Тялото и мозъкът се командват от душата

Човек притежава 60 трилиона клетки, всяка една от които работи като самостоятелна държава. Те имат един-единствен командир - Душата. Тя ги ръководи и нейната дума се чува и слуша от всички.

1. Душата, която управлява тялото, е осъдена на затвор в него

С влизането на душата в тялото в него започват да се забелязват симптоми на живот. С отлитането на душата в тялото настъпва децентрализация, в резултат на която то започва да се разглага, да се вмирисва, клетките умират и настъпва край на всичко. Това идва да докаже, че душата е като скъпоценност. Дейността на мозъка, органите на цялото тяло и на усетите са функции на този скъпоценен камък. Душата командва всички системи на човешкото тяло: всички центрове и части на мозъка поотделно, всички органи на тялото, вдъхва им живот, подтиква към дейност ума, сърцето, разсъдъка и чувствата. Тя е същинска централа с хиляди контакти и гнезда, която с включването на щепселите раздвижва всички системи, всички механизми и ги заставя да изпълняват функциите си. Ако в някой от щепселите се окаже някаква повреда и физиологически недостатък, щепселът и органът, с който е свързан, престава да работи и спира. Ако наприме щепселите на нервната система прекъснат връзката с централата на душата, настъпва парализа, недъгавост. Понякога, поради намесата на джиновете и на други фактори, се случва в проводниците и щепселите, свързващи централата на душата, и да се причинят къси съединения. Душата, която в случаите на беди и нещастия не се застъпва пред Всевишния, в този случай изпада в положение на парализирана и обвиняема. Всъщност винаги, когато не е в състояние да търси опора в своя всесилен и вечен Творец, тя се чувства като пленница с вързани ръце и крака.

2. Функциите на мозъка се осъществяват чрез биохимически реакции в нервните клетки

Функциите на мозъка са биохимически реакции в нервните клетки. Това, което знаем за тези функции е, че те имат електрохимически характер. Едно взето от нас решение се предава чрез електрически токове на различни молекули. Тоест дразнителят допа, допамин (А С Т Н) в мозъка и други вещества влизат в реакции, вследствие на които се получава разлагане или съединение. Някои молекули се окисляват, а други се редуцират. Електроните се приемат или предават. В краен резултат към органите протича електрически ток и предизвиква съответни реакции.

В живите същества на всеки шест месеца всички клетки се подновяват. В кръвта всяка секунда умират десет хиляди червени кръвни тела и се подменят с нови. В една клетка за една секунда се създават 12 съединения, което означава, че в продължение на един час се образуват приблизително 45 хиляди съединения... Ние непрестанно подновяваме тялото и мускулите си така, както подменяме старите ризи и сака.

Преди реакцията в мозъка има някои вещества, с влизането на които в реакция решенията стигат чрез електрическия ток до мускулите и физическите ръце, които претърпяват непрекъсната промяна, изпълняват решенията. Така например, ако въпросът се разгледа от оная страна, която намира външно изражение, и се приеме, че изпълнител на деянието е орган, който принадлежи на тялото, тогава сегашният правен порядък ще се обърне с главата надолу. Защото при това положение ще се яви необходимостта днешната правна система да се смени с една съвсем различна правна система. Ако обичате, да си представим, че сме отишли заедно в която искате съдебна зала. Там да изслушаме този предполагаем разговор и решението, което се взема накрая:

Въпрос на съдията към подсъдимия:

- Кога си извършил това престъпление?
- Преди една година.

Решението е ясно: виновният ще бъде оправдан. Съдията започва да чете присъдата:

“От извършването на престъплението е изминала една година. Всички клетки на онзи пръст, който е дръпнал спусъка, и всъщност всички тогавашни клетки на обвиняемия са подновени. Не е възможно да бъде наказан истинският престъпник, поради което обвиняемият се оправдава с единодушно решение на съдебния състав.”

Съвсем естестевно е, че ние не сме в състояние да обясним на какво основание ще бъде взето подобно решение, след като никъде на земята не съществува такова съдебно право.

Нека да се озовем в друг някой въображаем съд, в който обвиненият ще се опрадвае пред съдебния състав:

“Уважаеми господа съдии,

Вярно е, че е налице едно извършено престъпление. Но извършилият го не съм нито аз, нито някой друг. Аз бях заставен да извърша това деяние със заповед, предадена чрез електрически ток, протекъл през тялото ми в резултат на реакция, предизвикана в мозъка ми от група молекули и материални частички. Освен това от извършването на това престъпление изминаха осем месеца. Известно е на господата, членове на съдебния състав, че през този период клетките на тялото ми са изцяло подновени. От онзи, който съм бил преди осем месеца, не остана никаква следа. Поради това от сегашните ми невинни клетки не може да се търси отговорност за извършено престъпление от други клетки.

Почитаеми господа съдии, по силата на обстоятелството, че от никого не може да се търси отговорност за извършено от друго лице престъпление, излиза наяве моята невинност. Ето защо ви моля, господа съдии, да изкажа почитта си към вас и да изразя уверението си, че ще бъда оправдан и че справедливостта ще възтържествува.”

Ако сега не се приеме, че заслужаваща наказание в този случай е душата, редно ли е защита и осъждане по начините, които се прилагат при разглеждане на други подобни дела? Клетките-убийци отдавна са напуснали този свят, а заместниците им - нови, невинни клетки, нямат хабер от тази работа и следователно не са намесени в тази работа. Но да речем, че е допусната грешка, в резултат на която те са осъдени. В такъв случай не трябва да бъдат осъдени за по-голям срок от шест месеца... Защото в продължение на шест месеца те ще умрат. На тяхното място ще дойдат други невинни. Да, ако мислите, че човек се състои само от материя и че материята определя вътрешния му облик, истинския вътрешен вид и насоката на нещата наистина биха били такива. Истинското действащо лице в събитията е душата, която ръководи цялото тяло, системата на чувствата и центровете на тялото и ги държи напълно под властта си. Тялото не е нищо друго освен инструмент на душата и поради това тя - душата, понася наказанията.

Ако ние виждаме човека, сътворен изцяло от материя, и смятаме, че неговите чувства, мисли и други морални страни са функции на мозъка, ще бъдем лишени от пенсиониране.

Трябва да подчертаем преди всичко, че с едногодишен трудов стаж или положен труд в продължение на 6 месеца не е възможно човек да стане пенсионер. Едно лице, което е работило 25 години и е сменило 25 и дори 50 пъти тялото си, сигурно е, че никой не би се съгласил на що-годе пенсия. И после, да речем, че сте станали пенсионер. В такъв случай след преминаване на една година не следва да получите пенсия, защото вие вече не сте вие (същият), който се е пенсионирал преди една година, след като е получил право с пот на челото си. Най-добре е да оставим настрана тези безизходни неща и да не се занимаваме с въпроси като пенсията, с доминиращата над непрестанно изменящото се тяло на човека неизменна душа, да приемем, че пенсията се дава за компенсиране на овехтяващите дрехи на душата.

3. Ако човек се състоеше само от плът, щеше да се нуждае всяка година от нови родители

Ако се приеме, че човек се състои само от плът и от постоянно възобновяващи се клетки, нямаше ли принудително да сменя всяка година майка си? Майките ни, след изминаването на 6 месеца от раждането, нямаше ли да изгубят качеството си на майки? Не. За нас майката е винаги майка, защото въпреки възобновяването на клетките си на всеки шест месеца с неизменната си страна, т.е. с възвишената си душа, винаги си остава наша майка, защото “Рая е под техните крака”. Качествата на родителство, на братство, на синовност се крепят не върху променящите се клетки и материята, а върху непроменящите се души.

4. Ако човекът беше само материално същество, тогава неговото поведение, неговият характер, неговите способности, щяха да се променят заедно с променящите се клетки на тялото му

Когато нашите клетки се подновяват, поведението ни, характерът ни, способностите и нравите ни, мислите, възгледите и чувствата ни, нещастията, знанията и придобитите ни качества, нашето обществено положение, нашата служба, нашата слава не се променят. Ако всички тези неща бяха свързани с материята, не трябваше ли да се променят заедно с настъпилите у нас материални промени и с промените на клетките ни?

Когато срещнем някой приятел след много години, ние му казваме, че не се е променил... Всъщност на всеки шест месеца той е претърпял промяна. Кое у него е останало неизменно? Може би поведението му. Дори и да се е променило, това е станало постепенно в положителна или отрицателна посока. Общо взето, придобитото добро или лошо поведение, особено ако е достигнало до степен на навик, обикновено се изоставя много трудно. Подобно е положението и с привичките. Ако обаче човек зависеше от материята, не трябваше ли да променя поведението си поне веднъж в годината?

Защо придобитата в продължение на години сръчност и развила се способност не се променят всяка година заедно с клетките? Защо е необходимо да се изпитват толкова мъки, за да се придобие и развие една способност. И защо една придобита способност, едно майсторство в дадена област, умението на мебелист и т.н. не се забравя?

Естествено с течение на времето могат да настъпят промени на собствените мисли и мнения, без някаква връзка с промените на клетките. Но мисли и разбирания, чиито извори са Вахий1 и сюннет2, не се променят до Съдния ден. Подобно на тях не се променят така лесно и принципите, които човек е възприел като неизменни. Въпреки смяната на клетките, те си остават същите. Пита се коя сила определя принципите и акордира мислите?

Някои от знанията, придобити в областта на науката, дори и да се забравят в продължение на времето, не се променят и подновяват ежегодно. Може ли да се каже на един удостоен с докторат лекар или на един профеор: “Клетките ви се смениха и заедно с тях си отидоха науката и званието ви, вземете си шапката и си заминавайте!”

Нима усвоените от даден човек знания, възпитанието му, навиците му са предадени от старите клетки на новите? Нима старите клетки, които си отиват, завещават на подменящите ги клетки сложните химически формули и уравнения, тайнствения трафик на Космоса, непобиращите се в човешкия ум чудеса на медицината и инжектират в мозъците им хилядите фетви на фъкъха3?

5. Въпреки сходните клетки и функции на мозъка у различите лица, различията между ума, волята, съзнанието, мисълта и мненията на човек не могат да се припишат на неговите непрестанно сменящи се клетки

Възможно ли е да се припише на мозъчните молекули обстоятелството, че между ума, волята и съзнанието на хората съществуват дълбоки различия, различия в науката, просветата и възможностите на постоянно сменящите се клетки?

Становете, които произвеждат при еднакви условия и използват еднакви суровини, изтъкават едни и същи текстилни произведения. Текстилните фабрики не могат да произвеждат цимент. Химическите лаборатории не пекат хляб.

Ето защо в мозъчните цехове следва да се произвеждат едни и същи продукти. Но ето ги хората и ето ги различията, които съществуват между тях! Излиза така, че всеки човек се разграничава от другите само поради особеностите на душата. Мозъкът и дейността му е една и съща с дейността на другите мозъци, но командирите им са различни. Въпреки че общ закон за всички хора е да сменят и да възобновяват клетките си, различията на мислите, възгледите и възможностите им зависят не от клетките, които притежава всеки човек, а от факторите, чийто извор е душата.

6. Полетът на човека с чувство и разбиране към безбрежните истини и развитието му чрез отдаване на обективни и субективни мисли, търпеливият му стремеж за осъзнаване имената на Всевишния и за изграждане на медената пита на вярата с китките на просветлението и знанието, не може да се обясни с мускулите и материята, от които е изградено тялото

Нима способността на човек мигновено да усеща невъобразимо великолепните красоти на предметите и събитията, да ги прекарва през дестилатора на мислите си, внезапният размах на крилете и издигането му до широките хоризонти на истините, които не могат да се побират само в една дума или едно изречение в книгите, досигането му до нови, сложни синтези чрез субективни и обективни размисли, откриването на нови и нови хоризонти чрез задълбочаване в собствените си мисли е по силите и възможностите само на този, който умее да живее, който има усет и който е навлязъл в атмосферата на решилия се да постави край на положението, в което се намира, напуска собствения си свят, обикаля хиляди светове и със сдобилите се през време на пътуването си китки на просветлението и на проницателността извайва медената пита на вярата... Да, с кои молекули може да се обясни това?

Хилядите гласове, които чуваме и слушаме, безбройните вкусове, които изпитваме, качествата като сладко, люто, красиво, грозно, отвратително, добро, които изброяваме, душевните състояния като обич, страх, уплаха, вдъхновение, разочарование, екстаз и вълнение могат ли да се отдадат на мъртвите молекули?

Понякога човек изпада в такова душевно състояние, че светът му се вижда тесен, скучен и му се струва, че всички, целият свят, цялата вселена са потънали в скръб... А понякога изпитва такава душевна радост, че между четирите стени на стаята се чувства като в рай и забравя децата, семейството, съседите и всичко. Понякога изпада в такова положение, че му идва да ритне света като топка, да превърне звездите и галактиките в стълба и да се изкачи до небесните висоти, а понякога, под влиянието на чашка питие или някой срещнат на улицата поглед, пада по-ниско от най-ниските. Измъчва се, плаче, притеснява се, превива се от мъки и страдания или пък се радва, смее се, чувства спокойствие и светът му се вижда просторен... Остава сам, душата му се стяга, отива в някоя джамия или в някоя розова градина с приятели, облаците, надвесени над него, се разпръскват, чувства се като цъфнала роза. Как да си обясним всички тези състояния? Отново с молекулите ли?

7. На какво се дължи умората? На душата или на тялото?

Душата в собствения си свят с основните си дейности, пляска криле и хвърчи в небесата в различни величини със сърцето, пред Аллах изпада в различни състояния и се чувства уморена, безсилна. След това се връща отново в земния свят, прави си шеги и й олеква. Тази е едната страна на въпроса, но има и друга, която се състои в следното:

Да предположим, че цял ден сте работили 8-10 часа и сте се изморили, или пък дойде някой много разтревожен и ви съобщи или много радостна, или много скръбна вест. Какво бихте направили в такъв случай? Ще кажете: “Почакай малко, дай ми въможност да се съвзема”, или под влиянието на това събитие ще забравите умората и ще се тръгнете към мястото на събитието?

Много естествено ще направите именно това, второто.

Да, въпреки умората, откъде черпи сили тялото? Ако например някой дойдеше и ви донесеше вестта, че е пристигнал Султан Фатих или Хз. Хамза4 (Аллах да бъде доволен от него), умората би ли представлявала окова в краката ви? Коя е тази сила, която вдига на краката му това уморено тяло, лишено от възможност да върви, и му дава сили да се движи с въодушевление?

През време на ония ужасни войни се случваше войникът да не спи в продължение на месеци. Той нарамваше снарядите, които не бяха в състояние да вдигнат двама-трима, и ги хвърляше срещу врага. Тялото му беше уморено, изтощено, но духът му бе висок и бодър.

8. Въпреки непрестанната смяна на нашите клетки лицето ни не се променя. Това идва да покаже, че всеки човек има свойствена за него си душа

Докато нашите клетки се сменят непрекъснато като тухлите на стената, защо лицата ни остават непроменени? Поради какво веждите, очите, носът, устата и кожата ни остават непокътнати и непроменени? Как отпечатъкът на пръстите ни остава непокътнат, когато кожата се обели поради някакъв удар? Сега вече хората на науката твърдят, че установяването на самоличността на човека става освен чрез пръстите и чрез очите. Те твърдят, че всеки човек си има свойствени за него очи. Всичко това идва да покаже, че всеки човек си има свойствена за него душа и че по волята на Аллах тази душа пази лицето, пръстите и очите непроменени.

9. Лицето е неизменно огледало на душата

Лицето не се променя, защото е обърнато към душата огледало на човека. Да, лицето е отворен прозорец към духовния свят на човека. Чертите и бръчките на лицето показват на всеки що-годе проницателен човек каква е вашата душа и колко пари струвате. Биологичното устройство на човека, неговото лице са еталони на ценността на душата.

За да изразим един бумтеж на дадено лице, ние го сравняваме с грохот. “Като грохот” - казваме. Искам да обърна вниманието ви към поговорката “Говорът е калъп (форма) на мисълта”. Също така линиите и формите на тялото и на лицето на човека са мерило за красотата на неговия вътрешен мир, на душата и на характера му. Едно надарено с интуиция лице ще разбере по лика ви що за човек сте вие. Да, лицето на човека е като книга, която може да се прочете като знамението за сътворението. Впрочем психолозите твърдят, че чертите на лицето, ръкописът и дори кашлянето и изсекването на човека показват неговия характер. На тази тема съществуват толкова много правила и закони, че погледнем ли човек, до голяма степен можем да претеглим колко струва.

Тези, които си правят естетически операции, извършат грях, като развалят дадените им по рождение черти, тяхната хармония с душата и освен това мамят хората, които ги гледат.

От тази гледна точка заслужава човек да размисли върху този въпрос.

10. Създавнето на връзки с материалния свят от страна на идващата от заповедния свят душа е възможно само с помощта на материални посредници като ръцете, езика и очите, които имат достъп в материалния свят

Всеки свят изисква определен начин на изява. За да може една дошла от заповедния свят душа да създаде връзки със земния свят, тя се нуждае от помощта на материални органи, защото само душата не е в състояние да влезе във връзка с предметите и събитията в този свят. Както не е възможно тялото да влезе във връзки със света на преобразяванията, така и душата не може да проникне в този свят на причините, в който живеем ние, без застъпничеството на ръцете, ушите, езика, очите и краката... Чрез тези, имащи достъп в земния свят органи, тя може да създаде отношения с предметите и събитията в него.

Тъй като душата изпълнява длъжността на главна централа, в случай, че някой от тези органи претърпи дадена повреда поради изключване на поддържащия връзка със сърцето щепсел, който не може да се включи в съответния контакт на душата, не е възможно да се възстанови връзката с нея и тя губи възможността да командва този орган. Така например, ако щепселът, който я свързва с дясната половина на мозъка, изключи, връзката с тази половина бива прекъсната, получава се парализа, душата изгубва възможност да я командва и тя престава да изпълнява функциите си.

Ако в резултат на взетите мерки е станало възможно да се раздразнят някои центрове на мозъка, поради което ръцете и пръстите са се раздвижили донякъде, те едва ще бъдат в състояние за закопчават примерно копче, без да могат да вършат друга дейност. Това прилича на докосване до клавишите на пиано, без да може да се изтръгне мелодия с ноти. Поради това мозъкът се нуждае от един волеви съзнателен център като душата, който да го насочва правилно.

Всъщност мозъкът не е орган, който командва зрението Той е само един посредник. Ние вече обяснихме как затворените очи виждат по време на сън. Сега ще дадем няколко примера, с които се изяснява как може да се вижда със затворени очи:

Примерът е пак от Русия, т.е. от онзи свят, който отрече всичко, сврзано с отвъдматерията. Според един от разказите в книгата “Връщане към Бога в Русия” през 1962 година в гр. Нижней Тагил лекарите са вързали очите на едно момиче, което се казвало Роза, и са правили опити за разпознаване на цветовете от нея с вързани очи, само с докосване с пръстите и констатирали, че момичето вижда, познава цветовете и може да чете текстове с вързани очи.

Професор Ламброзо, директор на болницата в Песаво - Италия, разказва следното в написаната от него книга: “Имах една пациентка, едно момиче на 14 години. В момент на нервни кризи не действаше нито зрението, нито обонянието й. Вместо с очите си тя виждаше с върха на носа си и с меката част на лявото ухо. Четеше писма и с петите си спокойно усещаше миризмите.”

Един наш приятел разказва следното: “На 29.01.1989 година гледах едно предаване по I канал на германската телевизия ARD.

Една жена - медиум, демонстрира следния сеанс в един огромен салон с насядали на разкошно подредени маси зрители от висшето общество.

На сцената е яви една жена, чиито очи бяха вързани с черна панделка. Тя се асистираше от един мъж. И двамата държаха микрофони в ръцете си. Жената седна на един стол. Асистентът й започна да обикаля масите в салона. Спираше се при всяка маса, сочеше облеклата на насядалите, наредените пред тях порции и задаваше въпроси. Жената-медиум, която се намираше далеч от тях с вързани очи на сцената, отговаряше на всеки зададен въпрос до най-малките подробности.

Така например мъжът застана до една маса на другия край на салона и попита: “Какво е сложено на тази маса?” Жената започна да изрежда: “Една свещ, поставена в кристална ваза с червени спираловидни извивки. До нея - една такава и такава чиния с еди-какво си ядене; освен това еди-какво си и еди-какво си. Асистентът взе едни ключ от ръката на един от публиката и попита: “Какво е това?”. Жената-медуим, както отбелязахме вече, отвърна със завързани очи от разстояние най-малко 100-150 метра: “Един ключ на Фолксваген.” Интересно, тази жена от такова разстояние видя един ключ с вързани очи и позна точно какъв е. Асистентът взе в ръцете си една черна чанта и попита с обърнат гръб към жената: “Това какво е?” “Една черна чанта с четири брилянта, която съдържа такива, такива и такива принадлежности.”

Отвориха чантата. Вътре се оказаха същите изброени неща.”

Да, кое у човека вижда, когато очите му са затворени? Душата е главният ръководител на всички органи, включително и мозъчната система. Но за да може да продължи ръководенето, тя им нужда от помощта на органите и на причините, които се тачат в този свят. Но тази нужда се органичава в кръга на причините, и то в определени мерки. Да предположим, че окото играе ролята на прозорец, през който човек наблюдава този земен свят. Ако се случи да се затвори този прозорец, човек може да намери друг, който да изпълнява същата задача. Но това може да се постигне единствено с цената на упорит труд, както при медиумите и йогите, с развитието на душата въпреки тялото. Или пък чрез даряване на тази способност от страна на Аллах (да Му се слави името) на избрана от Него душа...


1. Вахий – вдъхновение, откровение, предадено от Аллах на Хз. Мухаммед.
2. Сюннет - повеления, поуки и лични примери на Хз. Мухаммед. (Бел. прев.)
3. Фъкъх - Ислямско правовъведение, което учи мюслюманите как да изпълняват повелите на Аллах в зависимост от дадени условия. (Бел. прев.)
4. Хз. Хамза - чичо на Хз. Мухаммед.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.