Интервю с акад. Ростислав Рибаков

Завеждащия отдел „Изтокознание” към Руската академия на науките и един от основателите на платформата „Диалог Евразия” акад. Ростислав Рибаков заяви: „Фетхуллах Гюлен е градинар. Много се повлиях от лицата на хората, които растат в тази градина. С техните мисли за диалог, толерантност и разбирателство те са кандидати да излекуват света, който преживява духовна криза. Надеждите ми наистина са много големи. Дори аз да не успея да ги видя, вярвам, че поколенията след мен ще видят тези дни. И този път ще бъде отворен благодарение на „Движение Гюлен.”

Ето и цялото интервю с акад. Рибаков:

Бяхте председател на „Диалог Евразия”. Каква е функцията на платформата?

Това е една платформа за идеи, която обединява всички интелектуалци и просветители, живеещи по тези места. Организацията допринася много за културното и духовното израстване на обществото.

Как се приема организацията в Русия?

Труден въпрос, защото след 30-те години в Русия всички приемат със съмнения нещата, идващи извън страната. Смятам, че в началото това се отнасяше и за „Диалог Евразия”. В основата да платформата стоят две силни страни – Русия и Турция. След разпадането на Съветския съюз в Русия надделяваше следното опасение: „Турция ще застане начело на държавите от региона и ще бъде новата заплаха за Русия.” Но беседите и декларациите на „Диалог Евразия”, направените крачки и особено искрените хора, които работят в тази платформа, а и новите членове в нея, допринесоха за един по-реален подход към ситуацията. Присъствието на световноизвестни хора като Дженгиз Айтматов, които активно работят за каузата на платформата бързо разсеяха всички опасения.

Проблем ли е, че идеите на платформата идват от Турция?

Според мен няма значение от къде идват добрите идеи. Важно е да се кажат и направят правилните неща. В момента Турция и интелектуалците там постигат това най-добре от всички. Смятам, че те са под влиянието на мислите и идеите на Фетхуллах Гюлен.

Според мен една от най-важните срещи се състоя през 2005 година в Москва, където темата беше приносът на религиите за мира.

Платформата организира много срещи. Тази в Москва беше една от най-запомнящите се. Проведе се в Колонната зала. Присъстваха много световни лидери и над петстотин учени и интелектуалци.

Как решихте да се присъедините към тази платформа, какво ви въздейства?

Повярвах в платформата. Когато ме поканиха, не можах да откажа. В Русия има една фраза „Омръзнаха ни правилните думи”. Изказванията може да са много хубави, но по-важни са действията. В „Диалог Евразия” и думите и действията ме привлякоха и затова се включих. И добре, че съм го направил.

Миналата седмица в Истанбул се събраха директорите на образованието на двайсет и пет столици от Европа и Азия. Беше разгледан въпросът за „Диалога и толерантността в образованието”. Успяхте ли да постигнете единодушие?

Получи се една приятна изненада. И „Диалог Евразия” и клубът на европейските столици по образование празнуваха десет години от основаването си. Грижата и на двете организации е образованието. В приетата обща декларация се споменават много полезни неща.

Какво например?

Ще спомена само една от точките, около която се обединиха всички: да се създаде една комисия, която да преразгледа програмите за образование и да установи и анализира дали в тях има форми на расизъм, разделение, надмощие или неравенство.

В изказването ви сравнихте Фетхуллах Гюлен с градинар. Защо точно градинар?

Гюлен е една нова култура, той е градинар, който възпитава нови хора. Защото останалите лидери, включително и Махатма Ганди, са променили нещата, след революция. Те са постигнали целите повече чрез стачки, митинги, улични протести. Гюлен променя нещата по съвсем различен начин. Бавно и търпеливо той служи на хората. Хвърля семена и чака тяхното покълване. Понякога може дори да не види плодовете и цветята, за които полага усилия. Понякога цветята израстват и много хора се възползват от тях. Градинарят не говори, за него говори градината от цветя.

Колко добре познавате Гюлен?

Не го познавам лично, познавам го от книгите му. Прочетох някои от тях, опознах хора, които го познават.

Какво е впечатлението ви за него?

Около нас има така наречените от мен „малки гюленчета”. Опитвам се да го опозная чрез тях. Тоест хубавите цветя в градината му, говорят за градинаря.

Правите съпоставка между Ганди и Гюлен.

Всъщност не съм първият, който прави тази съпоставка. Правят я повече на Запад. Аз се опитвам да разясня разликата между тях.

Каква е разликата?

Начинанията на Гюлен са по-съвременни. Пътят на Гюлен е предназначен за всички хора. Мисията на Ганди е малко локална. И двамата са различни личности, но силата, която използват за постигане на крайната цел е еднаква. Ганди го познават в целия свят. Гюлен може би не е толкова известен, но нещата, които прави той са по-важни. Защото той предлага нова култура, той е градинар, който възпитава едно ново поколение.

Преди няколко години в парламента на Русия обсъдихте идеите на Гюлен и Ганди....

Гюлен е твърдо против насилието и желае извисяването на човечеството. От голямо значение в днешно време е да има такива интелектуалци. Светът може да възприеме тези послания. Толерантността и разбирателството са важни предпоставки за мирно съжителство, и това е пътят по който хората могат да живеят съвместно по земното кълбо. В рамките на това мислите и постъпките на Гюлен ни казват нови неща и ни въодушевяват.

Диалогът не се ли превръща в една важна световна парадигма?

Светът се раздели на две – привърженици на диалога и на сблъсъка между цивилизациите. Ние бихме могли да съществуваме единствено чрез диалог. Хората, които ни учат на диалог работят без никакви очаквания с надеждата да оставят по-сигурно бъдеще за децата ни. Отворените училища са най-ефикасния лек за разрешаване на образователните проблеми.

Твърдите, че тези училища не се познават достатъчно...

Много хора по света знаят твърде малко за тях. Ако ги познават, няма да грешат в оценките си. Не познават структурата и начина на работа в тях. Например училищата не са само споменатите в главната статия на в-к „Ню Йорк Таймс” в Пакистан, а навсякъде по света се открояват с мирните си начинания.

След 11 септември , особено на Запад, ислямът започна да се споменава заедно с терора. Повлия ли това и на вас?

Не. Аз разглеждам въпроса от другата му страна: религията не повелява терора, не може да съществува религиозен тероризъм. Ако например някой открадне нещо, наричаме ли го мюсюлмански крадец? Не. Крадецът си е крадец, терористът – терорист. След 11 септември си казах: аз не съм мюсюлманин, но като историк и ориенталист не мога да приема понятието „ислямски тероризъм”. Тиранинът може да бъде от всяка религия. Но религията не може да бъде терористична. Тогава трябва да говорим и за християнски и еврейски тероризъм. Как би могло ислямската религия да позволява убийството на невинни хора? Когато понятието джихад в исляма се разбира погрешно, тогава погрешно се разбират и ислямът и мюсюлманите.

Как?

Доколкото знам джихадът има две страни. Първата, когато някой бъде нападнат – да се защити, което е съвсем нормално. Втората, борбата на самия човек със собствените си недостатъци, т.е борба със себе си. Какво е лошото на този принцип, просто се разбира погрешно. В Русия има милиони мюсюлмани, ние трябва да ги разберем правилно.

Защо поставяте на преден план моралната криза, докато света се разтърсва от финансовата?

Защото същинската опасност е духовната криза. Проблемът на света е моралният упадък.

Какво е решението?

Образование. Всеки трябва да се образова. Срещата, която проведохме в Истанбул беше свързана и с намиране на отговор и на този въпрос. Не знам докъде сме стигнали, но полагаме усилия по този път.

В едно ваше изказване в България сте казали, че имате съвсем друга надежда относно бъдещето на света...

Смятам, че предвид възрастта ми аз не бих могъл да доживея това време, но младото поколение непременно ще го види.

Какво е то?

Вярвам, че моралните ценности, които днес са сериозно занемарени, в бъдеще отново ще възтържествуват. Ще бъде поставена нова доктрина. В тази доктрина ще се отдава значение на съвременните и човешки морални ценности.

Как ще се постигне това?

Този път ще бъде отворен от „Движение Гюлен”. Училищата отворени по целия сват, черпейки от неговите идеи, отдавайки значение на народните ценности в съответната държава, националните и морални ценности, освен това, научавайки и универсалните човешки ценности, ще дадат нова надежда на човечеството, на което вече му омръзна от конфликти.

Каква е връзката между националното и универсалното в това движение?

Връзката е хармонична, двете не си противоречат. По този начин културите не могат да се заличат или променят, точно обратното, запазвайки идентичността си всички култури и човешки ценности отново ще се обединят. Обществата ще се разбират по-добре чрез диалог и толерантност. В този процес ролята на Фетхуллах Гюлен е много важна. Той е лидер, който живее с идеалите си без да лансира личността си. Гюлен се противопостави на фанатизма и съкруши силата му. Преди сто и петдесет години можеше ли някой да си представи, че руснаци, българи и турци ще оставят на страна миналото и ще седнат на една маса. Гюлен ни приканва да дадем своя принос в името на общото ни бъдеще.

Историците казват, че в учебниците руснаците и турците винаги са били врагове и едно поколение се възпита в този дух. Толкова ли е дълбока наистина враждебността ни?

В една територия са живеели две силни империи. Нормално е да са имали някои разногласия. Това не означава, че и в бъдеще ще е така. Вижте Англия и Франция. В исторически план са имали сериозни конфликти, но днес са добри съюзници. В тази насока искам да споделя едно мое наблюдение: дори войните между Русия и Турция са били на ниво. Не е имало омраза както се лансира. Отношението към пленниците и на двете страни е хуманно. В това отношение те не са като войните между другите държави. Тоест ние не сме се мразили и не сме изпитвали злоба помежду си. Освен това мирното съжителство е по-дълго от войните.

Много ли руснаци мислят така?

Изключително много. Децата и внуците ни ги очаква по-добра съдба. Дори не трябва да чакаме внуците ни да заздравят отношенията ни. Ние без това и в момента сме добри приятели.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.