Целта, очаквана от науката
За хората истинският живот е възможен единствено чрез знанието и науката. Онези, които пренебрегват усвояването на знания и предаването им на другите, са мъртви, дори и да са сред живите. Защото целта на сътворението на човека се състои в това той да опознава нещата, да усвоява знания и да ги предава на останалите.
* * *
Мерките и точните решения, които взима една личност, зависят от връзката им с разума и логиката. А разумът и логиката се развиват правопропорционално на науката и познанието. Затова там, където науката и знанието липсват, умът е ленив, логиката е лъжлива, решенията са неточни.
* * *
Човечността на човека проличава и се проявява с усвояването и преподаването на знания и с просвещаването на останалите хора. Онзи, който не се учи въпреки незнанието си; който не се обновява чрез наученото и не дава пример на останалите, дори видимо да има човешки образ, в нравствен план предизвиква размисли!
* * *
Знанията, които ще се придобиват и преподават, трябва да са насочени към откриването на човешката същност и на тайните на Вселената. Наука, която не осветява тайните на човешката природа, не разкрива тъмните и задръстените точки на битието, не е наука.
* * *
Длъжност и сан, придобити със знание и наука, са по-високи и с по-дълъг живот от длъжности, спечелени по други пътища. Защото на света знанието държи далеч от злините и прави добродетелен онзи, който го притежава, а в отвъдния свят ще го направи щастлив с положения, надминаващи въображенията, които е изграждал чрез вярата и знанието в сърцето си.
* * *
Преди главите на децата им да се напълнят с ненужни неща, всяка майка и баща непременно трябва да ги заситят със знание и познание. Защото сърца, в които липсва истината и души, лишени от знание, са като нива, благоприятна за покълването и развитието на всякакви лоши мисли. Каквото се посее в тях най-напред, после това се жъне.
* * *
Целта на усвояването на знания е знанието да служи за пътеводител и водач на човечеството и с наученото да се осветят пътищата, водещи към човешкото съвършенство. Следователно знания, които не са станали достояние на духа, са товар на гърба на онзи, който ги притежава. А знание, което не насочва човека към висши цели, е хамалство на сърцето и мисълта.
* * *
За този, който притежава знание, чиято цел и намерение са начертани, то е средство за благодат, която ще продължи „вечно”, и неизчерпаема съкровищница. Онези, които владеят тази съкровищница биват посещавани докато са живи, дори и след това, като извор със сладка вода и стават причина за благодеяния. А лишените от съдържание хипотези с неясна цел, които хвърлят съмнения и колебания в сърцата и помрачават душите, са бунище или капан за душите, около които безнадеждните и замъглени души кръжат.
* * *
Въпреки че с различните си клонове и с ползите, които се крият в тях, науката и техниката са благоприятни почти за всеки човек, едно лице не е в състояние да стане вещ във всички области и да се ползва от тях, защото човешкият живот и човешките възможности са ограничени. Затова всеки човек трябва да научава и преценява нещата, които са необходими за него и за народа му и да не губи напразно живота си с ненужни неща.
* * *
Истинският учен организира и провежда изследванията си в светлината на най-точните сведения и на най-достоверните данни и съгласно научните опити. Затова душата му винаги е спокойна, а работата му протича лесно. А някои лишени от истинския извор на знанието жалки души винаги ще изпитват съжаление и ще стенат с огорчение, защото непрекъснато сменят пътя и посоката си и по никакъв начин няма да се освободят от неузрелите си мечти.
* * *
Значимостта и стойността на всяка личност е според смисъла и богатството на знанията, които е усвоил. Значимостта и стойността на онзи, който си служи със знанието само като средство за „клюкарстване” е толкова; а на онзи, който го ползва за „призма” в изучаването на предметите и явленията и стига чак до най-тъмните ъгли на пространството, както и прегръща истините извън „природата”, бивайки окрилен от познанието си, е пак в такова съотношение.
- Създадено на .