Очакваният Пророк

Молитвата на Ибрахим, мир нему, и вестта на Иса, мир нему

Веднъж един от сподвижниците на Пророка се обърнал към него с думите: “Пратенико на Аллах, бихте ли ни разказали за себе си?” Едно изречение от неговия отговор гласи: “Аз съм молитвата на Ибрахим, мир нему, и вестта на Иса, мир нему.”[1]

В Свещения Коран също се споменава за това.

Ибрахим, мир нему, е отправил следната молитва към своя Господ: “Господи, проводи им пратеник измежду тях, да им чете Твоите знамения, да ги учи на Писанието и на мъдростта, и да ги пречиства! Ти си Всемогъщия, Премъдрия.” (2: 129).

Вестта на Иса, мир нему, е следната: “И рече Иса, синът на Мариам: “О, синове на Исраил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмад.” А когато [Мухаммед] им донесе ясните знаци, рекоха: “Това е явна магия”. (61: 6).

Появата на Пратеника на Аллах не е изненадваща. Той е пророк, за когото е известено преди векове и появата му е очаквана от целия свят.

Най-голямото доказателство за пророчеството му е Свещеният Коран, който вечно ще съхрани своето чудо. Да, в Свещения Коран съществуват стотици знамения, в които се изтъква, че Пророка – Предводителя и в двата свята, е Божи Пратеник. Човек, който не е в състояние да отрече личността на Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не е в състояние да отхвърли и мисията му на пророк. Но тук няма да се спираме върху този аспект от живота му, който е отделна тема. Всъщност, когато на моменти ще става въпрос за това, знаменията, които ще привеждаме като доводи, макар и частично, ще осветлят и тази тема.

Вестта в Тората

В тази част искаме да се позовем на някои стихове от Тората, Новия Завет и Псалтира, в които все още се споменава за Божия Пратеник, въпреки че са променяни стотици пъти. Подробностите по темата ще оставим на трудовете, свързани с нея, и по-специално на изследването на Хусейн Джисри (Рисале-и Хамидийе), а тук само ще споменем по-важните моменти.

Планините Фаран

Ето един стих от арабския превод на Тората, издадена през 1944 г. в Лондон: “Господ дойде от Синай, откри им се от Сеир, възсия от планина Фаран с цялото Свое съвършенство.” (Второзаконие, 33.2)

Тоест милостта на Всевишния, милосърдието и щедростта Му към човечеството се проявиха в Синай, където Муса, мир нему, разговаря с Бога. Тази милост е пророческата мисия, коята Всевишния възлага на Муса, мир нему, през онова време. Сеир е Палестина. Там милосърдието на Всевишния бе изпратено на Иса, мир нему, и бе обгърнало всички около него. Заедно с това Месията е един от великите пророци, у когото се наблюдават Божиите проявления. Поради смесване на понятията поява и проявление повечето богослови са изпадали в недоразумение по този въпрос. У него се проявява Божият полъх. А в планината Фаран се видяло как Бог е разгадал тайната на Своето единство и същност. Фаран е Мека. Защото в друг текст на Тората се разказва, че Ибрахим, мир нему, е оставил сина си Исмаил, мир нему, във Фаран. Така че споменатата в Тората местност Фаран е Мека. В този стих последователно са споменати три пратеника. Първият е Муса, мир нему, вторият - Иса, мир нему, а третият е последният пророк, пратеникът на двата свята Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. В продължението на стиха от Тората се казва “Около него ще има десетки хиляди светии; в дясната си ръка Той ще държи огнена секира с две остриета.” От този стих става ясно, че той ще бъде призван да води джихад.

Известно е, че в началото на откровението Божият Пратеник се оттеглял в една пещера в планината Хира и се отдавал на размисъл и молитви. Първото откровение дошло в тази планина.[2] Ако Фаран не е Мека, коя друга местност би могла да бъде, откъдето да се е появила и разпространила и на изток и на запад религия като исляма. И понеже в света не е известна такава местност, следва да заключим, че наименованието Фаран, спомената в Тората, съответства на Мека. Освен това, както вече споменахме, в Битие се посочва мястото, където се е установил Исмаил, мир нему,: ”Той живееше в пустиня Фаран” (Битие, 21: 21). Това е най-яркото доказателство за нашето твърдение. И никой не ще успее да докаже обратното. Възраженията, свързани с тази тема, са лишени от научност и са субективни. Особено откъсите в края на стиха, в които се говори за сподвижниците и джихада, не оставят никакво съмнение, че въпросната личност е Мухаммед, Аллах да го привества.

От рода на Исмаил

В един стих от Тората Бог се обръща към Муса, мир нему, по следния начин: “За тях [израилтянит] Аз ще издигна Пророк изсред братята им, какъвто си Ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам.” (Второзаконие, 18: 18). Деветнайсети стих също допълва предния: “А който не послуша думите Ми, което oня пророк] ще говори от Мое име, от него ще диря сметка.”

 В този стих с израза “... изсред братята им” се има предвид, че ще дойде пророк от рода на Исмаил, мир нему, а единственият пророк, за когото се твърди, че е от рода на Исмаил, мир нему, е нашият пророк Мухаммед, Аллах да го приветства. Освен това, и той, подобно на Муса, мир нему, ще дойде със Закон. От друга страна, в този стих се посочва, че пророкът, който ще дойде, ще бъде неграмотен.

А отмъщението спрямо онези, които не се подчиняват, би трябвало да бъдат утвърдените принципи и възмездието в религията, което съществува единствено в исляма.

Вероятността споменатите в Тората пророци да са Иса, мир нему, и Исаия, мир нему, е абсолютно невъзможна. Защото тези пророци произхождат от синовете Израилеви. Освен това, в повечето случаи Иса, мир нему, не въвежда нови принципи, а следва Муса, мир нему. Фактът, че Исаия, мир нему, не прилича на Муса, мир нему, е ясно като бял ден. Защото той не е дошъл със Закон. Кораничното знамение: “Изпратихме ви Пратеник – свидетел, за вас, както изпратихме при Фараона пратеник.” (73: 15) показва приликата между Муса, мир нему, и Пророка Мухаммед. Всъщност няма нужда от по-солиден довод.

Други специфични особености

Още един стих от Тората.

Абдуллах ибн Амр ибн Ас, Абдуллах ибн Салам и Кааб ал-Ахбар, Аллах да е доволен от тях, са три личности, прославили се със своите познания върху древните текстове. Те предават стих от Тората, която през онази епоха все още не се е видоизменила сериозно. В стиха се казва: “О, Пратенико! Ние те изпратихме да свидетелстваш, възвестяваш, предупреждаваш и закриляш неграмотните. Аз те нарекох Уповаващия се. Той не е груб и недодялан. Не говори на висок глас по тържищата. Не отвръща на злото със зло. Но прощава. Бог няма да отнеме душата му, докато с него не поправи един отклонил се от правия път народ, който ще ги накара да засвидетелстват, че “Няма друг бог освен Аллах.”[3]

Сега нека размислим. Към кого е насочено това обръщение в Тората? Без дори да се вникне дълбоко в същността на стиха, от самия смисъл се подразбира, че обръщението в него е отправено към пророк, който се очаква да дойде и по-конкретно към Пророка Мухаммед. Той е изпратен като пророк за цялото човечество. Във връзка с това в стиха като че ли се казва: Изпратих те да възвестяваш хората за правия път и да ги предупреждаваш какъв ще бъде краят им, ако се отклонят от него. Ти ще се изправиш срещу злото и ще им попречиш да не паднат в бездната на Ада. Заедно с това, вървейки по тези пътища, изпълнени с трудности, ще бъдеш светлина за тънещите в мрак и ще им помогнеш да спечелят Рая и да видят Божието сияние.

Аз те изпратих като закрилник и упование на общността от епохата на невежеството. Щом като прозрат истината в теб ще бъдат пазени и закриляни, и докато продължават да ти вярват, ще продължават да съществуват.

Ти си Мой раб и пратеник – да, всички ние в молитвите си признаваме, че той е човек и Пратеник Божий – Аз те нарекох “Уповаващия се”. Дори и целият свят да застане срещу теб и бъдеш принуден да се бориш с всички, нито за миг няма да се покрусиш. Всеки пророк се уповава по свой начин, но ти си съвсем различен в това отношение. Затова те нарекох “Уповаващия се”.

После обръщението е насочено към неизвестен субект, което според нас е израз на благоволение:

“Той не притежава ярост, не наранява хората около себе си и не изпитва ненавист. А напротив, Той е благочестив, почтен, сериозен и премерен в действията си. Той не говори на висок глас по улиците. Защото подобни опити за привличане на вниманието са израз на слабост и надменност. Той е пречистен от подобни отрицателни черти.”

Не отвръщал на злото със зло. Идвал при него бедуин и го дърпал силно за плаща, като грубо му казвал: “Дай ми онова, което ми дължиш!” Това поведение разгневявало сподвижниците му, а той – висшият пример за състрадателност – приветливо отвръщал: “Дайте на този човек, полагащото му се.”[4] Да, той опрощавал и най-големите провинения, стига това да не е в разрез с повелите на Закона. Помислете само какво бе казал на жителите на Мека, които му причинили всевъзможни злини, а в деня, в който притежавал абсолютна власт, той им рекъл: “Отидете си, всички сте свободни!”[5] Хората вървели по грешен път през Безпросветната епоха и Всевишния нямало да вземе при Себе си своя възлюбен, докато те не се насочат в правилната посока с помощта на светлината, която им е донесъл. Така и станало. Неговото възнасяне при Всевишния щяло да стане след като религията бъде окончателно завършена и мисията му приключи. След като хората, които възпитавал, достигнели до равнището да го представляват най-пълноценно, той щял да се раздели с хората, за да се яви пред своя Покровител. Защото мисията му на този свят именно тогава щяла да бъде изпълнена.

Да, Тората го описва по този начин. И след като той се е появил на земята, през целия си възвишен живот олицетворявал именно това описание. В интерес на истината, Тората описва начина на живот на Пратеника. Тогава кой е този прославен Пратеник, за когото се споменава в Тората? Познава ли историята друга личност, животът на която да съвпада с написаното в Тората? Разбира се, че не! В такъв случай личността, спомената в Тората, е Мухаммед, мир нему!

Вестта в Евангелието

Параклет (Утешителят)

В стих от Евангелие от Йоан се казва: “Аз отивам при Моя и вашия Господ, та Той да ви изпрати Параклет, който ще ви упъти на всяка истина.”

Параклет означава духа на истината, онзи, който напълно разграничава истината от лъжата. Да, Пратеника на Аллах е духът на истината. Защото мъртвите сърца са върнати към живота единствено чрез истината, която той донесе. Той се бореше с цената на много усилия, жертвайки себе си, и благодарение на тези усилия стана възможно отделянето на истината от неистината. И ето че дойде Утешителят, за когото Месията споменава. А той е последният Божи Пратеник, Слънцето и на двата свята – Пророка Мухаммед.

В Евангелие от Йоан, глава 14, в стихове 15 и 16 се казва:

“Ако Ме любите, опазете Моите заповеди. И Аз ще помоля Бога, и ще ви даде друг Утешител, Духът на истината – Параклет, за да пребъдва с вас вовеки.”

Сега нека се спрем върху следните стихове:

“А Утешителят, Дух Светий, Когото Бог ще изпрати в Мое име (т.е. Той ще бъде пророк), Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил” (Йоан, 14: 26).

“А когато дойде Утешителят, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.” (Йоан, 15: 26/27).

“Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя.” (Йоан, 16: 7).

“И Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд.” (Йоан, 16: 8).

Евангелието[6] е низпослано на староеврейски, по-късно е преведено на гръцки. Арабските преводи, с които разполагаме, са интерпретация от гръцки. Тъй като името “Параклет” се споменава в първите преводи на гръцки, не можем със сигурност да кажем какво е семантично му значение на староеврейски. Арабското съответсвие на гръцкото наименование “Параклет” или “Периклит” е “Фараклит”, т.е това наименование е преминало в арабския от гръцки език. Но ние няма да разглеждаме тази тема, базирайки се единствено на семантичните особености на думата, а по-скоро ще се опитаме да видим как тези особености, за които се възвестява в Евангелието, са се проявили като личностни качества на Пратеника.

Колко красноречиво се е изразил Мавляна Джалалуддин Руми за нашия Пророк:

Качествата на Мустафа[7] в Евангелието бяха изброени.
Той бе тайната на всички пророци, той бе пречист и премъдър.
Ликът му, нравите, боевете, говеенето, дори и храненето
едно по едно бяха изредени в Евангелието .

Предводителят на света

В Евангелие от Йоан глава 14, стих 30 се казва: “Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене Той няма нищо.”

В Псалтира в псалом 71, стихове 8–15 и 17 се казва: “Той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята; пред Него ще паднат жителите на пустините, и враговете Му прах ще лижат; царете на Тарсис и островите данък ще Му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще Му принесат; и ще Му се поклонят всички царе, ще Му служат всички народи; защото Той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник. Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните; от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите Му; и Той ще живее, и ще Му дават арабийско злато, и ще се молят за Него непрестанно, всеки ден ще Го благославят.”

Неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името Му; и в Него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще Го облажават.”

Както споменахме и по-горе, спираме се на тази тема с цел нещата да станат по-ясни и да дадем допълнителна насока. Няма да се задълбочаваме по-подробно в този проблем. Само че няма да го отминем, без да добавим следното: въпреки усилията на вчерашните и днешните юдеи и християни, чиято завист и недоволство стигат твърде далеч, да променят съдържанието на свещените текстове в Тората и Новия Завет, все още е възможно да бъдат открити редица стихове, в които се правят алюзии за пророчеството на Божия Пратеник. В бъдеще, ако с усилията на съвестните историци бъдат открити поне най-малко променените екземпляри на Тората, Евангелието и Псалтира смятам че ясните знаци, с които в тях са набелязани качествата на Божия Пратеник, ще бъдат разбрани дори и от обикновените хора, без да има нужда от интерпретации и тълкувания. Може би в хадисите, в които се съобщава, че християнството ще се върне към истинската си същност, се загатва и за това.[8] От друга страна, в Корана и сунната се потвърждава фактът, че в Тората и Евангелието са споменати именно Пратеника на Аллах и неговите сподвижници: “Oнези, които следват Пратеника, неграмотния Пророк, когото откриват записан у тях в Тората и Евангелието...” (7: 157).[9] Следователно отричането на тези факти би било изпадане в явна заблуда.


[1] Kenzü’l-Ummal, 11/384.
[2] Buhari, Bedü’l-Vahy, 3.
[3] Buhari, Büyu, 50; Müsned, 2/174.
[4] Ebu Davud, Edeb, 1; Nesai, Kasame, 24.
[5] İbn Hişam, Sire, 4/55.
[6] Според исляма съществува цяло отделно Писание, низпослано на Иисус от Бог. – Б. пр.
[7] Мухаммед – Б. пр.
[8] Buhari, Enbiya, 49; Müslim, İman, 244, 245, 246, 247.
[9] Виж: сура 48: 29 и сура 61: 6. За по-подробна информация виж: Buhari, Büyu, 50; Müsned, 2/147; Suyuti, el-Hasaisü’l-Kubra, 1/18-31.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.