Въпросът за потребните и рудиментарните органи и адаптацията

След като изтъкнахме в тази последователност, че приликите, от които изхожда Дарвин, не може да послужат за основа на еволюцията, трябва да подчертаем, че другите му изходни пунктове като твърдението, според което органите, неизпълняващи никакви функции постепенно закърняват, и твърдението на Ламарк, че белезите, които видовете добиват по-късно, се предават по наследствен път на следващите поколения, също са неоснователни. Впрочем при хората виждаме, че органите, които се използват повече, особено мускулите, се развиват. Мускулите на ръцете на спортист, занимаващ се с вдигане на тежести, с времето се развиват изключително много. Но детето на щангиста не се ражда с добре развити мускули, то също трябва да тренира вдигане на тежести, за да придобие същата мускулна маса на ръцете. Подобно на това например юдеите в продължение на близо четири хиляди години се обрязват. Но в този изключително дълъг период от време няма случай на дете, което да се е родило обрязано. Също така от четиринайсет века насам стотици милиони мюсюлмани се обрязват, но все още сред нас няма някой, който да е такъв по рождение. Следователно приемането, и то като утвърден закон, на твърдението, че даден белег, който едно поколение е придобило, по-късно се предава на следващите поколения по наследство, не може да се обясни с науката и с научната етика.

Също така твърденията, че неизползваните органи постепенно закърняват и се предават на следващите поколения в същия вид, а функциониращите органи се развиват, е мит и погрешно схващане. Ламарк изтъква твърдението, че „шията на жирафа се е удължила много, защото животното е трябвало да посяга към високи дървета”. Кое животно в животинския свят не би искало да стигне до листата по най-високите клони на дърветата, за да се храни с тях? Но защо се удължила само шията на жирафа, а при останалите животни това не се случило? Козите също непрекъснато се хранят от клоните на дърветата, до такава степен, че те се катерят и се препитават от тях, сякаш са горски врагове. Но тъй като шията им не се удължава, козите са принудени да се катерят по дърветата. Нима змията не би искала да има крака, вместо да пълзи по скалите и земята? Според тезата на Дарвин „с течение на времето крайниците на змията са закърнели”. Това противоречие е толкова очевидно, че всеки човек може да го забележи. Ако във фауната съществува еволюция, тогава крайниците на змията, която наподобява червея, би трябвало да са пораснали, развили и тя да има дълги крака. Първо приемаме, че в определен период краката се удължили, защото функционирали, но после твърдим, че краката на змията са закърнели, защото не функционирали. Но ако змията се бе родила с крака като коня, тя щеше да се движи с тях. Защо тя да не се възползва от тях и да се превърне във влечуго! От една страна, се твърди, че крайниците на змията са закърнели, защото не изпълнявали никакви функции и отпаднали, а от друга, се изтъква, че змията се е удължила от постоянното пълзене. Ако това не е противоречие, какво е тогава?

Пак според теорията на Дарвин „птиците по-късно се сдобили със способността да летят с крилете си”. Тук също е налице явно противоречие. Защото според твърдението, съгласно което функциониращите органи се развиват, а нефункциониращите – закърняват, птиците не задвижвали крилете си, докато те не се превърнали в годни за летене. При това положение крилете, които не функционират и с течение на времето изгубват значението си, трябва да са закърнели и отпаднали, или опростели. Освен това такова твърдение поражда много въпроси: как птиците са се развили постепенно, без крилете им да са укрепнали за летене и изведнъж придобили летателна способност? Как птиците са почувствали потребността от летене и как са развили крилете си? Нима са се упражнявали непрекъснато, водени от чувството и нуждата да имат криле, за да могат да летят и отведнъж ги получили? Нима птиците са разполагали с функциониращи органи, които изведнъж се превърнали в криле и са съхранили за дълго тези органи? Ако е така, как и по каква причина са ги съхранили? Нито Дарвин, нито онези, които са се посветили на теорията му като на някаква догма, нямат дори един убедителен отговор на тези въпроси.

Ревностните защитници на еволюционната теория посочват сливиците и апендикса на човека уж като доказателство за закърняването на нефункциониращите органи и за предаването им по наследствен път на следващите поколения. Отбелязвайки, че апендиксът е разположен между гънките на тънкото черво и дебелото черво, се изтъква твърдението, че това е рудиментарен орган, унаследен от предците ни, които са се хранели с трева и следователно е ненужен. По същия начин, те смятат за ненужни и сливиците. Но днес науката твърди, че сливиците служат като преграда и предпазват от попадането на микроби в организма, минаващи през гърлото. В книгата си Клиника и диагноза проф. Осман Барлас определя апендикса като „втори стомах за човешкия организъм”. Фактът, че този орган е богат на лимфна тъкан и кръвоносни съдове показва неговата значимост. Може би в бъдеще ще получим по-широка и по-богата информация за сляпото черво. Мисля че дори тези знания са достатъчни да изтъкнем невалидността на въпросното твърдение.

Дарвин изтъква, че космите по човешкото тяло също са част от рудиментарните органи, твърдейки, че „човекът е произлязъл от окосмени прародители, като по пътя на еволюцията окосмяването е намаляло”. Но за да обясни защо при жените няма същото окосмяване, той изтъква оправдание, което напълно се разминава с еволюционната теория: „Това се е наложило заради женската привлекателност”. От гледна точка на мъдростта и способността на Аллах да сътворява, е възможно да се даде такова обяснение на въпроса. Но във всички случаи теория, която обвързва битието, живота и Вселената, които са произведения, създадени отначало докрай от универсално съзнание, абсолютно знание, воля и мощ – от всички частици,  до техните движения, – с лишените от съзнание, информация, воля и мъдрост материя, природа и случайности, търсейки основание в някаква мъдрост и в съзнателна причина, за да обясни липсата на окосмяване при жените, каквото се наблюдава при мъжете, е пълно противоречие и бягство или по-точно невъзможност да се избяга от истината. Дарвин търси същото основание и когато уж обяснява защо космите по човешката глава не са намалели, твърдейки, че „те трябвало да се запазят, защото главата била подложена на много удари”. Дали носът, челото или още повече коленете и краката на човека са по-малко подложени на удари, че космите по носа и челото са окапали, а тези по коленете са оредели или се скъсили, и е останала само косата?!

В подкрепа на адаптацията, т.е. приспособяването на живите организми към средата, в която се намират и изменението им, неодарвинистите изтъкват следното твърдение уж като доказателство.

В промишлените зони на Европа в районите, в които се отделят големи количества сажди, дим и нагар, се натъкваме на явление, наречено индустриален меланизъм (черно оцветяване). В такава среда пеперудите с тъмен цвят успяват да се предпазят по-добре от враговете си, прикривайки се добре върху черните стени в сравнение с белите пеперуди, следователно те се възпроизвеждат повече, което означава, че е налице процес на изменение. Някой ден белите пеперуди ще изчезнат напълно и ще останат само черните.

Пълната неоснователност на твърдението, че този пример е доказателство за еволюцията, е очевидна. Защото преди всичко онова, което изчезва или продължава да съществува, независимо дали е черна или бяла, е пеперудата. Тук не само че няма преминаване от един вид в друг, но не е налице и изменение вътре във вида. Изводът е, че когато са изложени на определени условия, пеперудите притежават свойството да променят цвета си и с това въпросът се изчерпва.

Друго уж доказателство за обосноваване на адаптацията в подкрепа на еволюцията, е твърдението за възникване на различия между организми от един вид, било в резултат на „естествени” явления, било чрез изкуствена изолация, т.е. поставяйки ги  в различни условия. Такива различия винаги може да се наблюдават, но те са формални и протичат вътре във вида. Не е възможно да се твърди, че подобна промяна вътре във вида може да доведе до появата на различни видове, чрез изменения в процеса на еволюцията. Дори да се изтъква такава теза, тя няма научна стойност.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.