Спортът и процесът на диалог
Истина е, че с разширяването на комуникационните средства в световен мащаб се разпространяват и възприемат и понятия като демокрация, мир, диалог, толерантност и търпимост. За да придобият по-широка популярност, както и за да извлекат от тях полза всички хора, ние трябва да поемем определени отговорности както в личностен, така и в обществен план.
Едно от средствата за комуникация и от положителните фактори без съмнение е спортът. Всичко, свързано с него мигновено достига от единия до другия край на света. Наред с останалите средства идеята за диалог и толерантност трябва да се оповестява на всички и чрез спорта.
Например деветдесетте минути на футболния терен може да се оползотворят много добре. През това време може да се демонстрира достатъчно добра игра, зрителите да изживеят приятни мигове и да се покажат някои добродетели, на които никой не би се противопоставил. Да, много е важно тези деветдесет минути да се оползотворят по този начин. Но има и нещо по-важно от това и то е победените и победителите да се съберат накрая, както едно време, да си подадат ръце, да се прегърнат и така да покажат благородно поведение. Постъпката им ще се отрази и на зрителите по трибуните. Това ще бъде добър урок за онези, които се опитват да представят спорта като занимание, лишено от чувства и мисли, подпалвайки пейките по стадионите, ругаейки се помежду си и втурвайки се във физическа саморазправа. Дори и да се омаловажава идеята, че привържениците на противниковите отбори трябва да напускат стадионите, стискайки с уважение ръцете си, това ще доведе до разчупване на омразата и ненавистта или поне донякъде ще неутрализира градуса на напрежението, от което днес светът се нуждае.
Някои се надяват да извлекат полза от кавгите и конфликтните ситуации и няма да желаят диалогът и взаимоотношенията между хората да стигне до такова равнище. Затова ние сме длъжни да действаме предвидливо. Във всяко начинание трябва да се търси искреност, разумът и логиката трябва да надделяват. Освен това на всяка професия трябва да се отдаде дължимото и да се действа съгласно правилата, които тя налага. Духовникът може да въздейства чрез гласа си в храма, но артистът в театъра и в киното или писателят не може да действат по този начин. Те използват езика на тялото, актьорското си майсторство и перото, и изразяват идеите си чрез изкуството и литературата. Това оказва положително влияние. В противен случай ще се пречупи интересът и въздействието на отправеното послание и не би имало полза от тях. И в спорта важат същите правила. Например след вкарване на гол никак не би било уместно играчът да каже „постигнах това чрез вярата си, Всевишния ми помогна...”. Вместо това спортистът трябва да разказва за себе си чрез успехите, спортменското си поведение и начина си на живот.
Да, за съжаление днес не се осъзнава важността на някои ценности. Всички се нуждаят от религията, от спокойствието и сигурността, които тя проповядва, от гарантиране на вечния живот повече от хляба и водата, и съм убеден, че ако всичко това се поднесе правилно, ще бъде възприето. Почти в цял свят повечето от хората, които искат да направят нещо в името на исляма, за съжаление подбуждат повече ненавист, отколкото любов към религията, понеже подхождат твърде грубо към този важен въпрос и създават огромни пропасти между хората. А всъщност се очаква ислямът да бъде мост и път между хората и да запълва пропастите помежду им.
Накратко може да кажем, че важен фактор, какъвто е спортът, трябва да бъде много добре оползотворен при реализирането на диалога и толерантността в обществото.
- Създадено на .