Световни медии откриха турските училища
Водещите световни медии през последните години откриват едно явление, обхванало света - турските частни училища. През последните няколко седмици тези училища, които се намират в четирите краища на света, станаха обект на внимание на много световни медии. Успехът на турските училища и на техния идеолог Фетхуллах Гюлен привлече вниманието на новинарската агенция "Ройтерс", немския седмичник "Ди Цайт", американския в. "Ню Йорк Таймс", Foreign Policy, The Economist, гръцкия "Та неа" и др.
Освен успехите, които постигат в съответната държава, където се намират, като са сред водещите училища там, и множеството награди от различни олимпиади, турските училища са и културен мост между различните страни. Световните медии изследват тези училища на място, като се подчертава присъствието на междукултурния диалог, който е залегнал в основните принципи на турските училища. Отдадени на идеята за толерантност в образованието, в тези училища много добре се съвместяват местната традиция и модерното образование.
"Та неа": Предлага среден път на исляма
Преди няколко дни най-тиражният гръцки вестник "Та неа" отдели цяла страница за турските училища, които според изданието наброяват над 800 в около 90 страни по света. Вестникът пише, че идеята за тези училища е на Фетхуллах Гюлен, който предлага формите на средния път в исляма, далеч от радикализма. Почти във всички училища обаче не се изучава дори час религия, но възпитателите и учителите показват духа на исляма със своето поведение, пише гръцкото издание. Колежите винаги се съобразяват с програмните изисквания на всяка страна в сферата на образованието, а сред основните принципи е преподавателите да не пушат пред учениците. В пространната статия се припомня, че Гюлен е в близки отношения с Вселенския патриарх Вартоломей, а често се среща с религиозни лидери от други вероизповедания в стремежа си да изгражда мост между различните култури.
"Ню Йорк Таймс": Умерен ислям и модерно образование
Един от най-реномираните вестници в САЩ - "Ню Йорк Таймс", изпрати репортер да изследва турските училища, разпространили се по четирите краища на света. Темата за турските училища бе водеща за американското издание, в което се подчертава успехът на тези училища в нестабилен район като този на Пакистан. Репортерката Сабрина Таварнийс публикува статия за едно от тези училища в Пакистан на първа страница на престижното издание. Таварнийс набляга на училищата като алтернатива за тези родители, които искат да спасят децата си от радикализма, посочвайки за пример в това отношение пакистанския колеж "ПакТурк". Репортерката подчертава в статията си, че носителят на идеята за тези училища, Фетхуллах Гюлен, е постигнал една образователна система и идеален баланс между науката и религията. Въпреки че в часовете няма залегнала програма по религия, освен задължителния час по вероучение, то учителите и възпитателите от училищата дават пример с действията си дори и след учебните занятия.
Ново отношение към Запада
Таварнийс посочва, че изградените през 80-те години с американски и арабски пари местни училища заради безплатното обучение разпространили радикалния ислям сред бедното население. Сега обаче турските училища показват на практика принципите на умерения ислям за този, който е в добри отношения със Запада и води гъвкава политика спрямо останалите. Отдадени на идеите за толерантност в образованието, модерните турски училища имат свои представителства в над 80 страни по света, се посочва в изданието. Родителите са на мнение, че визията на училищата е повече от добра и потвърждават, че обществото в Пакистан се променя, като осъзнава нуждата от адекватно за своите деца образование. Синът на Абрар Ауан учи в Куета, в един от седемте турски колежа в Пакистан. Ауан изразява за американския вестник възмущението си от разбиранията на ислямски политически партии, в които е членувал в ученическите си години: "Преди мислех, че зад всеки наш неуспех стои Западът или Америка, но сега от личен опит разбрах, че истинският проблем е в нас."
Учат Шекспир в оригинал
Американският всекидневник "Ню Йорк Таймс" се спира на думите на идеолога на тези училища - 69-годишния Фетхуллах Гюлен, който изтъква, че без наука религията се превръща в радикализъм, а науката без религия е сляпа. Авторката на статията посочва, че такива училища има и в християнски страни като Русия, където се учат и руснаци. Затова междукултурният диалог присъства сред основните принципи на училищата. Според авторката тези училища отразяват едно модерно суфистко виждане за образованието. Програмата на колежа в Карачи е изцяло на английски, а учениците с радост изучават произведенията на Шекспир. Според в. "Ню Йорк Таймс" родителите пращат своите деца в турските училища, за да получат съвременно образование, като запазят своята собствена идентичност. Директорът на турското училище в Карачи, Месут Качмаз, разказва за вестника, че типът на мюсюлманина без брада и вратовръзка е малко познат в Пакистан. Затова и първоначално срещнал доста трудности при контактите си с местните жители. "Те не искаха да идвам в джамията с вратовръзка, приемаха го като символ на злото, но им казвах: къде пише, че трябва да се идва без вратовръзка", спомня си директорът.
Агенция "Ройтерс": Защитникът на умерения ислям
Една от най-влиятелните световни информационни агенции - "Ройтерс" - също намери за необходимо да запознае своята аудитория с Гюлен и турските училища по света.
Той е идеологът на редица дейности в образователната сфера, които прекрачват границата на своята страна и стават международно значими, пише авторката на статията Александра Хъдсън. Тя отъждествява Гюлен като "умерена сила в радикализиращия се ислямски свят". В дописката на "Ройтерс" се цитират и думите на специалиста по ислямски изследвания Тимоти Уинтърс от Кеймбриджския университет, който определя главните цели на "Движение Гюлен" като издигане нивото на своя народ чрез образованието. Хъдсън предава и впечатленията на преподаватели и студенти от университета "Фатих" в Истанбул, като припомня, че има 800 подобни учреждения в целия свят. Програмата в университета набляга на науката и технологиите, във всяка стая има портрет на стрoителя на съвременна и секуларистка Турция Мустафа Кемал Ататюрк, а в програмата не е включено нито едно изречение за учението на Гюлен, посочва "Ройтерс".
Учителят по английски език Ахмет Ялчън изразява мнението, че причините за предпочелите да се обучават в университета "Фатих" са най-различни, но те са главно заради изискваната дисциплина и качественото образование, което предоставя средището. "Някои изпращат децата си, защото искат те да не се подведат от съвременните пороци, а да се отдадат изцяло на своето развитие", допълва Ялчън.
Информационната агенция помества и мнението на Хакан Явуз от Университета Юта (САЩ), който обобщава намеренията на движението на Гюлен с желанието им да изградят една елитна класа, на базата на постиженията на науката, но без да забравят за собствената си идентичност. В края на статията си "Ройтерс" се спира и на идеите на Гюлен за междукултурния диалог, на който се отдава голямо значение.
- Създадено на .