Пояснение по повод публикуваната на 8 октомври статия във в. "24 часа", свързана с Фетхуллах Гюлен

1. ТВЪРДЕНИЯТА В СТАТИЯТА

В брой от 08.10.2008 г. на в. „24 часа” е публикувана статия под заглавие: „Ислямска секта строи общежитие в Шумен” с автор Венци Венков. Във въпросната статия са поместени – косвено или пряко – някои мисли, коментари и сведения за доверителя ми г-н Фетхуллах Гюлен. По този повод счетохме за необходимо да направим долу изложеното обяснение, с цел да се предостави достоверна информация на българското общество и на читателите на вестника ви. Преди да отговорим на въпросните твърдения, смятаме за наложително да дадем информация за г-н Гюлен, както и за досегашните му дейности.

І ФЕТХУЛЛАХ ГЮЛЕН

Фетхуллах Гюлен е роден в 1941 г. в Ерзурум. Началното си образование получава в Ерзурум. Въпреки че по онова време възможностите за обучение са били твърде ограничени, след като завършва начално образование Гюлен със собствени усилия продължава обучението си по религиозните и философските дисциплини при различни учени.

В 1959 г. започва работа в Дирекцията по вероизповеданията на Република Турция, след успешно положен изпит. Бил е на служба в областите Едирне, Къркларели, Балъкесир, Маниса, Измир и Чанаккале. Владее арабски и персийски, а известно време е изучавал и френски.

Още в ранна възраст започва да чете и изучава източните и западните класически произведения. Запознава се с творчеството на редица философи, писатели и учени като Хайдегер, Фуко, Сартр, Файерабенд, Маркс и Енгелс, Достоевски, Толстой. Провежда обширни изследвания в областта на философията, социологията, историята, икономиката.

В резултат на пътешествията и личния си интерес, той усвоява задълбочени знания за античната, класическата и съвременната мисъл, култура и цивилизация. Така добива характерния за личността му широк философски и идеен опит. Тези негови качества го превръщат в класически богослов и в съвременен интелектуалец, а от гледна точка на модерната идейна традиция, той е философ. Тези качества го налагат като мислител, който се интересува отблизо от проблемите не само на тюркския и ислямския, а на целия свят и на човечеството.

Гюлен, който расте, наблюдавайки беднотията, изостаналостта в образованието и социалните проблеми в Анадола, набляга особено на социалните теми в изказванията и книгите си и акцентира върху съвременната наука, образование и обучение, като важно условие за решаването им. Според Гюлен невежеството е извор на всички злини, поради което той насърчава обществото да инвестира в образование. Повлияни от изказванията и публикациите на Гюлен, мнозина бизнесмени създадоха училища в Турция и по света. Тези частни училища, отворени от турските бизнесмени и известни в света като “турски училища”, бяха приписани на Гюлен от страна на някои хора в обществото. Но в интерес на истината това отъждествяване не е вярно, защото г-н Гюлен не е собственик на нито едно училище. Тук се налага да отбележим, че в различни страни по света тези училища изграждат мостове на мира между държавите и народите. Например децата на мюсюлманите, християните, бошнаците, сърбите и хърватите в Босна и Херцеговина, които някога воюваха помежду си, учат заедно като братя. По същия начин в редица страни хора от различни религии и етноси, учат в едни и същи училища и класове, изпитвайки уважение и обич един към друг.

Г-н Гюлен не е собственик, съдружник или управител на каквато и да е институция, нито на вестник, телевизия или университет. Той не финансира никаква организация или учреждение. Г-н Гюлен се занимава единствено с интелектуална и научна работа и не извършва никаква друга търговска и икономическа дейност. Той не финансира каквато и да е фирма. Освен че Гюлен не извършва търговска дейност, от материална гледна точка реализирането на такива инвестиции от негова страна, каквито може да осъществят само бизнесмени с крупни капитали, също е невъзможно. Източниците на доходи на Гюлен са пенсията му и хонорарите, които получава от продажбите на книгите си. Но Гюлен води твърде скромен живот и не изразходва всичките си приходи за лични нужди. Например част от доходите си той е дарил на хора, изпаднали в тежко положение в резултат на бедствия като земетресения и наводнения, случили се в света.

Г-н Гюлен е почетен председател на Фондацията на журналистите и писателите. По негова инициатива или в рамките на дейността на фондацията той е работил за укрепването на “толерантността и диалога” между различните слоеве на обществото. Във време, в което се разисква тезата, според която ще настъпи “сблъсък на цивилизациите”, г-н Гюлен работи за подготвянето на среда за разбирателство и толерантност, основана на диалога, както и за това религиозните, етническите и политическите различия да не се превръщат в повод за кнфликти в Турция и в света. Той призовава хората от различни религии и с различни убеждения да споделят взаимно културите си в атмосфера на диалог и разбирателство. Изхождайки от общата точка, че сме “хора”, в тези дейности за основа се взимат любовта към хората и универсалните човешки ценности. Целта на тези дейности е развиването на културата на “приемането на всички хора такива, каквито са” и “съвместното съжителство”. Защото г-н Гюлен тълкува религиозните, езиковите, расовите и идейните различия между хората не като повод за конфликти и сблъсък, а като богато разнообразие в нашия свят. Той е убеден, че гражданският мир в държавите, както и световният мир може да се утвърди, изхождайки от тази фундаментална идея. В неговия идеен и духовен свят няма място за ненавист и омраза. Г-н Гюлен вярва, че хората трябва да полагат усилия не за да се унищожават, а за да защитават правото на живот на останалите.

Целта на тези дейности на уважаемия Фетхуллах Гюлен, е допринасяне за идеята за мирно и братско съжителство в света, с отговорността на един учен и мислител. Защото полагането на усилия за мирно съществуване, както и да се завещае по-добър свят с по-добри условия на живот, е дълг на интелектуалците към човечеството. Този свят принадлежи на всички нас и ако не се окаже противодействие срещу зачестилите през последните години терористични актове, расистки идеи, религиозни и цивилизационни и др. конфликти, обединявайки се около общите човешки ценности, светът ни ще се превърне в невъзможно място за живеене.

След срещата си с папа Йоан Павел ІІ на 09.02.1998 г. във Ватикана, г-н Фетхуллах Гюлен направи следното изявление:

“Както обществото знае и следи отблизо в преиод, в който се говори за сблъсък на цивилизациите, на религиозна и културна основа и името на страната ни (Турция) се цитира като един от центровете на този сблъсък, от три-четири години насам аз организирам срещи за диалог с представителите на останалите религии в Турция и извън нея, поемайки риска да бъда сериозно обвинен от страна на някои хора. Опитвам се да разкажа, че ислямът не поощрява сблъсъка, конфликтите и терора, а тъкмо обратното, той стои върху основите на любовта, състраданието, опрощението. Старая се да покажа, че в основата на всяка религия стоят същите тези принципи и следователно е възможно да се допринесе много за по-доброто, за мирното и спокойно бъдеще на изтощения от войни и стълкновения свят, отказвайки се от историческите конфликти между религиите и започвайки усилен диалог”.[1]

Идеите и дейностите на г-н Гюлен принадлежат към неговата оригинална идейна школа. Г-н Гюлен не е основавал политическо или идеологическо движение и няма такива намерения. В качеството му на мислител идеите и дейността на г-н Гюлен произтичат от убедеността му, че хора от различни религии, етноси, култури, цивилизации и с различни убеждения могат да живеят заедно в атмосфера на любов и мир по земята. Тези дейности на Гюлен не се провеждат в рамките на никаква политическа и идеологическа доктрина или движение. Дейността на Гюлен е напълно интелектуална и идеите, съветите и насърченията му не са насочени към определена група, народ, религия. Г-н Гюлен отправя посланията си към всички хора, независимо от религията, убежденията и народността им, взимайки за основен критерий общите човешки и универсални ценности. Основната ос около, която се движи дейността на Гюлен в качеството му на мислител, се състои от насърчаване и поощряване на всички хора към полезни за човечеството и света дела, независимо към коя религия, идея или раса принадлежат.

Най-правилният път към разбирането и опознаването на Гюлен е проучването на неговите произведения и дейности, напълно независимо от останалите идеи и движения. С тази цел тук накратко ще цитираме възгледите на Гюлен за науката, образованието, демокрацията, републиката, теокрацията, терора.

II. ПРОИЗВЕДЕНИЯТА И ДЕЙНОСТИТЕ НА ФЕТХУЛЛАХ ГЮЛЕН

1. СТАТИИ

Фетхуллах Гюлен има публикувани общо около шестстотин статии и над двеста стихотворения в списанията “Съзънтъ”, “Йени юмит” и “Ягмур”. Мнозина негови статии и стихотворения са преведени и публикувани в излизащото на английски език списание за образование, наука и култура “THE FOUNTAIN”.

От дълги години в рамките на една вестникарска страница, се поместват резюмета на негови публикации и изказвания във в. “Заман”, редацкията на който се намира в Истанбул и дневно се продава в осемстотинхиляден тираж, извън Турция се издава в трийсет и пет страни на десет езика.

2. КНИГИ

Гюлен има издадени над шейсет книги. Голяма част от тях са преведени на английски, немски, руски, български, албански, арабски, китайски и др. езици. Само в Турция са продадени милиони екземпляри от тези книги. Стихотворенията му са събрани в стихосбирката “Счупеното перце”. Редица негови стихотворения са композирани от страна на музиканти, специалисти в различни стилове на музиката.

Тук особено искаме да изтъкнем, че мнозина родни и чужди учени, журналисти, писатели имат редица публикации и книги за учението на Гюлен.

3. ИНТЕРВЮТА

Мнозина местни (турски) и чужди журналисти и кореспонденти на телевизии са взимали интервюта от г-н Фетхуллах Гюлен. Някои от тях са посочени като пример.

Интервюта в пресата

В. “Сабах”, интервю на Нурие Акман, 23 януари 1995 г. – 30 януари 1995 г.
В. “Хюррийет”, интервю на Ертугрул Йозкьок, 23 януари 1995 г. – 30 януари 1995 г.
В. “Джумхурийет”, интервю на Орал Чалъшлар, 20-26 август 1995 г.
В. “Миллийет”, интервю на Ясемин Чонгар, 31 август 1997 – 2 септември 1997 г.
В. “Миллийет”, интервю на Мехмед Гюндем, 08-25 януари 2005 г.

Телевизионни интервюта

03.07.1995 г., интервю за държавната телевизия TRT 1 с водещ Реха Мухтар.
15.04.1997 г., интервю за Kanal D с водещ Ялчън Доган.
27.02.1998 г., интервю за NTV с водещи Дженгиз Чандар и Таха Акйол.

Някои от тези интервюта са издадени и като книги. Например “В света на идеите” (Еюб Джан, издателство Миллийет, 1995 г.), „Разговор с Фетхуллах Гюлен в Ню Йорк” (Неввал Севинди, издателство Сабах, 1997 г.), „Фетхуллах Гюлен в странство” (Нурие Акман, издателство Заман, 2004 г.), „Единайсет дни с Фетхуллах Гюлен” (Мехмед Гюндем, издателство Алфа, 2005 г.).

Интервюта в чужди печатни и електронни медии

19.10.1995 г., NMO TV, Холандия.

06.05.1998 г., ORT TV, Русия.
28.04.1998 г., в. “Le Monde”, Франция.
13.05.1998 г. ANSA, италианска информационна агенция.
Август 2008 г. “Foreign Policy”.
От Америка до България, от Гърция до Казахстан медии от редица страни, освен цитираните, са интервюирали г-н Гюлен.

4. АУДИО И ВИДЕО ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Фетхуллах Гюлен има издадени над две хиляди и петстотин проповеди и беседи на CD, DVD.

5. ДЕЙНОСТИ В ИМЕТО НА ТОЛЕРАНТНОСТТА, ДИАЛОГА И РАЗБИРАТЕЛСТВОТО

Фетхуллах Гюлен е взимал участия в срещи и форуми, организирани в името на толерантността и диалога, заедно с видни обществени фигури с различни убеждения и религии, политици, интелектуалци, писатели, бизнесмени, представители на изкуството, които са еталон за народа. Тези дейности са посрещнати с голям интерес от обществеността и са послужили за добър пример на обществото по отношение на “съвместното съжителство, приемайки всички хора такива, каквито са”. Възгледите на Гюлен са оценени, възприети и подкрепени не само от определена част от обществото, а от широки кръгове и от личности с разнообразен статус.

А) Срещите му с хора от различни религии

Фетхуллах Гюлен се е срещал с много представители на различни религии, в страната и в чужбина, начело с папа Йоан Павел ІІ, вселенския патриарх Вертоломей, религиозния водач на юдеите в Турция Давид Асео, Ню Йоркския епископ Джон О’Конър, главния равин на израелското посолство Елияху Бакши Дорон, с които е обменял идеи.

Б) Срещите му с държавниците и политиците

Гюлен е имал срещи с мнозина държавници и лидери на политически партии начело с покойния президент на Република Турция Тургут Йозал, Сюлейман Демирел, бившите премиери Тансу Чилер, Месут Йълмаз, покойния Бюлент Еджевит, Йълдъръм Акбулут, бившия лидер на Народно-републиканската партия и експредседател на Меджлиса Хикмет Четин.

В) Срещите му с интелектуалци, академици, писатели, бизнесмени, изкуствоведи и други личности

Хора от различни среди на турското общество са се срещали с Фетхуллах Гюлен или са изследвали трудовете и делото му. После писмено или устно са заявявали, че одобряват научните и социалните дейности на Гюлен, насочени към мира и разбирателството.

Някои от тези личности са следните.

а) Учени: проф. д-р Токтамъш Атеш, проф. Нури Вергин, проф. д-р Али Яшар Саръбай, проф. д-р Нилюфер Гьоле, проф. д-р Ниязи Йоктем, проф. д-р Иззеттин Доган;
б) Хора на изкуството: Джунейт Аркън, Хюля Кочйигит, Перихан Саваш, Зюлфю Ливанели, покойния Баръш Манчо, покойния Джем Караджа;
в) Бизнесмени: Айдън Доган, Юзеир Гарих, Исхак Алатон, Сакъп Сабанджъ, Рахми Коч, Сема Джънгъллъоглу;
г) Журналисти: Ертугрул Йозкьок, Дженгиз Чандар, Зейнеб Гьогюш, Мехмед Барлас, Мехмед Али Биранд, Етиен Махчупян, Авни Юозгюрел.

III ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ГЮЛЕН ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА, РЕПУБЛИКАТА И ЛАИЦИЗМА

Разбирането за толерантност и диалог на Гюлен, което той изтъква срещу расистките, религиозно-фанатичните и идеологическите подходи, основаващи се на конфронтацията между хората, го превръщат в мишена за някои хора с подобно мислене. Една маргинална група е видяла идеите на Гюлен като пречка пред конфликтните си цели. Те виждат като огромна опасност пред собствените им злонамерени действия, разпространението на хората по света, повлияни от идеите на Гюлен и диалога с различните народи, религии и идеи, който осъществяват. По тази причина те са поръчали публикуването на материали срещу Гюлен и са станали причина за завеждането на дело срещу него. В публикуваните материали те твърдят, че Гюлен е “враг на демокрацията и Републиката”, “поддръжник на теократичната власт, представлява опасност за светското устройство”. Тези твърдения са измислени от онези, които искат да повлекат хората към разединение по етнически или религиозен признак, и по този начин, създавайки среда за конфликти, искат да изолират Турция от света и да скарат турския народ със света. Именно тези хора отправиха обвинения срещу Гюлен под претекст, че защитават светското устройство, въпреки че нямат никакво отношение.

Всъщност идеите и дейностите на Гюлен не само, че не представляват заплаха, а дават значителна гаранция за взаимоотношенията между държавите и народите и за световния мир. А истинската опасност за сигурността на държавите крият именно такива кръгове. Знае се, че тези кръгове насочват към тероризъм хората, промивайки мозъците им. Именно тези кръгове представят на обществото другите като виновни и насочват вниманието върху други теми, за да продължат спокойно по пътя си. Лесно може да се установи дали тези твърдения са достоверни или не, запознавайки се с решенията на правосъдните органи, които са ги проучили, както и с близо седемдесетгодишния житейски път, с идеите в публикуваните му трудове и възгледите, споделени пред обществото. Поради това в следващите редове ще бъдат изложени мислите на Гюлен по тази тема.

1. Мислите на Фетхуллах Гюлен за управлението на републиката

Републиката е начин на управление, който съответства на човешкото достойнство

Фетхуллах Гюлен акцентира върху факта, че “Републиката е начин на управление на извисените души и истинска свобода и справедливост”, че “тя подготвя почва за издигане на човека чрез извисяващите го ценности” и подчертава, че републиканското управление с нищо не противоречи на ислямската религия.[2]

Теокрацията не може да се защитава в името на исляма

Гюлен споделя, че теократичната власт не е в съответствие с ислямската религия и категорично изтъква, че “защитаването на тази управленска система, която обособилото се като отделна институция духовно съсловие е систематизирало според собствените им идеи, в името на исляма или посягане към исляма под формата на теокрация”, е много погрешно и неточно.[3]

2. Мислите на Фетхуллах Гюлен за лаицизма

Изборът, свързан с религията трябва да се основава на свободата на съвестта

“В духа и същността на религията няма насилие. Защото насилието противоречи на духа на религията. Ислямът взима за основа волята и избора и изгражда всичките си методи на тази основа. Всички богослужения и постъпки, извършени насила, в никакъв случай не може да се приемат за одобрявани нито от гледна точка на вярата, нито на богослеженето и методите”.[4]

Религията не може да се поставя в служба на политиката

“Колкото и да е свята религията приемането на святостта на това понятие предполага тя да не се употребява като средство нито за религиозни, нито за светски цели. Това означава религията да не се превръща в средство за материални и духонви цели. Когато поставим политическата си мисъл, идеите, партийното си разбиране върху основите на религията, тогава върху нея се отразяват и нашите недостатъци, несъвършенство и дефекти, така ние получаваме реакции, съответно те се прехвърлят и върху религията. С други думи, религията също ще пострада от омразата на хората, които изпитват ненавист към нас. Религиозната истина така трябва да се олицетворява, че тя трябва да стои над всички политически идеи.”[5]

Политизирането на религията противоречи на духа на исляма

“Религията е повече духовна връзка, отколкото материална, основана на искреността, предаността и спечелване благоволението на Аллах. Това означава човек да прекара живота си в изумрудените върхове на сърцето. Пълното пренебрегване на тези страни на религията и изпълняването й като ритуал и шоу пред хората, е погрешно”.[6] “Политизирането на исляма е огромно предателство спрямо духа на исляма, религията не трябва да се употребява за политически цели”.[7]

3. Мислите на Фетхуллах Гюлен за демокрацията

Не може да има връщане назад от демокрацията

Гюлен твърди, че демокрацията е “човешка реалност” и че “връщане назад от демокрацията не може да има, но тя може да бъде допълнена”, тази система трябва да се усъвършенства така, че да задоволи всички “физически и метафизични” потребности на човека.[8]

Демокрацията не противоречи на исляма

“Демокрацията е народовластие. Тя представлява човешкото измерение на живота и отделна величина в него. Републиката и демокрацията представляват удобна почва за исляма, ислямската мисъл и неговото изпълнение. Но дано да бе на лице една по-съвършена и по-реалистична демокрация! На Запад хората също искат това. И ние често го искаме. Тоест да има такава демокрация, която да реши всички наши индивидуални, семейни и социални проблеми”.[9]

“Погрешно е да се гледа на исляма като противоречащ на демокрацията и на демокрацията – като противоречаща на исляма. В периодите, в които ислямът не е бил изповядван пълноценно, може би той е бил по-назад от сегашната демокрация например, човешките права били погазвани, начело на държавите стояли деспотични хора. Някои интелектуалци също посочват това”.[10]

В отговор на упоритото обявяване на Гюлен за “враг на републиката” от страна на някои хора, въпреки че излага толкова открито идеите си за републиката, демокрацията, лаицизма, теокрацията и ясно се противопоставя на теократичното управление, бяха предприети законови мерки. Съдът се запозна с тези твърдения и след като установи, че те нямат връзка с истината, осъди авторите им да заплатят обезщетение на г-н Гюлен за нанесени морални щети. Ето и няколко примера сред мнозина такива решения.

Решение номер 1994/457 E, 1995/90 K на Четвърти Истанбулски съд за основни права.
Решение номер1994/1031 E, 1996/363 на Втори Измирски съд за основни права.
Решение номер 1990/810 E, 1991/234 K на Девети Измирски съд за основни права.
Решение номер1994/346 E, 1995/720 K на Осми Измирски съд за основни права.
Решение номер 1995/521 E, 1995/440 K на Осми Истанбулски съд за основни права.

IV. ИДЕИТЕ НА ФЕТХУЛЛАХ ГЮЛЕН ЗА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Подобно на всеки учен и мислител Фетхуллах Гюлен също излага идеите си за проблемите на страната ни и за световните проблеми, и предлага и решения, свързани с тях. Това произтича от положението на интелектуалеца.

Обществото на образованите и научното мислене

Фетхуллах Гюлен твърди, че “пътят към бъдещето минава през образовано общество”. Според него “е погрешно да се стои далеч от науката, страхувайки се, че естествените науки биха тласнали човека към атеизма и отричането на религията”. Гюлен окачествавя като “предубеденост и невежество окачествяването на науките като средство за богоотрицание, представяйки ги като противоречащи на религията и вярата”. В това отношение той изтъква следното виждане: “Да се твърди, че естествените науки не означават нищо, е невежество и изостаналост, отричането на всичко друго е недодялан фанатизъм. А да се осъзнае и приеме факта, че има безброй много неща, които човек не знае, в резултат на всяко новопридобито знание, е наличие на научно мислене и начин на разсъждение. Науката и техниката служат на човека и няма никаква основателна причина да се страхуваме от тях. Опасността не е в научността и в изграждането на света, основавайки се на науката. Опасността е в невежеството, безразсъдството и бягството от отговорност.”[11]

Наблягайки върху важността на образованието от 1970-те години насам Фетхуллах Гюлен окачествява “усвояването и преподаването на знания” като “две възвишени отговорности” и подчертава, че наред с научните знания младите трябва да се учат на “познанието за добро и красиво”, което ще ги предпази от назадничавост и вредни навици.[12]

Образование и култура

Гюлен съветва “народите, които искат да гарантират бъдещето си да възпитават децата и младите си поколения като морални и добродетелни хора, давайки им научно знание”. Той акцентира и върху важността от образованието на момичетата с думите: “поколения със силна воля и здрав характер е възможно да се появят само чрез образователна система, която учи на национална култура и историческо съзнание”.[13]

V. ИЗКАЗВАНИЯТА НА ФЕТХУЛЛАХ ГЮЛЕН, СВЪРЗАНИ С ТОЛЕРАНТНОСТТА И РАЗБИРАТЕЛСТВОТО

Трябва да превържем раните си с любов и толерантност

В своя статия от 1980 г. Гюлен пише: “Вярваме, че толерантността ще излекува голяма част от раните ни”.[14] Той съветва: “Изповядването на различни убеждения е характерно за зрелите хора и човек трябва да търси пътища как да се възползва от различните идеи, които му противоречат и на всяка цена да се търси диалог”.[15] Гюлен подчертава важността от изпитването на любов с думите: “Колко са щастливи онези, които следват пътя на любовта”.[16] Във връзка с темата за толерантността той казва: “Най-силното ни оръжие, най-сигурното ни убежище и укрепление срещу вероятните разединения, разделения и опасности, произтичащи от трудностите в постигането на съгласие, които ни дебнат на всеки ъгъл, когато народът ни крачи към бъдещето, е толерантността”.

Уважаване на различните мнения

“Трябва да си затваряме очите за грешките, да уважаваме различното мнение, да прощаваме всичко, което можем да простим, да не търсим равностойно въмездие дори когато се погазват изконните ни човешки права, уважавайки висшите човешки ценности, да проявяваме вежливо отношение с пророческа съобразителност, без гневни постъпки, дори и пред най-грубите и неприемливи мисли и пред най-коварните идеи, както и щом се натъкнем на някои противоположни идеи, които дори да не са насочени към нас пряко или косвено, ние трябва да вярваме в ползата от толерантността, защото тя ни принуждава да ревизираме непрекъснато съвестта, душевния и духовния си живот.”[17]

“Толерантността, която понякога използваме в значение на уважение, милосърдие, великодушие, а в други случани – на търпение към останалите, е най-важното начало на етичните системи, тя е моралът на съвършения човек, получил озарение от небесата, и е важна дисциплина на духа, която може да послужи като основа на всички останали принципи. Сред народите, чиито индивиди не са толерантни помежду си и страните, в които духът на толерантността не е напълно утвърден, е невъзможно да се говори за единомислие и колективно съзнание”.[18]

Мнения на учени и писатели

По различно време различни учени и академици са изтъквали мнения и са оценявали идеите и дейността на Фетхуллах Гюлен. (Нпример проф. д-р Нилюфер Гьоле, социолог; проф. Шериф Мардин, социолог; проф. Али Яшар Саръбай, политолог; проф. Ниязи Йоктем, специалист по философия на правото; Четин Алтан, журналист; Джунейт Юлсевер, журналист...). С оглед на основните заглавия в тези оценки, са направени следните обобщения.

1. На основата на традиционните ценности се създава постоянен мост между миналото, бъдещето и модернизма и в тези рамки на демокрацията се гледа като на процес, който трябва да се развие още повече.

2. Понятието социологическо-философски, употребявано от Гюлен, е следствие от републиката и съвременната култура, то няма връзка с реакционните, конфронтиращите и противопоставящите се на системата идеи, чрез които религията се превръща в политическа и идеологическа структура

3. Обратно на политическия ислям Гюлен изхожда не от обществото, а от индивида. Той поставя акцент не върху политизирането на исляма, а върху културата на исляма, с което изтъква универсална идея в съзвучие с човешките права и демокрацията.

4. Идеите и дейността на Гюлен не носят белезите на орден или ислямско течение, те разкриват защо човек трябва да носи вяра в себе си в съвременния свят, това е учение, насочено към помирението на човека както със себеси, така и с околните си.

5. Гюлен приема исляма само като “религия” и по тази причина се различава от хората, които възприемат исляма като идеология на принципна основа, а не по стратегически съображения.[19]

VI. ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ФЕТХУЛЛАХ ГЮЛЕН ЗА ТЕРОРА

През целия си живот Гюлен е положил усилия за утвърждаването на любовта и толерантността между хората и обществата, обявил се е против конфликтите и особено срещу терора. По адрес на Гюлен са направени мнозина оценки като “личността в ислямския свят, която най-открито и най-категорично се обявява против тероризма”. Тези оценки са били тема на академични изследвания и международни семинари. Затова всякакъв вид враждебност – етническа, враждебно отношение и др., винаги е осъждана ясно и категорично от страна на Гюлен, независимо в коя част на света се случва и от кого произтича.

Откакто е бил свидетел на терористичните актове в страната ни и по света г-н Гюлен открито е заклеймил това деяние. Той ясно и непрекъснато е осъждал терористичните действия в Турция от 1970-те години насам. Гюлен е първият човек от ислямския свят, който осъди терористичните атаки на 11 септември в САЩ, публикувайки мнението си в американските вестници и пръв споделя болката на семействата, пострадали от терора. По същия начин Гюлен пръв в ислямския свят осъжда и терористичните актове в Англия, Испания и Русия. Искаме да поместим кратък текст от негова публикация от 8 септември 2004 г. в един вестник.

ТЕРОРИСТЪТ НЕ МОЖЕ ДА Е МЮСЮЛМАНИН, МЮСЮЛМАНИНЪТ НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ ТЕРОРИСТ

„Всички терористични атаки, независимо откъде идват и от кого са извършени, са най-големият удар върху мира и спокойствието. Независимо по каква причина и с каква цел се предприема, нито едно терористично действие не може да се одобри.

Терорът е заплаха, насочена предимно срещу най-висшата и универсална ценност – човешкият живот. Терорът е най-примитивно човешко деяние по земята и нито една религия, разбиране и идея не може да е толкова примитивна, че да го поощрява.

При Аллах животът е много ценен. От тази гледна точка Аллах е сложил под защита живота, чрез низпосланата от Него религия и е утвърдил това като един от основните ценности. Затова терорът нито може да бъде форма на борба за освобождение, нито да служи за осъществяването на каквато и да е религиозна цел. Мюсюлманинът трябва да отразява единствено мира, помирението и спокойствието. Терористът не може да е мюсюлманин, мюсюлманинът не може да стане терорист...”

В едно интервю г-н Гюлен дава следните отговори на въпроси, свързани с тази тема.

Въпрос: От години наред ислямското съсловие стои настрани, изразявайки мнението, че “ислямът и тероризмът” са две несъвместими понятия. Но събитията от 11 септември са факт. След тях последваха редица бомбени атентати както в Турция, така и в Други страни. А тези атентатори произлязоха от нашите среди. Не трябваше ли най-вече ние да издигнем глас срещу това?

Отговор: Напълно сте права. Днес хората не познават исляма. Мюсюлманите трябваше открито да заявят: “В истинския ислям няма тероризъм”. Според исляма убийството на един човек е равно на отричането на Бога. Никой нямаправо да убива човек. Дори и по време на война невинните хора трябва да бъдат пощадени. По този казус никой няма право да издава фетва. Никой няма право да става камикадзе. Каквато и религия да изповядват хората, сред които влизат тези камикадзета, действията им са осъдителни. Дори и по време на война – понеже тогава балансът на силите е относителен, подобно дело не се разрешава.

С огорчение искам да кажа, че в ислямския свят някои ходжи със закостеняло мислене и някои мюсюлмани с ниска култура не разполагат с друго оръжие. Ислямът е праведна религия и трябва да се изпълнява правилно. В никакъв случай целта не оправдава средствата. Понеже целта е правилна, средствата, с които ще бъде постигната, също трябва да бъдат легитимни. От тази гледна точка никой не може да влезе в рая, убивайки човек (Zaman Gazetesi, 22.03.2004 г.).

Въпрос: Твърди се, че организацията Ал Каида има групировка и в Турция. Досега разказахте за религиозната страна на проблема. Има ли той и други измерения?

Отговор: Бин Ладен е един от хората, които мразя най-много на този свят, защото опетни светлия образ на исляма. Той почерни имиджа на исляма. Оттук нататък,дори и да обединим усилията си, за да изчистим образа на религията, това ще ни отнеме много години. Навсякъде, по различни поводи, ще разясняваме, ще пишем книги по този въпрос и ще заявяваме, че това не е ислямът.

Приел като ислямска логика своите чувства и желания, Бин Ладен извършва зверства. Хората от обкръжението му също са такива. Ако в Турция има мислещи по този начин, значи и те са настроени към подобни жестокости, които ние заклеймяваме.

Този проблем има решение. То се крие в научаване на истината. Трябва да се разказва, че мюсюлманинът не може да стане терорист. Защо трябва да се разказва? “Който е извършил добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. Който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.” (Коран, 99: 7-8). Дори и да си извършил деяние, колкото зрънце, ще отговаряш за него. Свещеният Коран изтъква, че убйството на един човек е равно на убийството на всички хора (Zaman Gazetesi, 23.03 2004 г.).

Дейностите на утвърдилия се като “символ на диалога и толерантността” в страната ни Фетхуллах Гюлен се посрещат с одобрение както от народа, така и от държавните глави, премиерите, лидерите на политическите партии, военните, представителите на различните религии, бизнесмените, хората на изкуството, журналистите, спортистите. Мнозина лица от посочените среди са проучили училищата извън страната и са изтъкнали пред обществото високите си оценки за тях. Тези хора споделят, че дейностите и идеите на Гюлен са важна гаранция за взаимоотношенията между държавите и народите и за световния мир.

От казаното дотук ясно се разбира, че в основата на идеите на г-н Гюлен стои служенето на човечеството, в тях няма никакви идеологически внушения, както и нямат радикален характер. Видно е също, че идеите на Гюлен не са дело на етническа група, нито преследват етнически цели. Защото хората, изповядващи тези идеи в религиозен и социален аспект не произхождат от средите на потиснатите и изолираните от обществото хора. От тази гледна точка той напълно се различава и от радикалните кръгове. Следователно тези идеи не могат да имат нищо общо с радикализма.

По този повод искаме да изтъкнем, че едно от най-реномираните списания в Европа “Форин полиси” организира анкета на тема “100-те публични интелектуалци в света”. От публикуваните резултати на приключилата на 24 юли 2008 г. анкета стана ясно, че Фетхуллах Гюлен е избран за мислител номер едно в света сред сто номинирани личности. Това показва, че в световен мащаб има голяма обич към Футхеллах Гюлен от страна на всички хора, независимо от цвета на кожата, езика, религията, народността им. От друга страна стана ясно, че Гюлен не е местен и регионален мислител, а личност, която принадлежи към цялото човечество. “Форин полиси” публикува и интервю с Фетхуллах Гюлен в августовския си брой т.г.

Идеите и дейността на г-н Гюлен са били обект на изследване от страна на мнозина учени в световен мащаб. В редица университети са основани катедри на името на Гюлен. В различни страни са организирани симпозиуми в чест на Гюлен и са изнесени доклади. Между 25-27 октомври 2007 г. по инициатива на английски университет в Камарата на лордовете в Лондон бе организирана конференция, свързана с Гюлен, на която четирийсет и девет учени от различни страни изнесоха доклади. На организирания по-рано симпозиум в университета “Еразъм” в Ротердам, Холандия, доклади са изпратили сто и седемдесет учени. На 15.09.2008 г. в руската Дума е направен съпоставителен анализ на идеите на Махатма Ганди Гюлен.

Румънската комисия на ЮНЕСКО удостои г-н Гюлен с награда за “Принос към толерантността и диалога”.

VII. Отговори на твърденията, цитирани в статията ви

Темата за “Нурджулука” и Фетхуллах Гюлен

Както е известно в Република Турция право да ръководи религиозните дела и да се произнася по тези въпроси има създадената съгласно турската Конституция и действаща в рамките на Министерси съвет Дирекцията по вероизповеданията на Република Турция. По темата за “Нурджулука” Дирекцията по вероизповеданията има конкретно становище. Според него “Нурджулук” е общо название, с което се определя религиозната насоченост, целяща да оповестява сред хората религиозните и етичните теми, основавайки се на тълкуванията в трудовете на Саид Нурси. Това не е политическа организация.

Фетхуллах Гюлен принципно не намира определението “Нурджулук” за уместно и не се определя като такъв. Защото това определение повече се използва като знак за разделение, отколкото за назоваване хората, целящи да оповестяват сред народа идеите в книгите на Саид Нурси. В турския език с наставката “-cu” [джу] по-скоро се изразява разделение. Впрочем г-н Гюлен не одобрява такива определения, в смисъла на които е заложено разделение. По този повод той казва: “Дори в това болно състояние, в което се намирам, има хора, които ми лепват етикети като “водач на орден”, “шейх на братство”. Тези думи ми идват много тежки. Настръхвам от изрази като “Фетхуллахчъ”. Всъщност открай време не харесвам такива определения, завършващи на “джъ”, “джу”. Приемам тези определения като предпоставки за разделение в обществото”.

Маргиналната група, за която стана въпрос по-горе, представя идеите на Саид Нурси в по-различна светлина, от тези в книгите му. Хората, които не са чели тези книги и не са се запознали с идеите на Саид Нурси от произведенията му, ги предават по същия начин, вярвайки на погрешните упътвания на тези лица. Те показват и г-н Гюлен като лидер, заел мястото на Саид Нурси, и отправят същите обвинения и спрямо него.

Но от положенията, изложени накратко дотук става ясно, че г-н Гюлен не може да бъде окичван с етикети, изразяващи разделение. Всички дейности на Гюлен се основават на любовта, единството и диалога. Затова трябва да подчертаем, че твърдения като “Гюлен е лидер на радикална организация – движението “Нурджу”, той е последовател на Саид Нурси” и подобните на тях, са напълно неоснователни и противоречащи на истината. Фетхуллах Гюлен е мислител, който споделя идеите си с обществото чрез изказванията и книгите си. Подобно на всеки писател и мислител напълно нормално е да има мнозина хора, които четат книгите на Гюлен, харесват идеите му и живеят с вдъхновението, което получават от тях. Това не показва, че между конкретната личност и хората, които го уважават съществува лидерска връзка, както и че това е идеологическо сектантско образувание. Следователно Гюлен не е лидер на секта, както не е лидер и на “Нурджиите”. В редица интервюта за медиите Гюлен е изтъквал, че не преследва никаква цел, освен спечелване на благоволението на Аллах, не желае служби и чинове, никога не си е помислял за лидерство, никога не се е занимавал със сектантска дейност. Положението на Гюлен в очите на хората, които го обичат може да се определи единствено като духовен наставник.

Във връзка с темата Гюлен казва следното в книгата си “Sohbet-i Canan”: “Щом чуя определения като “лидер на братство” се чувствам така, сякаш са ме наругали. Смятам, че е погрешно и определянето като “братство” на посветилите се от сърце на образователна дейност хора, които само насърчавам. Мисля, че искрените хора, които се посветили на образователна дейност, базирайки се на любовта, диалога, толерантността, мира и взаимното разбирателство, трябва да се окачествяват като “Движение на доброволците” (Sohbet-i Canan, 124).

Както става ясно от тези пояснения, за Фетхуллах Гюлен е важно служенето на човечеството. Собственото си положение Фетхуллах Гюлен определя като един от хората, поставили себе си в доброволно служене на човечеството.

Тук трябва да поясним и следното положение, Гюлен смята за важни идеите на Саид Нурси, свързани с науката, образованието, републиката, както и на противопоставянето му срещу терора, теокрацията и радикализма. Това не означава, че Фетхуллах Гюлен е заел мястото на Саид Нурси. Между тях няма нито органична, нито пряка връзка. Тук въпросът не е да се отхвърлят или приемат определени положения. Въпросът е да се покаже истинската страна на погрешните разбирания и изкривявания, свързани с “Нурджулука” и “лидерството”.

Съдебното дело в Русия

Съдебното дело в Русия също бе предаден на обществото непълно. Въпреки че това дело няма нищо общо с Гюлен, такава връзка бе лансирана и бяха отправени публични обвинения срещу него.

Всъщност в световен мащаб решението на съда бе изтълкувано по-скоро като политическо действие, отколкото като юридически акт. Защото делото е заведено без юридически основания, в хода на делото не е проведен независим процес, не са спазени правните норми и глобалните принципи на гражданско-процесуалния кодекс.

Например в такова дело трябва да се изследват всички въпросни книги от страна на професионални юристи и да се приложат към делото, така също трябва да се посочат кои са изказванията, като конкретно доказателство, но исканията във връзка с това са отхвърлени неоснователно, правото на защита е ограничено.

Съгласно наказателното право в света цитатите от книгите трябва да се изследват като едно цяло, но това не е направено. Има опит да се извлекат скрити цели от някои изречения по метода на психолозите. По този начин е направена субективна оценка, вместо да се оценява с обективни критерии. Но Валери Кузмин, инспектор в татарстанската прокуратура, приема, че в книгите не се отправят директни призиви за насилие. Разясненията в становището на вещото лице, подписано от председателя на Съвета на мюфтиите в Русия Равил Гайнуттин, изпратено до съда, в което се казва, че “Нурси е изтъкнат тълкувател на Корана, книгите му имат изключително просветителско значение и укрепват духовните ценности”, не са взети под внимание.

Във връзка със съдържанието и характера на книгите на Саид Нурси адвокатите по въпросното дело са изискали становище от Дирекцията по вероизповеданията на Република Турция и от Организацията Ислямска конференция, която има международен статут и са представили в съда становищата на тези институции.

Както ще се види и от становищата, бидейки проучени, Саид Нурси е “учен и богослов, който разработва темите за вярата, искреността и етиката в произведенията си, с които е известен”. “След като бъдат проучени животът, произведенията и написаното за него, се разбира, че е бил далеч от политически, идеологически и екстремистки субекти. Тълкувайки свещените принципи на исляма, той защитава добродетели като искрена вяра, праведност, братски взаимоотношения, преданост, толерантност. Той съветва да се стои настрана от егоизма, себелюбието, горделивостта, враждебността, пристрастеността, които пораждат разногласие и са извор на злини. Той винаги е бил против използването на религията за политически цели и е съветвал учениците и хората, които го обичат, да се въздържат от това, както самият той се е въздържал”.

В заключителния текст от становището на Дирекцията по вероизповеданията на Република Турция се казва: “Въпросните произведения са изследвани ред по ред. Не са открити положения, които целят религиозна враждебност, унижаване на хора от различни религии и групи, подбуждане на омраза към тях, унижаване на националната гордост и традиции, насърчаване на религиозните и националистическите чувства с цел тяхното експлоатиране, насърчаване на политическото и етническото разделение, защитаване на крайни и радикални действия”.

Издаденото, пренебрегвайки тези положения, решение показва, че делото е целяло не да установи истините, а е било насочено към политически цели. В случая е налице религиозна дискриминация спрямо мюсюлманите.

Твърдения като това, че в трудовете на Саид Нурси са налице престъпни мотиви, преди са изтъквани и в Турция от страна на някои хора със скрити намерения. Въпросните книги, са проучени една по една от страна на водещи специалисти по наказателно право на Турция и е докладвано, че в тях не са констатирани престъпни мотиви. Въз основа на това Истанбулската главна прокуратура е взела решение на 20 ноември 1984 г., според което няма причина за образуване на дело, поради липса на нарушения на законите във върпосните книги. Тези книги се продават и преподават свободно в Турция. Дори в Турция един от министрите на културата Фикри Саглар, излъчен от лява партия (Народно-републиканската), е наредил книгите на Саид Нурси да бъдат сложени в държавните библотеки и оповестил това чрез вестниците.

Делото в Турция

Както се споменава в статията ви, делото срещу Гюлен приключи с оправдателна присъда. Но искаме да се знаят и следните неща.

Делото срещу Гюлен бе заведено в процеса, наречен Постмодерен преврат, който започна на 28 февруари (1997 г.). В процеса на такива преврати, осъществявани периодично в Турция, се водят дела срещу държавните глави, премиерите, хора с леви и десни убеждения. Следователно тези дела, образувани при свръхестествени обстоятелства, са повече идеологически, отколкото юридически. Наред с този факт основа за образуването на това дело е подготвена от горе цитираните лица. Някои от въпросните лица, които са подготвили клеветническа кампания срещу Гюлен, в момента са задържани по обвинение за създаване на организация с цел осъществяване на преврат в Турция, в рамките на “Терористична организация Ергенекон”. В хода на делото срещу Гюлен стана ясно по какъв начин тези лица са създавали компромати за него и това се доказа. Преди делото тези лица са приписвали обвинения на Гюлен, поръчвайки вестникарски статии, книги и телевизионни предавания на хора, приближени до тях. Така те целели да изкарат виновен Гюлен пред обществото и в съда.

В обвинителния акт на главния прокурор по делото се казва, че “Гюлен е действал легално” и “използвал демократични правила”. Но спазвайки демократичните правила и действайки легално не може да се извърши престъпление. Това обстоятелство ясно показва, че делото не е заведено в резултат на установено престъпление.

Независимият турски съд извърши щателно проучване във връзка с делото. В съда са изслушани мнозина свидетели, изпратени са писма до най-висшите институции в страната, направени са разследвания в общо осемдесет и една Областни дирекции по сигурността в Турция, дори са извършени разследвания и в някои чужди страни. Накрая след толкова широко раследване, продължило осем години, не са открити никакви обвинителни доказателства, вследствие на което Единайсети Анкарски Съд за тежки наказания издава оправдателна присъда за Гюлен по дело номер 2000/124 E- 2003/20 K на 05.05.2006 г.

Девето отделение на Касационния съд, който е висш съдебен орган, потвърди единодушно на 05.03.2008 г. решението на местния съд по дело номер 2007/6083 E-1328 K с мотива, че “е стигнато до заключение, според което не са намерени достатъчни, убедителни и категорични доказателства, далеч от всякакво съмнение, във връзка с обвиненията за застрашаване целостта на Републиката, както е посочено в Конституцията, промяна на светското устройство, накърняване или оронване авторитета на държавата или осъществяване на преврат, чрез използване на насилие, терор, натиск, заплашване, застрашаване, закани и заплахи и създаване и ръководене на терористична организация за тази цел”.

Делото е изпратено до Висшия наказателен съвет на Касационния съд въз основа на искането за касация от страна на главния прокурор, но Висшият наказателен съвет отхвърля искането с мотива, че е неоснователно и така оправдателното решение става окончателно.Турското общество знаеше, че Гюлен не е извършил никакво престъпление, но с решението на съда невинността му бе категорично доказана. Това дело и приключването му с оправдателна присъда показва, че всички твърдения на въпросните лица са несправедливи, неоснователни и невалидни.

Освен това е важно да се отбележи, че по делото срещу Гюлен нямаше “искане за смъртна присъда”, от страна на главния прокурор. При все това в законите в Турция смъртната присъда не фигурира.

В статията ви, след въпроса относно делото твърдите, че в Турция е налице империя от седем университета, в които деца от бедни семейства учат безплатно. Първо, такава образователна империя не съществува. Кои са тези седем университета, бихте ли оповестили имената им? Второ, в Турция в университетите се влиза с държавен изпит и записването (настаняването) става пак чрез държавни критерии. Как е възможно бедни студенти да се записват (да следват) в университет. Вижда се, че вашите източници на информация са ви подвели в много отношения.

Представям на вниманието ви този текст с цел правилното информиране на обществото.

С уважение.

Орхан Ердемли, адвокат на Фетхуллах Гюлен


[1] 14-20 Şubat 1998, Aksiyon dergisi, Sf.: 26-28.
[2] Fetullah Gülen: Ölçü veya Yoldaki Işıklar, s. 26-29, İzmir, 1997.
[3] Fetullah Gülen: Fasıldan Fasıla (1), s. 223, İzmir, 1997.
[4] Fetullah Gülen: Asrın Getirdiği Tereddütler (4), s. 164, İzmir ,1997; Osman Özsoy: Fetullah Gülen ile Canlı Yayında Gündem, 2. Baskı, s. 26, İstanbul 1998г.
[5] Fetullah Gülen ile Canlı Yayında Gündem, s. 30-32; Aynı görüşler değişik platformlarda da ifade edilmiştir. Örneğin Kanal D Televizyonu 16.4 1997 tarihli Yalçın Doğan’la Güncel Programı
[6] 16.4 1997 Yalçın Doğan’la Güncel
[7] Hulusi Turgut, 25.1.1997 Sabah Gazetesinde Fetullah Gülen’le yapılan söyleşi.
[8] Fetullah Gülen ile Canlı Yayında Gündem s. 27-28; Fetullah Gülen, Yeşeren Düşünceler, 3. Baskı, s. 96-97,151-154, İzmir 1997
[9] Yalçın Doğan’la Güncel
[10] Yasemin Çongar: Milliyet 01.09.1997
[11] Fetullah Gülen, Ölçü veya Yoldaki Işıklar (2),10. Baskı, s. 89-90 İzmir 1997; Fetullah Gülen, Prizma (1), “Bilgi Toplumu”, s. 248-255, Nil Yayınları, İstanbul 1997.
[12] Çağ ve Nesil (1) 13. Baskı İzmir 1997. s. 101.118 (Fetullah Gülen Eğitim-Öğretim konusunda bazı görüşleri Sızıntı Dergisi’nin 1970 yılı 9.10. ve 11. sayılarında “Bizim Maarifimiz”, “Maarifimizde Muallim” başlıkları altında yayınlanmış olup, bilahare kitap haline getirilmiştir.)
[13] Fetullah Gülen, Ölçü veya Yoldaki Işıklar (2), s. 40-54
[14] Sızıntı dergisi, Sayı 14 Yıl 2 s. 4
[15] Fetullah Gülen, Ölçü veya Yoldaki Işıklar -3- s. 39-40
[16] Fetullah Gülen, Çağ ve Nesil (1) s. 30-31
[17] Fetullah Gülen, Yeşeren Düşünceler, s. 19.
[18] Fetullah Gülen, Yeşeren Düşünceler s. 22
[19] Fetullah Gülen ve Vizyonu, İ. Adil Sönmez, İzmir 1998, s 158 vd

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.