Мюсюлманинът не може да стане терорист
След 11 септември връзката между исляма и терора беше най-дискутираната тема навсякъде по света. Какво Ви е мнението по този въпрос?
Смятам за уместно, след като е дошъл моментът, да се наблегне и на терора като явление. Най-напред трябва да поясня, че в нито една религия, низпослана от Всевишния, независимо коя – юдейство, християнство или ислям, не само не се повелява терор, но дори е немислимо да се разреши такова дело. Налага се да подчертаем, че при Аллах Всевишния животът е високо ценен. Цялата природа е устроена така, че в крайна сметка да дарява живот. Животът е название на божествената тайна, която превръща едно създание в господар на всички неща. Тяло, в което липсва живот, е сиротно, дори това да е планина, и контактите му с околността са ограничени в рамките на средата, в която се намира. Съответно тяло, надарено с живот, дори да е пчела, може да нарича цялата земя „моя градина” и да гледа на всички цветя като на близки приятели. Освен това то е във връзка с редица творения като слънцето, въздуха и човека. Следователно животът е пресечната точка на всички имена на Аллах Всевишния и центърът, който ги отразява едновременно. Аллах, Който отдава такова значение на живота, го защитава с низпосланата от Него религия, повелявайки, че животът е сред петте основни ценности, които трябва да бъдат опазени. Понеже гледа на човешкия индивид като на отделен вид в сравнение с другите същества, ислямът разглежда убийството на един човек като унищожаване на цялото човечество, а спасяването на един човешки живот – като спасяване на всички хора. Освен това по отношение на правото според исляма няма „малки и големи права”, тоест всички права са равни. Така че индивидуалните и социалните права са еднакво важни, едното не може да се погазва за сметка на другото. Предписанието на исляма по този въпрос е, „ако в един кораб се намират деветима престъпници и един невинен, корабът не може да бъде потопен с цел да се накажат престъпниците, докато невинният е сред тях.”
Терорът не може да служи като средство за постигане целите на исляма
Второ, от една страна, ислямът налага условието, че целите в начинанията и постъпките на хората трябва да са позволени, а от друга, внимателно набляга на обстоятелството, че средствата, с които ще бъдат постигнати, също трябва да са позволени; и припомня, че тези, които се опитват да постигнат позволената цел с непозволени средства, ще бъдат наказани с противоположното на онова, което целят. От тази гледна точка ще изтъкнем, че терорът категорично не може да се използва като средство за постигане на нито една ислямска цел. При все това, въпреки че войната е човешка реалност и като явление в човешката история най-силно бие на очи, ислямът не я одобрява и преди всичко я обвързва с условието за самоотбрана. Ислямът позволява войната в рамките на предписанието „раздорите са по-опасни от престъпника”, за да предотврати безредиците, насилията, размириците, сблъсъците и бунтовете, които биха довели до война. За пръв път в човешката история ислямът поставя много важни ограничения и принципи. Историята е запомнила принципи, които почти всички ислямски владетели в миналото припомняли на пълководците, изпращани на бойното поле, и те били прилагани напълно. Тези принципи се съдържат в заповедите: „Никога не заличавайте страха от Аллах от сърцата си. Не забравяйте, че без помощта на Аллах нищо не ще постигнете. Винаги помнете, че ислямът е религия на спокойствието и любовта. Смелостта, храбростта и благочестието на Пратеника на Аллах, мир нему, винаги трябва да ви служат за пример. Не отъпквайте посятите ниви и овощните градини. Проявявайте уважение към монасите и духовниците в храмовете; към хората, посветили се на Всевишния, и не им причинявайте страдания. Не убивайте цивилното население, не се дръжте непристойно с жените и не наранявайте чувствата на победените. Не приемайте дарове от местните хора. Не настанявайте войниците си в домовете на местните жители. Не изпускайте петкратната молитва. Бойте се от Аллах и не забравяйте, че смъртта може да ви застигне по всяко време, дори и на хиляди мили далеч от бойното поле. Затова винаги бъдете готови за смъртта”. В исляма както отделните личности и организации нямат право да предприемат военни действия – това може да стори само държавата, ако бъде принудена, и то в рамките на ясни принципи, – така и терористичните актове, осъществявани без никакви правила, застрашаващи неприкосновените човешки ценности и напълно нарушаващи сигурността, са абсолютно недопустими. Затова както не е възможно терористът да е истински мюсюлманин, така и мюсюлманинът не може да стане терорист. Мюсюлманинът не може да стане терорист, защото на този свят ислямът предвижда най-сурово наказание за отнемане на човешки живот и за нарушаване на сигурността, а най-тежкото наказание в Сетния ден е за отричане на Аллах и за съдружаването с Него, както и за убиване на човек. Освен това ислямът заплашва онези, които предумишлено отнемат човешки живот, че завинаги ще останат в Ада. Човек никога не може да извърши това деяние, за което е предписано най-тежкото наказание, особено ако е мюсюлманин и притежава качества като вяра и искрена убеденост. Следователно нито терористът може да е истински мюсюлманин, нито е възможно мюсюлманинът да стане терорист.
Проблемите на ислямския свят
От друга страна, ако се осъществяват терористични актове, било в ислямския свят, било на други места по света, и това продължава, най-напред проблемът трябва да получи точна констатация, след което да се пристъпи към решаването му съгласно направените изводи. В този пункт може да се изброят следните основни причини за включването на някои хора в терористични действия или за въвличането им в тях, и за съществуването на терора като сериозен световен проблем:
а) Ислямският свят е влязъл в двайсети век като територия на онеправданите, ощетените и експлоатираните и почти навсякъде в ислямския свят първата половина на миналия век е арена на освободителни войни, продължаващи от деветнайсети век. В тези войни ислямът винаги изпълнявал ролята на главен фактор, обединяващ и активиращ народните маси. Понеже тези битки се водели срещу експлоататорските сили, ислямът се отъждествил със свободата и независимостта на нацията. Но когато по-късно в границите на този свят били образувани национални държави, много от тях не успели да се хармонизират с народите си. Когато се налагало хората да изучават истинската същност и значение на исляма чрез добро образование, държавата се откъсвала от народа и действала в противоречие с народните ценности и традиции. Това превърнало исляма в опорна точка и убежище за народа срещу различните управления. Следователно ислямът често започнал да се възприема като идеология;
б) На много места в ислямския свят властите, откъснати от народа, унижаващи обикновените хора и демонстриращи олигархично управление, са работили повече за запазване на личната си власт и тази на семействата, от които произхождат, както и за съществуването на династиите, отколкото за благоденствието на страните си и за сплотяването на държавата с народа. Затова изпаднали в положение на потисници, омразни в очите на хората, а бедните и необразованите народни маси се превърнали във врагове на своите управници;
в) Както в ислямския свят, така и при другите народи в основата на тероризма винаги са стояли бедността, невежеството и безпросветността. В много страни не бил преодолян родовият и племенният строй. В тези държави народът виждал като покровители и поддръжници на своите управници развитите западни страни, които в миналото били техни окупатори. Следователно на първо място държали отговорни тези страни за нищетата и несправедливостта в собствените си държави;
г) Ценности като демокрацията, която днес се радва на широко обществено признание в световен мащаб, основните човешки права, разпространението на информацията и образованието, икономическото благоденствие; производството, потреблението и равнопоставеността при разпределението на благата, изключващо класови привилегии, правдивостта и справедливостта никога не са били напълно осъществени нито в мюсюлманските страни, нито в тъй наречените региони от Третия свят. Без съмнение на първо място отговорност за това положение носят властите в съответните страни и техните поддръжници, дори и развитите западни държави, които изглежда са основните им помощници за идването им на власт. Следователно колкото и тези държави да изглеждат като главни защитници на изброените ценности, народите от Третия свят не вярват в искреността на намеренията им и ги определят като експлоататори на въпросните ценности;
д) Както вече споменахме днес, в света, който се превръща в глобално село в резултат на бързото развитие на информационните и транспортните средства, хората и държавите са в положение на съседи. Следователно се е появило чувство на обида, омраза и враждебност в резултат на изключителното благоденствие на някои съседи, които са малобройно малцинство, и бедността, дори крайната бедност на огромното мнозинство в сравнение с тях, наличието на международен колониализъм или експлоатация, за които се вярва, че се осъществяват прикрито и чрез по-деликатни пътища като част от най-важните причини за бедността, а и невъзможността на огромното мнозинство да задоволи основните си нужди също е допринесло за това;
е) Освен това е факт, че в съвремието ни беззаконието е също толкова разпространено и се е превърнало в правило, както и законността. Нередностите, измамите, желанието за лесна печалба, егоизмът и индивидуализмът в почти всички страни, международният хазарт, международната контрабанда начело с търговията с наркотици и оръжия и мафиотските организации, породени от тях, както и големите холдингови компании, тръстове и картели, които са в ожесточена конкуренция помежду си, и всички кръвожадни престъпници и доброволни отряди, представляващи грубата сила, поддържани от гореизброените субекти, са друг важен фактор, който не е за подценяване, обуславящ разпространението на тероризма в международен план;
ж) Може би най-важното от всичко изброено дотук е фактът, че в световен мащаб религията, религиозните ценности, духовността и религиозният морал до голяма степен са ерозирали, или е направено така, че да ерозират, което се превръща в сериозен генератор както на тероризъм, така и на други мащабни обществени болести, застрашаващи човечеството. Светът преживява духовна криза; всички основни опори на човечеството една по една са разрушени и сринати. Философиите на отчаянието, сатанизмът, появяващите се всеки ден фалшиви духовни течения, основани на материализма и натурализма и така наречените секти, произведени от тях, самоубийствата... Да, всички те са като заразни болести, разтърсващи света, сякаш се е разболял от треска. Някой може да попита защо хората, които са изгубили надеждите си, за които миналото е гроб, бъдещето – безкрайна празнота, а съществуването е безсмислица, се самоубиват? защо отнемат човешки живот? защо употребяват наркотици? Ако подобни въпроси не са израз на престорено незнание, значи са плод на сляпо невежество;
з) Може би последното, което би могло да се каже по този въпрос, е следното: до днес няма обща дефиниция и определение за тероризъм нито от страна на отделните народи, нито от страна на Обединените нации, което е сериозен недостатък. Кои действия са терористични и кои не, кой е терорист и кой не е? Всеки дава отговори на тези въпроси според личните си разбирания. Някой, който според едни е терорист, за други е борец за свобода, а друг, който е борец за идеали, се възприема като терорист от останалите. Ако в международен план ще се води борба срещу тероризма – в това отношение непременно трябва да се води искрена борба, – най-напред се налага да се даде точна дефиниция за тероризъм, призната поне от ООН. Ако това бъде направено в международен план, ще се води законна борба с тероризма, която ще се възприеме от всички и никой няма да обвинява никого и може би това ще бъде първата важна стъпка за пресичане пътя на тероризма. След като споменахме истински важните проблеми в света или положенията, от които произтичат, смятам, че няма нужда да обсъждаме решенията им. Защото констатирането на проблемите съдържа и решенията, отнасящи се до тях.
Основата на социалния живот
Основата на социалния живот лежи върху религията, закона, опита и силата. Нито човекът, нито обществото като цяло са способни да просъществуват дълго време без религия, както и не е възможно те да бъдат полезни на другите. Впрочем религията е основното начало, създадено извън нас и приложено в живота ни, независимо дали приемаме това или не. Ние дори и да сме най-съвършените същества, удостоени с воля, съществуват много важни обстоятелства, с които сме обвързани в живота и на които сме подвластни. Например дали ще се родим или не на този свят, кога ще се родим, кога и къде ще го напуснем, са положения, които се определят и решават извън нас. По същата логика ние нямаме абсолютно никаква намеса при определянето и избора на родители, на другите членове на семейството ни, мястото където се раждаме, расата, цвета на кожата и телосложението ни. Освен това дори тялото ни функционира независимо от нашата воля, ние не можем да попречим на глада, жаждата и съня си. Наред с основните ни нужди начините и пътищата за задоволяването им също не се определят от нас. Дори и в най-елементарните ни действия във всекидневието като храненето нашата грижа е само да работим за осигуряване на хранителните продукти и да полагаме усилие при хранене, т.е. и в това отношение нашата намеса е само сто на едно. Излиза, че ние сме обвързани с някои наложителни условия, независимо дали искаме или не. Религията е също като тези наложителни условия. Независимо дали приемаме този факт или не, религията е незаменимо основно начало, което задоволява духовните ни потребности, а те имат по-важно значение и смисъл за нас от материалните. Освен това религията не съществува сама за себе си, а играе важна роля както за изграждането на материалния ни живот, така и в личния, семейния и в социалния живот. Религията има изключително важно значение и за изработването и прилагането на някои закони, които в редица отношения служат за систематизирането на живота ни. Защото законите и тяхното прилагане не са самоцел, те са ценни дотолкова, доколкото са в услуга на човека и обществото. Следователно при изработването на законите преди всичко трябва да се опознаят много добре всички особености на човека и да се обърне внимание на основната му същност. Освен това се налага добро познаване на обществото, чиито компоненти са индивидите с воля и съзнание, всичките му потребности и пътищата за задоволяването им, отделните взаимоотношения между самите хора – атомите на това цяло, както и връзката им с духовния облик на даденото общество. Затова религията е от особена важност за опознаването на човека и обществото, чиито членове са хората. Защото Всевишния е Този, Който е сътворил човека и е утвърдил религията. От тази гледна точка ползата от религията при опознаването на човека и обществото е изключително голяма и не може да се пренебрегне.
Значението на религията за обществения ред
Второ, въпреки че силата има безспорно значение за прилагането на законите, освен нея важността на религията също не подлежи на съмнение. Защото религията се основава на вярата в съществуването на Създател, Който постоянно наблюдава човека и го контролира, знае не само всички негови действия, а и мислите, намеренията и целите му, и за Когото нищо не остава скрито. Тази вяра е вродена и така е заложена в човешката съвест, че винаги може да се прояви. От друга страна, изхождайки от обстоятелството, че дори в реалния свят да е възможно укриване от закона, властта и силата, скриването от взора и осведомеността на Аллах е абсолютно невъзможно, религията учи човека, че носи отговорност за всичките си действия на земята и ще му бъде потърсена сметка в един друг свят и в зависимост от това, дали ще спечели или ще загуби, след като се отчете за земните си дела, ще заслужи вечното щастие или наказание. В интерес на истината при възпитаването на индивида и в превръщането му в център на добри нрави и добродетели, а не на лоши качества, е немислимо мястото на вярата да се запълни с какъвто и да е продукт на човешкия разум.
Трето, религията и особено нейните морални закони съдържат изключително важни предписания за човешкото възпитание, което също не е възможно да се замени с друга човешка система. Тези морални закони са норми, които били възприети от всички хора в хода на историята, срещу тях никой не може да възрази, те стоят като предизвикателство пред времето и пространството. Дали тези закони ще окажат нужното въздействие върху човека отново зависи от религиозната вяра и нейното изпълнение. Мястото на въпросните морални принципи при точното изпълнение на законите и постигането на желания резултат от тях, както и значението им за човешкото възпитание, категорично не може да се отрече.
Акцентирате върху религията, но дали тя е също толкова важна за западния свят и общество?
Възможно е да се изтъкне възражението, че в развити страни като Америка и държавите от Западна Европа религията няма място в социалния живот. Най-напред трябва да подчертаем, че подобно възражение е неоснователно, защото тези страни са привързани към своята религия и я изповядват. Както вече споменахме, през последните два века в световен мащаб религиозните ценности са изхабени. Но въпреки това в съвремието ни човечеството отново е в търсене на религията и се насочва към нея. Макар и в Западна Европа народите в известна степен да нямат интерес към религията, повечето от управниците там са вярващи. Дори сред тях винаги е имало религиозни фанатици на най-високо равнище и продължава да има. Освен това наред с факта, че в почти всички тези страни господства секуларизмът, никога не е съществувало разбирането, че в социалния, дори и в политическия живот не може да се извлече полза от религията. Западните историци сами твърдят, че християнството е най-важният елемент при образуването на модерната социална структура в Европа. Според тях до днес християнството е изиграло определяща роля по отношение на законите срещу оскверняване на светините, честването на религиозните празници и общите молитви, които попадат в сферата на социалния и политическия живот, а също и в някои по-важни случаи. От друга страна, в държави като САЩ и Канада въпреки всичко мнозинството от народа е привързано към религията и набожността се посреща със сериозно уважение било сред хората, било в държавната йерархия. Казано накратко, в западните държави религията все още има значителна тежест и във вътрешната, и във външната политика. Когато погледнем действащите закони в тези страни, също може да видим влиянието на религията. Например в САЩ наказанията за изплащане на обезщетение в случаи като причиняване на човешка смърт често надвишават размера на компенсациите, предвидени от исляма в подобни ситуации. Второ, всеки народ притежава различни особености, произтичащи от националния характер, историята и културата му. Турският народ векове наред изповядва исляма и е невъзможно да бъде откъснат от него. Ала отдалечаването му от исляма никога не е довело Турция до развитие и спокойствие, напротив, станало е причина за нейното изоставане. Защото ислямът не е като другите религии. Например за един юдей не е задължително да вярва в Иса (Иисус), мир нему, и в Новия Завет, нито в Пророка Мухаммед, мир нему, и в Корана. Тоест дори да не вярва в тях, юдеят може да се смята за вярващ. Християнинът също може да се определи като вярващ, макар и да не вярва в Пророка Мухаммед, мир нему, и в Корана. Защото тези религии не обхващат Божиите системи и писания, низпослани след тях. Затова човек, който се откаже от юдаизма и християнството, може да открие своето място в широкия спектър от Божии религии. В този спектър винаги ще има писание и пророк, на които да се опре. Следователно той няма да стигне до абсолютно падение. Според сравнението на един мислител такъв човек е като вкиснало мляко и е годен в известна степен. Според друго сравнение той може да се приюти в една от стаите на голям дворец и да се озари от светлината там. А ислямът обхваща всички религии. В основата му стои вярата в Корана и в нашия Пророк Мухаммед, мир нему, както и във всички предходни пророци и писания. Тоест ислямът е универсална религия. Той е осветителното съоръжение, озаряващо напълно двореца – по примера с двореца, – или може да се оприличи на главния шалтер на това съоръжение. Който се откаже от него, обрича на мрак целия дворец, целия свят и целия живот. Той повече не може да открие светлина, която да го озари. Започва да прилича на граниво масло, после се превръща в бунтар и престава да спазва реда и правилата. Въпреки последните три века, през които ислямът е подвластен, въпреки очернянето на образа му, даже от причисляващите се към него, нарастващата тенденция за приемане на исляма и малкият брой на отказалите се от него, за да приемат друга вяра, дори когато ислямската религия се показва в лоша светлина в последно време, е достатъчен пример за оформяне на конкретна представа в това отношение. Следователно хората, желаещи укрепването на държавния ред в Турция, както и на световния ред, трябва да подкрепят исляма и да не го оставят на милостта на онези, които го тълкуват и прилагат погрешно. В тъканта на едно здраво общество законите трябва да са подчинени и на мъдростта, т.е. на основната човешка същност и на природната структура, те не трябва да противоречат на законите на сътворението, необходимо е да са съобразени с народния характер, националните и религиозните ценности, да се избягват възраженията на здравия разум и здравия смисъл и да се държат отворени за съгласието на мнозинството. Както религията, историята, традициите и националните ценности, така и социологическите, антропологическите, дори физическите и химическите закони и принципи са изключително важни при изработването и утвърждаването на законите. Правото не е самостоятелна наука, то включва в състава си религията, историята, философията, социологията, историческата социология, психологията, антропологията, физиката, химията и др. и това трябва да се приеме. В противен случай реформите, които ще бъдат осъществени, ще приличат на временна дреха върху народа, която често ще трябва да се отпуска или скъсява, понякога няма да бъдат съчетани правилно цветовете, десените или размерът, многократно ще се налага да бъде разшивана, късана и отново зашивана и кърпена, което ще нанесе вреда вместо полза на обществената структура.
Силата сама по себе си не може да е ценност
Друг много важен елемент в тъканта на обществото е силата. Без съмнение съществува и разумна причина за наличието й. Както прилагането на законите не може да се осъществи без силови мерки, така и опазването на сигурността на държавата, особено срещу външни фактори, също е невъзможно. Освен това силата заема важно място и при опазването на реда и правилата в държавата и това трябва да се уважава. Само че силата сама по себе си не е ценност и самоцел, тя не може да бъде цел, това не трябва да се допуска. Силата е ценна, когато е подчинена на закона, правото и справедливостта. Сила, която е побесняла в ръцете на малка общност, подвластна на страстите и егоизма си, не би признала нито право, нито справедливост, нито закони, нито мъдрост. Винаги е било проблем за човечеството жертването на правото заради силата, надделяването на мисълта за облагодетелстване над останалите ценности, изместването на универсалните ценности от идеята за краен расизъм, опитите за решаване на националните и международните проблеми чрез груба сила. Там, където са налице действия за решаване на проблемите единствено чрез силата, не може да става дума за разум, разсъдък, право, справедливост и закон. Тъкмо обратното, вместо тях са налице беззаконие, несправедливост и насилие. Въпреки че силата се смята за потенциална мощ за решаването на някои проблеми, ако е подчинена на правото и се ръководи от логиката и съждението, то в ръцете на чувствата и грубата мисъл тя винаги е била инструмент за разрушаване. Побеснялата сила, която действа така, сякаш е способна на всичко и не оценява правото, справедливостта, закона, разума и съждението. Тя е замаяла главата и затъмнила погледа на Александър Македонски, сразила е гения на Наполеон и е превърнала Хитлер в лудия козел на епохата. Няма да преувеличим, ако кажем, че днес зад верижния хаос и кризисните събития стои именно тази побесняла сила. По всичко изглежда, че хаосът, който цари днес, ще продължи дотогава, докато представителите на силата не се подчинят на справедливостта, а тълпите, които ги следват, не започнат да оценяват света, в който живеят, с критериите на справедливостта, избавяйки се от водовъртежа на всекидневието.
В света днес е налице войната на САЩ срещу тероризма, която е с тенденция да се разпространи. Какво е виждането Ви по този въпрос?
Всъщност принципите и положенията, които се опитахме да изтъкнем във вид на общи правила, са напълно ясни, без да има нужда от индивидуални тълкувания, разглеждайки явленията по друг начин. Наред с това, ако непременно се налага да се изрази някакво мнение, свързано с последните събития, би могло да се каже следното: ако отново изтъкна многократно повтаряната от мен социологическа истина, тълкувана съвсем различно от някои, трябва да кажа, че винаги е съществувала и пак ще има сила, която да осигурява баланса в света. Някога тази сила е била Римската империя, после ислямът изпълнява функциите на такава сила, отначало чрез арабите, а по-късно чрез турците мюсюлмани. След ХІХ в. англосаксонският свят слага ръка върху световния баланс и започва да осъществява това първо чрез Великобритания, а след Втората световна война – чрез мощта на Америка. В Свещения Коран Аллах Всевишния, да е славно името Му, повелява, че дава владението на когото пожелае и го взима от когото пожелае, Той издига когото поиска и унижава когото поиска, и казва, че редува сред народите и обществата победите, загубите, господството и покорството.
Тоест времето напредва не по права линия, а следвайки орбитата на окръжността. Времето или историята напредват към относителен край, описвайки такива окръжности, също като света, който напредва, въртейки се около Слънцето, или като движението на слънчевата система, пак чрез въртене, към определена цел. Наред с факта, че това е отредено от Всевишния, разбира се, човешката воля, както и поведението и постъпките, които човек върши чрез нея, също оказват въздействие. Наблюдавайки протичащите събития във вселената, ние откриваме творенията на създателя на битието и ги назоваваме с понятието “закон”. От една страна, Аллах Всевишния е утвърдил закони, проявяващи се под формата на религия, а от друга, е наложил закони, които са названия на творенията Му във вселената и в човешкия живот. Както последиците от подчинението или неподчинението на религията и религиозните предписания, които бихме могли да наречем закони, ще донесат награда или наказание на човека до голяма степен в Сетния ден, а в частност и в света, така и последиците от спазването или неспазването на тези закони, които са обект на науки като физиката, химията, биологията и астрономията, ще доведат до поощрение или наказание до голяма степен в света, а в частност и в Сетния ден. Например в повечето случаи търпението като един от житейските закони води до постигане на целта, а последиците от нетърпението са несполуки и неуспехи; полагането на усилия и старания води до замогване, а ленивостта – до бедност; резултатът от системната и методичната работа е постигане на успех, а несистемната и неметодичната работа в повечето случаи приключва с неуспех. Отношението на Аллах Всевишния към личностите, обществата, народите и държавите в света до голяма степен зависи от това, дали се спазват или не тези закони. Положението на държавите и народите в световния баланс зависи от това.
Хегемонията на САЩ
Днес позицията на хегемон в световния баланс принадлежи на Америка. Но продължаването на тази хегемония зависи от това, дали тя се основава на правото и справедливостта. Към настоящия момент изглежда, че механизмът на американската система действа добре. Но след деня идва нощта, а след пролетта и лятото – зимата. Ако този механизъм доведе до заслепение в системата, ако Америка предприеме погрешни стъпки в опазването на демократичните ценности, човешките права и свободи, в отстояването на които тя е световен лидер, ако не успее да продължи отредената й от съдбата хегемония съобразно принципите на справедливостта и правдата, настъпването на нощта и зимата на Америка ще бъде неизбежно. Както споменахме, нито една система не може да просъществува дълго, опирайки се на силата. Сила, която не стои върху правото и справедливостта, рано или късно се отклонява към насилието, а то подготвя нейния край. Днес, както частично споменахме, светът се тресе от големи проблеми. От друга страна, държави наследнички на древни цивилизации като Китай и Индия, които в момента разполагат с огромен брой население, се намират в процес на пробуждане. Наред с тях Русия отново е важна сила в Азия. Европа е на път да стане обединена държава, разбира се, без да е ясно до каква степен ще успее и колко дълго ще просъществува. Освен това онези страни от Азия и Африка, които смятат, че са ощетени от времето векове наред, имат потенциал, който винаги трябва да се взима под внимание. Изграждането на хегемония, основана на силата и нейното продължаване в такъв свят не е лесно. Надявам се Америка да не допусне фатална грешка, за да не открехне врата към развой, който би преобърнал равновесието в света и би удавил земята в порои кръв.
Няма място за потисническите режими
По всичко изглежда, че със скъсяването на разстоянията и превръщането на света в глобално село, и особено с бързото развитие на информационните технологии, потисническите режими, както и хегемонията, основана на силата, вече нямат шансове. Човекът е благородно същество и не може дълго време да търпи нито да бъде поробен, нито да бъде потискан. Налага се всички държави и притежаващите власт и сила да изградят управление, което е в служба на народа и работи съгласно принципа „господар на народа е онзи, който му служи”, и да се избират такива управници. Всяка човешка личност притежава чест, достойнство и гордост като представител на човешкия вид. Ако не се признават честта, достойнството и гордостта на човека, дарени му от Създателя, не би било възможно да се осигури мира и спокойствието нито в отделните държави, нито в света. Правото на вяра, воденето на живот съгласно убежденията, собственият начин на мислене, свободата на мисълта, кореспондирането, свободното пътуване са основни човешки права. Невъзможно е да бъдат усъвършенствани добродетели като любов, уважение и взаимопомощ в общество, в което не са осигурени и гарантирани основните права на живот, безопасност, здраве, труд и печалба, създаване на семейство и потомство; не са защитени крепящите го фундаментални ценности като правото, справедливостта и равновесието, както производството, потреблението и разпределението. Просъществуването на хегемонията дълго време в толкова беден свят също е изключено. Всъщност власт и управление, лишени от изброените качества, винаги ще се чувстват в несигурност и ще страдат от силно безпокойство.
Колкото и светът да напомня глобално село, в него винаги ще съществуват различни вери, колоритност, раси, традиции и обичаи. Всяка човешка личност е самостоятелна вселена; следователно уеднаквяването на всички хора подобно на предмети, изработени по един и същ шаблон, е искане на невъзможното. Затова спокойствието на глобалното село се крие в опознаването на всички различия и във възприемането им като естествени, и да не се гледа на другия с различно око заради различието, т.е. спокойствието се крие в глобалната толерантност и диалог. В противен случай светът от самосебе си ще бъде разяден и довършен от конфликти, разпри, сблъсъци и кръвопролитни войни, и сам ще подготви собствения си край.
- Създадено на .