Двете рози на изумрудените върхове – толерантност и диалог

Диалог означава две или повече лица да се срещат, да обсъждат определени теми и така да се сближат. Затова може да определим диалога като проява, обвързана с човешкия фактор. Няма съмнение, че всеки човек бива възнаграждаван според искреността и намерението си. Ако постъпките на даден човек се градят върху искреността в намеренията му, това може да го нареди сред облагодетелстваните, дори когато повечето от хората са губещи. Защото в достоверни източници по хадис, каквито са трудовете на Бухари, се цитират следните думи на Пратеника на Аллах: „Делата са според намеренията”. Подчертава се, че намерението на вярващия е по-благодетелно от делото му. Защото ако делото се основава на добро намерение, то се превръща в благодеяние. От тази гледна точка каквото и да върши, преди всичко човек трябва да бъде искрен в намеренията си и да преследва благоволението на своя Създател. Следователно за да не се създаде погрешно впечатление и негативна представа във взаимоотношенията с различни кръгове, в името на диалога и толерантността се изисква повече съобразителност.

Затова, като изхождаме от кораничния принцип „Най-добро е помирението” (Коран, 4: 128), с начинанията, които започнахме в името на диалога, в страната и извън нея, трябва да покажем, че стоим зад мира. Да, в основата на исляма лежи мирът, а войните са извънредни обстоятелства, произтичащи от определени причини и условия. Затова може да кажем, че ако липсва мирна обстановка, в която всички да живеят в спокойствие и сигурност, не би било възможно да се направят положителни стъпки нито за народа ни, нито в името на човечеството.

Погрешните разбирания за исляма

Ако подходим към проблема от различен ъгъл, трябва да признаем, че в страната ни понякога мюсюлманите биваха погрешно разбирани, в резултат на което бяха подлагани на натиск и унижение. Дори бяхме свидетели как някои мюсюлмани бяха лишени от основните си човешки права и бяха оставени без работа. Тази несправедливост спрямо вярващите се извършваше в името на хуманизма, човешките права, щастието, обичта и толерантността, които са присъщи на исляма, като тези ценности служеха само за претекст и се използваха срещу мюсюлманите. Всъщност това отношение бе прикрита тактика, прилагана отдавна както навън, така и сред нас от страна на онези, които не желаят да признаят правото на живот на исляма и мюсюлманите. Защото онова, което се твърдеше, не бе вярно, понеже мюсюлманинът не може да бъде фанатик. Въпреки че сред мюсюлманите са се появявали и подобни хора, като цяло е невъзможно да се допусне, че мюсюлманинът е лишен от толерантност и търпимост. Да, досега с какво мюсюлманите са навредили на някого и на кого са сторили лошо? Но макар мюсюлманите да са добронамерени, някои винаги са ги поставяли на грешна везна и са ги оценявали погрешно, като по този начин са ги превръщали в обект на различни обвинения в името на любовта, толерантността, свободата и демокрацията. Но въпреки че мюсюлманите са били третирани несправедливо, те не са успели да отстояват позициите си пред никого и са се задоволявали единствено да изтъкват, че не са такива, за каквито ги представят. Да, от чистите и прозрачни души и от свещените и възвишените им извори е бликала винаги красота. Друго не е възможно. Защото нито в Корана, нито в сунната, нито в добродетелните постъпки на първите мюсюлмани има предписания или деяния, забраняващи любовта, толерантността и провеждането на диалог с другите. Впрочем невъзможно е да си представим по друг начин религия, която желае доброто на всеки и призовава всички към спасението. Колко красноречиво изразяват тази истина следните коранични знамения: „А ако се въздържите и извините, и простите ­ Аллах е опрощаващ, милосърден.” (Коран, 64: 14); „Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви.” (Коран, 60: 8); „Кажи на вярващите да прощават на онези, които не очакват дните на Аллах, но Той ще въздаде на всички хора, каквото са придобили!” (Коран, 45: 14).

Да, когато се вникне в дълбините на Корана, се вижда, че той сякаш е низпослан с полъха на любовта. От тази гледна точка сърцата, изпълнени с вяра, трябва да се сдобият с тези ценности, които и без това са присъщи на исляма, да променят негативния му образ, който е изграждан досега, и да покажат още веднъж истинското му лице на цивилизованите хора чрез метода на убеждението.

Хвала на Всевишния, Който ни дарява с безкрайна благодат. По Негова воля днес, служещите на истината и героите на любовта се намират в четирите краища на света, навсякъде разнасят послания за любов, толерантност и диалог с всички, изхождайки от тези истини, и полагат усилия да изградят образа на новия мюсюлманин, чието сърце е изпълнено с любов.

Стремеж към благоволението на Всевишния Аллах

Искам да подчертая още веднъж факта, че мюсюлманите няма да изгубят нищо, които се ръководят в постъпките си от любовта, толерантността и диалога. При все това те се стремят да спечелят благоволението на Всевишния Аллах, което е най-големият дар. От тази гледна точка нещата, смятани за абстрактни, може да са благодат, а привидно полезните неща, да са във вреда на мюсюлманите. Освен това ние не се съмняваме нито в исляма, нито в Свещения Коран, нито в Гордостта на човечеството – личността, която най-съвършено и най-достойно е олицетворявала това писание. Убедени сме, че въпреки всички пречки ислямът ще върви към бъдещето. Коранът, който се потвърждава от разума във всяко отношение, притежава силата да разреши всички сложни въпроси на бъдещето. Водачът на пророците, когото Бърнард Шоу характеризира като човек, „отстранявал трудностите с лекота”, е изпратен да решава проблемите на човечеството до края на света. Както и в миналото нерешимите на пръв поглед въпроси на нашето време и на бъдещите епохи, е възможно да намерят отговор благодарение на хората на духа и мисълта, чиято опора са тези свещени извори.

Да, ние не трябва да изпитваме притеснение от нищо, защото вярваме, че светлите послания на Корана и на нашия Пророк, мир нему, са лек за всяка болест. Според скромното ми мнение онези, които притежават тези факли, с помощта и благоволението на Всевишния няма да загубят нищо, където и да отидат по света и с когото и да осъществят диалог. Следователно няма никаква причина, която да ни кара да се притесняваме. Важното е да разберем добре и да използваме правилно тези ценни извори, с които разполагаме. Да не ги превръщаме в инструмент на душевните и светските си желания. А с тяхна помощ да си осигурим единствено благоволението на Всевишния и отвъдния живот. Да, както ние нямаме зрънце съмнение в Корана и Пророка и в тяхната истинност, така и другите не трябва да изпитват притеснение от нас. Наред с това, ако има такива, които чувстват безпокойство в резултат на безпочвена фобия, това може да са хора, които се съмняват в собствените си ценности и в източниците, на които се опират.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.