Идеалният дух и служещите на любовта
Онези, които смятат да сложат ред в света, най-напред трябва да поправят себе си. Да, те трябва да пречистят сърцата си от омразата, ненавистта и ревността и да стоят далеч от лошите постъпки, за да се превърнат в еталон за поведение. Посланията на хора, които не умеят да се контролират, не са се преборили със страстите си и нямат власт над чувствата си, не ще развълнуват сърцата, колкото и да са блестящи, а дори и това да стане, въздействието им не ще трае дълго.
Хората, които се стремят да просвещават другите, полагат всеотдайни усилия за щастието им, подават им ръка, когато са на ръба на пропастта, са осъзнали себе си и са велики по дух и като ангели пазители се борят с бедите, сполетели обществото, изправят се срещу бурите и пожарите и непрекъснато бдят за евентуални сътресения.
Героите на любовта, които са окрилени с нея, са тези, които ще изградят светлите и щастливи светове в бъдеще. Героите на любовта, в чиито лица грее усмивка от обич, сърцата им са омесени с обич, погледите им излъчват човешки чувства, които раздават състрадателни усмивки на всички, които винаги получават любовни послания от изгряващите и залязващи слънца и от мигащите звезди.
Да бъдеш в служба на любовта?
Един велик мислител казва: “Ние сме в служба на любовта и нямаме време за вражди”. Тази мисъл трябва да бъде много важен принцип за всеки човек. Но въпросът не приключва само с изричането й. Истинският проблем е тази идея да се приложи на практика. Впрочем и други са изричали много впечатляващи слова за любовта към хората и те са звучали прекрасно. Но колко от изреклите такива слова са успели да въплътят в себе си казаното и да го приложат на практика? Мисля, че ще бъде много трудно да се даде задоволителен отговор на този въпрос.
Да изпълнява това, което проповядва, било основно качество на нашия Пророк. Да, той е приложил на практика всичко, което е казал, и е осъществил идеите си в реалния живот. Думи, които не се прилагат на практика, колкото и добре да звучат, с времето са обречени да закостенеят и да изгубят въздействието си. Вижда се, че не само човешкото слово, а дори и Божието слово, каквото е Коранът, спира да влияе на сърцата, когато не се прилага в живота. Коранът, чийто текст не е променен нито с една буква, който е запазил свежестта и оригиналността си от момента на своето низпославане. Но в сравнение с ранните ислямски епохи Коранът се намира в сиротна среда, истините в него не се прозират, защото са налице несъвършенства и недостатъци при представянето му. В резултат на това несправедливо се отправят критики за незавършеност по адрес на Свещения Коран. Следователно това е свещена, благодатна, но сиротна книга. Но това в никакъв случай не е недостатък на Свещения Коран. Недостатъкът е в обществата, които не успяват да го прилагат и не го прилагат в живота съобразно своите условия. За да бъдат разбрани напълно Коранът и религията и за да поддържат духа ни жив, те трябва да се прилагат в живота. Да, Коранът трябва да се прилага по подобаващ начин, за да изпълни очакваната от него функция. С казаното дотук искам да изтъкна следното: не е достатъчно само да се твърди, че човек е в служба на любовта и посланик на мира. Има редица пречки пред това твърдение, които трябва да се преодолеят. Истинският проблем е тези прекрасни думи да се осъществяват и прилагат в живота.
Всъщност обичта и любовта са сред най-важните принципи на ислямската религия. Днес въпреки че тези ценности се изповядват от напълно чужди за тях групи, истинските носители на обичта и любовта са хората, които са открили любовта в същността на исляма и я олицетворяват и въплъщават в себе си. Следователно в това отношение много трябва да се очаква от тях.
Тези думи може и да се сторят неубедителни на някои. Особено случилите се в близкото минало отрицателни явления се превърнаха в голям минус за нас. Но да се приписват на исляма погрешните действия, които някои вършат, е абсолютно неправилно. Да, в една съседна страна се осъществи сериозна промяна, но действията не надхвърлиха рамките на революцията. При все това тази страна не е единствената, която отразява погрешно образа на исляма пред света. Има още редица държави и лидери, които постоянно олицетворяват отрицателни гледки с постъпките и поведението си. Разбира се, техните постъпки и поведение бяха изгодни за враговете на Корана. Наред с всичко това ние винаги трябва да отстояваме думите си и да бъдем решителни в изпълнението им. Душите ни трябва да са изпълнени и да преливат от любов към човечеството, в сърцата ни никога не трябва да има място за враждебност. Никой не трябва да се съмнява в това, че настоящият век ще бъде епоха на любовта, в която любовта и диалогът ще процъфтят и ще се утвърдят. Враждите до голяма степен ще бъдат заличени и навсякъде ще се възцари любов и толерантност. Особено в период, когато светът се глобализира, осъществяването на тази идея никак не е далечна вероятност. Надяваме се, че когато дойде денят, служещите на любовта, които нямат време за вражди, ще изпълнят тази мисия на всяка цена.
Хората на любовта
Връзката на хората на любовта като Мевляна, Юнус Емре, Ахмед Йесеви и Бедиуззаман с Всевишния била много по-силна в сравнение с нас и вероятността те да допускат грешки била по-малка. Затова те са положили усилия по отношение на толерантността и любовта, които не е възможно да се отрекат, и са оказали силно влияние върху хората около себе си. Но ако ги оценим от гледна точка на епохите, в които са живели, нито Ахмед Йесеви, нито Мевляна, нито Юнус Емре, за когото се смята, че е живял по време на упадъка на Селджукската държава, нито Бедиуззаман, живял в близкото минало, са станали свидетели в живота си на диалога и толерантността, постигнати в резултат на усилията на съвременните вярващи. Освен това всеки един от тях се е сблъсквал с такова пренебрежително отношение, което би накърнило достойнството дори и на най-обикновения човек, и в сравнение с тях онова, с което ние се сблъскваме, е съвсем незначително. Например каква била причината, поради която след шейсетата си година Ахмед Йесеви прекарал остатъка от живота си в някаква яма? Въпреки че има различни мнения по този въпрос, кой може да каже със сигурност, че зад гърба му не се е злословило и не е бил потискан от хората, което навярно го е подтикнало към подобно съществуване? В своята епоха Мевляна бил обвиняван, че е неверник, а Юнус Емре живял в неизвестност и бил разбран напълно чак през двайсети век. Да, той е един от онези, които не били оценени по достойнство в своята епоха.
Що се отнася до живота на страдалеца [Бедиуззаман] на нашето време, той е известен на всички ни… По собствените му думи, животът му е преминал в страдания: “Нима ме смятат за себелюбец, който мисли единствено за собствената си душа? Аз пожертвах както светския, така и задгробния си живот по пътя, водещ към спасението на вярата на обществото. В над осемдесетгодишния си живот не съм изпитал нито едно земно удоволствие. Целият ми живот мина на бойните полета, в пленническите лагери, в затворите и в съдилищата на собствената ми страна. Във военните съдилища отношението към мен бе като към някакъв престъпник. Бях пращан на заточение на различни места като негодник.” Въпреки всичко това в своето време нито един от тях не получил признанието, което днешните представители на диалога и толерантността получават и посланията им не са намирали отражение в обществото, както днес това се случва. Смятам, че ако тези личности бяха живи днес и бяха видели днешния стремеж към диалога и толерантността, щяха да ви зададат въпроса: “Как успявате да реализирате диалога и толерантността сред хората, каква е тайната на този успех?”
За да се задържи това достояние, което онези велики личности не успели да постигнат поради неблагоприятните условия, трябва да се постоянства по този път. Веднъж една значима личност ми рече: “Някои кръгове, които довчера яростно атакуваха вярващите, днес до голяма степен ги подкрепят и оценяват.” Всъщност това са показатели за положителното възприемане, утвърдени от Всевишния. Затова незабелязването на днешния ден е непризнателност, а липсата на благодарност, въпреки видяното, е друго измерение на отричането.
- Създадено на .