на всеки проблем."2

И наистина, най-възвишеният Пророк бил като славей, който с живително дихание възпявал розите в Божията градина. В тях той изливал чувствата на сърцето си и извисявал глас с въздействащите трели, идващи от дълбините на душата му. Неговите красиви слова били като зелените стръкчета на младите стъбла в градината му, които коренно се различавали от цветчетата, разтворили чашки през друга пролет, и растенията, събудени от друго слънце. В неговата словесна градина всичко наподобявало младо цветче с капка утринна роса. Ала щастието да се възползват от тази необятна благодат и да вкусят от нейните наслади имали единствено първите блажени, родени в неговата епоха.

Господаря на словото изковал такъв меч от словесни бисери, че когато той се развъртял над главите и станало тясно за всички лъжливи и фалшиви фрази, те се спотаили в скривалището на прилепите и намерили подслон при феникса зад Кафдагъ3. Неговото слово извирало като бистра вода и в един миг цялата пустиня на безпросветността се превърнала в райска градина. Впоследствие бликнали такива водопади, че всички открити за вярата сърца се озовали в течащите към океана на вечността води.

Неговите думи извирали от отвъдното. Ако не бяха бляскавите му думи, които отразяват светлината на откровението, световете вечно щяха да останат в хаос. С меча на своето слово той разкъсал завесата пред лицето на вселената и пак със словото си разкрасил книгата на Закона. Словото е орнаментът в седлото на неговия жребец и златна стрела в неговия колчан. Откъдето е минавал, щедро е дарявал ораторите с бисерите на своето слово. Той опънал своя лък и пришпорил коня си към мрака. След като Всевишния решил за последен път да създаде световна държава чрез словото, за неин водач Той е назначил Господаря на словото, дарил го с красноречие и му предоставил печата.

Всички предходни оратори, чиито сърца били отворени за неведомото, били част от хора, прославящ с песни повелите на проявлението. Той бил диригентът на този хор. Идвайки на този свят, пророците и светите личности образували ореола на благословията, а той дошъл, натоварен с мисията да бъде говорителят на този ореол и с плътния си глас накарал земята и небесата да потръпнат.

Плодовете на небесната трапеза, които той възхвалявал с думите си, се откъсвали от най-тайнствените кътчета в градината на Възлюбения и без да се откриват пред никого в собствената си обвивка, бивали поднасяни на Пророка като висше благо. Преди него никой не видял тези плодове, нито ги докоснал...

Пророка бил сладкопоен славей, който с песните си възхвалявал избраните рози в най-тайнствените градини и когато вдъхновението го спохождало, всичко онемявало, сърцата слушали, а душите изпадали в екстаз, опиянени от благозвучието на словото му.

Да, неговото слово било като моретата, които с всяка вълна изтласкват бисери на брега; като високите водопади, които карат сърцето да настръхва; и подобно на фонтаните, от чиито дълбини струи вода. Не е възможно да бъдат описани нито богатствата и съкровищата, които крият онези морета, нито да се изрази бушуващото вълнение на онези водопади, нито да се достигне точката, до която струи водата на онези фонтани.

Досега стотици мъдреци и творци са се възползвали от неговите словесни бисери; хиляди мислители са черпели вдъхновение от бистрия му извор, от който блика жива вода и още колко велики личности са посветили живота си на изследването на неговата мъдрост, но той винаги се е извисявал над върховете, до които е било възможно да се стигне. Смятам за уместно тук да перифразирам стиховете на наш поет, писани за Корана, за да опишем словото на Пророка:

Целомъдрието и разумът на природата бяха опетнени, единствено словото на Пророка остана чисто и непорочно.

Да, както капката не е в състояние да ни даде представа за морето или лъчът за слънцето, така и учените, святите хора и блажените, дори и да са съвършени личности по отношение на останалите, пак не биха могли да го олицетворяват напълно и да отразят неговата светлина.

Пратеника на Аллах не бил образован, но бил съвършен пътеводител. Със здравия си дух и стабилната си природа, с чистотата на чувствата си, с трезвия си разум и с чистата си съвест той притежавал качества и способности, чрез които получавал посланията на Всевишния и запазвайки напълно тяхната оригиналност ги оповестявал на хората. Пророческата му същност и чистотата на духа му са се съхранили, той останал затворен за човешкото образование и възпитание и не се е поддал на образователните системи, измислени от хората. После бил удостоен с откровението и станал съвършен пътеводител, изпратен на човечеството.

Човешката му същност, характерът му, тайните и явните му чувства, разумът и мисълта му толкова били подвластни на пророческата мисия, че всяко едно от посланията на Аллах и всеки един полъх на вдъхновението изкристализирали в свещения смисъл на словото му от светлина, без да се променят и преиначат, след което стигали до целта си чрез ясните му проповеди.

Посланието на Аллах струяло от най-чистия извор и се вливало в най-чистото сърце, след което бивало оповестявано чрез изящното, красивото и изразително слово на Пророка, насочено към човешкото съзнание. Освен че е било отличителна черта и доказателство за пророчеството на Пратеника на Аллах, това послание също било и като храна и вода за него, пътеводна светлина и жребец, с който той препускал, както и свидетелство и довод срещу враговете му. Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, оповестявал посланието на Аллах на хората и в същото време възвестявал, че е пророк и Пратеник на Аллах. Тъй както черпел от благодатта на тайнствената и вълшебна словесна съкровищница на откровението, когато решавал проблемите на хората и задоволявал нуждите им, Пророка използвал и брилянтния меч на откровението, когато убеждавал своите събеседници и постигал словесно надмощие над тях.

Коранът бил всичко за Пророка - вода, въздух, оръжие, щит, крепост, твърдина и знаме, което се развявало над твърдината. Той подхранвал вдъхновението си от Корана, силата му го издигала чак до небесата и чрез милостта на Корана отново се притичвал на помощ на земните същества, подобно на дъждовните капки. Осланяйки се на силата му, Пророка се борел срещу неправдата и пак чрез тази сила се предпазвал от злото и злосторниците. Той разпространявал истините на Корана и чрез неговата святост се превръщал в светлина, която озарявала всяко кътче на земята.

От една страна, Господаря на словото бил красноречив вестител на мъдростта, необятната съкровищница на познанието на Всевишния била отворена за него, но, от друга страна, съществували редица въпроси, отправяни към него, редица проблеми чакали своето решение, както и въпросите, свързани с религиозните, социалните, финансовите и политическите проблеми на неговата умма (общност). Той, който бил сияйното огледало на безбрежното познание, а чистото му сърце било домът, градината и светът, където слизало Божието вдъхновение, с чистото си слово давал отговори на въпросите и тълкувал сложните проблеми. Пророка обвързвал с ясни правила категоричните повели на Корана и отменял редица положения, съществуващи дотогава, благодарение на него специфичните въпроси ставали достояние на всички, а общовалидните принципи придобивали строга форма, но заедно с посланията на Аллах той припомнял на хората, че и неговите думи също запазват своята валидност. Той бил изпратен като пророк на целия свят и затова не било мислимо един вестител, пътеводител, изцерител и обновител, който адресирал всичките си послания към цялото човечество, да постъпва по различен начин.

В епохата, в която нашият Пророк бил удостоен с пророческата мисия, хората най-много ценели красноречието и ораторското изкуство. В по-късните епохи този цивилизован и мъдър народ, който със своите превъзходни качества като остроумие и ораторско майсторство властвал над света и установил своето господство над него, винаги изпитвал благоговение пред светлия и просветен Пророк - олицетворение на Словото на Всевишния чрез низпослания Коран и посредством посланията, проповедите, поученията, речите и напътствията си - и винаги го споменавали с благослов. Той винаги успявал да ги накара да го изслушват, да приемат мнението му и нито веднъж не бил разкритикуван. Ако думите и идеите му били подложени дори и на най-малка и безпредметна критика, всички негови противници и до днес щяха да я привеждат като аргумент, щяха многократно да я преувеличат, разкрасят и с бурен глас щяха да я разгласят пред целия свят. Щяха да го сторят, защото това е повод, който се търси, но не бива намерен от хората, смятащи всички средства за позволени - от това, да го компрометират, оборят, унизят дотам, че да използват най-срамни клевети, за да го унищожат. А всъщност против неговото красноречиво и въздействащо слово били изречени по-малко компрометиращи думи дори и от тези на Фараона за добродетелния Муса (Мойсей), мир нему. Не било възможно Пратеника на Аллах да бъде опроверган.

Пророка изрекъл следните думи: "Аз съм възпитан от своя Господ, Той ме възпита по най-съвършения начин." Тези слова така силно отеквали в пространството, че както приближените нему, така и враговете му, не успявали да скрият възхищението си от тях и се огъвали пред тази възвишена реч.

Стотици сподвижници като Лябид, Ханса, Кааб, Хассан, Ибн Реваха, Ебу Бекр, Омар, Али, Муавия, Амр ибн Ас и Ибн Аббас, които били изкусни поети и оратори във всяко едно отношение, приемали Пророка за най-великия духовен учител, пътеводител и религиозен водач. В по-късните векове великите изследователи и тълкуватели на хадисите, педантичните и гениални тълкуватели на Корана, безподобните и издигнатите правоведи муджтахиди4, неповторимите муджаддиди (обновители) на религията, които надхвърлят рамките на своите епохи, стотиците светци, блажени, праведници и приближени до Всевишния, които изграждат духовната атмосфера, учените, владеещи калама (схоластичната теология), логиката, съждението и хуманитарните науки и още много други учени от различни области винаги са смятали, че морето от словесни бисери на Пратеника на Аллах е най-обилният, най-благодатният, най-чистият и най-неподвеждащият извор, черпели знания от този извор, търсели помощ при него и засищали глада си, утолявали жаждата си в тази небесна трапеза и така задоволявали потребностите си.

Да, неговата сунна открай време е била най-достоверният източник за муджтахидите, най-мощното крило за кръжащите в небесата на познанието, най-бистрият извор за учените и най-богатият източник на свещена благодат за светците и блажените. Различните науки, произлизащи от шериата5, различните пътища на тасаууфа6, същността и квинтесенцията на обективното и субективното познание, са извирали от свещените му бисери на словото.

Той разяснил темите за началото и края на битието, за сътворението на човешкия род и пътищата, които ще го отведат в Рая или Ада, за пробуждането на съвестта за божественото познание и съзерцаването на Божието сияние в Рая, за вярата и нейните постулати, за всички аспекти на богослужението. Направил това с такова съвършенство, че ако изключим Корана, би било невъзможно да се твърди, че съществува друго слово, равностойно на неговото.

 Пророка описвал същността, качествата и имената на Аллах, и то в строга последователност, което се налагало от деликатната материя на проблема, с респектиращ, но изпълнен с надежда глас и страх, който впоследствие се превръщал в радостно чувство. Разказвал за апокалипсиса и Страшния съд, за отчитането на земните дела в Съдния ден, за Рая и Ада, ангелите, душата, джиновете и сатаната, за тайнствеността на неведомото, което сякаш се намира зад изпотен кристал, за вярата, за искреността в богослужението, за биологичните процеси на семето, за способността на земята да подхранва растенията, за жизненоважното значение на дъждовете и багрите, с които пролетта ни радва. Направил това така, че когато човек наблюдава описаните от него картини, сякаш вижда как чистите души са били подготвени за съвършенството чрез вярата, как са се развили и издигнали благодарение на исляма и как започнали да приличат на райски дървета чрез предаността си.

Според думите на Пратеника на Аллах намазът7 е другар и спътник на човека, тази молитва го избавя от самотата и осветява пътя му; абдестът8 е като жива вода и като кръвта във вените ни, той е като река, течаща пред нашите врати, която отмива от нас всяка нечистотия; езанът9 и кааметът10 са като кипарисите, които растат и пускат клонове, които сякаш със звуков шок карат сатаната да настръхва и които се превръщат във висше благо за отслужващите намаза; зекятът (задължителна милостиня) и доброволната милостиня са като мостове, които сплотяват разделените слоеве на обществото и ги спояват здраво; оручът (говеене) е като щит, който пази човека, тайнствена врата в крепостните стени на Рая, и ще му помогне да влезе там, където райските слуги ще го черпят с чаша вода от кевсер11; хаджът12 е като шивача, който кърпи скъсаните дрехи, като имама, който изкъпва мъртвия, и като огромна заседателна зала, която сплотява всички вярващи. Джихадът13 е самоотверженост. Чрез него се пресича пътят към Ада и се отварят вратите на Рая, хората биват поканени да влязат там и подобно на милостивия баща упорстващите настоятелно биват отведени към Райските градини. Молитвата и споменаването на Аллах са като безжичен телефон, чрез който се осъществява връзката между Твореца и сътвореното, те забраняват непозволеното и насърчават добротворството, подобно на пътния полицай и портиера те контролират пътищата и вратите. Посещението на близките е като майка, отворила обятия и тръпнеща в очакване, така хората застават лице в лице един срещу друг и изчистват отношенията си. Всички тези понятия като че ли преминавали от абстрактно в конкретно състояние и сякаш на собствения си език разговаряли с хората, обещавали им благодат, предупреждавали ги да не се отклоняват от правия път, а те слушали като омагьосани.

Да, цялото обрисуване на тази картина, спецификата на инструментите, с които Пророка си служел при описанието на целия този пейзаж, динамиката в думите му, алегоричният им смисъл, благозвучието им, използването на всички литературни похвати непринудено и на място, са теми за всяка от които могат да се напишат книги.

Така че ще оставя на бъдещите просветени изследователи да анализират и тълкуват различните хадиси на Пророка, изречени по различни поводи. Тук само ще се спра върху някои блажени слова на Пратеника на Аллах, които са известни почти на всеки, наблягайки главно на дълбокия им смисъл, на силата им на внушение и строгата им логична последователност.

1 Kenzu'l-Ummal, 11/412.
2 Kenzu'l-Ummal, 11/425.
3 Кафдагъ - приказна планина около земята зад която живеят джиновете и феите.
4 "Муджтахид" - великите ислямски учени, които извличали решенията на сложните проблеми от предписанията на Корана и сунната.
5 "Шериат" - в превод от арабски означава "правият път" и представлява т. нар. ислямско право. - Б. пр.
6 Тасаввуф - Мистично-философска система.
7 Молитвен ритуал у мюсюлманите, който се изпълнява пет пъти дневно.
8 Ритуално измиване преди молитвата намаз.
9 Призив към молитва, който се чете на висок глас от минаре на джамия.
10 Езан, който се чете преди намаз.
11 Според Корана (108: 1) реката на изобилието, дадена на Пророка Мухаммед.
12 Поклонение в Мекке по време на месец зилхиджа, което всеки мюсюлманин, разполагащ с необходимите средства, трябва да извърши поне веднъж в живота си.
13 Джихад - в превод от арабски означава полагам усилия, водя борба.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.