Мнението на д-р Антонина Желязкова
Има една притча, която се смята, че е разказвана от Мевляна Джеляледдин Руми. Предполагам, че всички я знаете, но аз ще я напомня, защото тя е изключително важна. Той разказва как група слепци са се опитали да си представят, да „видят” как изглежда един слон и да разкажат видяното. И всеки от тях разказва за това, което е успял да докосне с ръката си. Един, докосвайки ухото на слона, е казал: „Това е огромно ветрило”, друг, докосвайки крака на слона, е казал: „Това е една колона на голяма сграда”, трети е казал: „Това е трон.” Разказвам ви това, защото пред вас стои един слепец, както сме и повечето хора в България, по отношение на необхватната същност на философията и културата на исляма. Аз, за разлика от повечето хора в България, съм имала един огромен късмет да пътувам много на теренни проучвания, да се срещам с хора, които изповядват исляма. Съдбата ме срещна с бабà Тахири, мир на праха му, който беше дълги години водач, шейх на едно текке на ордена „Бекташия” в Тетово. И това, което на мен, слепеца, той ми помогна, беше да хвана една малка тясна пътека и това беше пътеката на суфизма, което ме накара поне мъничко, като онези слепци, да кажа: може би това е ветрилото. Заради това, разбира се, с огромно внимание благодаря на Академия „Толерантност”, както и на Центъра за източни езици и култури, че те ни дадоха възможността да се запознаем с тази книга в превод на български. Аз, разбира се, първо отгърнах главата, която е посветена на суфизма, защото и аз преподавам и се срещам с млади хора, обучавам много млади хора, и за мене беше много ценно да видя още веднъж едно поучение, че трябва да предоставяме, т.е. трябва да се вглеждаме в това какво е заложено в човека и да му позволяваме да го развива, докато той достигне своето съвършенство, дай Боже, и, разбира се, една глава, която е посветена на толерантността и диалога. И не за друго тя ме привлече, а защото учителят Гюлен цитира един мой любим поет, който като студентка доста рецитирах по памет - Юнус Емре. Тук все пак аз ще си позволя да прочета: „Хората на любовта трябва да се ръководят от принципа на Юнус Емре, който гласи: не вдигай ръка, когато те ударят; бъди като ням, когато те ругаят; не се обиждай, когато наранят сърцето ти.” Прочетох ви ненапразно това, което харесвам и може би го приемам за себе си, но аз не мога да го спазвам. Защото в нашата среда, в която живеем, и когато човек е поел по път като моя, много сложен - да защитава онеправданите, аз не мога да не проявявам някакъв вид агресия, т.е. аз отстъпвам от тази препоръка на учителя Гюлен и на великия поет Юнус Емре. Защото трябва по някакъв начин с делата си, дори и само с думи, дори и само с писмено слово, което пак може да бъде агресивно, да защитя моите приятели и моите братя мюсюлмани, които не се чувстват съвсем комфортно в своята родина.
Благодаря ви.
Директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия
- Създадено на .