След като Всевишния Аллах не се нуждае от нашите богослужения (ибадет), защо ние не ги извършваме както и когато пожелаем?

Любовта на човек към богослужението е необходимо условие за опознаване на Всевишния. Тоест човек вижда около себе си различните картини, образи, порядък и хармония, които показват Този, който е създал тази величествена Вселена. След това се обръща към Този, който е сътворил този необичаен порядък, към Създателя и владетеля на тази хармония. Така този човек, който гледа на света с мъдрост и внимание, разбира, че нищо не е безсмислено и безпорядъчно и подхожда с мисълта, че е длъжен да действа в съответствие с тези всеобщи порядки.

Ако той погледне всичко съществуващо от гледна точка на красотата и естетиката, той ще го намери толкова красиво и удивително, сякаш не може да си представи нещо по-красиво. Човекът, нашата земя, обсипаното със звезди небе, с една дума, всичко във Вселената е толкова пленително, изящно и красиво, че създава у човек такова благоволение, такава нежност, че е невъзможно, виждайки тези картини, тези цветове, тази хармония, да не осъзнаем, че зад всичко това стои Този, който ни показва тези величествени и тайнствени произведения.

И субективните и обективните размишления пораждат в сърцето на човек такова необичайно приятно вдъхновение, такова вълнение, че от радост и възторг той е готов да се зарадва и заподскача като дете. Когато съзрем всички тези красоти и творения, ние осъзнаваме най-прекрасните сияйни имена, като всички наши човешки чувства откриват извора на тези красоти и с възхищение, възторг и смирение прекланяме глава пред Всевишния Създател.

От друга страна, всичко във Вселената сякаш е създадено на друго място и е предоставено за използване от човека. Чрез предоствените ни блага, някои от които са като консерви, други като плодове, Земята се превръща в благодатна трапеза, изпълнена с прекрасни ястия, а градините и лозята са като поднос за тези ястия. И всеки път, когато човек протяга ръка към трапезата, той сякаш усеща присъствието на Истинския Притежател на тези блага. И открива себе си в съвършено друг свят на вкуса, удоволствието, възхищението и възторга. Наистина, ако приемем, че съзнателно едно новородено дете засуче майчиното мляко, то ще разбере, че тази приготвена за него храна е от съвършено друг свят и ще почувства, че зад това се намира Някой, който дарява тези прекрасни блага. Ще размишлява за Него и ще се прекланя пред благата Му.

Да, всеки дар, всяко благодеяние, от една страна, свидетелства за същвствуването на дарител, а от друга - ни подбужда да изпитваме почитание към Него. Там, където има благодеяние, красота, порядък и хармония, там сме длъжни да бъдем благодарни, възхитени и изпълнени с чувство за богослужение. Тоест навсякъде, където открием Великия и Всемогъщ Аллах, ние трябва да отговорим със служба към Него. Изхождайки от това, Мутезилитите и Матуридитите, твърдят, че дори да не е бил изпратен нито един пратеник, който да наставлява народите по правия път, то хората наблюдавайки създанията във Вселената, те би трябвало да осъзнаят и открият Всевишния. Възможно е да се намерят много примери, потвърждаващи мнението на Матуридитите. Например няколко души от сподвижниците на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, израсли около изпълненото с идоли Кааба, но не откривали никого, който да им покаже правия път, водещ към Аллах. Заедно с Пратеника на Аллах никой не им внушавал идеята за единобожие. Но както в една случка един бедуин казва: "Ако на земята има животинска тор, това означава, че оттук е минало някое животно, ако другаде има следи, означава, че и оттам е минал някой. Погледнете това небе, обсипано със съзвездия, тази хармония, вижте земята с нейните долини. Всичко това не свидетелства ли за съществуването на Всезнаещия Аллах?" Това са думи на бедуин. Ако бедуин, който не разбира от нищо друго, освен от пустини и пясък, мисли така, то какви са били мислите на останалите. Нашият Пратеник е дошъл на този свят с велика мисия, която да спаси и възвиси човечеството. Ако може да се каже, той е бил свръхестествена личност. Чрез отредения му разум и интелект той съумял да разбере истинската същност на Вселената и още преди да бъде удостоен с пророческа мисия, е прозрял в "книгата" на Вселената Всевишния Аллах, започнал да Го търси и, оттегляйки се в пещерата Хира, се отдал на богослужение на Създателя си. Според един от първите хадиси от сборника на Бухари, Хазрети Айше предава хадис от Хазрети Хатидже, че Пратеникът се отдал на служба на Всевишния и се връщал рядко вкъщи, единствено за да се храни. Всичко това свидетелства, че човек със своя разум може да открие много неща и след това да служи подобаващо на Всевишния. Предсмъртните слова на Зейд ибн Амр също заслужават внимание. Зейд е бил чичо на Хазрети Юмер. Преди смъртта си той събрал всички свои близки и им разказал за нещата, които знае във връзка с бъдещия Пратеник. Този човек не доживял да види пророчеството на Последния Пратеник. Тоест той пришпорил своя кон, достигнал до брега, но не успял да се качи на кораба на Исляма. Но с цялата си душа той чувствал атмосферата на Пратеника, неговата истинност и същност, висшата му правда, като усещал това с цялото си тяло, но не могъл да им даде някакво определение. Той казвал: "Аллах има една светлина на хоризонта. Вярвам, че тя ще се покаже. Сякаш виждам признаците за това." След това се обръщал към Всевишния: "О, Велики Създателю! Не можах да те опозная подобаващо, ако бях успял, щях да сложа лицето си на земята и повече никога да не го вдигна." Както става ясно, човек с чиста съвест, ако не е покварен от идолопоклонничество, съзирайки Вселената, порядъка и хармонията в нея, ще преоткрие себе си и, както подобава на Божия раб, ще служи на своя Създател.

Значи там, където започва знанието и опознаването на Аллах, там започва и службата към Него. Да, след като има хиляди блага, отредени за нас, значи има и служба към Него. Именно Великият и Всемогъщ Аллах формулира тайно в човешкото сърце желанието за сужба (куллук). Тоест: "Ще поставя лицето си на земята и до Съдния ден няма да го вдигна оттам. Падам в поклон пред Твоето величие!" Или, както се е изразил Реджаизаде Екрем: "О, Аллах, къде е Твоята благословена ръка, която аз усещам, че е над главата ми." Хора, изпълнени с подобна божествена любов, божествено вълнение, слова, изразени в момент, когато думите на човек не достигат, небесните откровения ни дават съзнание за служба и направляват нашата любов и вълнение съгласно повелите на Всевишния. Тоест Всевишният казва на такъв човек: "Аз съм Създателят, а ти си мой раб. Ти Ме опозна чрез благата, които ти отредих. Аз ще те науча на подобаваща служба. Ето как се подхожда към Мен. Отначало се взема абдест, а след като се пристъпи към молитва, се казва: " Великият си Ти, о, Създателю мой! Всичко освен Теб е нищожно!" Така човек обуздава собственото си его. Застанал почтено, той се задълбочава в служба към Създателя си, доколкото може. Под сянката на духовно извисяване (мирадж), със степента на отдаденост, се подбужда желание да се въздигне до висотите, достигнати от Султана на Пратениците. Колкото се възвишава, толкова повече се покланя, пред него се разкриват нови хоризонти и от лек поклон (руку) пада ничком (сежде). С чувство на смирение и покорност достига високи висини. След това се изправя, поема си въздух и отново пада на сежде, като цялата му душа е изпълнена със словата: "Мигът на дълбок поклон в сежде е мигът, в който рабът е най-близо до своя Създател. Когато бъдете на сежде, отправяйте много молитви към Него." "И [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд." (26:219).

И така, богослужението (ибадет) е "вяра в Създателя, опознаване на Божията същност и делата, които трябва да се извършат с любов и възхищение, да бъдат формулирани в съответствие с указанията и наставленията на Аллах и неговите повели".

С това ние засегнахме едната страна на въпроса. Тоест опознавайки Всевишния, да не извършваме неприлични постъпки, да следваме пътя, ясно указан в знаменията и озарения път на Последния Пратеник, и служейки достойно на Аллах да търсим неговото благоволение.

Що се касае за другия аспект на въпроса, то не трябва да забравяме, че човек постоянно се нуждае от ръководител, от когото да научава нови неща - в науката, търговията, промишлеността или земеделието. Например, да предположим, че всеки от вас има определена работа. Един има фабрика, в която се произвеждат памучни тъкани, друг се занимава с пластмасови изделия, трети - с галантерия. Някой, в наша полза и изгода, който добре познава принципите на търговията, желаещ да обезпечи нашата ефективна работа, ни поставя пред себе си и ни казва: "Вие обезателно трябва да извършите тази дейност. Защото това дело е и ваше задължение и ваша нужда. Но за да можете най-рационално да постигнете целите си, трябва да познавате добре човешкия ресурс, работната сила, предприетите предпазни мерки и други, и други неща..."

Ако у нас има поне капка разум, ние бихме послушали този искрен човек, който не желае нищо от нас, бихме послушали съветите и препоръките му и бихме изпълнили заръките му. Точно като в този случай, ако ние покорно служим и изпълняваме задълженията си към Всевишния, не в тази форма, в която на нас ни харесва, а по начин, който е отредил и определил Всевишният, и ни възвисява към небесата, то тогава, ние ще се превърнем в клас, даряващ хиляди семена и винаги благодарен. Не знаем, може би, когато произнасяме фразата: "Аллаху Екбер" ("Аллах е най-велик"), ние "натискаме копчето" на милосърдието и душата ни се разтваря за нови вдъхновения. Може би, четейки сура "Фатиха" ("Откриване"), ние с тайнствен ключ отключваме прекрасен замък! Кой знае какви още потайни врати отваряме, извършвайки другите елементи на молитвата намаз и останалите религиозни обреди. Да, може да кажем, че когато ние паднем в сежде всички врати се отварят пред нас. Нашите молитви се възвишават към Него и ние усещаме присъствието на ангелите около нас. Кой може да твърди, че всичко това не е така? Още повече, че това се потвърждава от изказванията на Последния Пратеник. Значи най-разумната форма на богослужение е тази, която е указана от Създателя ни. Устройството, наречено "човек", който е създаден от Великия и Всемогъщ Аллах, знае как най-добре работи това устройство и как да бъде полезен и в този, и в Отвъдния свят. Ако производителят на дадена машина е предоставил и инструкции за нейната експлоатация, най-разумно ще бъде тази машина да бъде използвана съгласно инструкциите. Затова богослужението се извършва не както ни харесва, а така, както е определил нашият Пратеник и според повелите на Всевишния Аллах. Това е най-разумната форма на служба към Всевишния. Това е дар на Създателя ни към уммета на Хазрети Мухаммед. Той справедливо е дарил това на мюсюлманите и особено на тези, които са осъзнали нуждата от богослужение (ибадет) към Аллах, и особено за тези, които в трудни времена са се старали да възродят религията. За тях Всевишният е разкрил пътя на истината. Това го наричаме "Хаза мин фадли Рабби" или "Мин фадли Рабби" ("Това е милост от нашия Създател"). Да, това е благодеяние на нашия Господ. Така, както Аллах ни е дарил с това благоволение, се надяваме, че този дар ще продължи да съществува вечно. И както е повелил Последният Пратеник, и нито за миг Всевишния да не ни оставя сами със самите нас и с нефиса ни.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.