Различните области на науката

В този раздел ще се спрем накратко върху някои хадиси, изречени от Пратеника на Аллах и свързани с различните клонове на науката, и които също потвърждават истинността му.

Преди четиринайсет-петнайсет века той се е изказал по някои въпроси. Оттогава насам различните клонове на науката, с които са свързани неговите хадиси, са напреднали с гигантски крачки и са постигнали главозамайващи резултати. Вследствие на това думите на Вестителя на Истината са потвърдени чрез езика на науката от гениални учени, вездесъщи в своята област. Нито една дума, която Пратеника на Аллах е казал в това отношение, досега не е опровергана.

Въпреки наличието на толкова много почитатели на знанието, които се прекланят пред огромния напредък на естествените науки, техниката и технологията, тези науки с уважение и респект изразяват своето покорство пред Пратеника на Аллах и с мощен глас възкликват: “Ти каза истината!” Иначе не може и да бъде, понеже той наистина е изпратен от Всевишния.

Като оставим на съответните трудове и изследвания научния анализ на проблемите, тук ще се опитаме да изложим няколкото примери избрани от нас.

Лек за всяка болест

1. В хадис, цитиран от ал-Бухари, Пратеника на Аллах казва: “Всевишния не е изпратил нито една болест, за която после да не е сътворил и лек!”[1] Сиреч, колкото са видовете болести, Бог несъмнено е сътворил лек за тях и методи за лекуването им. В областта на медицината и с оглед на нейното насърчаване тези думи на Пратеника на Аллах са най-съдържателни и най-съществени на фона на всичко казано досега в тази област. Това означава, че ако съществува някаква болест, несъмнено съществува и лек за нея. Следователно един ден ще бъдат открити лекове за всички болести, разбира се, с Божията промисъл и позволение.

В друг вариант на същия хадис, цитиран от Абу Даут, се казва: “Съществува лек за всяка болест.”[2]

В друг хадис се казва: “Внимавайте, не занемарявайте лечението! Ако Аллах е изпратил някаква болест, Той несъмнено е показал и начините за лекуването й. Съществува една-единствена болест, за която няма лек, и тя е старостта.”[3]

Даже и да открият начини за удължаване на живота, да задържат човешкото развитие, дори да забавят смъртта, пак няма да успеят да спрат предначертания път на човешкия род. Този път започва от света на душите, продължава с детството, младостта, старостта, минава през гроба, откъдето стига до Деня на Страшния съд и завършва или в Рая, или в Ада. Невъзможно е той да бъде прекъснат. Хората ще се раждат, ще растат, ще остаряват и ще умират. За всички останали болести съществува лек, стига той да бъде потърсен и открит...

С тези хадиси нашия Пророк насърчава цялото човечество към знанието и призовава всички учени, изследователи и откриватели да търсят разрешение на проблемите, свързани с медицината.

Отделяйте средства от бюджетите си и основавайте изследователски центрове! Идете чак до предела на смъртта и вземете под свой контрол цялата тази област, разпростираща се дотам!

В Корана също се отдава значение и на въпроса за развитието на науката, дават се примери с чудесата на пророците, за да бъдат насърчавани хората към знанието, и чрез тези примери се иделизират целите на изследванията в дадена област. Както пророците са били духовните водачи на хората и предпазвайки ги от тъмните пътища, са ги насочвали в правилната посока и са ги извели на брега на благоденствието, така също са се натоварили да бъдат водачи и в областта на позитивните науки, т.е. науките, озарени от лъчите на разума, и всеки един от тях е бил гений и просветител, оглавявал е дадена област и е набелязвал целта, към която трябва да се върви. Затова може да се каже, че човешкият род е взел ключовете към материалното и духовното развитие от пророците. В Корана се разказва за чудесата на пророците именно с цел човечеството да бъде насърчавано, доколкото е възможно, да достигне до различните равнища на тези чудеса.

Например с Божията промисъл Месията е съживявал мъртвите. И Коранът разказва за това чудо. Само че то е крайната граница. Извисяването на човека спира дотук. Защо? Защото обикновеното свършва дотук и отвъд него започват чудесата. Онова, което се извършва благодарение на човешките сили, способности и воля, не може да надхвърли границите на законите, заложени в човешката природа. Да, каквото и равнище да достигнат науката и техниката, те не ще успеят да надхвърлят рамките на чудесата. Тези граници са достъпни единствено за великите пророци, което ще се запази за вечни времена. Тези граници са достижими единствено за пророците. Възможно е човечеството да достигне пределите, откъдето започват чудесата и всички поощрения са в името на тази цел.

Ето например с чудото, извършено от Месията, Коранът ни дава стимул и сякаш ни казва, че методите за лечение на болните се разпростират чак до границите на смъртта... Без съмнение би трябвало да съществува лек дори и против болести като рак и СПИН. Търсете и ги открийте! Междувпрочем много от болестите, които в миналото са изглеждали неизлечими, днес се изцеряват без никакъв проблем. Ако се постараете, ще откриете цяр и за тях?

Например с чудото, извършено от пророка Муса, мир нему, се дава урок на хората и се загатва, че е възможно някои неудушевени предмети също да бъдат използвани за извършване на определена работа или дейност. Днес тази врата е открехната. Но нито днес, нито утре човекът не ще бъде в състояние да превърне тоягата в истинска змия, хвърляйки я на земята. Защото това е явление, което се случва в сферата на чудесата. А нашите потенциални възможности се движат в границите на обикновеното.

Мисля, че тук би било уместно да се спрем и върху Корана, който също представлява недостижимо и непреодолимо чудо за човека. Да, отначало-докрай Коранът е пределният хоризонт за словесния гений и е невъзможно той да бъде достигнат. Дори и най-изящното и поетическо слово, и идеите, повели масите след себе си, един ден ще стигнат до дверите на Корана, където подобно на Лабид ще изпаднат във възторг и ще спрат. Защото Коранът е чудо на реториката. Следователно, колкото и красноречиви да изглеждат човешките думи, те ще си останат най-обикновени фрази.

Понеже тази тема трябва да се разглежда самостоятелно, няма да се спираме на нея и няма да я засягаме, а ще оставим това на съответния раздел.

Както вече стана дума, чудесата на пророците като че ли са някакъв предел и начертават хоризонтите на всички науки. В същото време с цитирането им в Корана човечеството бива насърчавано. Оттам нататък предстои човешкият род да продължи своите изследвания.[4] Човекът трябва да се труди, да достигне набелязаните цели и да разреши всички въпроси, съществуващи в рамките на обикновеното, да се доближи до пределите на чудното, и да речем, че прекрачи тези предели, той трябва да се движи към хоризонта, на който се намират плодовете на чудото.

Съществува възможност в областта на медицината човечеството да напредне дотам, че да открие лек за всички болести освен смъртта. Но след като нещата опрат до смъртта, за нея не съществува лек. Защото и тя, както и животът, е сътворена от Всевишния. За това свидетелства и знамението: “Той е, Който сътвори смъртта и живота.” (67: 2).

Смъртта не е тление, гниене, угасване или разлагане. Тя е изземване по Божията заповед и воля на всичко дадено дотогава. Насърчаването на науките е възможно до този предел. Всички дейци и просветени хора трябва да се съобразят с това насърчение, да се възползват, доколкото е възможно, да оценят своите постижения, след което да ги предоставят в полза и служба на човечеството.

Съществуват редица хадиси, казани от Пророка ни, свързани с медицината, и по-специално с т. нар. профилактика. В интерес на истината по-голямата част от медицината се основава именно на предпазването от болести, което е съвсем логично. Защото по-важно е човек да предотврати заболяването, което е по-лесният вариант. Самото заболяване и лечението му е доста мъчително и скъпо. Затова нашият Пророк преди всичко е наблегнал на това и е съсредоточил повечето от изказванията си върху предпазващата медицина. В Епохата на благоденствието лекарите, и по-специално чуждите лечители, идващи в ал-Медина, не могли да си намерят работа. Най-важната причина за това била спазването на принципите, които нашият Пророк проповядвал в тази насока.

От една страна, Пратеника на Аллах изпълнявал мисията си на изцерител на сърцата и душите, а от друга страна, сякаш влизал в ролята на лекар – що се отнася до проблемите на човешкото тяло, и така вземал мерки за предпазване на хората около себе си, както от материални, така и от душевни болести.

Епохата на нашия Пророк съвпадала с времето, в което чумата била опасна и неизлечима напаст. Каквото е днес СПИН, това било в онези времена и чумата. Сподвижниците били доста предпазливи към евентуално заразяване от чума и внимавали да не се заразят. Защото нашия Пророк непрекъснато ги предупреждавал за опасността, която тя крие. Тази свещена общност живеела в своите граници, в собствената си страна, според своите разбирания за хигиена и чистота. Но когато излизали на военни походи, било до Дамаск, Сирия, Халеб и Антакия, те също се заразявали от чумата, възникнала в предразполагащия към заболяване свят на Византия. Чумата в Амвас била също жестока и на това злополучно място умрели като мъченици тридесет хиляди сподвижници.[5]

Тогава и верният на уммата Абу Убайда ибн Джаррах също бил сред онези, които отишли в Амвас. Абу Убайда е личност от такава величина, че години по-късно халифът Омар, наръган с нож, на смъртния си одър казва: “Ако Абу Убайда беше жив, щях да го посоча за свой наследник.”[6]

Жителите на Наджран се обърнали към Пратеника на Аллах с молба да им посочи някой, на когото да могат да се доверят. Пратеника на Аллах погледнал към Абу Убайда и му казал: “Стани и отиди с тях!”[7] Да, той бил довереният човек на уммата и един от десетте сподвижници, благовестени приживе с Рая. Тогава този славен сподвижник също се намирал в местността, където чумата поразявала хората.

Било по време на халифата на Омар. Наместникът на Пратеника на Аллах обикалял завладените земи и наблюдавал отблизо развоя на събитията. Канел се да отиде и до Амвас. Но след като научил, че там върлува чума, решил да се върне обратно. Абу Убайда се изправил пред него и му казал: “О, Омар, да не би да бягаш от Божията съдба?” А халифът отвърнал: “Да, бягам от Божията съдба, за да се подслоня пак при същата съдба.”[8] Това показва колко прозорлив бил Омар.

Дали е постъпил правилно? Уместно ли било да се връща обратно? Тъкмо когато Омар изпаднал в колебание, при него дошъл Абдуррахман ибн Ауф и цитирал следния хадис: “Ако научите, че някъде върлува чума, в никакъв случай не отивайте на това място! Ако тази болест се появи в местността, в която живеете, не напускайте своето местонахождение с цел да избягате от нея.”[9]

Сега е ред да запитаме – днес модерната медицина не прилага ли същия метод с карантината? Още преди векове Пратеника на Аллах вече се е изказал по този проблем и днешната медицина само потвърждава, мнението му с думите: “Ти каза истината!”

Проказа и карантина

2. В хадис, цитиран от Ахмад ибн Ханбал, Пророка ни казва: “Бягай от прокажения, както бягаш от лъва!”[10]

Сравнението в случая няма никаква връзка нито с микроба на проказата, както някои смятат, нито пък се прави сравнение между прокажения и лъва. Смятам че и в този случай, както и в много други, подобни асоциации се съчиняват от някои хора. Въобще не може да става и дума, че в хадиса на Пратеника на Аллах съществува подобно намерение и че това е допуснато нарочно. Препоръката в хадиса – да се бяга от прокажения – не може да има и буквално тълкуване, т.е. човек да грабне обувките си и да избяга. Може би с този хадис Пророка препоръчва да се борим с тази болест, наречена проказа, и да търсим начини за предпазване от нея. Тоест с тази препоръка се набляга на опасността от зараза и изолирането й чрез карантина. Хората трябва да бъдат много внимателни към проказата, както се пазят от събарящия удар на лъва. Защото във всички думи на Пратеника на Аллах се съдържа необикновен смисъл и необикновено значение. Истините, съдържащи се в неговите думи, могат да бъдат разкрити единствено с цената на много усилия и труд.

Ако куче близне вашия съд

3. В своя сборник Сахих имàм Муслим цитира следния хадис: “Ако куче близне вашия съд, той трябва да се измие седем пъти, като първия път трябва да се почисти със земя!”[11]

През онази епоха не били открити препаратите за стерилизиране, които ние днес използваме. В онова време Пратеника на Аллах препоръчвал пръстта като средство за дезинфекция. В по-късно време, благодарение на научните изследвания, е установено, че пръстта също притежава пречистващите свойства на водата. Освен това пръстта съдържа тетралит и тетрациклин, които се използват за унищожаване на някои микроби. Оказва се, че с препоръката за почистване на съда първо с пръст Пророка всъщност дава наставления как той да бъде стерилизиран.

Освен това в хадиса се обръща внимание и на други обстоятелства. Някои болести, които виреят в кучешкия организъм, намират благоприятна среда и в човешкия. Днес този проблем се смята за сравнително нов.

Второ: фекалният секрет на кучето е възможно цялостно да навреди на човешкото здраве. Това важи и за кучешките лиги. И болестите, които биха плъзнали от подобни зарази, след период на инкубация, са почти неизлечими. Затова стерилизацията е от огромна важност.

Трето: фактът, че се препоръчва първоначалното почистване да се извърши с пръст, сочи, че в този момент тя се смесва с микробите и съдът трябва отново да бъде стерилизиран. Според някои предания това трябва да стане, като съдът се измие шест пъти с вода, а според други – седем пъти. Междувпрочем, тази тема е разглеждана в някои немски и английски списания, в които истинността на словото на нашия Пророк също е потвърдена.

Той е бил толкова чувствителен на тази тема, че веднъж по собствена инициатива е заповядал кучетата да се умъртвят.[12] Но по-късно е отменил тази заповед и е казал следното: “Ако кучетата не бяха отделен животински вид, щях да заповядам да бъдат унищожени.”[13]

Този хадис има следното значение. Ако кучето не беше един от основните фактори, оказващи влияние върху екологичното равновесие наред с останалите биологични видове като хората, животинските видове, живата и мъртвата природа, и ако природните закони не изискваха съществуването на кучето, щях да заповядам унищожаването му. Защото кучето е гнездо на микроби...

Този подход на Пророка ни към проблема е самостоятелно чудо. Защото се вижда, че природните закони или екологичното равновесие, значимостта на които днес тепърва започнахме да подчертаваме, още в онази епоха са разгледани съобразно принципа, че дори и кучетата не могат да бъдат унищожавани и това е изведено като правило. Ние чак след хиляда и четиристотин години сме започнали да осъзнаваме, че видове като гологлавия ибис, китовете, слоновете и носорозите не трябва да изчезват, и че екологичното равновесие трябва да се запази. А всъщност когато Пророка ни преди векове изрекъл: “Ако кучетата не бяха отделен вид...”, той още през ранните векове акцентирал върху един жизненоважен проблем.

Всевишния е сътворил вселената и същевременно с това е създал общо равновесие между нейните съставни елементи, и знамението: “... и положи [ Той] везните, за да не престъпвате мярката.” (55: 7 – 8) припомня този общовалиден принцип. Да, Пратеника на Аллах бил уравновесена личност. Разбира се, че щял да запази равновесието и нямало да позволи унищожаването на кучетата, за което вече стана дума. Дори и в това негово изречение от няколко думи се съдържат няколко необикновени аспекта, които ние можем да открием, но в бъдеще кой знае колко още пъти същото изречение ще бъде източник на вдъхновение при откриването и на други истини. Имайки предвид времето, в което са изречени горните думи, бихме казали, че ако някой беше посветил живота си на размисъл и бе стигнал единствено до тази истина, това щеше да бъде достатъчно да го поставим сред гениите. Но Пратеника на Аллах е изрекъл хиляди хадиси като гореспоменатия. Нека да оставим гения да стои покорен пред неговите двери и да приключим темата.

Категорично и без никакво съмнение заявяваме и казваме, че хадисите и събитията всеки път потвърждават Пратеника на Аллах по свой начин и казват: “Ти си Пратеник на Аллах, Ти казваш истината.” Не се съмняваме, че с нарастването на прецизността в науката един ден всички хора също ще потвърдят това. Днес всички науки са потънали в същността на битието и подобно на шпиони изследват истините, казани от Пророка ни и споменати в Корана. Хората, събудили се за истината в светлината на тези изследвания, с всеки изминал ден чувстват още по-дълбоко правдивостта на Пратеника на Аллах и се опитват да я възвестят на света от стотици хиляди минарета.

Миенето на ръцете преди и след хранене

4. В хадис, цитиран от ат-Тирмизи и Абу Дауд, Пратеника на Аллах казва: “Благодатта в гозбата е в измиването на ръцете преди и след хранене.”[14]

Ако търсите благодат, чистота и хигиена в блюдото, и ако желаете това блюдо да се превърне в източник на благодат за вас, непременно измивайте ръцете си преди и след хранене, както се измивате при абдест!

С този хадис Пратеника на Аллах полага основен принцип на хигиената. В противен случай ние нямаше да открием това с разума си. Да не говорим, че тогавашният човек въобще нямал и представа, че е възможно под ноктите да съществуват милиони микроби. Да оставим онова време, ами днес колко души са наясно с научната страна на проблема?

Отново когато става дума за хигиена, Пратеника на Аллах препоръчва след ставане от сън да не се пипа нищо с ръце, преди да бъдат измити с вода, понеже човек не е в състояние да следи движението на ръцете си по време на сън.[15] Пратеника на Аллах извежда на преден план хигиената на ръцете и поставя силен акцент върху този проблем.

Лекарите едва днес разбират напълно това и го обясняват. Да, по време на сън човек намества ръцете си навсякъде и без да осъзнава, върху тях се пренасят микроби. И ако след това докосне с тях устата си, има ли нужда да обясняваме какво всъщност би погълнал?

Тогава били ли са известни х лъчите и съществували ли са микроскопът и лабораториите, та Пратеника на Аллах да е научил за микробите, които биха се пренесли върху ръцете, и да предупреждава своята умма във връзка с това? Не, нищо подобно не е било известно, но съществувала истина, която стояла над всичко това, а тя е, че съществувал Някой, Който го учел на всичко чрез различните вълни на откровението... Да, всичко, което знаел го научавал от Великия Учител. Той го обучавал чрез низпосланите или вдъхновените откровения, които Пророка разкривал и оповестявал на своята умма... Ето защо в неговите думи не се съдържа и частица лъжа и не е възможно да се открие нито един израз, който да не отговаря на истината.

Хигиена на зъбите и устата (мисуак)[16]

5. В хадис, цитиран в Ал-кутуб ас-ситта (Шестте книги [с хадиси]) и подписан от близо четирийсет сподвижници, което го прави достоверен, Пратеника на Аллах казва: “Ако не се въздържах от това, да поставя своята умма в затруднение, щях да им повеля да използват мисуак преди всеки намаз.”[17]

Не е заповядал това, за да не затрудни своята умма. В противен случай използването на мисуак също като абдеста щеше да бъде едно от изискванията преди намаза. А това щеше да противоречи на принципите на ислямската религия, в основата на която стои улеснението. Понеже не всеки би имал възможност да разполага навсякъде с мисуак...

Използването на мисуак не е задължително, но е важна част от сунната.[18] Нашите предшественици са писали десетки томове по тази тема. Изследователите от по-новите поколения също са проучили въпроса за мисуака, използвайки методите на анализа. Надявам се в бъдеще да ги прочетете...

Почистването на зъбите не се извършва единствено с мисуак. Възможно е те да се измият и с пръсти, сода, паста за зъби и с още други средства. Всеки може сам да избира с какво да почисти зъбите си и никой няма право да отправя упрек в това отношение. Но не трябва да се забравя, че мисуакът също има характерни свойства.

Представете си религия, вестителят на която[19] повелява, и то като елемент от сунната, използването на мисуак пет пъти дневно. Изхождайки от това, смеем да твърдим, че тази религия изпреварва многократно съвременното разбиране за хигиена на зъбите и на устата. Да оставим настрана обикновените хора, аз лично смятам, че дори и зъболекарите не биха мили зъбите си пет-десет пъти на ден. А всъщност нашият Пророк почиствал зъбите си пет-десет пъти дневно. Нощем ставал няколко пъти за намаз и преди всеки абдест почиствал зъбите си с мисуак.[20] По време на молитвите – преди изгрев слънце, по пладне, след обяд, след залез, вечерна и нощна – винаги използвал мисуак. Освен че използвал мисуак преди молитва и по време на абдест, нашият Пророк винаги почиствал зъбите си след хранене или поемане на течности. Ако започнем да изброяваме всички детайли, ще открием, че Пратеника на Аллах е използвал мисуак, т.е. почиствал е зъбите си повече пъти от посоченото по-горе.

Балансирано хранене

6. В един от хадисите се казва следното в полза на профилактиката: “Когато се храните, една трета от стомаха ви трябва да остане за храна, една трета – за вода, и една трета – за кислород. Онова, което Аллах най-много ненавижда, е пълният стомах.”[21] Съществуват и други хадиси в подкрепа на това предписание. В един от тях Божият Пратеник повелява: “Онова, от което най-много се опасявам за своята умма, са големият корем, дългият сън, ленивостта и слабото наличие на трансцендентното знание.”[22]

Посочените в хадиса състояния водят до едно и също заключение. Човек, който продължава да живее, без да си прави равносметката и без себеконтрол, и тъне в летаргия, и който прекарва по-голямата част от живота си в сън, неизбежно зътлъстява и наддава на килограми. Колкото повече килограми наддава човек, толкова повече се отваря апетитът му, след което затъва в летаргия. Или ако започнем от първото състояние, можем да кажем следното: разбира се, че човек, който поема голямо количество храна, ще прекара в сън по-продължително време, а човек, който спи дълго, няма да прозре трансцедентното знание. Откъдето и да се погледне, всичко това събужда безпокойство у Божия Пратеник по отношение на уммата му. И в този случай ще оставя на професионалистите в областта на медицината да се произнесат по въпроса, оставяйки ви насаме с техните аналитични изследвания. След като ги прочетете и оцените, ще видите, че онова, което Божият Пратеник е казал преди векове, е самата истина и ще станете свидетели, че в думите му не се съдържат дори и най-незначителни положения, които да противоречат на истината.

Прашец за очи

7. Сега искам да цитирам друг хадис. Пратеника на Аллах повелява: “Лекувайте очите си със съответния прашец, защото той ги разтваря и подхранва миглите.”[23]

Лекарите ни, чиито сърца и разум са просветлени, казват, че най-полезното лечебно средство използвано, при подхранването на очите и миглите, е прашецът, който Пратеника на Аллах препоръчва. Ние от своя страна предполагаме, че в областта на козметиката бъдещето ще принадлежи на сенките. Другото средство, което предпазва кожата, притежава антибактериални свойства и се препоръчва от Пророка, е кънàта.[24] Днес научно е доказано, че тя притежава по-големи стерилизиращи свойства от използваните тентродиод и мерофсилон.

Челебитка дамаска (чер сусам)

8. В “Медицината” на ал-Бухари се цитира следният хадис, предаден от Абу Хурайра: “Челебитката дамаска е лек за всяка болест с изключение на смъртта.”[25]

В арабския език изразът всяка болест е знак за множественост. Заедно с това, ако челебитката дамаска бъде подробно изследвана и сериозно проучена, кой знае колко лечебни свойства ще бъдат открити в това растение.

В хадиса особено се акцентира върху две положения:

Първо: върху лечебните свойства на челебитката дамаска.

Второ: върху факта, че и тя не може да бъде лек срещу смъртта.

Тук отново ще оставим научното изследване на проблема на специалистите в съответната област и ще отбележим само няколко момента, за които се сещаме.

При болест, и по-точно – през възстановителния период, е много важно поемането на голямо количество протеини. Но същевременно е важно поемането и на калории, и витамини, и лесното храносмилане. Мисля, че лекарите също биха препоръчали това при боледуване. Храната на болния трябва да е богата на протеини и калории и да е лесносмилаема. От една страна, болният трябва да възстановява своите сили, а от друга, не бива да изпитва затруднения при храносмилането.

Днес научните изследвания доказват, че челебитката дамаска притежава всички споменати свойства. В това отношение съществуват толкова много конкретни примери, проверени от опита, и толкова много постигнати резултати, че е трудно всички да бъдат изредени... Което означава, че Пратеника на Аллах не е говорил наизуст. Пророчествата му се сбъдват с максимална точност и го потвърждават.

Мухите

9. Нека продължим темата с още един хадис, цитиран от ал-Бухари. Пратеника на Аллах казва: “Ако в съда, от който се храните или пиете, падне муха, първоначално я потопете изцяло в съда, а след това я извадете и изхвърлете, защото в едното й крило има болест, а в другото – цяр.”[26]

Първо, не било възможно тогавашните хора да знаят, че мухите са преносители на микроби. Когато падне в някаква течност, мухата се стреми да се предпази, като задържи едното си крило на повърхността. Тоест не потапя и двете си крила. Защото след като излезе от съда, сухото крило ще улесни летежа й. Мухата ще отлети, но в същото време ние ще бъдем заразени с болести от микробите, които тя ще остави в храната ни.

Второ, в такива случаи се препоръчва мухата изцяло да бъде потопена в съда, в който е паднала, а после да бъде извадена и изхвърлена. Защото в едното й крило се съдържат микроби, а в другото – антитоксини. Когато мухата агонизира, едно докосване по гърба й ще спука мехурчето с антитоксините и така тя сама ще дезинфектира микробите, които е оставила с другото си крило.

Учените, които анализират това явление, обясняват, че когато натиснат гърба на мухата, с помощта на микроскоп забелязват микротелца, които се разпръскват в различни посоки. По-късните изследвания установяват, че това са телца със стерилизиращо въздействие.

Вътрешен кръвоизлив

10. Светата ни майка Аиша разказва: “Веднъж Фатима Аби Хубайш дойде при Пратеника на Аллах и каза: “О, Пратенико на Аллах, кръвотечението ми не спира, непрекъснато капе, да спра ли да отслужвам намаз?” Божият Пратеник отговори: “Не, това не се дължи на месечния цикъл, вероятно причината е повреден кръвоносен съд.”[27]

Минават векове... И след време установяваме, че кръвотечението извън месечния цикъл се дължи изцяло на вътрешен кръвоизлив и за сетен път изпадаме във възторг и възхищение. Но остава въпросът, как в онази епоха Божият Пратеник научил за този проблем, който днес е открит благодарение на научните изследвания? Естествено, че посредством Божието откровение. Да, неговият Господ го вдъхновил и той бил просветен. А изтеклите години оттогава насам единствено придавали различни нюанси на този Бисер на Словото. Днес учените смятат, че човекът, изрекъл тези думи, трябва да е бил пророк.

Алкохолът не е полезен

11. Тарик ибн Суайд разказва: “Разболях се от някаква болест. Преди алкохолът да бъде забранен, го използвах при лечението на болестта си. След забраната му дойдох при Божия Пратеник и разказах за своята болест. Попитах дали ще ми бъде позволено да използвам алкохол при своето лечение. Пратеника на Аллах отвърна: “Не, самият алкохол е болест, в никакъв случай не може да бъде цяр.”[28]

Както на различни места по света, така и в Турция бяха организирани конференции, свързани с темата за алкохола. Учените изтъкваха своите мнения и в крайна сметка всички се обединиха около следното становище: дори и една капка алкохол води до някои деформации, както в организма, така и в психиката на човека. А Божият Пратеник е акцентирал върху този проблем още преди векове и е изтъкнал, че алкохолът сам по себе си е болест.

Обрязването

12. Според Пратеника на Аллах съществуват десет обстоятелства, произтичащи от човешката природа. Едно от тях е обрязването.[29]

Какво е мнението на учените днес по този въпрос? Не стигат ли и те до същите заключения, а именно, че кожичката, която се отстранява с хирургическа намеса от мъжкия полов орган, задържа микроби и други нечистотии, и съществува вероятност тя да се разкъса, както и да се стигне до раково заболяване. Затова този участък от кожата се смята за рисков. Единственият начин да се избегнат споменатите опасности е обрязването.

Става ясно, че Западът е много по-напред от някои самозабравили се наши сънародници. Днес броят на обрязващите се в Америка и Англия надхвърля милиони. Тук искам да ми бъде позволено да цитирам констатация на великия мислител на своето време[30]: “Западът носи в утробата си рожбата на исляма, която един ден ще се роди, а Османската държава ще роди рожба със западно самосъзнание.”[31]

Част от това предсказание, изречено преди години, се сбъдна. Сега ние с надежда очакваме и второто раждане. Болките стават все по-тежки. Надяваме се в близко бъдеще да се чуе радостният плач на очакваната рожба.

Дотук се спряхме на темата за верността и правдивостта на Божия Пратеник и на останалите пророци. Всеки от тях се е намирал на върха на верността и правдивостта. Лъжата в никаква степен не е намирала поле за изява в техния живот. Ако в самите тях съществувала дори и частица неистина, нямало да е възможно да насочат някого по правия път. А всъщност те са изпратени да посочат на човечеството правилната посока и да им разкрият пътя, който води към Рая. Да, ако смисълът на понятието правдивост се е бил трансформирал от абстрактно в конкретно състояние, той е щял да отразява блестящите образи на пророците...

Същевременно сме станали свидетели на това, как правдивостта на нашия Пророк се потвърждава от хилядите доводи, съществуващи между предвечното и вечността. Опитахме се да класифицираме правдивостта на Пратеника на Аллах в три основни категории. Разбира се, представянето и обобщаването на проблема по този начин е направено съобразно собствените ни виждания. Но правдивостта на Пророка би могла да бъде представена чрез хиляди категоризации с хиляди доказателства и в най-различни варианти. Всъщност кой може да изрече последната дума по този въпрос и да сложи край на темата? Вярваме, че до Завършека на света неговите думи винаги ще се оказват истина и хората от различните епохи ще преоткриват правдивостта му и ще се срещат с него в различни измерения.

И без друго в отвъдния свят правдивостта на Пратеника на Аллах открито ще бъде видяна от всички. Да, всеки според огледалото на душата си ще прозре онова, което той е казал във връзка със същността, качествата и наименованията на Всевишния, и ще осъзнае правотата на неговите думи. Раят и Адът, хуриите[32] и гилманите[33] ще се появят пред нас, както ги е описал Пратеника на Аллах, и на езика на вечността те ще го подкрепят с думите: “Ти каза истината!”...


[1] Buhari, Tıbb, 1.

[2] Ebu Davud, Tıbb, 10; Müslim, Selam, 69.

[3] Tirmizi, Tıbb, 2; İbn Mace, Tıbb, 1; Müsned, 4/278.

[4] Bediüzzaman, 20. Söz, 2. Makam, Mukaddime.

[5] İbn Kesir, el-Bidaye, 7/90, 91.

[6] Ahmed b. Hanbel, Kitabu Fadaili’s-Sahabe, 53 – 54.

[7] Buhari, Fezailü’l-Ashab, 21; Müslim, Fezailü’s-Sahabe, 53 – 54.

[8] Buhari, Tıbb, 30; Müslim, Selam, 98.

[9] A.g.e.

[10] Buhari, Tıbb, 19; Müsned, 2/443.

[11] Müslim, Tahare, 91.

[12] Buhari, Bedü’l-Hak, 17; Müslim, Tahare, 93.

[13] Ebu Davud, Edahi, 21; İbn Mace, Sayd, 2; Müsned, 4/85.

[14] Ebu Davud, Et’ıme, 11; Tirmizi, Et’ıme, 39; Müsned, 5/441.

[15] Müsli Tahare, 87; Ebu Davud, Tahare, 49; Tirmizi, Tahare, 19.

[16]Мисуак – клечка от специално дърво, която се заостря и служи за почистване и дезинфекциране на зъбите. – Б. пр.

[17] Buhari, Cum’a, 8; Tahare, 42; Ebu Davud, Tahare, 25; Tirmiz, Tahare 18; Nesai, Tahare, 6; İbn Mace, Tahare, 7; Müsned, 1/80.

[18] Сунна – “пътят”, традицията на Пророка Мухаммед. – Б. пр.

[19] Не основоположникът и създателят, защото основателят и създателят на религията е Аллах, да се слави името Му, а Пророкът ни единствено е оповоестил тази религия. – Б. а.

[20] Buhari, Vudu’ 73; Müslim, Tahare, 46, 47.

[21] Tirmizi, Zühd, 47; Müsned, 4/132.

[22] Kenzu’l – Ummal, 3/460.

[23] Ebu Davud, Tıbb, 14; Tirmizi, Tıbb, 9.

[24] İbn Mace, Tıbb, 29; Tirmizi, Tıbb, 13.

[25] Buhari, Tıbb, 7; Müslim, Selam, 88.

[26] Buhari, Bed’ül’l – Halk, 17, Tıbb, 58; Ebu Davud, Et’ıme, 48.

[27] Buhari, Vudu’, 63; Müslim, Hayz, 62; Ebu Davud, Tahare, 109.

[28] Müslim, Eşribe, 12; İbn Mace, Tıbb, 27.

[29] Müslim, Tahare, 49, 56; Ebu Davud, Tahare, 29.

[30] Авторът има предвид изтъкнатия ислямски теолог и мислител Бедиуззаман, живял през миналия век в Турция. – Б. пр.

[31] Bediüzzaman Said Nursi, Tarihçe-i Hayat, s. 56.

[32] Хурии – Райските деви – Б. пр.

[33] Според исляма – младежи създадени да служат на Райските обитатели. – Б. пр.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.