Задължения на семейния глава

1. Предпазни мерки преди детето да се роди - някои от тях са жилището, в което живеем, храните и напитките, които използваме, дрехите, които обличаме и др.;
2. Обучение и възпитание - избиране на хубаво име на детето, кърмене, хранене и възпитание според възрастта;
3. Чувство за отговорност при възпитанието;
4. Родителите трябва да бъдат добър пример и да притежават висок морал.

А сега ще се постараем да разясним всяко едно положение поотделно.

а) предпазни мерки преди раждането на детето

- за да бъде отгледано добро поколение, много е важно семето да бъде посято на чиста земя. После, когато се развива да получава чист въздух, да бъде огрявано от чисти лъчи, да бъде поливано с чиста вода. За потвърждение на описаното, Бухари и Муслим предават следното от Пророка: "Грешникът още в утробата на майка си е нещастен, а праведникът още в утробата на майка си е щастлив." (Müslim, Kader, 3; İbni Mace, Mukaddime, 7; Buhari, Kader, 1)

Преди да се определи дали ще бъде праведник или грешник още в утробата на майка си, за детето е нужно да бъдат взети необходимите предпазни мерки. След свързването на сперматозоида с яйцеклетката, всяка една храна, всяко едно отношение на майката, предишните и настоящите обноски на майката и бащата, всички тези неща могат да бъдат от изключително значение и причина за определянето на детето дали то ще бъде добро или не.

Необходимо е добре да се знае, че без да бъдат включени нашите желания и постъпки, не би могло да се говори за някакво решение. Всяко едно наше отношение, всяка наша постъпка и всяко нещо, което ще се породи от тях, се знаят от нашия Създател, затова и при сътворението ни е включено и нашето желание. Има много деца, които поради средата, в която са се родили и други определени причини, още от рождението си са нещастни. Единствено само благоволението на Всевишния Аллах може да промени тяхното положение от нещастни към щастливи.

Всичко започва още с посяване на семето. Докато зародишът е още в първите стадии на развитие, не бива да се подценява и обстоятелството, че въздействие биха оказали дори и една хапка непозволена (харам) храна, както и прегрешенията на майката или бащата. Ако семето е посято без формулата бесмеле (в името на Аллах), то плодът, който ще се появи на бял свят, може да бъде добър единствено, ако Аллах благоволи. Постигането на сполучлив резултат от погрешно начинание, дори да не е невъзможно, е много трудно. Не казваме, че е невъзможно, защото дори от неверници като Ебу Джехил, е дошъл Икриме, от семейства с много грешен живот, понякога могат да се родят и вярващи поколения.

Отделно от това в Свещения Коран се споменава: "Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие. И след като я облада, тя понесе лек товар и продължи с него. А когато натежа, двамата призоваха Аллах, своя Господ: "Ако ни дариш читаво дете, ще сме признателни." (Коран, 7: 189), което от една страна показва как бъдещите майки и бащи могат да пожелаят от Всевишния читаво дете, а от друга страна дава напътствие те да му се отдадат и да се молят да ги дари с добро поколение.

- приемане на позволени (хелял) храни - още една от задачите на родителите е освен да внимават за приеманите от тях храни да бъдат позволени (хелял), те трябва да внимават и за храните, с които се храни детето им дали и те са чисти и позволени. Бяхме споменали, че ако един мюсюлманин ще си позволява да храни членове на семейството си с непозволена (харам) или съмнителна храна, то бракосъчетанието с него не е желателно. Никой няма правото да храни друг с храна, която е харам. Затова ние сме длъжни да храним децата и семействата си с чиста и позволена храна. Не можем да си казваме "тези храни са за да се ядат от всички" и да си позволим да храним семейството си с харам или съмнителна храна. Дори времената да се променят, дори векът да е друг, дори всеки да тръгне по непозволени пътища, то ние пак нямаме правото да ги храним с непозволени храни. Всъщност всичко придобито по непозволен начин и изхранването на децата ни с него, непременно някой ден ще ни тежи и ще ни струва скъпо.

Ако сме свършили предварително задълженията си, то можем да очакваме всеки нов гост, който ще се появи на бял свят, до определена степен да бъде склонен към благополучие. Но ако това, което ядем ние е харам, това, което пием е харам, това, което обличаме е харам и целият ни живот е изпълнен с харам, то това означава, че самите ние сме унищожили възможността за благополучното развитие на нашето дете.

Ако ядем харам, пием харам, прехранваме се с харам, то означава, че сме оставили вратата на духовния ни свят отворена за сатаната. Както се казва в предание на Пратеника: "Дяволът се движи в кръвта по кръвоносните съдове на всеки човек." (Buhari, Ahkam, 21; Bed'ul-Hak, 11, İtikaf 11,12; Ebu Davud, Savm, 78; Sünne, 17; Edeb, 81; İbni Mace, Siyam, 65), т.е. той се прихваща към червените и белите кръвни клетки и успява да въздейства върху хората.

Затова още от самото начало трябва да се внимава при отглеждането на детето ни, трябва да внимаваме с нещата, които то ще яде, пие или облича да бъдат от позволените от религията, не трябва да му позволяваме да яде, пие или облича дрехи, които са харам.

Както се споменава в хадисите на Пророка, ако някой е заминал на поклонението хадж в Мека, ако носи върху себе си дреха, която е придобита по нечестен път и ако се е нахранил с непозволена храна когато обикаля около Кааба, то когато казва "Леббейк, Аллахумме леббейк" (Отзоваваме Ти се, Господи наш, отдадени сме на Теб), в отговор на това Всевишният Аллах ще му отвърне: "Ля леббейке ве ля са'дейк" (Heysemi, Mecmuaz-Zevaid, 3/210; 10/292), което може да се разбере като "За тебе няма нужда да ти заповядвам, нека ти сам си заповядаш", т.е. няма нужда да ти заповядвам, след като в момента нарушаваш повелите Ми.

Затова трябва много да се внимава дори конците на дрехата ни да не са харам или със съмнителен произход, а ако притежаваме такива без наше знание, то трябва да се уповаваме на Аллах и душата ни винаги да бъде нащрек. Задължително трябва да знаем, че всяко семе, посято от нас ще се превърне или в закум (отровен храст), който ще трови другите около себе си, или в плодородно дърво, на което корените ще достигнат до големи дълбочини, а клоните ще достигат небесата и ще служи на другите поколения около себе си, като споделя с тях своите плодове, сянка, клони и листа.

б) обучение и възпитание

Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, наставлява една от първите задачи на родителите да бъде избиране на хубаво име на детето, което да има положително значение. Нашият Пророк е отделил специално значение за избирането на име на новороденото. В негов хадис се казва: "Именувайте се с имената на пророците. Също така най-обичани от Всевишния Аллах имена са Абдуллах и Абдуррахман. Най-правилни сред имената са Харис (който печели, който е от печелещите в отвъдния свят) и Хюмам (полагащ усилия, решителен). А най-отвратителните и лоши имена са Харп (война, насилие) и Мюрре (стиснат, горчив)." (Müsned, 4: 345), и в същото време е нареждал да се заменят имена като "Асийе" (който се възпротивява), и други, които означават война или враг с имена като "Джемиле" (красива). (Müslim, Adab, 14; Ebu Davud, Edeb, 66; Tirmizi, Edeb, 62)

След избиране на името идва въпроса за кърменето на детето, след което и отговорността да го храним с позволени храни и да го възпитаме правилно.

В свое изказване Пророка казва: "Всяко новородено дете се ражда с чист характер." (Buhari, Cenaiz, 92; Ebu Davud, Sünnet, 17; Tirmizi, Kader, 5) Да, то едва ли не, е като бял лист. Всичко върху него ще пишете вие, но в угодна на Аллах форма. Това трябва да са неща, които и ангелите уважават, които ще бъдат печеливши в отвъдния свят, които ще натежат от дясната страна в Деня на равносметката, които са одобрени от Всевишния Аллах и препоръчани от Пророка.

Задължение на родителите е да напишат и украсят тези бели листи в определения сезон и то във вид, в който няма да могат да бъдат изтрити, а да останат трайно в душите на децата им. Всеки родител е длъжен да отдели една част от деня си за обучение и възпитание на своето дете. В следващите части ще разгледаме по-подробно въпроса за обучението и възпитанието.

Ролята на първо огнище, първо училище при обучението и възпитанието на детето заема семейството. Обучението и възпитанието винаги трябва да бъдат на преден план пред отделеното време за останалите лични дела. Когато възпитаваме децата си, трябва да отделяме повече време, отколкото за себе си, за да ги научим според възрастта им, да познават Създателя, да вярват в Него, да Го обикнат искрено със сърцето си. Затова, ако пренебрегнем детето си, без да сме сторили необходимото за неговото възпитание, то дори и да сме тръгнали на поклонението хадж в Мека, нашето задължение ще ни напомня: "Къде си тръгнал, оставяйки толкова важното си задължение тук?"

Бащата трябва да научи детето си на религия, четмо и писмо, четене на Коран, дори и ако е възможно на яздене, плуване и според времето на стрелба. Трябва да го научи не само на спортове за умствено развитие, но и на такива, които са полезни за здравето или ще му послужат някой ден.

в) чувство за отговорност при възпитанието

За въведение във връзка с тази тема, искам да използвам думи от препоръките на имам Зейнул Абидин, който казва в Рисалетюл Хукук следното: "Трябва да знаеш, че ползата от твоя труд ще я види твоето дете, дали е за добро или за зло, то ще се върне при теб." Преди нашият Пророк да напусне този свят му било съобщено, че ще се пресели в отвъдното. Във връзка с това веднъж той казал на сподвижниците си: "Божият раб беше оставен да избере измежду земята и отвъдния свят. Той избра отвъдния свят." Разбирайки какво иска да каже Пророка, достопочтения Ебу Бекир със сълзи на очи рекъл: "Нека и майка ми, и баща ми бъдат жертва в твоя чест, о, Пратенико на Аллах!" (Müslim, Fedailu's-sahabe, 1; Tirmizi, Menakib, 15) Той не закъснял да разбере, че рабът е самият Пророк. Освен това, по време на Прощалното поклонение, изнасяйки Прощалната проповед той попитал сподвижниците: "Скоро ще ме питат дали извърших пълноценно известяването към вас, вие как ще отговорите?", защото Пророка изпълнил една много важна мисия, но все пак бил обезпокоен дали е извършена пълноценно. Делото му свидетелствало, че няма място за подобно безпокойство, достопочтените сподвижници огласили цялата местност и в един глас рекли: "Свидетелстваме, че ти изпълни мисията си на Пратеник на Аллах, ти служи по подобаващ начин на пророческото дело, ти ни поучи и ни наставлява." Тогава Пратеникът на Аллах вдигнал високо показалеца си и казал три пъти: "Бъди свидетел, Всевишни! Бъди свидетел, Всевишни! Бъди свидетел, Всевишни!" (Buhari, Fiten, 8; Hac, 132; Müslim, Kaseme, 31)

Пророкът е споменал за отговорност, която касае цялата общност от последователи и е изпитвал безпокойство, но в същото време той получи засвидетелстване от сподвижниците си, че е изпълнил по подобаващ начин пророческото си дело. А сега нека се запитаме, дали ще можем да попитаме дори собствените си деца, за които сме отговорни да възпитаме, с въпроса: "Скоро ще ме попитат за вас, как ще отговорите?" Или дали можем да се надяваме на подобен отговор от тяхна страна: "Вие изпълнихте задълженията си по подобаващ начин." Ако отговорът е "не", то тогава Аллах да ни е на помощ. Големият имам Зейнул Абидин казва: "Ти ще бъдеш отговорен пред Аллах за твоите деца.", след което разтреперан отправя молитва към Всевишния: "О, Всевишни, помогни ми да възпитам децата си и да им сторя добро!" Най-съществената, най-важната задача на един човек е да успее да издигне до най-високо ниво членовете на семейството си и да ги удостои с радостта на вечното съществуване.

Понякога вземаме различни подаръци, за да зарадваме детето си. Дори, когато сме на поклонението хадж или посещаваме гроба на Пророка в Медина, винаги чувстваме децата в сърцата си. Дори най-святите дела не могат да ни въздействат да ги забравим. Всъщност най-добрият начин да си спомняме за децата си, е да ги възпитаме по предписанията на религията и Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Не би имало по-скъп подарък за тях от този, който ще бъде причина за тяхната вечна радост в отвъдния свят. В свой хадис Пророка казва: "Гощавайте децата си и ги възпитавайте по най-добрия начин." (İbni Mace, Edep, 3) Най-добрия подарък, който можем да подарим на детето си, е да го възпитаме по начин, който е препоръчал Пророка.

г) добър пример

Всеки един вярващ родител се стреми да възпита детето си спрямо начертаните рамки в Свещения Коран, за да бъде една стабилна част на една идеална общност. Но понякога дори и изпълнени с такива чувства, на практика при тях не се наблюдава нито намаз, нито хадж, нито говеене, нито милостиня зекят, т.е. ако мислите и думите им не съвпадат с делата, то не само, че няма да могат да въздействат на децата си, но и понякога може да се получи отрицателен ефект. Всички бащи и майки, които искат думите им да бъдат въздействащи върху техните деца, то трябва първо самите те в най-изряден вид да изпълняват всичко това, което казват, а след това да го предават на други.

Ще ви разкажа една случка, свързана с имам Азам. По негово време имало едно дете, което винаги се е чувствало зле, след като яде мед. Въпреки, че мнозина го съветвали да не яде мед, то не ги слушало. Веднъж го завели при имам Азам и му рекли: "Това дете яде мед, което води до разстройство. Казваме му да не яде, но то не ни слуша." Имам Азам рекъл: "Сега отидете и го доведете след четирийсет дни." Довели го след четирийсет дни и имам Азам го посъветвал да не яде мед. Детето станало, целунало ръката на баща си и рекло: "Татко, аз повече няма да ям мед." Хората, които са били там учудено попитали: " Защо не го посъветвахте още първия път, когато доведохме, а ни накарахте да изчакаме четирийсет дни?" Имам Азам отговорил с думите: "Когато ми доведохте детето, аз бях ял мед. Ако се бях решил да накарам някого да не прави нещо, което аз бях направил по най-голяма вероятност нямаше да има ефект. Реших да изчакам четирийсет дни, докато медът се изчисти от организма ми и така да дам наставление."

Много е важно правилните думи да бъдат укрепени с правилни дела. Защото, ако между думите и делата ни има противоречие, то ние можем да изгубим доверието на децата си. Те дори и само веднъж да забележат, че ги лъжете или че думите и делата ви си противоречат, то докато това трае в паметта им, вие ще бъдете недоверчив за тях. Занапред дори и едно малко недоволство към отношението ви, ще им напомни за това ваше състояние и тогава в неговите очи вие ще изглеждате като човек, от който ще изпитват отвращение. Което означава, че вашите думи изобщо няма да им въздействат. Затова е необходимо така да се регулират отношенията към тях, че те не просто да виждат само баща или майка в лицето на родителите си, а да ги смятат за съвършени хора. Те трябва да виждат в нас сериозността, достойнството, усърдността и да ни се доверяват напълно. Родители, които са успели да прокарат чувствата и мислите си по този път, могат да се смятат за най-успелите възпитатели.

Tweet

Whatsapp