Гръцкият експерт д-р Сотирис Ливас: Гюлен разказва същността на исляма
Формата на исляма, която представя Фетхуллах Гюлен, е мирна и хармонична, в съответствие със същността на исляма. Той показва исляма по правилен и приемлив начин и далеч от всякакви радикални прояви като Бин Ладен и Ал Кайда. Това казва д-р Сотирис Ливас, който преподава международни отношения в Йонийския университет и изнася лекции за Турция и Близкия изток. През 2003 г. той е превел книгата „Турция, Израел и Гърция”, а през 2010 г. публикува първата си авторска книга, озаглавена „Ислям, глобализация и национализъм: Стилът и дейностите на Фетхуллах Гюлен в Турция и по света”.
Поради факта, че е първата гръцка книга, изцяло посветена на “Движение Гюлен”, тя често се използва като източник. Книгата се състои от 143 страници, разделена е на 7 глави и е с богата библиография. На вниманието на читателя е представена и притурка от 38 страници, която съдържа възгледите на Гюлен по различни теми.
Кога и как започнахте да се интересувате от “Движение Гюлен”?
По принцип се интересувам от исляма. И като религия го уважавам. През 1985-86 г. бях на първото си посещение в Турция, имах възможност да се запозная с много хора от общността „Нур”. По-късно, когато правех докторантура, имах възможност да се занимавам по-отблизо с исляма в Турция. По този начин научих и за съществуването на Фетхуллах Гюлен. Следях развитията, свързани с исляма в Турция и Близкия изток. Фокусирах се върху становищата на мюсюлманските интелектуалци относно това как ислямът и демокрацията могат да живеят в хармония сред западния стил на демокрацията. В това отношение Гюлен дава доста специални и конкретни отговори. От друга страна, започнах да се интересувам от значението на това движение за Турция. Като цяло, какво означава това движение за исляма? Какво представлява това развитие за религиите, имайки предвид, че включва и въпросите за междурелигиозния диалог? И накрая, какво е значението му за моята страна Гърция? Фокусирах се върху тези въпроси.
И така се роди първата гръцка книга за “Движение Гюлен”, която представлява отговор на тези въпроси…
За изследванията си прочетох много книги. Мога да опиша себе си като човек, който има доста познания за процеса на развитие на исляма по време на Османската империя, периода на Ататюрк и след това. Много се интересувам от съществуването на исляма в тези процеси и ситуацията в Турция. Мисля, че човек като Фетхуллах Гюлен и системата, която той е изградил, не бе възможно да се появи в една друга държава в мюсюлманския свят. Мога да кажа, че бе необходимо да се появи в Турция. Защото турският тип ислям има някои характерни елементи.
Хората, които обичат Гюлен, се самоопределят като „Движението на службата” или „Движението на доброволците”. На Запад в повечето случаи се предпочита да се казва „Движение Гюлен”, както използвате и Вие в книгата си…
Това движение не може да бъде описано с една дума. Например нито е движение, нито е организация. Няма много строга йерархия. Понятието “хизмет” (служба) е много кратко и важно. На Запад се предпочита да се опише само с една дума. Когато се каже “хизмет”, това не става напълно ясно на Запада. Определението, което ще направим, най-вече трябва да напомня за нашето наименование. Затова в Америка и Европа има някои определени наименования. Но те не могат да опишат всички аспекти на “Движение Гюлен”. По тази причина и в моята книга се използват различни наименования.
В първата част на книгата посочвате, че Гюлен е много различен и многостранен човек. Какво бихте казал по тази тема?
Преди всичко, като цяло, той има дълбоки познания за исляма, християнството и европейската философия и мислене. Затова той може да използва знания, които позволяват ислямът да бъде приет както в Европа, така и в Америка. В книгата ми се позовавам и на връзката с Макс Вебер и Кант. Работата, службата на обществото, обичта към семейството и обществото, както и другите елементи, включени в понятието „хизмет”, които съществуват в класическия ислям, с времето бяха останали малко на заден план. Гюлен възражда тези качества. Формата на исляма, която той представя, е мирна и хармонична, в съответствие със същността на исляма. Той показва исляма по правилен и приемлив начин и далеч от всякакви радикални прояви като Бин Ладен и Ал Кайда. Много е важно едно ислямско разбиране, което ще се говори на Запад.
Смятате ли, че “Движение Гюлен” има принос за световния мир?
В една среда, в която хората воюват едни срещу други, световният мир е доста многостранна тема. Много е важно това, което прави “Движение Гюлен” чрез образованието, за разбирателството, диалога и толерантността, за премахването на страховете. Следването на този път не означава, че непременно ще настъпи мир. Има много различни фактори, които предизвикват хората да воюват едни срещу други. Мисля, че е много важно чрез Гюлен хората да могат да слушат другите.
Още през 90-те години Фетхуллах Гюлен беше сред хората, които публично заявиха необходимостта от откриването на православната семинарията на остров Хейбелиада (Халки б. ред.). Дори и след около двадесет години този въпрос все още не е разрешен. Какво е Вашето мнение?
Гюлен винаги е говорил, без да се страхува. Това е една от най-важните черти в характера му. Няма страх или страхов синдром. Не се пази в окопи. Няма синдрома „ние и те, ние и другите”. Никога не се е опитвал да създава страх. Напротив, неговото разбиране винаги е било за преодоляване на страховете. Според мен най-важният елемент за успеха му се крие в това. Безстрашен човек е. „Няма нужда да се страхувате,” казва той. Всички сме тук. Всички се опитваме да напреднем. Точно от тази гледна точка той действа без страх и във връзка с Хейбелиада. Беше далеч от екстремизма. „Няма причина да държим затворена семинарията в Хейбелиада. Да я отворим”, казваше Гюлен. И ние, като гръцки религиозни лидери и политици, трябва да действаме, далеч от подобни страхови синдроми и да следваме такъв пример. Не трябва да действаме със синдром на страх от турците, гърците, Запада.
Според Вас от какво идва този страх?
В една своя статия Василис Маркезинис твърди, че движението предлага открития „модел на обучение”. Но преди всичко в рамките на обичта към страната. Обичта към страната не е нещо лошо. Напротив, обичта към страната е много важно качество. За съжаление това е забравено. Гюлен започва именно оттам: „Обичам страната си. Обичам исляма. Обичам хората си. Няма нужда да се страхувам. Обичам родината си Турция.” Първо, в днешно време има някои нерешени проблеми, свързани с миналото на Турция и Гърция. Това са политически въпроси, работа на политиците. Второ, в миналото на тези страни има песимизъм, недоверие, враждебност и страх. Гюлен обръща внимание на второто. „Можем да говорим и обсъдим това. Ако разгледаме много ясно този въпрос, може да спре да представлява проблем и да не ни ангажира повече. Но дотогава е добре да се действа с малко повече внимание”, казва той. Гюлен започва с обич към Турция. По същия начин и ние също трябва да действаме с обич към Гърция. А за да преодолеем страховете си, като представители на Турция и Гърция, трябва да предприемем стъпки относно съществуващите проблеми.
- Създадено на .