Честита нова година! Нека бъде щастлива, като молитвите на Пратениците
Нищо не е случайно на този свят. Непременно зад всяко нещо се крие поука, но трябва време за да се разбере каква е тя. Тази година съвпаднаха и двете нови години – и по Ислямския календар и по Григорианския. Тоест напомнят ни се двама пратеника, които се споменават в Свещения Коран като „Улюл Азм” – Великите пратеници. Едната нова година ни напомня раждането на хазрети Иса (Исус Христос), мир нему, а другата (настъпила на 29 декември) преселението (хиджрета) на хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Във връзка с тези събития много от нас получиха следното съобщение:
Честита нова година…
И за мюсюлмани 1430, и за християни 2009…
Колко хубаво, че тази година те съвпадат
Добре, че се роди, о, Иса, мир нему…
Добре, че замина за Медина и ни научи на култура, о, Мухаммед
Ние дори и да не научаваме, не ни лишавайте от милосърдието и застъпничеството си…
Честита Нова Година… нека бъде щастлива, като молитвите на Пратениците…
Съобщението съдържаше тези думи. Докато християните празнуваха раждането на Хазрети Иса, мюсюлманите както винаги, проявяваха уважение и отправяха благослов. По този начин се обединяваха в общите им ценности. Хазрети Иса бе изпратен с напътствия, на едно материално общество. И казвайки: „Ако те ударят, обърни и другата буза” той прекърши пътя към ненавистта. И до днес и за мюсюлмани и за християни той продължава да е незабравим. Новата година за мюсюлманите ни напомня за преселението през 622 г. от Мекка в Медина на хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който ни научи как да обичаме истински.
И великият мислител на съвремието ни, Фетхуллах Гюлен, споделя следното: „И хазрети Муса (Моисей) събра племето си с призиви за обич и ги спаси от гневния огън на Фараона. Животът на хазрети Иса бе свързан с любовта между хората и той изпълни мисията си. И хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, през целия си праведен живот представяше милосърдието и състраданието. Причината за неразбирателствата и споровете между представителите на отделните религии не се дължи на самата религия, а на онези, които не са останали верни на светите писания и са избрали пътя на ненавистта, обидата и собствено облагодетелстване, тълкувайки нещата единствено и само в своя полза и изгода.”
След като всички Пратеници през целия си живот са били символи на обичта, на нас не ни остава друга алтернатива. И Мевляна със следния разказ е изразил тази истина: „Един ден поканили на обяд говорещите за обич и истински обичащите. Първо седнали хората, само говорещи за любов. Пред всеки били поставени супа и дълги лъжици. И тъй като хората мислели само за себе си и любовта била само в думите им, всички си изсипвали супата от дългите лъжици без да успеят да се нахранят. Дошъл ред на истински обичащите. Те не мислели само за себе си и споделили супата с човека срещу тях. По този начин всички се нахранили. Затова са казали: „Който мисли само за себе си, целия му живот е оплескан, а който мисли за останалите е щастлив. Възвишен е не онзи, който взема, а който дава.”
С пожелания да бъдем истински обичащи и споделящи...
- Създадено на .