Често осъждат Пророка Мухаммед, Аллах да го благоволи и с мир да го дари, за женитбата му с много жени. Бихте ли пояснили този въпрос?
Веднага трябва да подчертая, че тези, които подвдигат подобни въпроси, са хора, които нямат никакви познания и ерудиция. Ако те си направят труда да прегледат поне малко трудовете "Мегази" и "Сиер" (Книги за житията на Пророка), нямаше да задават подобни въпроси, чрез които унижават най-вече себе си.
Този въпрос са ми го задавали няколко пъти и всеки път съм се стремял да го поясня. И сега ще повторя това, което съм запомнил.
Султанът на Пророците, Последният Пратеник на Аллах, сключвал брак по няколко причини. Първо, поради причините, отнасящи се до светлата му личност. Второ, преследвайки определени цели и намерения. Трето, необходимост от сключване на брак и последно - поради някои положения, свързани с жените. Но нека разгледаме тези причини по-обстойно.
На първо място да кажем няколко думи за неговата необикновена целомъдрена личност. Преди всичко трябва да се знае, че този благороден човек не бил женен до 25-годишна възраст. Като имаме предвид особеностите на тази гореща страна, не можем да не признаем целомъдрието на Пророка и неговата силна воля. Ако по този въпрос имаше и капка отклонение в друга насока, вчерашните и днешните врагове нямаше да се бавят и секунда, за да го обявят на целия свят. Но въпреки че старите и новите врагове на Пророка измислиха какви ли не небивалици за него, по тази тема не могат да се осмелят да кажат нито една дума.
Първата женитба на Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, била на двадесет и пет годишна възраст. Тази женитба била много превъзходна и възвишена, защото била осъществена с жена на четирийсет години, която имала зад гърба си два брака. Това щастливо съжителство продължило двайсет и три години и завършило осмата година след пророчеството, оставяйки след себе си горчива мъка. И нашият Пророк останал сам, както бил и през своите двайсет и пет години. Да, след двайсет и три годишно щастливо брачно съжителство той останал вдовец около четири-пет години, а тогава той бил на петдесет и три години.
Всички следващи бракове на Пророка започнали във възраст, в която интересът към брака отслабва. Да бъде порицан петдесет и пет годишен мъж, че е бил в плен на страстите си, встъпил в брак в една такава гореща страна, е нито справедливо, нито разумно.
Друга страна на този въпрос е връзката между пророческата мисия и женитбата с много жени. Нека разясним и това с няколко думи.
1. Преди всичко трябва да се знае, че тези, които много говорят по тази тема, не притежават никакви познания за религията и нямат никакви принципи. Следователно те нямат никакво морално право да обсъждат подобни въпроси, тъй като самите те не съблюдават никакви принципи. Неподчинявайки се на никакви закони и правила, те имат връзки с много жени, дори приемат за позволено и женитбата с майките и дъщерите си. На второ място, това са хората на Писанието - християни или юдеи. Техните нападки са също несправедливи и са отправени, без да се обмислят, което е жалко за самите тях. Защото и в Библията - свещената книга на християните, и в Тората - свещената книга на юдеите, се споменава за велики Пророци, които са встъпили в брак много пъти повече от Последния Пратеник. Ако се замислят за историите на Пратениците Сулейман (Соломон) и Давуд (Давид), мир на тях, ще разберат колко несправедливи и престъпни са техните обвинения. В крайна сметка не Пратеника на Аллах е бил първият, който имал брак с няколко жени, а и това не противоречи на пророческата мисия. Както ще се опитаме да разясним по-късно - полигамията е била полезна за успешното осъществяване на пророческата мисия.
Да, за Пратениците, които идват с предписания, е много важен бракът с няколко жени. Защото единствено в семейството могат да бъдат разяснени съществените аспекти на религията, свързани с въпроса за семейното съжителство. И за да бъде разяснен този аспект, за да няма неяснота и догадки, които да размътят ума, е необходим наставник, който умело да може да поясни въпроса.
И преди всичко пречистото, неопетненото съпружество се явява като пример за всяка жена по въпросите на семейното съжителство и е много нужно и крайно необходимо за пророците, за тяхната мисия и най-вече за жените, за да им бъде пояснена истината.
2. Друг фактор, свързан с бракосъчетанията на Пророка, са съпругите му:
а) съпругите му били от различни възрасти - възрастни, средна възраст и млади - и всички те в зависимост от тяхната възраст са имали нужда от различни наставления. Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, чрез пречистите си съпруги е получил възможност да представи принципите и наставленията в реалния живот,
б) фактът, че жените на Пророка са били от различни родове и тези бракове спомагали за обикването на религията и дружеските отношения между племената и роднините на съпругите. И по този начин всяко племе и всеки род считали Пратеника от своя род и освен религията те изпитвали топли родствени чувства,
в) жените на Пророка както когато бил жив, така и след това са известявали своите народи и близки за явните и съкровени качества на Пророка. Благодарение на това всички мъже и жени изучили Корана, неговото тълкувание, хадисите и възприемали духа на религията,
г) с помощта на тези бракове Великият Пратеник се сближил с всички жители и станал почетен гост във всеки дом. Всеки получил възможност да се приближи до Пратеника, който въплъщавал любов, и по този начин изучавал каноните на религията. Всяко племе считало Пророка от своя род и се гордеело с това. Рода на Махзум благодарение на Умму Селеме, Аллах да е доволен от тях, Омеядите - Умму Хабибе, Хашимитите - Зейнеб бинт Джахш, са считали себе си близки до Пратеника и били много щастливи.
3. Казаното дотук в общи черти може да се отнесе и към другите Пратеници. Сега нека разгледаме този въпрос, касаещ всяка съпруга поотделно.
1) Неговата първа съпруга - блажената ХазретиХатидже, Аллах да е доволен от нея. Бракът с тази благородна жена, която била петнадесет години по-възрастна от Пратеника, е най-големият пример за всяко семейно съжителство. През целия си живот той бил предан и верен на съпругата си и дори и след нейната смърт той не пропускал възможност да разкаже за нейните добродетели.
След смъртта на Хазрети Хатидже Пратеника на Аллах не бил женен около пет-шест години. Въпреки че децата му осиротели, той се грижел за тях и им бил и майка, и баща. Дали човек, който има слабост към жените, би постъпил така?
2) Втората му съпруга, но не по ред, е блажената Хазрети Айше. Дъщерята на най-близкия му приятел. Това е бил най-големият подарък, който Пратеникът направил на този велик човек, с когото споделял и щастливи, и нещастни дни. Благодарение на този брак той заслужил да бъде близо до Пророка дори тогава, когато всички родствени връзки били прекъснати. Да, Айше Съддика и Хазрети Ебу Бекир и в земния, и в духовния свят били безупречни и били удостоени с близостта на Последния Пратеник. Освен това, благодарение на своя съвършен ум, Хазрети Айше можела достойно да продължи делото на Пратеника. Животът й след брака и след това напълно доказали, че тя може да бъде единствено съпруга на Пророк. Защото тя доказала себе си и познавала отлично хадисите, била изкусна тълкувателка на Корана, несравнима познавателка на ислямското право (фъкъх), достойно представяла явните и съкровените черти на Хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Именно за това, когато на Пратеника било намекнато в съня му да се ожени за нея, тя, още преди да помечтае за някой друг, била в семейството на Пророка. Благодарение на това тя била повод за гордост на Хазрети Ебу Бекир и, развивайки своите способности и дарби, била една от първите ученички на Пратеника и се подготвяла да стане наставница и проповедница. По този начин в дома на щастието тя е била и съпруга, и ученичка.
3) Третата съпруга на Пратеника, отново не по ред, била Умму Селеме. Тя била от племето Махзум и е една от първите, приели святата вяра. Тъй като била преследвана от неверниците в Мека и била сред преселниците в Етиопия, а по-късно и в Медина, записала името си сред първите последователи.
Заедно по този труден път бил и съпругът й. По думите на Умму Селеме, той бил необикновен човек. Когато в Медина Ебу Селеме, с който прекарали щастлив брак, починал, останала сама с децата си. Далече от родния си край и с няколко осиротели деца била принудена да се справя с тежестите на живота. Хазрети Ебу Бекир и Хазрети Юмер протегнали ръка за помощ, но тя не приела, защото според нея нямало човек, който достойно да замени Ебу Селеме.
Накрая с предложение за брак към нея се обърнал Пратеника на Аллах, което е съвсем нормално. Тази благородна жена, пожертвала всичко в името на исляма и вярата, напуснала едно от най-уважаваните и богати племена, не би трябвало да бъде изоставена сама в нищета. Имайки предвид нейната искреност, човечност и жертвите от нейна страна, било необходимо да й се окаже помощ.
И Гордостта на човечеството, встъпвайки в брак с нея, й оказал тази помощ. Да, човекът, който още от детството си протягал ръка за помощ към беззащитните и сираците, продължавал да изпълнява своя дълг според обстоятелствата.
Умму Селеме, както и Хазрети Айше, била умна и талантлива жена и била умела проповедница и наставница. Протягайки милосърдната си ръка към нея, от една страна, Пророка подслонил и покровителствал, а, от друга, я приел като ученичка в медресето на знанието, за да допринесе за славата на жената.
Не може да се обясни по друг начин бракът на почти шестдесетгодишния Пратеник с многодетна вдовица, като в същото време е длъжен да се грижи за тях. Не може и да става въпрос за слабост към жените и сладострастие.
4) Друга съпруга е Рамла бинт Ебу Суфян (Умму Хабибе). Дъщерята на човека, който известно време олицетворявал неверието в Пророка и Пророческата му мисия. А тя станала една от първите мюсюлмани и заела мястото си в първите редици на преданите. Угрижената жена, която се преселила в Етиопия след мъченията на неверниците, а там първо е свидетел как съпруга й приема християнската вяра, а впоследствие - и на неговата смърт.
В тези времена сахабетата (сподвижниците) били малко на брой, а освен това били и бедни. Не можели да изкарват сами прехраната си. Тогава какво щяла да прави Умму Хабибе? Или е щяла да приеме християнската религия, за да се възползва от помощта, която давали, или е щяла да се върне в дома на баща си, който бил гнездо на неверието, или щяла да тръгне от дом на дом да проси. За религиозна, знатна, произхождаща от богато семейство жена да направи всичко това бе невъзможно. Оставало само една възможност - намесата и помощта на Пророка.
Именно така и станало. За тази жена, която жертвала всичко в името на религията, далече от родния си край, между чернокожи, преживявайки отстъпничеството и смъртта на съпруга си, било напълно естествено пред Негуса да сключи брак с Пророка. Това деяние не само, че не може да бъде порицавано, но трябва да бъде прието като милост от Всевишния. Освен това тази жена допринесла за духовното развитие на много мюсюлмани - мъже и жени. И тя от тази гледна точка била и ученичка, и съпруга в този дом. В същото време семейството на Ебу Суфян, благодарение на този брак, получило възможност да ходи в дома на Пратеника на Аллах и смекчило своите възгледи. Това събитие повлияло не само на семейството на Ебу Суфян, а може би на всички Омеяди, които били готови да приемат всяко добро решение.
5) Още една жена влязла в семейството на щастието - Зейнеб бинт Джахш. Тя била толкова благородна, толкова изтънчена и добродушна. Била близка роднина на Пратеника и израснала близо до него. Когато Пратеника я поискал за съпруга на Зейд, на семейството й не се понравило това предложение, като предпочитали да видят дъщеря си като съпруга на Пророка. Но в крайна сметка Пратеникът ги убедил да дадат дъщеря си на Зейд ибн Харисе.
Зейд някога бил пленен роб, а по-късно освободен от Гордостта на човечеството. С този брак Последният Пратеник целял да утвърди равенството между хората и, както винаги, започвал това от най-близките си. Но било видно, че толкова възвишено момиче като Зейнеб не може да продължи брака, който бил препоръчан. Това съжителство не донесло нищо добро и на Зейд, който само страдал и се измъчвал.
Накрая се стигнало до развод, като Пратеникът се опитал да разубеди Зейд и да запази семейството си. В този момент от небесата дошъл Джебраил (Архангел Гавраил) с Божествена повеля Господарят на Световете да сключи брак със Зейнеб. Това било много трудно изпитание за нашия Пратеник, тъй като дотогава никой не се осмелявал да наруши утвърдилата се традиция и да направи подобна реформа. Това било много трудна борба. Но трябвало да се изпълни, тъй като било заповядано от Всевишния. И Пратеникът на Световете, съзнавайки положението си на раб пред Покровителя си, изпълнил това трудно за пречистата му личност деяние. Както казала Хазрети Айше, ако допуснем, че Пратеникът би могъл да укрие знамения на Всевишния, той би скрил знамението, повеляващо му женитбата със Зейнеб. Да, това било толкова тежко за Пратеника!
Божествената мъдрост в тази препоръка била пречистото и възвишено създание да влезе в дома на Пророка, да бъде приобщена към науката, образованието, да бъде наставница и проповедница на религията. В крайна сметка така и станало. И по-късно с пречистия и праведен живот тя заслужила званието съпруга на Пратеника.
Освен това в епохата на езичеството осиновените деца ги приемали като собствени, а техните съпруги - като жени на децата им. Когато възникнала необходимост да бъде отстранен този обичай, както винаги, Пророка бил пръв (имайки предвид, че Зейд бил негов осиновен син). Пратеникът се оженил за нея, за да нямат вярващите притеснение [да се женят] със съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях.
За брака със Зейнеб може да се каже още много, но тъй като темата е много обширна, предпочитам да не се отклонявам повече.
6) Една от тези, която е удостоена с честта да стъпи в семейството на Пратеника, била Джувейрие бинт ал-Харис. Нейното племе, което било невярващо, претърпяло поражение в битка и било взето в плен. Когато довели тази високо морална жена при Пророка, тя била оскърбена и изпълнена с чувство на злоба и ненавист.
И тогава висшият разум на Пратеника на Аллах с необичайна лекота разрешил този проблем.
Вземайки я за своя съпруга, Пратеникът я извисил като правоверна майка на вярващите и тя станала обект на почит сред сподвижниците. Особено когато сахабетата казали: "Роднините на Пратеника не могат да бъдат заложници" и освободили всички пленници, а по този начин било още веднъж покорено сърцето на Джувейрие и племето й.
Както е видно, този брак, когато Пратеникът бил на около шестдесетгодишна възраст, решава много въпроси - от едно кърваво събитие постигнал мирен изход.
7) Една от облагодетелстваните била Сафийе бинт Хуйей, Аллах да е доволен от нея. Дъщеря на водачите при войната Хайбер. В тази война убили баща й, брат й, мъжа й, а племето й било пленено. В Сафийе горял огънят на ненавистта и отмъщението. Но когато се омъжила за Хазрети Мухаммед, тя се възвисила, започнали да я уважават като съпруга на Пророка, сподвижниците я наричали "майко", а пред внимателното и любезно отношение на Пратеника тя забравила всичко и се гордеела, че е съпруга на Божия Пратеник.
Освен това, благодарение на Хазрети Сафийе, много юдеи получили възможност да опознаят Последния Пратеник и да смекчат възгледите си. Извършвайки едно действие, проявявайки хиляди мъдрости във всяко свое действие, Великият и Всемогъщ Аллах чрез всички бракове е допринесъл за много блага и благодат.
Трябва да се отчете фактът, че Хазрети Сафийе и тези жени като нея отлично познавали вътрешния свят и характерите на хората от своето племе и благодарение на това могли да научат останалите на правата вяра. Особено такива като евреите.
8) Още една от щастливките била Севда. Една от първите последователки на Пратеника, заедно със съпруга си се преселила в Етиопия и споделяла съдба, подобна на Умму Хабибе.
Гордостта на човечеството излекувал духовните й рани, избавил я от печал и страдания, като я взел за своя съпруга. Всъщност единственото нещо, което желаела тази жена, било да бъде съпруга на Пратеника.
И така, във всички бракосъчетания на Последния Пратеник се крие мъдрост и блажени цели и той не се ръководел от злите помисли на душата. Или стремежът му бил да се сближи със сподвижниците си, както в случая с двамата праведни халифи, или е виждал в своите бъдещи съпруги способности и дарования, или, както в останалите случаи, е имал други блажени цели, като поемал тежка отговорност.
С невероятна лекота и справедливост той решавал всички въпроси, свързани с потребностите на толкова жени - въпроса за техните взаимоотношения, прехрана, разходи. Също така предварително определял и решавал техни спорове и евентуални конфликти. Както е казал Бърнард Шоу: "Той разрешавал всички проблеми с такава лекота, все едно отпивал от чаша кафе." А всичко това свидетелства, че тази изключителна личност може да бъде само Божи Пратеник.
Ние, които знаем колко трудно е да се справим само с една жена и две деца, се прекланяме пред човека, който така хармонично е управлявал повече от една жена, които преди са били в друга семейна среда, които се отличавали по характер и темперамент от останалите.
Остана още един въпрос и той е надвишеният брой (четири) на разрешените бракове за мюсюлманите от страна на Пратеника. Това е един личен закон. Съществуват много известни и неизвестни за нас закони. Едно време това било разрешено, а по-късно било наложено ограничение и бракът с повече от четири жени бил забранен.
Отчитайки важността на въпроса, сметнах за необходимо да удължа темата, за което моля да бъда извинен.
- Създадено на .