Джихад
Значението на това понятие днес
Когато искаме да разберем постъпките и поведението на мюсюлманите, да добием обща и правилна представа за техните действия, трябва да имаме в предвид три основни неща.
Първо, дали постъпките на мюсюлманина или общността на мюсюлманите са в очертаните от Корана и сунната (традицията) граници.
Второ, развитието на мюсюлманите и на тяхната култура и традиции.
Трето, изводите и мислите на някой, който ги наблюдава и изследва.
Много често тези три основни фактора се смесват, и трудно може да се определи кои фактори стоят в основата на религията, кое е в резултат на ограничено разбиране, кое е придобито чрез опит и на последно място, кое е в резултат на наблюдение и грешна представа. По време на борбите на ислямския свят за независимост в близкото минало, за връщане на завзетите територии, понятието джихад се превръща в енергия, която придава активност на хората. Вследствие на това много ислямски учени и политически лидери обявяват джихад срещу колониализма. В борбата срещу колонизирането на Кавказ, Индия и Близкия изток, джихадът се използва, като отбранително средство. Тъй като основният обект, срещу който се водеше джихадът бяха "западните сили" се породи представата, че борбата трябва да се води срещу религиозната и политическа култура на "другите". Това стана причина в съзнанието на западните общества да се наслои погрешна представа за понятието джихад.
Поддръжниците на исляма през 19-и век, които формират ислямизма като идейно и политическо течение, от една страна отварят врата към различни възгледи, а от друга, призовават за завръщане към достоверните източници на религията и Корана. Така те изиграват важна роля и за възраждането на същността на джихада. Разбирането за джихад в този период било борба срещу колониализма, както и вдъхване на религиозна мотивация за икономическо, научно и техническо развитие.
Новото определение на думата джихад включвало преодоляване на дългогодишния застой на обществото, и промени в социалния, материалния и духовния живот. Както престоялата вода започва да разнася неприятна миризма, така и обществото изпада в летаргия и застой, ако престане да бъде активно. Джихадът е един духовен извор, който приканва към активност, духовна енергия и водеща сила, която придава динамика на обществото.
Въпреки всички усилия, западните ориенталисти и изследователи, не обърнаха достатъчно внимание на тази важна особеност на думата джихад и го счетоха като заплаха за цивилизацията, която се разпространява чрез религията, под формата на "свещена война", присъща на християнството, а също така и като тероризъм и фанатизъм за постигане на политически цели, пренебрегващ всякакви религиозни ценности.[39]
Мястото на джихада сред основните ислямски термини
Ислямът приема, че юдейството и християнството са предшестващи го религии, низпослани от Бог. В ислямската терминология съществуват "ключови термини", свързани с предметите, знанието и морала. В същото време тези ключови термини представляват основата на вярата. Тевхид (вяра в един Бог), рисалет (Бог низпослава посланията Си на хората чрез пророците), ахирет (вечен живот след смъртта) и свързани с тях други термини. Дори джихадът да не е една от опорните точки на вярата, той е ключ към разбирането на исляма за човека и обществото.
Политическите и военните конфликти между мюсюлмани и немюсюлмани в миналото, са станали причина за семантични различия, което се вижда при други термини. Тук може да кажем, че определена роля е изиграло историческото положение и методите на управление. Както думата садака (доброволна милостиня) означава незадължителна помощ и задължителен държавен данък, в ежедневието ни тя вече се използва повече като даване на минимални средства на бедните и просещите, така и значението на джихада за първите мюсюлмани било едно, а днес под това понятие се разбира единствено война в името на вярата с военни средства и завземане на нови територии. А всъщност джихадът е като чадър, под който се намират много значения като термина прехрана и др. Всяко едно отделно понятие като садака (незадължителна милостиня), зекят (задължителна милостиня за злато, сребро, добитък и др.), юшур (1/10, 1/20 данък за земеделските продукти), харадж (поземлен данък), хумус (1/5 данък за подземните богатства) има собствено значение, но всички те са свързани с държавните налози относно препитанието. Погледнато от тази гледна точка джихадът е свързан с понятия като китал (сражение), мухаребе (война), исян (протест), джедел (спор) и др. Освен това, арабският език е толкова богат, че всяко действие и постъпка може да се изрази чрез отделна дума. "Китал" означава сражение и сбиване, а "мухаребе" – военно положение между две общности. Ако джихадът беше, както се твърди единствено убийства и война, в Свещения Коран нямаше да се използват термините китал (сражение) и харб (война).
Граници на понятието
Ако трябва да определим същинския смисъл на термина джихад, може да кажем следното: "Джихад е всяко усилие за премахване на преградите между човека и Всевишния."
В това определение "човек", "Всевишния" и "прегради" са ключови понятия. Човекът представлява конкретен индивид. Конкретният индивид e продукт на вярата, историята и социокултурното обкръжение. Но, ако човек пожелае, може да се спаси от погрешна вяра и от заобикалящата го среда, може да бъде свободен, а не да бъде като лист, отвян от вятъра. Тоест може да промени вярата си, обкръжението и историческото си положение. Ислямът е последната религия, оповестена от Всевишния, чрез Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. А пречките се простират на голяма територия – от привързаността на човека към собствения си свят, религия и свободна съвест, до политически натиск и социални недостатъци.
При това положение може да разглеждаме джихада в два различни аспекта. Първо, борбата на човека със своя вътрешен свят, духовно и морално усилие за премахване на трудностите и пречките в това отношение. Дейностите, свързани със свободното проповядване на религията и създаване на материални и социални предпоставки за свободното изповядване на вярата. И в двата случая, говорим за усилията на човека за свобода във вътрешния и външния му свят.
Ислямът, който е насочен към религиозния живот и действията на човека, извън конкретните си богословски и юридически значения, означава отдаденост на Всевишния, мир, спасение и благополучие. Това значение се съдържа във всички божествени религии и затова в Свещения Коран, когато се споменава за праотеца и на трите свещени религии – пророка Ибрахим (Авраам), се подчертава, че той е мюсюлманин. Мюсюлманин, тоест пророк, който се е покорил на заповедите и волята на Всевишния, който спомага за духовното щастие, за жизнерадостното съжителство на обществото и учещия хората на мир. Отдадеността към Всевишния предполага мирен живот. Мир означава човек да е в хармония със Създателя, с всички хора и живи същества, и със своя вътрешен свят.
Коренът на думата джихад е "джехд" (полагам усилия, боря се). Без съмнение животът не е само борба и конфронтиране. Всеки човек сам трябва да прецени кои сили го тласкат към добро и кои – към зло. Ако разума, който е озарен от светлината на сърцето, владее гнева и страстите на човека, то това е най-голямата борба и победа.
От гледна точка на вътрешния свят на човека, джихадът означава индивидът да се пребори със страстите в себе си. Специфичните особености на ненаситната душа са алчност, егоизъм, привързаност само към материалното, търсене на материална облага, считане на света за вечен и търсене на привилегии в земния живот.
Човек притежава две свързани помежду си природи. Едната е неговият характер, а другата е духовната му същност. Домът на втората му същност е сърцето, а първата е свързана с желанията и страстите. Целта на сътворението на човека, е неговият духовен свят да победи и той да се издигне над другата си същност. Чрез усилията и борбата, която води, човек може да овладее страстите си. Целта на неговото създаване е да служи на Всевишния по най-добрия начин, а това се постига с морално и духовно узряване и достигане до най-висшата форма на човешкото съвършенство. Духовната същност на човека го приканва към Всевишния и Рая, а егоизмът му – към земния живот и разкош. Човек е най-висшето творение и ако пожелае, с помощта на Създателя, може да овладее злите помисли на душата си и да осмисли целта на своето създаване. Ето, названието на тази борба, е джихад.
Според ислямската религия тази духовна борба и усилия са най-големия джихад. Според преданието, връщайки се от битката при Бедир, Пратеника на Аллах рекъл: "Връщаме се от малкия към големия джихад." Когато го попитали кой е големият, той им отговорил: "Този със собствената ни душа."[40] В друго предание се повелява: "Същинският борец за вяра е този, който прави джихад със злите си помисли."[41]
Това вътрешно измерение на джихада е важно. Защото човек, който не се е преборил със себе си и своите зли помисли и страсти, не може да насочи другите по правия път. От тази гледна точка джихадът е покорство и борба със страстите на човека. Тъй като това е най-трудното, е определено като "голям джихад".
Право, война и джихад
Повечето хора считат, че значението на думата джихад се определя като война на мюсюлманите срещу неверниците за "принудително налагане на исляма", или използване на терористични похвати за постигане на политически цели и всичко това те смятат, че се извършва с позволението и одобрението на религиозните им източници. Западните медии представят като съвременни примери за "ислямски джихад" дори насилието и терора, извършени с определени политически цели.
Най-сигурният път за преодоляване на хаоса в това отношение е, както споменахме още в началото, да се направи разграничение между войната, тоест горещите конфликти, които заемат място в правните положения, валидни в международните отношения и джихада, който включва в смисъла си далеч повече значения, освен борба и гореща война. Няма съмнение, че войната е само един от аспектите на джихада. Ханефитските юрист-богослови, които принадлежат към една от основните школи в исляма, изброяват и джихада сред четирите основни функции на държавата. Според тях четирите основни функции на държавата са: запазване на независимостта и суверенитета, събиране на налози за общите и неделими услуги, независимост на правосъдието, запазване на вътрешния ред и осигуряване на отбраната на страната (джихад). Ханефитските юрист-богослови разглеждат отбраната на държавата под определението джихад, като го отнасят към държавните правомощия. Това означава, че мюсюлманите, живеещи в определена държава, трябва да имат предвид правната система на страната си. Джихадът не може да бъде обявяван от определени хора или групи, нито от цивилното население или политически партии, а единствено от оторизирания орган – държавата.
Въпреки че това е ясно регламентирано юридически, Ханс Крус определя джихада като "постоянна война между ислямското общество и друговерците". Не е известно на каква основа изразява своите виждания. В достоверните източници няма определение за "постоянен джихад" в значение на война, затова джихадът не е задължително (фарз) богослужение. Целостта на държавата се пази от формираната в държавата войска. Едни от първите сподвижници юрист-богослови, Абдуллах ибн Юмер, Амр ибн Динар и Суфян ес-Севри, са на това мнение. Защото според тях, ако територията на ислямската държава не е застрашена, войната не е задължителна (фарз).
Връзката на джихада с войната е на духовна основа, тоест човек трябва да бъде зрял. Що се отнася до позволената война, тъй като войниците, които ще участват в нея, ще се жертват в името на свободата и независимостта, тя трябва да е свързана с висша цел и наградата да се очаква единствено от Създателя, за да бъде тяхното дело прието от Всевишния. Човек, който бъде убит докато пази своята вяра, богатство, чест, семейство и живот, се счита за мъченик (шехид). Джихадът не е, както е казал ориенталистът Джозеф Шакт, "Свещена война, докато целия свят не приеме исляма". Тук трябва да поясним, че понятието "свещена война" е специфично само за Запада и както в много други случаи, вместо джихадът да бъде разглеждан под светлината на исляма, те се опитват да го идентифицират със свои понятия, следователно определят джихада като "свещена война". Освен това Шакт, по ясен начин е объркал понятието "свещена война" с възникналото между две страни военно положение. Както пояснихме, понятието "свещена война" е един нов и непознат израз в политическата и военна култура на мюсюлманите. Дори войната да е нежелана, в крайна сметка е различна форма на политиката. В този смисъл джихад се води под ръководството единствено на упълномощените държавни органи. Целта на подобна война е да се постигне справедливо и разумно решение. Мевляна Джеляледдин Руми казва: "Войната е задължителна, за да се вземе оръжието от ръцете на потисниците". Освен това, ислямът не използва прилагателното "свещен" за война; точно обратното, той показва, че хората не я одобряват (Коран, 2:216), и като крайна цел я определя като дисциплина.
Ислямът никога не е твърдял, че целия свят трябва да бъде ислямизиран. В Свещения Коран съвсем ясно се казва: "И повечето от тях не вярват в Аллах." (12:106) Човек може да открие правия път и спасението единствено с позволението на Всевишния. Колкото и важно да е човешкото усилие и труд в тази насока, вярата се постига с позволението на Създателя. След като е така, немислимо е да насилваш някого да повярва. Свещеният Коран се обръща към Пророка и към вярващите с думите: "И напомняй! Ти си само за да напомняш. Не си над тях властващ." (88:21-22) Основното правило е следното: "Няма принуждение в религията." (2:256)
Точно обратното, една от правните причини за войната е за свобода на религията и съвестта, за премахване пречките между Всевишния и човека. Ако в тази насока имаме задължения, то това са премахване на именно тези пречки.
Но ако в една държава, в рамките на нейната правна система, се осигуряват свобода на съвестта и религия, никой не може да насилва хората да изберат определена религия. Потисническите режими не само ограничават волята и свободния избор на религия, но и стават причина за моралния упадък и несправедливост. От тази гледна точка, борбата за свобода и справедливост срещу подобен режим, влиза в рамките на джихада. Във връзка с позволението за противопоставяне срещу подобна вътрешна политика, Пратеника на Аллах казва: "Най-добрият джихад срещу потисническо управление, е да казваш истината."[42]
Да има религиозна и духовна свобода, всеки да вярва и живее както счита за добре и навсякъде да съществува справедливост, не е привилегия само за мюсюлманите. Като правило, повече от една религия, следователно, повече от една вяра, мислене и начин на живот, изграждат основните граници на плуралистичното общество. Всевишния не желае всички хора да приличат едни на други, сякаш са възпроизведени по един шаблон. За да се разбере кое общество е по-добро се взимат предвид онтологичните разлики. Разбира се, че между различните религии ще има теологични и епистемологични спорове. Но това не трябва да става причина за война. Решението на споровете и противоречията между хората и обществата ще бъде определено от Всевишния. На този свят ние сме длъжни да се съревноваваме единствено в добрите и полезните дела.
Въпреки това, истината е, че заедно с добрите нрави, ще има и хора ненаситни, егоисти, разрушители, които няма да спазват моралните правила, ще се стремят към неща, които не са техни, и ще нарушават правата на останалите. Причина за справедлива война може да има само в подобни положения. Възможно е да има отбранителни войни, войни за правото на свобода на съвестта и религията, срещу потъпкване правата на хората. Големият ни идеал е за свят без оръжия и без заплаха от войни. Но историята и нашата действителност ни показват, че сме много далеч от този идеал. Следователно сме принудени да живеем с тази заплаха, ако това е така, би трябвало поне за войната да бъдат определени морални и справедливи принципи. Ислямът не е приел войната като свое задължение, а като извънредна и в някои случаи като неизбежна мярка.
Необходимостта да се осигури свобода на изповядване на религията, да бъдат защитавани молитвените домове от нападения, се споменава в Свещения Коран: "И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много." (22:40)
Едно от значенията на корена "де-фе-а" на думата "отблъскване" в знамението е война. Но е невъзможно да се направи съпоставка с понятието джихад. На първо място тази дума означава "отблъскване" и включва противопоставяне срещу всякакъв политически или идеологичен натиск. Воденото на политическа и юридическа борба за отстояване на свободата на съвестта и религията, усилията на хората за премахване на натиска, създаването на интелектуални и неправителствени кръгове, развиването на платформи в тази насока, влиза в рамките на понятието "отблъскване".
Как може една религия, която позволява дори на неверниците да се борят срещу потъпкване на правата им (приемайки това за джихад), да насилва хората да приемат исляма, и да разрешава убийството на невинни хора чрез тероризъм?
В историята има много примери за това. След ожесточена война с монголците мюсюлманите, подписвайки примирие, поставили условие, да бъдат освободени пленените немюсюлмани. Тогава монголския владетел Шах, попитал преговарящия от страна на мюсюлманите Ибн Теймийе: "Нима, ако ние не освободим християните и юдеите войната ще продължи?" Ибн Теймийе отговорил: "Да, точно това искаме да кажем." Според Ибн Теймийе, докато не бъдат освободени немюсюлманите, с които имали споразумение, за мюсюлманите е задължение да воюват.
Несъмнено има и знамение, в което се повелява: "Убивайте съдружаващите, където ги сварите." (9:5) В първите четири знамения на тази част ясно се подчертава, че това положение важи единствено след като всички възможности за споразумение се изчерпат и всички дипломатически връзки се прекъснат. В четвъртото знамение се повелява: "Освен онези от съдружаващите, с които се договорихте", освен това в шесто знамение се подчертава, че тези друговерци, които поискат защита, не се считат за воюващи. Тоест знамението е свързано с военно положение.
Тук трябва да бъде пояснено на каква основа стои теорията за войната от религиозна гледна точка. Както споменахме в началото, войната възниква въз основа на политическо неразбирателство и донякъде няма връзка с религията.
Според повечето ислямски юристи, основната причина за водене на война е нападението на врага над мюсюлманска територия. Основателна причина за война може да е: "И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте!" (2:190)
С други думи причината за война не е, че хората не приемат исляма. Ако беше така, трябваше да бъдат убивани всички жени, деца и възрастни от друга вяра, което е екстремизъм. А според исляма, дори по време на война мюсюлманинът не може да убива жени, деца, възрастни и духовници, дори и тези, които не вземат активно участие в битката.
Ако в битката, споменатите по-горе норми и правила не бъдат спазвани от страна на противниците, ислямското право не разрешава да се отвръща със същото. Тоест, ако по време на война бъдат изнасилени жени мюсюлмани, това не дава право на мюсюлманите да извършат същото срещу противника. Това доказва, че ислямът още от седми век счита насилието срещу жени за "военно престъпление". (А всъщност това деяние се прие за престъпление в модерния свят едва през 2001 г. Седем години след 1994 г., когато сръбските войски посегнаха на около 50 000 мюсюлмански жени, Трибуналът в Хага осъди трима сръбски войници. След решението на хагския трибунал, светът зачете това деяние за "военно престъпление".)
Правните норми за войната са поставени ясно от Пророка на исляма и се изисква тяхното спазване.
След като правилата за война и позволените средства са ясни, как може някои да се опитват да отъждествяват джихада с тероризма, който става причина за смъртта на невинни хора?
Погледнато по-отблизо става ясно, че ислямът учи хората на разбирателство и взаимна обич между всички религии, опазване на ценностите им, свещените им места, вярата и всички останали права. Взаимното спазване на това правило, насърчава добротворството между отделните религии.
"Благодеянието" е широко и задълбочено понятие. В него се съдържат ценности като красота, праведност, честност и добрина. Тези ценности спомагат за диалога между религиите, взаимопомощта и толерантността. Положението, в което се намираме днес, вече налага заедно да намираме решение на общите проблеми и да си сътрудничим в това отношение, а не да се отива към конфликт между религиите.
Изследовател и писател
[39] Peters 1989.
[40] Acluni, 45.
[41] Tirmizi, 2.
[42] Ebu Davud, "Melahim", 17.
- Създадено на .