Ползата от размисъл
Хадисът гласи, че един час размишление е равностоен на една година допълнително богослужение (ибадет). Какъв е методът и способите за размишление? Има ли някоя определена молитва или споменаване на Всевишния (зикр)? Кои знамения най-много подбуждат към размисъл? Може ли молитвите, изречени наум да се считат за размисъл?
Смятам, че отговорът се съдържа в самия въпрос. В един не дотолкова потвърден хадис се споменава, че един час размисъл е равноценен на една година допълнително богослужение. В Свещения Коран има много знамения потвърждаващи това: "В сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня има знамения за разумните." (3:190). Наистина хармонията, с която се следват Слънцето и луната, главозамайващия порядък на земята, служат за наставление на всеки, който е способен да размишлява. Това знамение е очевидно доказателство за ценността на размишлението. Последния Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е повелил: "Жалко за този, който прочете това знамение, и не се замисли." Умму Селеме, Аллах да е доволен от нея, предава, че Пратеника е плакал, когато това знамение бил низпослан и всеки път, когато го четял. Гордостта на човечеството плакал по цяла нощ, отслужвайки намаз и четейки това знамение. Това и подобни знамения откриват вратите към света на съзерцание и указват пътя на размишлението. Те показват и огромното значение на размисъла в живота на вярващите.
Но преди всичко, трябва да знаем какво представлява размисъла. На първо място, то трябва да се опира на първични знания. Размишление, което не опира на знание е безпочвено и не би отвело човека до никъде. Подобен размисъл с времето започва да отегчава и човек въобще се отказва от всякакъв размисъл. За да може човек да разсъждава последователно, той е длъжен на първо място, да познава предмета на разсъждение, да има обща представа за него. Ако човек има представа, дори и малка, за смяната на сезоните, движението на луната, за удивителните процеси и тяхната връзка с хората, тогава може да кажем, че е налице размисъл. Но, ако човек гледайки движението на луната и Слънцето, и с поетическо вдъхновение говори за това, той не е мислител, а мечтател, разказващ своите въодушевления. Така, както не могат да се нарекат мислители натуралистите и поетите, попаднали в блатото на натурата. В средите на съвременните поети и писатели има малко мислители, повечето от които поради религиозните им убеждения, са обречени на неизвестност, и хората се лишават от възможността да ги опознаят.
Немалка група хора са заинтригувани от въпросите за същината на вещите и битието, но и те не могат да проникнат в тяхната истинска същност. Наистина, слушайки стиховете на възхитените от природата поети, човек усеща атмосферата на Рая: как те възпяват ромоленето на ручеите, равномерните капки дъжд, шепота на дърветата, чуруликането на птичките, и слушащият ги човек представя себе си в Рая. Но тъй като тези поети живеят не съзнавайки следствията и причините, те са останали като врагове за старото и невежи за младото поколение. Целия им живот е преминал в блян за материалния свят и като лодка с едно гребло обикаляли само около себе си. Всички техни съждения за живота са ограничени, и това, което те наричат размисъл е безпросветното страдание на тяхната ограниченост. И естествено, че такова размишление не носи никаква полза.
За да се размишлява, преди всичко са необходими знания, осъзнаване на същественото положение, нови възгледи, съответстващи на природните явления, нови средства и наклонност и стремеж към откриване на истината. Човек способен да мисли така е последователен и може да достига до нови и нови изводи; основавайки се на тях, той може и да получи нови резултати, да се задълбочи в размисъл, и да достигне до нови хоризонти. А след това неговия едномерен или двумерен размисъл, се превръща в трети - или в многомерен, този човек се извисява и се превръща в "окрилен" мислител от световен мащаб, и в същото време става съвършен човек.
Тези хора, които размишляват, четат, изучават "книгата" на Вселената, разкриват сърцето си към вдъхновените им истини, а разума - към законите на природата, гледат на битието така, както Свещения Коран е повелил. Размишление не е да се установи мястото на Полярната звезда, или как залязва Слънцето и как се движат Венера или Марс. Размишление, което е лишено от източник, цели и намерение освен че е невежо, повърхностно възприятие на вещите, но и с такова размишление не може да се достигне до никъде. Спорен е факта дали подобен подход ще е благородно дело или не.
Причината един час размишление да е равноценен на година богослужение е следната: благодарение на този час размишление, човек още повече утвърждава вярата си, засиява светлината на знанията му, в сърцето му се появява любов към Създателя, той получава духовна наслада и бива окрилен.
Благодарение на едно такова размишление човек може в един миг да достигне резултати, които в продължение на хиляди месеци не би могъл да достигне. По този начин човек се счита, че е достигнал до най-големия успех. Що се отнася до човека, който обръщайки се към Създателя си, не разбира и не осъзнава тази истина, то извършените от него богослужения в продължение на хиляди години, той не би напреднал нито една крачка към успеха. Затова и извършеното от него не би се равнявало на един час размишление. Но това не означава, че извършеното от него ще бъде напразно - Аллах да опази! Нито един негов поклон, нито една молитва, нито едно сежде (дълбок поклон) извършени в името на Аллах не биха били напразни.
"Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види, и който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види. (99:7,8). Тоест всеки човек ще получи възнаграждение, според деянията си. Според това правило по какъвто и да е начин той е изпълнил задълженията си за служба към Всевишния и обязаностите си. Разбира се той е лишен от наградата за размисъл.
Да, размисъла, за който говорим, може да бъде равностоен на хиляди години допълнително богослужение.
Задава се и въпроса, съществува ли определена молитва или знамения, които спомагат размисъла и които трябва да бъдат четени? И могат ли подобни молитви да развият размисъла на човек?
Това зависи от степента на съзнателност на човека и съзнаване на всичко създадено във Вселената. Съзнателната молитва, искрената молба, е способна да открехне и най-ръждясалия катинар на човешката душа. Но не мога да кажа каква молитва и какви знамения трябва да се четат. Всичко това зависи от отдадеността и способностите на човек, от силата на неговата вяра и убеждение. Затова сърцето може да се въодушеви от различни молитви - "джевшен", "еврадъ кудсийе", "месурат", или молитвата на Шазали, Шайх Гейляни, Ахмед Руфаи, Ахмед Бедеви. Четейки молитвите на тези велики хора, човек усеща тяхното присъствие, и чувства наслада. Ако всеки може да чете тези молитви и да извлича полза от това, тогава той ще се обнови и ще укрепи своята привързаност към Всевишния!..
Друг задаван въпрос е, може ли направените безгласни молитви да заменят размишлението?
Ако човек не разбира смисъла и не се задълбочава това не е размисъл. Може да се спечели благодеяние, но това не е размисъл. Размишлението означава съпоставяне на едни факти с други, насочването им към определена цел. Размисъла спомага да се установи връзка между причина и следствие, и да укрепи привързаността на покорника към Аллах, и ако този размисъл не извисява човек, ако той не изпитва наслада от прочетените молитви, то получава награда, но не извършва размисъл. За да е налице размисъл, е нужно сърцето и душата да се потрудят, за предмета по който се размишлява и изследва, и привързаността ни към Създателя да се укрепва и нараства. Нека Всевишния ни помогне в това начинание! Днес размисъла е много оскъден. Затова няма да преувеличим, ако кажем, че в тази област сме все още много назад.
- Създадено на .