Печат

Анализ на част от хадисите на Пророка Мухаммед

Написана от Фетхуллах Гюлен на . Публикувано в Безкрайна Светлина (2)

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Главната особеност на думите на Пратеника на Аллах е тази, че те съдържат най-пълното обяснение във връзка с даден проблем. Съществуват хиляди примери в това отношение. Тук ще се спрем само на тези, които всички през различни периоди са окачествявали като лаконични слова. Но на всяка цена трябва да подчертая, че всички думи на нашия Пророк спадат към тази категория. Сега е ред да посочим и няколко примера.

1. Няколко думи, които бележат връх в оповестяването на тевхид (еднобожие)

Позовавайки се на Ибн Аббас, ат-Тирмизи предава следния хадис: "Младежо, ела да чуеш няколко наставления: защитавай правото на Аллах, за да те защитава и Той. Съобразявай се с Неговите повели, за да ти помага и Той. Когато искаш нещо, искай от Аллах. Ако се наложи да потърсиш помощ, обърни се към Аллах и знай, че дори и цялата умма да се събере, за да те облагодетелства с нещо, това ще бъде само толкова, колкото Аллах ти е писал. И ако всички хора се обединят, за да ти навредят, не могат да ти сторят и зрънце зло, освен онова, което Аллах е писал да се случи. Калемът вече е вдигнат, а писанието вече е изсъхнало."14

В тези кратки и съдържателни изречения са засегнати най-сложните и най-трудни за разбиране проблеми относно съдбата и себеотдайността на Всевишния и тази сложна тема е разяснена с обикновен стил на изразяване. Освен това тук лаконично са обяснени редица положения, свързани с активността, наред с разбирането за богослужение.

2. Човекът е като пътник

Отново ат-Тирмизи предава от Ибн Омар: "На този свят живей като сиротен. Или бъди като пътник. Смятай себе си за един от изселилите се в отвъдното [още преди да умреш]."15

Ето изказване от три изречения. Това са най-лаконичните и най-смислени думи, с които могат да се опишат праведността и издигането до Всевишния, както и спазването на равновесието между този и отвъдния свят... Дори да има по-лаконично слово от споменатото, без съмнение то пак ще принадлежи на Пророка.

И без друго човек е сиротен на този свят. Както е казал Мевляна, човек е като ней16, откъснат от своя корен. И понеже е останал далеч от истинския си покровител, той вечно стене. Това негово стенание продължава цял живот.

Човек е като пътник на този свят. Неговото пътуване започва от света на душите, преминава през майчината утроба, продължава със земния живот - период на детство, юношество и старост, - след което се отива в гроба, а оттам пътя води или към Рая, или към Ада. Но доколко човек осъзнава факта, че е пътник на този свят? Ако индивидът възприема съществуването си на света като пътуване, той ще върви по своя път, без да се спъва, залъгван от земните изкушения, които не носят никаква полза, а само затрудняват вървежа.

Ако човек не смята себе си за един от обитателите на задгробния свят или, както казвали хората преди нас, "да умреш преди да си умрял"17, ако не прилага това правило в живота си и не се ръководи от него в действията си, е невъзможно напълно да се предпази и избави от лукавството и коварството на сатаната. Да, човек трябва да обуздае страстите си и да умре в материален смисъл, за да възкреси духа и съвестта си. И без това не са ли жалки хората, смазани от плътските си желания, които обвързват всичко с материалното?

3. Правдивостта и лъжата

Бухари, Муслим и Ебу Дауд предават от Абдуллах ибн Масуд (Аллах да е доволен от него) хадиса: "Бъдете правдиви. Правдивостта води човека към добротворство, а то - към Рая. След като човек се отдаде на правдивостта и поеме по нейния път, винаги говори истината и търси истината. Така той бива записан като един от правдивите при Аллах.

Избягвайте лъжата. Лъжата води човека към греха и калта, а те - към Ада. След като човек свикне да лъже, лъже непрекъснато и бива записан като един от лъжците при Аллах."18

Правдивостта е качество на пророците, а лъжата е черта на безбожниците и лицемерите. Правдивостта е важна основа, която стои между настоящето и бъдещето, а лъжата е петно, хвърлено в лицето на времето. Не може да се посочи нито един човек, който да е живял в атмосфера на лъжи и същевременно да е бил щастлив и да е постигнал вечното щастие. Ала не е възможно да бъде срещнат нито един човек, който да е вървял по светлия път на правдивостта и да е загубил нещо в този и в отвъдния свят. Лъжата е основно качество на безбожието и най-явният признак на лицемерието. Да лъжеш означава да изтъкнеш твърдение, различно от истината, известна на Аллах. Особено днес лъжата е разложила морала, светът сякаш се е превърнал в мелница за лъжи. Лъжата е такава язва на обществото, че нито един народ не е намерил спасение - това е невъзможно - признавайки й право на "свободно движение", било в държавата или семейството, било в търговските отношения, в парламента или в армията. За разлика от това най-важният принцип в исляма и най-важната основа на вярата, фундаментът, върху който е изграден моралът на Пророка Мухаммед, най-отличителният белег на пророците и светите хора, оста, около която човек се движи по време на духовното и материалното си израстване, е правдивостта.

Тя е качество на ангелите, на хората, възвеличени от Всевишния, на гордостта на човечеството - на изключителната личност Мухаммед, а лъжата е качество на сатаната, на мерзките души и на даджалите.19

В оригиналния текст на разглеждания хадис е споменат терминът бирр, който включва в смисъла си всички благодеяния и праведни дела. Възможно е в смисъла на тази дума да се включат понятия като трезв ум, правдивост, правилна постъпка, морално поведение и праведен живот. Друга дума, която се споменава в хадиса, е фуджур. За разлика от горния термин, това понятие включва в смисъла си всички злодеяния, отрича благодеянията, съдържа заблуда, лъжа и аморални постъпки и е като зрънце от Ада.

В текста на хадиса също е употребена опозицията между глаголите каззаба и саддака. Първият глагол може да се преведе като праведност и човек, който върши праведни дела, а вторият може да се разтълкува като човек, който се е сраснал с лъжата и е станал хитър лъжец. С първия глагол се загатва, че ако човек се отдаде на праведността, отсъжда вярно, говори истината, постъпва правилно и е честен във всичките си намерения, един ден непременно ще се превърне в еталон за поведение както на земята, така и на небесата, и ще се приближи до Всевишния, а с втрия глагол се подсказва, че ако човек се е поддал на лъжата и говори единствено лъжи, без съмнение някой ден той ще се превърне в символ на лъжата.

Раят или Адът са последните спирки на тези два пътя, единият, от които е кратък, а другият - дълъг. Единият е осветен, а другият - потънал в мрак. Единият е безопасен, а другият - изпълнен с рискове. По пътя към Рая има места за отдих. Той те насърчава да вървиш по него и пътникът постига целта си. А ако се следва пътят, който води към Ада, той, освен че е изпълнен с трудности и крие заплахи, накрая низвергва в пропастта на вечната скръб и загуба.

Споменах горния хадис, когато разказвах за верността на нашия Пророк. Но тук искам да наблегна на това, как той е успял с толкова кратки и същевременно съдържателни изречения да разкрие какви са резултатите от правдивостта и в земния, и в отвъдния живот, и до какви поражения и загуби води лъжата, както в личностен, така и в социален план. Да, достатъчно е човек да изследва само този хадис, за да разбере със сигурност, че да се излагат така лаконично и въздействащо комплексни и обемисти теми, е способност, която притежава единствено Пратеника на Аллах. Невъзможно е някой друг да изложи тези теми по такъв начин.

4. Човек е заедно с онзи, когото обича

Позовавайки се на Абдуллах ибн Масуд, Бухари и Муслим предават следния хадис: "Човек е заедно с онзи, когото обича."20

Ако този хадис се подложи на тълкуване и задълбочен анализ, би могло да се напише цяла книга. Той е като чаша вода от райския извор кевсер или като жива вода за сломените и скръбни души на изостаналите по пътя, за тези, които не успяват да следват своя пътеводител, за хората, които не могат да изпълняват задълженията си по подобаващ начин. С хадиса се обявява, че човек е близо до онзи, когото обича - било в положителен, било в отрицателен аспект. И в този, и в отвъдния свят човек е заедно с онзи, когото уважава и обича. В такъв случай, който желае да бъде близо до пророците, праведниците и мъчениците, най-напред трябва да ги заобича, за да може да бъде редом с тях в отвъдното. Или казано с други думи, хората, които ще бъдат близо до пророците, праведниците и мъчениците в отвъдния свят, са тези, които тук вървят по дирите, оставени от тях. Смисълът на хадиса важи и за онези, които олицетворяват злото. Ето, хадисът се състои само от едно изречение, а съдържа в смисъла си много и различни положения, изразени в една лаконична фраза. Подобно слово може да се отрони единствено от устата на човек, чийто висш разум се подхранва от откровението и вдъхновението.

Нуайм понякога употребявал алкохол и Пратеника на Аллах прилагал законите на шериата спрямо него. Нуайм вършел грях, но след като един от сподвижниците го порицал за поведението му, Пратеника на Аллах изразил своето недоволство и казал: "Не подпомагайте сатаната, негодувайки срещу ближния си. Заклевам се в името на Аллах, че той [Нуайм] обича Аллах и Неговия Пратеник."21 Обичта към Аллах и Неговия Пратеник ще доведе до сближаване с тях. Дори и да върши грях, такъв човек не заслужава да бъде порицан с унизителни квалификации. Защото тук става дума за любовта към Аллах и Неговия Пратеник. Ако човек изпълнява повелите на Всевишния и се въздържи от големите грехове, тази любов е достатъчна да го доближи до Пратеника на Аллах. Защото човек е заедно с онзи, когото обича...

5. Праведност

Ахмед ибн Ханбел предава от Муаз ибн Джебел следния хадис: "Където и да се намираш, бой се от Аллах. Когато извършиш грях, незабавно след това стори и благодеяние, което ще заличи греха. Във взаимоотношенията си с хората спазвай добрия морал."22

Не съществува друго качество, освен добрия морал, което да извиси човека. Добрият морал е етиката на Всевишния. Да притежаваш висок морал означава да се поучиш от етиката на Аллах.

В този хадис е засегната темата за праведността, за нейното запазване и за начина, по който човек може да живее със съзнание на праведник. Тълкуването на темата позволява да се напишат томове. Но тук се спряхме на този въпрос с единственото намерение да дадем пример, поради което не се задълбочихме в нейното тълкуване и поясняване.

6. Всеки народ заслужава своите управници

Едно от изказванията на нашия Пророк гласи: "Каквито сте вие, такива ще са и управниците ви."23

Какъвто е народът, такива ще бъдат и управниците му. Народът е извор, а управниците му извират от него. Това е толкова мъдро слово, че изхождайки от това правило, може да се напишат редица книги, свързани с темата за държавното управление. В друг хадис се посочва: "Всеки един от вас е пастир и всички носите отговорност за онези, над които властвате."24. От смисъла на този хадис се подразбира, че от обикновения човек до държавния глава, всеки носи отговорност. Държавният глава отговаря за цялата институция, която управлява. Но сентенцията "каквито са хората, такива ще са и управниците им" придава ново измерение на този проблем от гледна точка на гражданското право.

Първо, в хадиса се съдържа обръщение към управляваната част от народа, която е твърде значима част от обществото. Защото по какъвто и път да вървят, онези, които ви управляват са принудени да почукат на вратите ви. Сиреч вие сте хората, които ще ги оформят като личности.

В социологията също има устойчиви закони. Както във физиката, химията, астрономията съществуват дадени принципи, които се наричат "константни величини", така и в обществото са заложени норми, които ще останат трайни до края на света. Затова, ако хората дават път на наглостта и порочността и хранят в пазвата си безсъвестни личности, те ще бъдат управлявани от безскрупулни и порочни управници. Това е непреходен Божи закон.

Да, ако порочността е част от човешкия характер и тя надделява над останалите нравствени качества, и ако в този характер безскрупулността доминира, тогава Господ ще сложи начело на такива общества да управляват хора със същата нравственост.

Второ, от хадиса става също ясно, че правилата и законите са записани само на хартия. И че те нямат голямо въздействие. Дори да се изработят най-съвършените закони, важното е дали те ще се спазват. Следователно, основното в случая е моралът на хората. Ако те имат висока нравственост, ако добросъвестно изпълняват своите ангажименти и решават проблемите си, техните управници в никакъв случай няма да създават затруднения.

След като е дошъл моментът, искам да разкажа един действителен случай.

Тахир Ефенди бил народен представител в първия Меджлис25. Той принадлежал към улемите26 и бил добродетелна личност. Останалите народни представители държали пред хората речи по всякакъв повод, а Тахир Ефенди предпочитал да мълчи. Но привържениците му настоявали и той веднъж да се произнесе публично, завели го на митинг и го убедили да вземе думата. Тахир Ефенди не бил словоохотлив човек, говорел кратко и по същество. Той взел думата и лаконично и ясно казал:

"Народе, знайте едно - вие сте избиратели, а аз съм избраник. Мястото, където ще отида, е меджлисът. Избирателното право, което вие упражнявате, на арабски се нарича интихаб. Интихаб идва от корена на думата нухба, която означава каймак. Не забравяйте, че онова, което е отгоре, има същия състав като това отдолу. Киселото мляко е покрито със слой от самото него, прясното мляко - с млечна ципа и т. н."

Ето още един пример, който ще внесе допълнителна яснота по темата. Веднъж някой се опитал да разкаже на Хаджадж27 колко справедлив е бил халифът Омар. А Хаджадж му отвърнал: "Ако вие бяхте като хората, живели по времето на Омар, несъмнено и аз щях да бъда като него."

Трето, всеки трябва да търси вината у себе си. Докато хората защитават единствено собственото си мнение и търсят вината в другите, не е възможно да има развитие в положителния смисъл на думата. Аллах не променя хората, докато те не променят себе си. 28 Ако обществото започне да деградира, това непременно ще се отрази и на властниците. Така е и с човешкия характер .Става ясно, че между моралното състояние на управниците и на управляваните съществува причинно следствена връзка, поведението на едните оказва влияние върху действията и морала на другите. Кой знае още колко дълбок смисъл се крие в духа на това брилянтно слово. И какво ли още е съзирал в него авторът на това слово. Да, невъзможно е да се открие втори пример, с който така блестящо да се обяснява колко е важна структурата на едно общество и същевременно да посочва начина, по който обществото може да се изгради като единна структура. Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, притежавал висш разум и всяка негова дума била като птица в небесната шир...

Да, на него му е отредено специално място сред хората, включително и по отношение на лаконизма. Не е възможно нито един поет да достигне неговото равнище. Словата му не са като знаменията на Корана, но са плод на вдъхновение. Затова, както споменахме и в началото, всички поети, писатели и литератори може да са единствено негови слуги по отношение красноречието.

Хассан ибн Сабит бил велик поет. Той спечелил специалната благословия на Пратеника на Аллах, поезията му била призната дори от Джибрил. Въпреки това поетесата Ханса открила точно осем грешки в едно четиристишие на поета. След като останала под въздействието на словото на Пророка, тази велика поетеса приела исляма и се посветила изцяло на неговите проповеди. Ханса, която със своите стихове задавила в плач света, след смъртта на братята си през Безпросветната епоха, така била омагьосана от словото на Пророка, че когато четиримата й сина паднали в битката при Кадисия и се превърнали в мъченици, тя не се възпротивила на Божията воля, а казала: "Колко съм щастлива, че съм майка на четирима мъченици. Хвала на Теб, Аллах!"29

Ханса била удостоена с вдъхновение. След като в боя падали един подир друг синовете й, тя стенела, сякаш стрели се забивали в гърдите й. Но тази вдъхновена и добродетелна жена така силно се привързала към Пророка, че не проронила нито една дума, с която да изрази болката и страданието си.

7. Намеренията определят делата

Бухари, Муслим и Ебу Дауд предават от ислямския халиф Омар следния хадис: "Делата са според намеренията. Кой каквото възнамерява, това ще получи. Който се преселва, за да спечели благоволението на Аллах и Неговия Пратеник, с това той ще се е насочил към Аллах и Неговия Пратеник. А който се е преселил, надявайки се да спечели материална облага или заради жена, за която възнамерява да се ожени, неговата постъпка ще бъде записана също съобразно намерението му."30

Причината да бъдат изречени тези думи е било преселението (хиджрет31). Затова тук основната тема е тази за преселението. Защото според преданието Пророка и на двата свята е казал този хадис във връзка със следния случай. По време на преселението всички мюсюлмани поели от Мекке към Медине. Но един от сподвижниците, чието име не се споменава, се преселил заради Ум Кайс - жената, която обичал.32 Няма съмнение, че този сподвижник бил праведна личност, но намерението и помислите му не изпреварвали постъпките му...

И той бил един от мухаджирите (преселниците), но се преселил заради Ум Кайс. Заради една жена преминал през толкова трудности, които трябвало да се изтърпят единствено в името на Аллах. Без да се споменава някакво име, този случай станал тема на хадиса на Пратеника на Аллах. Фактът, че това е частен случай, не пречи от него да се правят обобщения. Затова принципът, изтъкнат в хадиса, се възприема като универсално предписание.

Намерение

Да, не само преселението, а всички дела се намират под знака на намерението. Ако човек реши да се пресели от едно място на друго и намерението му е да спечели благоволението на Аллах и Неговия Пратеник, той ще получи това, което заслужава. Това важи и при отслужването на намаза, говеенето и даването на зекят. Както се отбелязва и в друг, вече цитиран хадис, човек, който защитава правото на Аллах, винаги ще бъде покровителстван от Него. Тази закрила може да се прояви в милосърдието, благодатта и щедростта на Всевишния. След като бъде възнаграден с тях, човек изпада във възторг и захлас и се покланя ничком в стремежа си да се доближи още повече до своя Създател. И колкото повече се доближава до Него, толкова повече поведението му се ръководи от тези мисли и чувства. Бидейки под тяхно влияние, това покровителство вечно го съпътства, - когато премине в друг, по-различен свят, сиреч в гроба, по време на задгробния живот, в Съдния ден и вървейки по моста Сират33. Ако деянията на човека го отведат до Лива ел-хамд34 там той ще срещне Пратеника на Аллах и ще спечели неповторимото му дружелюбие.

Ако някой не действа в името на Аллах и възнамерява да се пресели заради жена, въпреки всичките си усилия и старания, ще е страдал заради насладата от плътските удоволствия, и в известен смисъл ще е изтърпял напразно трудностите.

Който се отдава на плътските удоволствия и мисли единствено за тях, който нито веднъж не се вслушва в гласа на съвестта и сърцето си и води безгрижен живот, ще посвети годините си на безсмислени дела, но никога няма да постигне онова, което би постигнал човек, животът, на който е преминал в търсене на благоволение от Аллах. В друг хадис нашият Пророк казва: "Намерението на вярващия е по-благородно от постъпката му."35 Защото колкото и усилия да полага човек, той не успява изцяло да осъществи намеренията си. Но Божията благодат е несметна, Всевишния възнаграждава човека не според онова, което е свършил, а според неговото намерение. Следователно, намерението на човека ще му донесе повече благодеяния, отколкото всъщност е успял да извърши. Да, и в това отношение намерението на вярващия е по-благородно от постъпката му.

Ще посоча още един свързан с темата хадис. Пратеника на Аллах казва: "Внимавайте! В човешкото тяло има един орган, който ако намери спокойствие, цялото тяло ще бъде в хармония, но ако той не работи, не ще функционира и тялото. Внимавайте, този орган е сърцето."36

Ако сте искрени в своите намерения, всички семена, които ще посеете, ще поникнат. В началото може би ще бъдат не дооформени и слаби като зародиша, но с времето ще станат като кипарисите. И в отвъдния свят ще живеете под сянката им. Да, те ще се развият в зависимост от искреността на вашите намерения и ще ви бъдат върнати под формата на райски плодове.

В зависимост от намерението човешките навици могат да бъдат зачетени и като богослужение. Ако преди да легне, човек е възнамерявал да се събуди за нощна молитва, дъхът, който поема по време на съня си също ще бъде записан като част от молитвата. Ако това не бе така, как щеше да бъде спечелен Раят за толкова кратко време? Да, ако вярващият бъде възнаграден с вечен живот, това ще бъде благодат, дадена като награда за неговото намерение - вечно да служи на своя Създател, и по този начин той ще спечели Рая. От друга страна, същото важи и за безбожника. Сиреч и той ще е заслужил да остане завинаги в Ада.

Да, ние ще получим право да влезем в Рая, възнамерявайки вечно да служим на Всевишния. А безбожникът ще заслужи Ада, бидейки неблагодарен. Онова, което придава стойност и значение на деянията, и сякаш им вдъхва живот, е намерението на човека.

Освен добрите дела намерението за осъществяването им също носи благодат. Например ако човек възнамерява да стори добро дело, но не успее да го извърши, той ще бъде възнаграден за едно благодеяние. Ако извърши това дело, в зависимост от стойността му човек ще бъде възнаграден за десет, сто или за повече благодеяния. Ако нечистите намерения не бъдат осъществени, те няма да бъдат записани като грехове. Ако бъдат осъществени, ще бъдат записани само като един грях.37 Разбира се, за всяко злодеяние ще бъде приложено и съответно наказание.

Преселението (хиджрет)

Тук трябва да се отбележи, че в хадиса се придава по-особено значение на преселението. Всъщност в буквалния смисъл на понятието времето на преселението е отминало. Понеже друго изказване на Пророка гласи: "След завземането на Мекке преселението приключи."38 Но в широкия смисъл на думата хиджрет (преселението) продължава и ще продължи до свършека на света. Защото хиджрет е тясно свързано с джихада. Те се появили в един и същ период и ще просъществуват докрай заедно. Пророка съобщава, че и джихадът ще продължи до завършека на света.39

Да, всеки вярващ, който се е посветил на делото да проповядва на нуждаещите се души истината, откъсвайки се от майка, баща, възлюбена, другари и родина, върви по безкраен праведен път и без съмнение ще бъде възнаграден.

От друга страна, споменава се за явно възнаграждение, което ще бъде дадено на преселилите се в името на Аллах и Неговия Пратеник. Най-вероятно тук се намеква за награда, с която вярващите ще бъдат изненадани в отвъдния свят за подобно на преселението дело. Ангелите с точност записват всяка постъпка. А наградата се дава от самия Аллах.

Следователно може да се извлече следния смисъл: деянията са валидни единствено когато са подплатени с намерение. Това означава, че богослужението няма стойност, ако не е обосновано с намерение. Например, ако човек отслужи хиляда колено преклонения (рекята40) намаз, ако гладува години наред, ако раздаде цялото си богатство, ако отиде на поклонението хадж и изпълни всички условия, които са задължителни, но не подчертае своето намерение, че ще извърши това поклонение, този човек нито ще е отслужил своя намаз, нито ще е постил, нито ще е дал зекят, нито ще е извършил поклонението хадж. Следователно, за да бъдат записани деянията като богослужение, преди да ги извърши, човек трябва да възнамерява да ги стори.

Отказване от греховете

Ако допълнително се спрем на тази тема, ще видим, че Пратеника на Аллах най-напред само с три думи е подчертал важността на общовалидния принцип за намерението в делата. После с няколко изречения се е спрял на темата за преселението, която също е обширна по своята същност. Да се поясни с такъв лаконичен и неподражаем стил на изразяване смисъла на понятието хиджрет, едно от значенията на което е отказване от греховете, да се подчертае значимостта на процеса на преселението в името на Аллах, което ще трае до свършека на света, може да бъде дело единствено на личност, от чиито уста се ронят само бисери на словото. Смятам, че ще бъде полезно, ако се спра върху още един аспект от тази тема, а именно, че най-достойният преселник е онзи, който се отдалечава от греховете и не позволява в сърцето му да се настани обич към преходни неща, освен любовта към Аллах.41 Веднъж Ибрахим ибн Едхем отправил към Всевишния следната молитва: "Господи, завладян съм от любовта Ти. Отрекох се от всичко и се обръщам към Теб. След като веднъж Те съзрях, погледът ми вече не се взира в нищо друго..."

В момент, в който сърцето му било изпълнено с тези молитви и се намирал в духовната им атмосфера, забелязал сина си при Кябе. Той също го видял. Носталгията от дългогодишната раздяла ги накарала да се затичат един към друг и да се прегърнат. Тъкмо в този миг се чул глас от неведомото: "В едно сърце няма място за любов към двама, Ибрахим."

Като чул това, Ибрахим ибн Едхем възкликнал: "Господи, вземи онова, което отслабва любовта ми към Теб." и синът му се строполил на земята.42

Спечелване на Божията милост

Едно от измеренията на хиджрета е човек да се откаже от греховете, да почука на Божията врата и да чака пред нея, докато му бъде простено. Следната стихотворна молитва изразява най-добре това състояние:

Твоят грешен раб дойде при Теб, Господи,

признава прегрешенията си и те моли.

Ако му простиш, на Твоята слава това се дължи,

ако го прокудиш, има ли кой - освен Теб - да му прости.

Човек, който осъзнава, че повторното извършване на греховете, които преди е вършил, е по-мъчително от това да падне в бездната на Ада, винаги ще върви по пътя на хиджрета в истинския смисъл на думата.

Човек, който възприема границите на халала (позволеното) като минирано поле и не ги прекрачва, който не посяга и не поглежда към забраненото, който не злослови, ще бъде в процес на хиджрет до края на живота си. Няма значение дали такъв човек живее сред хората или се е усамотил някъде, свещеното преселване винаги ще бъде негов верен спътник в дълбините на душата му. Само че уединяването води и до друго измерение на хиджрета. По този начин може да се постигне Божието дружелюбие и да се почувства Божия полъх.

Ако трябва да обобщим темата, ще кажем, че в горния свещен хадис, дори и да не се доказва, то поне се загатва за следните положения:

а) намерението е душата на деянието; деяния, лишени от намерения, нямат живот;

б) намерението е свещен и тайнствен еликсир, който превръща добрината в злина и злината в добрина;

в) деянията придобиват смисъл чрез намеренията; хиджрет (преселение) без намерение, е туристическо пътуване, джихадът - бунтарство, поклонението хадж - екскурзия, намазът - физическо усилие, а говеенето - диетичен глад. Тези богослужения могат да се превърнат в криле, с които човек ще политне към Рая, единствено, ако той осъзнае значимостта на намерението;

г) вечният Рай се постига чрез намерението за вечно богослужение, а вечният Ад е резултат от намерението за вечно отрицание и вечна безбожност;

д) в зависимост от намерението си, с леки усилия човек може да спечели много ценни неща;

е) онези, които използват правилно този кредит - намерението, - имат право да пожелаят световете;

ж) въпреки че земните блага и жените са създадени като благодат, злоупотребата с тях или използването им извън рамките на позволеното, може да ги превърне в отказ от благоволението на Аллах и Неговия Пратеник. По този начин вместо да бъде облагодетелстван, човек ще бъде от губещите...

Съществуват още много подобни въпроси, които са твърде дълги и си заслужава да бъдат разгледани в отделни книги, но за Господаря на словото, който е способен да опише слънцето чрез лъча и океана чрез капката, са били достатъчни само няколко изречения, за да поясни лаконично обширните въпроси.

8. Езикът и ръцете

В хадис, цитиран от Бухари, нашият Пророк казва: "Истинският мюсюлманин е този, който внушава доверие и сигурност на останалите мюсюлмани и не им вреди нито с език, нито с ръце. Истинският мухаджир (преселник) е този, който се въздържа от забраните на Всевишния и стои далеч от тях."43

Идеалният вярващ

Нека накратко да анализираме този хадис.

В оригиналния текст на арабски в началото на думата ел-муслиму стои определителният член - ал. Освен това пред думата ел-муслимуна стои същият определителен член. С него се загатва за универсалността на предписанието. Истинският вярващ е този, който действително се е потопил в атмосферата на мира, спокойствието и доверието и който не злотворства и злослови за останалите мюсюлмани. Тук се описва идеалният и истинският вярващ, а не онзи, който се представя за такъв, или твърди, че е такъв, или в паспорта му е записано, че изповядва исляма. Понеже тълкуваме по смисъл, от определителния член разбираме именно това. Тоест явното описание на образа на идеалния вярващ е направено с цел да се следва този път към съвършенството. След като стане дума за вярващ човек, това извиква в съзнанието образа на най-идеалния вярващ и описаният в хадиса образ на вярващия е именно този.

Обикновено е невъзможно човек да схване нюансите на езика. Защото това може да стане единствено чрез изучаване на граматичните правила на езика в училище, университет или при някой учен. Но Пратеника на Аллах не е изучавал тези правила. Следователно думите му не са плод само на собственото му съзнание. Той е изричал това, което му внушавал Предвечния Учител. Затова в думите на Пратеника на Аллах е вложен най-дълбокият смисъл, който може да се изрази с думи, но в тях не може да бъде открита нито една езикова грешка.

Нека отново да се върнем на хадиса. Истинският мюсюлманин е човек на доверието и сигурността. До такава степен, че всички мюсюлмани могат да му се доверят, без да изпитват притеснение и безпокойство, защото ще знаят, че той никому не вреди. Ако се наложи да поверят семействата си в нечии ръце, без колебание ще ги поверят на него. Защото нито с език, нито с ръка той ще посегне на някого. След като някой е бил в общност заедно с такъв човек, той ще бъде сигурен, че има здрав гръб, след като се отдели от нея. Понеже ще знае, че човекът, който стои зад него, нито ще го оклевети, нито ще слуша клеветите на останалите. Такъв човек защитава чуждото достойнство и чест така, както защитава собственото си достойнство. Той ще се лиши от храна, вода и уют само и само за да живеят добре другите, както и да се откаже от блажените си чувства заради останалите. Ние извличаме целия този смисъл от определителния член ал.

Покорството на мюсюлманина

Тези две понятия съвпадат. Думата мюсюлманин и глаголът отдавам се на арабски идват от корена слм и съществува известно съответствие помежду им. Но и двете понятия имат различен смисъл. Това сходство и различие ни напомня, че мюсюлманинът е човек, който през целия си живот следва линията на покорството, спокойствието и исляма. Той е обладан от Божествения магнетизъм и всичките му действия са повлияни от силата на този притегателен център.

Той поздравява хората, без значение дали ги познава или не. По този начин в сърцата се настанява обич към него.44

Той приключва намаза със селям, с думите "Мир вам!". Хората, джиновете, ангелите и всички разумни същества приемат неговия селям. Той поздравява и съществата, които не вижда. Никой друг освен вярващите не е разпространил толкова широко поздрава.

За да се влезе в исляма, трябва да бъдат приети условията, поставени от религията, които са намаз, говеене, зекят, хадж и изричане на засвидетелстващите думи. По този начин човек се подчинява на повелята на Аллах, която гласи: "О, вярващи, встъпете всички в покорството." (Коран, 2: 208)45 и поема курс към океана на покорството и спокойствието. Поведението и постъпките на онзи, който се потопи в този океан, винаги ще бъде съобразено с покорството пред Всевишния и с принципите на исляма. И никой не може да види отклонение в поведението и постъпките на човек, който се е издигнал до това положение.

Защо езикът и ръцете?

Както във всяко едно изказване на нашия Пратеник, така и в гореспоменатия хадис, всяка дума е внимателно подбрана. И тук се говори за езика и ръцете. Споменаването само на тези два органа, разбира се, има своето значение. Човек може да навреди по два начина на другите. Това е възможно, или заставайки лице в лице с някого, или говорейки зад гърба му. Вредата чрез пряко стълкновение може да се нанесе с ръце, а косвената вреда е възможна, когато се говори зад гърба на някого. Човек или лично нанася вреда на някого, погазвайки правата му, или говори зад гърба му, като го унижава и накърнява достойнството му, което също е потъпкване на правата на личността. И двата начина на поведение са аморални и един мюсюлманин никога не би извършил подобни деяния. Защото той се отнася с човечност както към хората, които стоят срещу него, така и към тези, които се намират далеч от него.

Освен това Пратеника на Аллах споменава езика преди ръцете. Защото съществува вероятност при евентуално посягане с ръка на някого той също да реагира. Но клеветничеството и набеждаването в повечето случаи остават без ответна реакция. Следователно подобна постъпка може да доведе до конфронтация както между отделни личности и между различните слоеве на обществото, така и между отделните народи. Компенсацията на моралните загуби е по-трудна, отколкото възстановяването на пряко нанесените щети. Затова нашият Пророк извежда на преден план езика. От друга страна, в хадиса се загатва и за това, колко е стойностен и ценен един мюсюлманин при Аллах. Мюсюлманинът е на такава почит при Всевишния, че се налага другите мюсюлмани да контролират езика и поведението си спрямо него.

Важна част от етичните принципи на исляма, който е низпослан, за да донесе спокойствие и сигурност на земята, са мюсюлманинът да се въздържа от онова, което му нанася морални и материални щети, а друга важна особеност е, че дори и в незначителна степен не трябва да се погазват правата на другите. Освен че не потъпква правата на другите, мюсюлманинът трябва да олицетворява сигурността и доверието във всички сфери на живота. Да, той е мюсюлманин дотолкова, доколкото съхранява в сърцето си сигурността като чувство и доколкото сърцето му бие с ритмите на сигурността. Където и да се намира, истинският мюсюлманин излъчва единствено импулси на сигурност. Когато се отбива при мюсюлманите, той ги поздравява и им вдъхва сигурност. А когато се разделя с тях, им пожелава спокойствие и така си тръгва. Той украсява отново със селям молитвите, които чете по време на намаза и когато се разделя със своя Създател пак поздравява вярващите със селям. Извън всякакво съмнение е, че човек, който през цялото си съществуване следва линията на мира и спокойствието, ще тръгне по път, който е в противоречие със сигурността, доверието, здравето, с духовното и материалното благоденствие и със сигурността на земята и в отвъдното.

След този бегъл поглед върху хадиса ще се спрем и на други важни моменти, застъпени в него:

а) истинският мюсюлманин олицетворява сигурността и опазва мира по цялата земя;

б) мюсюлманинът навсякъде олицетворява това възвишено чувство, което съхранява в дълбините на душата си;

в) той е човек, който поражда в съзнанието на хората не асоциации за насилие и тормоз, а за сигурност и спокойствие;

г) за него не съществува разлика между насилието, тормоза, кощунството, издевателството и гаврата, причинени с ръце, и клеветата и набеждаването, изречени с език, даже в някои случаи второто се смята за по-голямо престъпление от първото;

д) дори и да извърши някой от тези грехове мюсюлманинът си остава мюсюлманин и не се отлъчва от вярата, сиреч не застава между безбожността и вярата;

е) както в останалите случаи, така и по отношение на вярата и исляма, човек трябва да полага максимални усилия, за да стане съвършен, т.е. не да бъде обикновен вярващ, а да се стреми към съвършенство във вярата и всички тези положения са пояснени с чудно красноречие в няколко изречения.

9. Отказването от безсмислените постъпки е част от ислямската етика

По-горе накратко се спряхме върху някои аспекти на хадиса, в който се споменава за мухаджира (преселника). Смятаме да се задоволим с казаното дотук по този въпрос и да преминем към друга тема, засегната от нашият Пророк. Предводителят и в двата свята казва: "Ако мюсюлманинът се отказва от безсмислените постъпки, това се дължи на красивия ислямски морал."46

Разбира се, че е невъзможно преводът да предаде дълбокия смисъл на думите на нашия Пророк и широтата на горното кратко изречение.

В хадиса се загатва за тайната на благодатта и съвършенството, които мюсюлманинът може да постигне чрез исляма. Сиреч, мюсюлманин, който на практика и видимо е постигнал стабилност, сериозност и безпогрешност, а с оглед на своя вътрешен свят отразява тайнствената благодат, на всяка цена трябва да се откаже от безсмислените постъпки. Мюсюлманинът е способен на това и може да го направи.

Вътрешната сериозност се отразява и на поведението

Богослуженията на хора с несериозно и непристойно поведение също са лишени от сериозност. Такъв човек може да изглежда сериозен, когато отслужва намаз, но ако в сърцето и съвестта си не е постигнал сериозността, той е като светулка, изпълнена с блян да блести като звездите. Невъзможно е обаче такъв човек дълго време да се показва като сериозна личност. Характерите не могат да се пазят в тайна. Рано или късно всеки човек постъпва съобразно характера си, освен ако сериозността не е станала негова устойчива характерна черта. Това равнище може да бъде достигнато чрез постоянство и строг самоконтрол. Ако те са налице, човек "става" такъв, какъвто е, а не се "показва" такъв, какъвто всъщност не е. Една лястовица не може дълго да се перчи като паун. Сиреч човек е дете на своето съзнание и подсъзнание. Не е възможно да избяга от тях.

Можем да обобщим темата по следния начин: човек вътрешно трябва де се е променил, за да бъде безупречен в действията си. Поведението винаги трябва да е продиктувано от вътрешния мир. Сериозността трябва да е втъкана във вътрешния свят на човека, за да се отрази тя върху поведението му.

Праведният халиф Омар е казал за един от сподвижниците, който бил предложен за халиф, следното: "Предложената личност отговаря на всички критерии за халиф и е достоен да стане такъв. Но прекалява с шегите. А халифската власт изисква абсолютна сериозност."47

Щом халифатът, чрез който се управляват хората, изисква сериозност, не е ли задължителна тя и за Божия наместник на земята?

Нима човек, който не е осъзнал сериозността на задължението да бъде покорен раб на Аллах, може да бъде сериозен в останалите си действия?

Човешкото съзнание и сериозността

Думата мин, използвана в началото на хадиса носи определен смисъл. С нея се загатва, че за да стигне до тайната на богослужението, човек трябва да следва някакъв път. А той е отказване от непристойно поведение. Докато човек не се отрече от непристойното поведение и не стане сериозен, е невъзможно да осъзнае що е богослужение.

В хадис, свързан с Джибрил, се пояснява, че богослужението е последният от етапите на съвършенството. Джибрил дошъл при Пратеника на Аллах и най-напред го попитал какво представлява вярата, а след това попитал какво представлява ислямът. След като приел и потвърдил отговорите на Пратеника на Аллах, той го попитал "Що е богослужение?" Пратеника на Аллах отвърнал: "То означава да служиш на Аллах, сякаш Го виждаш. Въпреки че човек не Го вижда, Той наблюдава човека."48

Този етап на съвършенство може да бъде достигнат единствено чрез постигане на максимална сериозност, духовно израстване и преданост. Човек трябва да си постави за цел постигането на това съвършенство, след което да опита един по един начините, по които ще го постигне.

Господ е по-близо до човека от аортата му. Както е казал поетът, човек Го търси навред, а Той е самата душа вътре в него: "Аз Го търсех извън себе си, а Той е бил душата вътре в мен." Друг наш поет казва:

Чаках вест от неведомото извън нас, завесата падна и открих себе си аз.

Да, човек изцяло се намира в Неговите мощни ръце и всичко е резултат от проявленията на Твореца. Ако някой Го търси извън себе си, ще се мори напразно. Защото Той е по-близо до човека от самия него. И тази тайна може да бъде разгадана единствено чрез богослужението.

Перфектност във всички действия

След като човешката съвест бъде завладяна от чувство за богослужение, човек започва да се стреми към съвършенство във всичките си действия. Всевишния също желае делата да бъдат перфектни и предпочита добре свършената работа. В едно от кораничните знамения се казва: "И кажи: "Работете! Аллах вижда вашите дела, и Неговият Пратеник, и вярващите. И ще бъдете върнати при Знаещия скритото и явното, и ще ви извести какво сте вършили." (9: 105).

Сиреч всички деяния ще бъдат проверени от Аллах, от Неговия Пратеник и от съвестта на разумните вярващи. Затова всяко деяние трябва да се извършва безупречно, та човек да не изпитва срам. Това изисква делата да се вършат перфектно. За да достигне перфектност в делата, човек най-напред трябва вътрешно да осъзнае богослужението. Той ще бъде дотолкова съвършен в постъпките си, доколкото се извисява духовно и не допуска неразумност. По този начин той ще се е облагодетелствал от красотата на исляма или, с други думи, ще прилага в живота си добродетелите на религията и ще се възкачи на трона на вярата, която по своята същност е съвършено красива.

Безсмислие означава човек да се занимава с неща, които не го засягат, не са потребност за него и не ще му донесат полза нито в настоящето, нито в бъдещето. До такава степен, че онова, с което се занимава, не е от полза нито за него, нито за семейството му, нито за народа му. А който е открил красотата на исляма, значи се е отказал от безсмислените постъпки. Следователно този хадис учи хората как да постъпват. Човек винаги трябва да се занимава със стойностни и смислени неща. Онова, което върши, трябва да бъде или в негова полза - косвено или пряко, - или в полза на семейството му или на обществото. В известен смисъл това е описанието, на което трябва да отговаря сериозният човек.

След като е дошъл моментът, няма да подмина и още едно положение, което откривам в хадиса.

Що е безсмислие?

Човек, който се ангажира с излишни и безсмислени неща, няма време да отдели внимание на стойностните дела. Разбира се, че онзи, който се занимава единствено с неща, които не го засягат, няма да има време за онова, което наистина е от важно значение за него.

Човек, който все още не е открил своя път и не е начертал посоката, в която ще се движи, не е възможно да постигне нещо положително. Занимаващият се с безполезна дейност е затворен за положителните и стойностните дела. Да, ако мисълта и чувствата на човека са ангажирани единствено с безсмислени неща, как е възможно той да отдели внимание на възвишените и сериозни дела?

Ето, Пратеника на Аллах съчетава всички тези понятия в едно изречение от три-четири думи. Не бих казал, че когато обяснявам тези положения в хадиса, казвам нещо повече. Само се опитах да поясня това изречение. А до вас достигнаха някои от многото значения, съдържащи се в него. Но може би не успях да ги разясня достатъчно добре, за да намерят място в сърцата ви. Само че дори и моята неспособност, както и безпомощността на хора като мен, доказва колко възвишени са словата на Пратеника на Аллах. Защото ние не сме в състояние да осъзнаем напълно думите му. А всъщност той изричал тези слова, без да се замисля. Тези възвишени и криещи дълбок смисъл думи, които се затрудняваме да разберем, всъщност са част от обикновените му речи. С какво друго може да бъде обяснена тази висока надареност в реториката, освен с наличие на висш разум? Колко е слабо значението на думата гений, за да изрази такова възвишено качество.

10. Търпението

Бухари и Муслим предават следния хадис: "Търпението е въздържаност в първия момент на удара."49

Посещаване на гробищата

Когато нашият Пророк видял, че мюсюлманите продължават да следват някои традиции от на Безпросветната епоха, свързани с посещаването на гробищата, им забранил да ги посещават. Но после отменил тази забрана, казвайки: "Бях ви забранил да посещавате гробищата. Отсега нататък посещавайте тези места."50 Така той насърчил посещенията в гробищата. Защото единственото нещо, което ще избави човека от желанието за вечен живот на земята, е посещаването на това място. Пророка, който е еталон за праведно поведение, постоянно отивал в гробищата и най-малко веднъж седмично посещавал гробовете на мъчениците, паднали в битката при Ухуд. Веднъж, когато за пореден път отишъл в гробищата, Пророка видял жена, която ридаела над гроба на своето дете, разкъсвайки дрехите си и изричала неуместни думи. Пророка се доближил до нея с намерението да я поучи. Жената не познавала нашия Пророк. Казала му: "Върви си! Ти не знаеш какво ме сполетя." Пророка си тръгнал, без да каже нито дума. Присъстващите там й обяснили, че това е Пратеника на Аллах. След като чула думите им, тя се стреснала още повече. Защото, макар и неволно, проявила неуважение към Пратеника на Аллах. Жената дотичала до дома на Пророка, влязла вътре, без да почука на вратата и се извинила за постъпката си. Пратеника на Аллах й дал следното мъдро поучение: "Търпението е първоначалното въздържане, когато те сполети беда."51

С тези няколко думи Пратеника на Аллах обяснил с чудно красноречие проблем, за който може да се напишат многотомни книги.

Категории на търпението

Търпение в беда, търпение при въздържането от греховете и търпение в богослужението...

Отслужването на намаз пет пъти на ден, говеене най-малко един месец в годината, даването на задължителната милостиня зекят и изпълнението на останалите повели, свързани с богослужението, е възможно единствено чрез търпение. Тези деяния дисциплинират човека и внасят нови нюанси в живота му. Такъв житейски път преминава изцяло под знака на светостта, бива облагороден и приключва с влизане в Рая. Затова човек трябва да проявява издръжливост, търпеливо да изпълнява своите богослужения и така да озари целия си житейски път.

Думата сабр (търпение) и турското наименование на растението агава сабър оту (агава) идват от един и същ корен. Казват, че агавата е горчива като отрова. Използва се и за производство на лекарства. Да, търпението е толкова горчиво, колкото и агавата. Но тази горчивина важи само за първоначалния момент. Краят винаги е сладък.

Смяна на положението

Разбира се, че не е лесно да се проявява търпение, издръжливост, устойчивост, стабилност, непоклатимост, решимост, сила на волята, преглътването на злобата и горчивината на всекидневието и понасянето на всичко това. Само че то трябва да се извърши в първия момент на нещастието. Смяната на положението, преминаването от едно състояние в друго, винаги води до психически промени в душевността на човека и го кара да забрави събитията, които са го разстроили.

Да кажем, че ни е сполетяло някакво нещастие. В първия миг си мислим, че не сме способни да го понесем. Веднага трябва да търсим начин да преодолеем преживяното. Това е възможно или чрез смяна на положението, в което се намираме, - ако сме прави, можем да седнем, ако сме седнали, можем да легнем, - или като сменим заниманието си с нещо друго, например, като вземем абдест, отслужваме намаз, или сменяваме темата на разговора, или пък като се отдалечим от мястото, където се намираме и преминем в друга среда. В други случаи краткият сън също може да ни помогне да преодолеем шока, в който сме изпаднали. Каквато и да е промяната в състоянието, положението и местонахождението, тя отслабва въздействието на шока, в който сме изпаднали, и до известна степен облекчава болката от нещастието, която на пръв поглед изглежда непоносима.

Търпението е много важно и при изпълняването на богослуженията. В първия момент намазът може да се стори доста трудно задължение на човек, който тепърва е започнал да отслужва молитвата, но ако прояви търпение и душата му се слее с намаза, дори веднъж да изпусне молитвата, това ще му причини дълбоко страдание. Същото може да се каже и за оруча (говеенето), зекята (задължителната милостиня) и поклонението хадж.

Помислете само, някои веднъж отиват на поклонение хадж и след многото усилия и трудности правят всичко възможно, за да отидат отново. Понякога ограниченията на квотите безкрайно ги изнервя. Обикването на това богослужение до известна степен се дължи на преодоляването на първоначалните трудности, свързани с него. Подобно е положението при всички богослужения.

Човек трябва да отблъсква и греха със същото търпение. Първоначалното устояване на греха ще отблъсне искрите на покварата, които ще последват и така човек ще преодолее първоначалния шок от греха. Затова нашият Пророк е казал на Али: "Първото поглеждане към греха не е порочно деяние, ала второто е в твой ущърб."52 Сиреч, човешкото око може да се насочи към греха, но ако той мигновено си затвори очите и извърне лицето си, това няма да бъде записано като грехопадение в книгата на делата му. Дори е възможно тази постъпка да бъде записана като благодеяние, понеже е извърнал поглед от греха. Но повторното и по-следващите поглеждания се забиват като отровни стрели в сърцето и душата на човека и помътняват съзнанието му, а волята му се лишава от духовния си заряд. Защото всяко поглеждане към греха е като покана, съблазняваща човека да тръгне по пътищата, които водят към него. Следователно всяко поглеждане ще доведе до следващо. Такъв човек се е устремил към забраненото и е тръгнал по път, от който трудно може да се откаже. Затова Пратеника на Аллах поучава да се прояви търпение още при първия досег с греха и да се извърне поглед от него, за да не се изпадне в това положение.

Епиктет казва следното: "Когато порочните желания завладеят въображението ти, побързай да се освободиш от тях. После ще бъде невъзможно да се върнеш от мястото, където са те отвели." Тази мисъл на философа е изпълнена с вдъхновение. Ако бе живял след Пратеника на Аллах, можехме да предположим, че несъмнено е черпел вдъхновението си от него...

Ако човек постоянно се въздържа от забраненото, с времето това се превръща в негово основно качество и черта на характера. Защото по този начин той ще е тренирал волята си, а това ще доведе до появата на светлината на вярата в неговото сърце и тази светлина ще падне като завеса пред греховете, които са искри, хвърчащи от бездната на Ада. Постепенно въздържането от забранените неща ще се превърне в основно и придобито качество. Когато го споходи порочна мисъл, той незабавно ще потопи пръст в меда на вярата, намиращ се в сърцето му, и със здравия си разум, и благодарение на сладостта, която ще изпитва, ще се избави от всичко негативно, което го отдалечава от духовната атмосфера на вярата. Почти е немислимо човек, който е достигнал това равнище, да извърши грях по собствена воля.

До известна степен всяко нещастие има шокиращо въздействие. Когато това нещастие бъде преодоляно, бедата се превръща в милост, болката - в приятно чувство, а мъката - в радост. В такова сърце страданието е спряло и е отстъпило място на вечното щастие. Само че всичко това зависи от преодоляването на първоначалното, шоковото състояние. Пратеника на Аллах е обяснил тази обширна и сложна тема само с няколко думи: "Търпението е въздържаност в първия момент на удара."

11. Щедрата ръка

В хадис, цитиран от Бухари, Муслим и Ахмед ибн Ханбел, Пратеника на Аллах казва: "Горната ръка е по-благодетелна от долната."53

В друг хадис Пратеника на Аллах обяснява, че горната ръка е даващата и щедрата, а долната - взимащата.54 Реално погледнато, в хадиса се загатва, че щедрата ръка е възвишена, а взимащата е стои на по-ниско стъпало и от гледна точка на благодеянието и добродетелността даващата ръка е по-заслужила в сравнение с взимащата. От гледна точка на човешкото достойнство и чест първото може да бъде определено като издигнатост, а в някои случаи второто може да се характеризира като низост. Тук с превъзходен стил на изразяване блажените души се насърчават към щедрост и се поучават да се въздържат от взимане. А словоредът е безупречен и е невъзможно да се разменят местата на думите.

И понеже щедростта не трябва да е само на думи, а трябва непременно някой да се облагодетелства от нея, в хадиса се обяснява, че щедрата ръка е по-издигната, но не се казва, че "взимащата ръка е порочна". Напротив, внушава се, че тя е по-малко благодетелна и с някои изключения няма нищо осъдително в това да се взима.

При положение че всички тези значения се запазят, пак би било погрешно хадисът да се превежда като "даващата ръка превъзхожда взимащата". Защото думите, използвани в хадиса, съответстват на думите, които сме използвали при превода. В този хадис нашият Пророк е предпочел алегоричния изказ. Най-вероятно с фразите щедра ръка и взимаща ръка се загатва за нещо.

Първо, тук се споменава частното, но се визира цялото. Сиреч, има се предвид самият човек. Иначе казано, смисълът на хадиса трябва да звучи така: "щедрият човек е по-благодетелен от взимащия."

Понякога взимащият е по-благодетелен

Второ, на арабски думата ел-му'ти означава даващият, а думата ел-ахизу - взимащият. Ако Пратеника на Аллах беше използвал тези думи пред думата ел-йаду - ръка, тогава щеше да бъде по-правилно да преведем хадиса по следния начин: "Щедрата ръка е по-благодетелна от взимащата." Но Пророка не споменава за щедра или взимаща, а говори за горна и долна ръка. Оттук стигаме до извода, че не във всички случаи щедрата ръка е по-благодетелна от взимащата. Въпреки че взимащата ръка не е в изгодно положение, в някои случаи благодетелната или "горната" ръка изпада до равнището на долната, например когато взима по принуда, използва милостинята по предназначение и така става причина даващият да получи благодеяние, или когато даващият настоява да направи своя дар. Дори и привидно да е на висота, в действителност щедрият донякъде слиза на равнището на взимащия.

Съществуват хора, които са бедни, но търпеливи. Нямат изряден външен вид и всички ги одумват в обществото. Ако почукат на някоя врата, не им я отварят. По думите на Предводителя в двата свята, ако се закълнат за нещо в името на Аллах, Той не оставя такива хора излъгани. Бера ибн Малик е един от тях.55 Когато в боя мюсюлманите бивали подложени на масирани атаки от страна на вражеските сили, те се обръщали към Бера ибн Малик и го карали да се закълне, че мюсюлманите ще извоюват победа. Той се заклевал и мюсюлманите побеждавали.56 Така че взимащата ръка може да е ръката и на такъв човек.

Един от сподвижниците на име Саубан бил крайно беден. Въпреки това Пратеника на Аллах му препоръчал да не иска милостиня от никого. От този миг нататък той не поискал нищо от никого. До такава степен се придържал към препоръката на Пророка, че когато изпускал камшика си, яздейки своята камила, той слизал от животното и лично го вземал - с единственото намерение да не го поиска от друг, след което отново се качвал да язди.57 Понякога е възможно и на такъв човек да се даде милостиня. Такова подаяние е сякаш на човек му се у явил образът на Джибрил и той да му е дал нещо. В никакъв случай такива личности не заемат по-ниско положение от даващите. От хадис, предаден от нашата майка, достопочтената Аиша научаваме, че преди да стигне до нечии човешки ръце, милостинята, без значение каква е тя, най-напред се поема от Всевишния, след което се предава на нуждаещия се лично от Него.58

Поучения

Пратеника на Аллах е отправил следните поучения към нас: "Бъдете винаги достойни. Не унижавайте и не накърнявайте своето достойнство, просейки. Както като личности, така и като държава, никога не изпадайте в положение на "взимаща ръка", стремете се да бъдете в положение на "даваща ръка". Така ще бъдете на висота и ще съхраните честта си. Не забравяйте, че стоящият на висота винаги раздава и изпитва сигурност, а намиращият се отдолу взима с притеснение и живее в притеснение. Вие бъдете господстваща ръка, а не - подчинена. Ако бъдете на върха, ще бъдете господстваща ръка."

Между държавнически критерии

Този хадис същевременно е и основен критерий за нас, що се отнася до междудържавните отношения. Ако ние успеем да бъдем ръка с високо положение, и за нас ще бъде отредено място между балансиращите сили. Така народът ни, който е експлоатиран от великите сили, ще намери възможност да се съвземе и ще намери спасение. В противен случай няма да успее да се избави от положението си на общество от експлоатирани и унижавани хора. В съвремието ни общата картина е наситена с най-ярки доказателства на нашите думи. Великите сили си възвръщат няколкото трохи, които са дали само привидно, изсмуквайки кръвта на народите, експлоатирайки ги до краен предел и ние днес търпим тази зла участ, и бидейки в положение на "взимаща ръка" и безпомощни, преглъщаме тази горчивина. В такъв случай онова, което ни се полага и като индивиди, и като нация, е да дадем всичко от себе си, за да постигнем това, което чака от нас ислямският свят, а в определен смисъл и цялото човечество.

И в този случай кой знае още колко идеи е вложил Пратеника на Аллах в своите лаконични и благозвучни думи, които се опитахме да разтълкуваме.

12. Три групи, към които Всевишния няма да бъде благосклонен

Имам Муслим предава следния хадис: "С три групи хора Аллах не проговаря в Сетния ден, не ги поглежда и не ги пречиства. За тях има болезнено мъчение: който върви, влачейки дрехата си; който изтъква сторената от него добрина, и който се опитва да продаде своята стока, лъжейки за качеството й."59

Интерпретацията е само начин да се разбере смисълът.

Цитираният текст е кратка интерпретация на оригиналния текст на хадиса. Преводът е само начин да се предаде смисълът. Чрез средствата и нормите на превода се търси смисълът, който обаче все си остава неуловим. Онези, които са търсели истината на Корана в неговите преводи, са изпадали в голяма заблуда. Защото в низпослания от Аллах вариант на Корана се съдържа чудо. В интерпретиран вариант той е сякаш съдържание, лишено от блясък и полифонизъм. Затова основното значение на Корана и хадисите трябва да се търси в оригиналите им. Следователно тук накратко ще се спрем на оригиналния текст на хадиса и ще се опитаме да се доближим до смисъла, който се съдържа в него. И без друго ние единствено кръжим около това послание от светлина. Молим се на Всевишния да ни дари с успех по време на духовното ни пътешествие.

В хадиса с числителното саласату (три) не се визират конкретни лица, поради което то може да се тълкува като три различни обществени групи или прослойки, или просто като три жени, или трима мъже. Също така от смисъла на това понятие - трима души или групи - може да заключите, че става въпрос за учени или невежи. Основното, на което трябва да се наблегне в случая, е, че тук не става дума за лица, а за качества, и затова смисълът на понятието не се пояснява.

Саласату е в неопределена форма. Окончанието на думата изразява неопределеност. Следователно понятието е с абстрактен и отвлечен смисъл, то не посочва конкретните субекти, които не са ясни и нямат индивидуалност. Те са нищожни и безчестни хора. До такава степен, че не заслужават дори да им се обърне внимание. Както Всевишния няма да погледне лицата им и няма да им проговори в Сетния ден, така и вие няма да се интересувате от тях и да разговаряте с тях. Познанството с подобни хора няма да има никаква стойност за вас. Това са хората, които са претърпели не физическа, а морална загуба и съвестта им е смазана от самата им плът. В сърцата им няма и зрънце способност, която да ги отведе към възвишеното. Такива хора постоянно потъват в бездната на порока...

Непосредствено след числителното три са употребени три глагола във форма на сегашно и бъдеще време. Тези три глагола рисуват мрачна картина, на фона на която са изброени трите групи хора. Още щом се спомене думата три, човек се чувства, сякаш чрез нея завесата пред очите му пада и той наблюдава трагичния край на тези три групи лица.

Три вида лишения

Лишаване от разговор с Всевишния

Глаголът проговаря в началото на изречението ля юкаллимухумуллаху... е употребен в сегашно време (фиил-и мудари'). От своя страна, фиил-и мудари' е близък по значение до бъдеще време на глагола. Човек, който притежава вродено качество да бъде събеседник на Аллах, ще е лишен от възможността да разговаря с Него. Още в първото изречение се загатва за нещастието. В сура 55 от Корана Аллах казва, че е дал словото като благо на човека, но тук се изтъква, че ще има и хора, които ще бъдат лишени от разговор с Него. А всъщност способността на човека да говори е свидетелство, че словото е от Твореца. Човекът, който всъщност владее словото и така доказва, че това е дар от Всевишния, ще изпадне в такава ситуация, че Той няма да иска да разговаря с него.

Съществува ли по-голямо мъчение от това, в деня, в който индивидът ще изпитва нужда да разговаря с някого и да сподели мъката си, думите му да не бъдат изслушани? Той ще моли за помощ и ще се измъчва. Но единственият, Който ще има властта да му помогне в този ден, няма да го изслуша. Ето как е описана в Корана тази картина: "Ще рече: "Бъдете там презрени и не говорете с Мен!" (23: 108). Защото вие говорихте на земята... Там трябваше да спечелите дружелюбието на Аллах. Но вие не успяхте да Го доближите. И в днешния ден Той също няма да ви ощастливи с дружелюбието Си.

Лишаване от погледа на Всевишния

Втората картина се описва със следното изречение: уала янзуру илайхим "Аллах не ще ги погледне." В деня, в който най-много ще се нуждаят от милостив поглед, Аллах със сигурност няма да ги погледне с милосърдие. В този ден прекрасните лица на едни ще преливат от радост, а други ще бъдат намръщени и сърдити. Няма съмнение, че Всевишния не ще погледне с милосърдие именно хората от втората група.

Когато всеки ще бъде извикан с името си, когато по някакъв повод едни ще намерят спасение, колко трагично и колко нещастно ще бъде положението на хората, които няма да бъдат погледнати.

Веднъж за наказание Пратеника на Аллах временно престанал да се среща с Кааб ибн Малик. Това дълбоко натъжило както Кааб, така и останалите.60 Но хората, за които се споменава в хадиса, ще заслужат подобно отношение завинаги. О, Господи! Дори и Адът не може да е по-страшен. Колко сурово наказание и колко злополучен край е това - човек даже и за миг да не бъде погледнат от своя Създател, Чието милосърдие е безбрежно.

Какво можем да кажем? Хората ще получат единствено онова, което заслужават. Благодетелните ще видят милосърдие, а злосторниците - зло.

Лишаване от пречистване

Трето, казва се: уала юзаккихим "и не ги пречиства."

Хората още тук трябва да се пречистят и така да се явят в отвъдното. Пречистването става в земния живот. А в Сетния ден единствено Адът може да пречисти човека. Затова Всевишния няма да ги пречисти.

Хората само веднъж излизат на арената на изпитанията и само веднъж имат шанс да спечелят. Който използва правомерно своя шанс, той ще спечели, а който го пренебрегне, ще бъде от губещите. Трета възможност не съществува.

В този Ден духът, съвестта, благодатта, получена от Аллах, тайните, скритото, спотаеното, чувствата на човека ще бъдат сломени подобно на изтощеното от болести тяло на пророка Еюб и горкият човек, виждайки своето окаяно състояние, ще се надява да бъде пречистен. Но хората от тези три групи няма да бъдат пречистени от Всевишния.

Краят: сурово мъчение

Ето какъв край очаква подобни хора: "За тях има болезнено мъчение." Още след първата им крачка те ще срещнат сурово мъчение, твърде тежко и болезнено. Тези хора ще бъдат низвергнати в бездната на суровото мъчение и недрата й ще ги изсмукат...

Кои са тези три групи, които ще бъдат сполетени от такъв злощастен край? Кои са хората, с които Аллах не ще разговаря, не ще ги погледне и не ще ги пречисти? Кого очаква болезнено мъчение?

Който прочете хадиса дотук, очаква продължението му с изострен интерес. Той още повече концентрира вниманието си и се опитва да вникне в смисъла на текста, за да научи кои са тези три групи. В продължението на хадиса Пратеника на Аллах казва: "Онзи, който върви, влачейки дрехата си." С това се загатва за високомерие и надменност.

В историческите паметници на гърците и римляните виждате изображения на хора с дълги до земята дрехи. Това се забелязва още по-ясно във филмите за тези народи. Но важното в случая не е дължината на дрехата, а демонстрирането на високомерие и надменност с подобно поведение. В хадиса се има предвид именно това.

Високомерие и надменност

В редица коранични знамения, както и в хадисите, подробно се разказва за това, колко голяма злочестина са високомерието и надменността и до какъв нещастен край водят. Например в един от хадисите Пратеника на Аллах казва: "Който таи зрънце високомерие в сърцето си, не ще влезе в Рая."61 Защото ако човек носи в сърцето си капка гордост и себелюбие, Аллах не ще го напъти. В Корана Всевишния Аллах повелява: "От Моите знамения ще отклоня онези, които без право се възгордяват на земята. Каквото и знамение да видят, те не вярват в него. И да видят пътя на разума, не ще го приемат за път. А ако видят пътя на заблудата, ще го приемат за път. Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях." (7: 146).

Високомерието е завеса, която поставя преграда пред разума. Заслепената от високомерие съвест не е способна да забележи знаменията във вселената, не може да ги осъзнае и осмисли. Защото, ако разумът бъде заслепен, съзнанието престава да възприема.

В свещен хадис Всевишния повелява: "Гордостта и величието принадлежат на Мен. Който се осмели да се съревновава в това с Мен, ще го хвърля в Ада."62

Гордостта и величието са качества на Всевишния. Както дрехите покриват човека, така и гордостта и величието имат същото значение за Всевишния. Който се опита да съдружава Всевишния, като се смята за велик, Аллах ще го порицае и ще го хвърли в Ада.

Вярата не може да се настани в горделиво сърце. Казано с други думи, в сърце, което се прекланя пред други кумири, не може да има вяра във Всевишния. Човек, който с поведението и постъпките си демонстрира горделивост и надменност, се намира именно в такова положение. В хадиса хората с такова поведение са описани с думите "вървят, влачейки своите дрехи".

Изтъкване на стореното добро

Вторият тип или втората група хора са заможните. Аллах ги е дарил с богатство и имущество, за да се облагодетелстват и да раздават от тях на нуждаещите се. А в замяна на това Аллах ги възнаграждава в съотношение едно към хиляда. Но заможните не са се съобразили с тези положения. Освен че не са раздавали от богатството си, когато все пак са заделяли нещо на някого, те са изтъквали това и така са анулирали сторената добрина. А всъщност както собствеността им, така и самите те принадлежат на Всевишния. Такъв човек трябва да раздава от собствеността на Всевишния, но той е завладян от желанието да застави другите да мислят, че е абсолютният владетел на своето богатство. Колко голямо нехайство и какво страшно падение!

Аллах им е дал богатство. Само че и други имат право над него. Но този човек става скъперник. Ала когато дава нещо, не забравя да го изтъкне. Милостиня, която се дава с надменност, е по-добре да се задържи и да се изразходва за собствени нужди. Във връзка с това в Свещения Коран се казва: "Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, последвана от обида. Аллах е над всяка нужда, всеблаг." (2: 263).

От друга страна, заможният е скъперник. Ала скъперничеството отчуждава човека от Всевишния, Рая и останалите хора и го доближава до Ада. В свой хадис нашият Пророк казва следното за скъперника: "Скъперникът е далеч от Аллах и далеч от хората. Той е близо до Ада."63

Наказание от същия вид

От гледна точка на реториката в хадиса е налице строга последователност. Изразът "Аллах не ги поглежда" се отнася за заможните. Първите и последните фрази също си кореспондират. Следователно, можем да извлечем следния смисъл: щом като по време на земното си съществуване заможният не е бил милосърден към хората, не е проявил загриженост към останалите и макар понякога да е давал от богатството си, е обезсмислял тази добрина, изтъквайки стореното, в Сетния ден той ще получи наказание от същия вид, Всевишния ще се отнесе към него по същия начин.

Които стъпват по земята горделиво и надменно, влачат дрехите си и не желаят да разговарят с другите трябва да знаят, че в Сетния ден Аллах също няма да разговаря с тях и не бива да вървят по пътя, който ще ги отведе до този злополучен край.

Въпреки че не е правилно да се изричат клетви, дори и в обикновени случаи има хора, които се вричат, за да спечелят земни блага, бидейки подвластни на своята алчност, и по този начин хвалят стоката си и се опитват така да я продават. Това е третото нещастие, което повлича към пагубен край. Заканата "Аллах не ги пречиства" е отправена именно към тази група.

За третата група се дава следната характеристика: "...който се опитва да продаде своята стока, лъжейки за качеството й."

Както току-що споменахме, това са хора, които планират да извлекат печалба, лъжейки в търговските дела, и които са убедени, че ще измамят другите чрез лъжи. Да, това е третата група, която ще заслужи болезнено мъчение.

Обърнете внимание на лаконизма в словото на Пратеника на Аллах и кажете: "Той е казал истината". След прочитането на всеки хадис ние сме длъжни да изричаме тази фраза. Всяка негова дума ни кара да изричаме: "Мухаммед е Пратеник на Аллах!"

13. Злият език и непорочността

В хадис, цитиран в книгата Сахих на Бухари, Пратеника на Аллах казва: "Който ми обещае да опази езика си и да овладее плътските си страсти, аз ще му бъда гарант за Рая."64

Това са думи на Пратеника на Аллах. Той най-добре от всички знае какво може и какво не може да обещае един човек. Щом казва, че ще бъде гарант за Рая, няма съмнение, че ще стане. Веднъж една от съпругите на Пратеника на Аллах казала за сподвижника Осман ибн Маз'ун, когото Пророка обичал като собствен брат: "Ти се превърна в райска птица". Пратеника на Аллах отвърнал: "Аз, въпреки че съм Пратеник на Аллах, не знам това, а ти откъде научи, че ще влезе в Рая?"65

Това означава, че щом Пратеника на Аллах обещава Рая на човек, който успее да опази своя език и овладее плътските си желания, той не дава празно обещание. Несъмнено той се базира на някакво откровение, внушено му от Всевишния.

Всъщност той никога не е тълкувал знаменията, низпослани му свише, по свое усмотрение. Пратеника на Аллах винаги е бил предпазен и непричастен към подобно падение. Следователно думите му са истина и след като настъпи мигът, обещанията му ще се изпълнят.

Ако ти успееш да сдържаш езика си и водиш непорочен живот, овладявайки страстите си, без колебание мога да кажа, че ако в Съдния ден ангелите на Ада те хванат и отведат натам, можеш с все сила да извикаш, че Пратеника на Аллах е твой гарант за Рая. Милостта и дадената дума на Пророка Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ще те застигнат.

Словото е благодат

В интерес на истината човешкият език е твърде ценен орган, понеже е удостоен с благото да изрича слово. Но в случай че се злоупотреби с този ценен орган, той ще се превърне във вреден инструмент, който ще повлече индивида към гибел и ще го унищожи. Чрез своя език човек споменава и възхвалява Създателя. Забраняването на злодеянията и насърчаването на благодеянията става именно чрез езика. Със своя език човек чете книгата на Вселената и нейната извечна интерпретация - Корана, чете ясните знамения и ги разказва на останалите. Понякога чрез красноречивото и убедително слово, изречено с езика, атеистът приема вярата. Така чрез езика човек постига по-висше благо от всичко онова, над което изгрява слънцето, издига се на най-високото място в Рая и сяда на трона на верността.

Само че езикът може да повлече индивида и към гибел. Той е инструментът, чрез който се стига до безбожието и неверието. Онези, които сипят огън и жупел към Всевишния Аллах и Неговия Пратеник, вършат този противен грях чрез езиците си. Лъжата, клеветата, набеждаването се изричат все с език и така човек се сгромолясва в пропастта, в която е паднал и Мусайлама.

Ето, Пратеника на Аллах изрича само една дума, обръща внимание само на един орган... В тази единствена дума се съдържат още редица не казани истини, тя включва всички теми, за които само загатнахме. Пророка казва "Използвайте езика си в границите на моралното, за да ви обещая Рая." Това не означава "дръжте си езика и стойте на мястото си". В хадиса се има предвид езикът да бъде използван в границите на моралното.

Благоприличие в думите

Пратеника на Аллах не назовава точно чрез кой орган човек се поддава на плътските си желания, а вместо това казва, че трябва да се овладее областта между бедрата. Това се дължи на неговия висок морал. Когато Пророка е обяснявал положенията, свързани с нашите естествени нужди, е спазвал дълбоко приличие, присъщо единствено на него, и нещата, които са изглеждали нелицеприятни, изведнъж се превръщали в приятна картина. От гледна точка на своя морал, нрави, характер и природа Пророка бил програмиран единствено за красивото.

Ето, вместо да цитира органа, споменаването на който пред хората буди срам, Пратеника на Аллах с присъщия си висок морал загатва за този орган, използвайки израза "областта между бедрата". Какво да кажем, "разбира се, че който върви по следите на красивото, ще бъде красив."

Интимната сфера

Тази тема заслужава специално внимание. Забраненият плод, който е причина Адам, мир нему, да бъде прогонен от Рая, се е проявил именно под такава форма. Но подробното тълкуване на това знамение е извън нашата тема и няма да се спираме сега на него. Само ще поставя акцент върху важността на проблема.

По този път се продължава поколението, но пак по него е възможно да се стигне и до разложение на поколенията чрез прелюбодеянието и проституцията. Защото, ако се злоупотреби с контактите, родът и родството се смесват и така се подриват основите на принципите, които правните системи трябва да защитават.

Кой на кого е баща? Кой на кого ще остави наследството си, кой от кого ще търси правата си? Как ще се запази семейството, как ще се съхрани нацията? Всички подобни проблеми зависят от запазването на непорочността - що се отнася до областта между двете бедра. Нравствените хора и обществата, създадени от тях, могат да запазят своята вътрешна структура до свършека на света, а личностите и народите, затънали в тинята на прелюбодеянието и проституцията, не могат да продължат съществуването си дори няколко поколения напред.

Както и в останалите случаи, така и тук, се изтъква, че границите на позволеното са широки и са достатъчни, за да задоволят човешките потребности. Така че няма нужда да се посяга към забраненото.

Това влечение у човека може да се задоволи и в границите на позволеното. Затова Пратеника на Аллах повелява: "Задомявайте се и се размножавайте. Защото аз ще се гордея с вашата многочисленост пред другите народи."66 Пророка ще се гордее пред останалите народи с многочислеността на своята умма (общност). Тя ще бъде толкова многобройна, че ще засенчи останалите народи. А размножаването на уммата до такива размери е свързано с областта между бедрата. Да, това може да бъде постигнато именно така. И незаконородените, и благородните се появяват на бял свят именно по този път. Въпросната област е като плодородна нива, предразположена както към позволеното, така и към забраненото.

Човек, който търси позволените пътища в това отношение, ще получи награда, равностойна на тази за изпълнение на ваджиб.67 След като Пратеника на Аллах е оповестил това на сподвижниците, те останали учудени и попитали как е възможно. А той усмихнато отвърнал: "Ако не се предпочете позволеният път, няма ли да се използва забраненият?"68 Отказването от харама (забранено) е ваджиб (задължение). Следователно, за връзка, осъществена в границите на халала (позволено), човек ще спечели награда, равностойна на тази за ваджиб.

Като се помисли, се вижда, че това е тема, която на пръв поглед кара хората да почувстват неудобство, но пророците също са минали по този път. Ако Адам, мир нему, не бе дарен с това влечение, как щеше да се появи Пророка Мухаммед, мир нему, който е Гордостта на Вселената? Следователно, основната цел и истинското значение на забранения плод били да се появи на бял свят Пророка Мухаммед.

Веднъж слушах наш проповедник, който възторжено казваше: "Ако Адам, мир нему, беше знаел за връзката между посягането към забранения плод и появата на Пророка Мухаммед на този свят, нямаше само да посегне към него, а щеше да изяде до корен цялото дърво..."

Непорочност

Тук ще обърна внимание на следното. Пратеника на Аллах обещава Рая на онзи, който опази чист езика си и овладее плътските си страсти. Изключителните личности, известени още приживе, че ще влязат в Рая, се знаят... Значи освен тях онези, които се издигат до високи равнища и се приближават до Аллах, също ще бъдат удостоени с това висше благо. Тук извисяването се постига чрез трудното изпитание езикът да не бъде опорочен и плътските страсти да бъдат потушени. Това изпитание може да бъде преодоляно. Защото в момент, в който плътските желания овладеят човека, сграбчат егото му и разклатят духа му, когато волята се пречупи и започне да се превива пред порока, много е важно човек да се въздържи в името на Аллах, понеже това може да го извиси мигновено и разбира се, че личност, която успее да постигне това, ще получи покровителството на Пратеника на Аллах и ще политне към Рая.

Да, отново подчертавам, човек, който успее да контролира бушуващите страсти вътре в себе си, който не встъпва в грях, когато пороците атакуват сърцето му, който търпеливо се възпротивява на грехопадението и който постоянно тренира волята си, за да не се поддаде на изкушенията, може за миг да спечели висшето благо, което някои успяват да постигнат едва след години. От друга страна, такъв човек за кратко време може да спечели повече от праведника, който през нощите отслужва по хиляда рекята намаз. И така той ще достигне равнището на блажените. Нека от думите ми не се подразбира, че подценявам значението на допълнително отслужвания намаз и допълнителното говеене. Що се отнася до приближаването на индивида до Всевишния, тези молитви са важни и винаги ще бъдат такива. Тук само се опитахме да акцентираме върху друг значим фактор, който ще извиси човека до съвършенството.

С оглед на човешката си същност нека да се помолим на Всевишния да ни даде сила за петима или десетима, да ни дари с качества, с които да се извисим до човешкото съвършенство, но и да ни опази от злодеянията. Много е важно човек да следва своята линия, когато е предразположен към греха и когато има почва за това. Индивидът бива възнаграден в зависимост от изпитанията, на които е устоял и се извисява дотолкова, доколкото не се е поддал на греха. Наградата ви ще зависи от това, колко благодеяния вършите, когато са налице условия за грехопадение, и колко отговорности поемате, вървейки на ръба на пропастта.

Нека да разясним темата още по-подробно.

Например Всевишният е заложил в човешката природа отрицателни качества като ярост, ненавист и разрушаващи страсти. Но нито едно от тях не е успяло да надделее във вас. Напротив, вие постоянно сте ги контролирали с желязната си воля и сте живели като волеви и духовно извисени хора. Изпълнявали сте религиозните си задължения и сте се придържали към сунната. Поддържали сте жизнеността на духа и сърцето. Не сте били изкушени от примамливите красоти, изложени на пътя, водещ към Ада, а сте се опитвали да бъдете покорен раб на Всевишния, устоявайки на тежките изпитания, заложени по пътя към Рая. Така изведнъж ще се окаже, че споделяте една и съща атмосфера заедно с пророците, праведниците и мъчениците.

Смятам, че одобрителният поглед на Пратеника на Аллах, насочен към това второ поколение на възкресението, което се опитва да съхрани религията в т. нар. последно време, се дължи именно на придържането към горепосочените принципи. Въпреки че улиците и животът навън като бездна всмукват човека и го асимилират, тези хора запазват своята същност, проявяват упоритост и издръжливост и може да се каже, че наистина стоят непосредствено зад сподвижниците. Последните са другарите на Пратеника на Аллах, а хората от това поколение са негови братя. Защото преди векове Пророка е демонстрирал своята благосклонност към тях и сякаш е казал: "Да бъдат честити братята ми."69

Да, като че ли Пратеника на Аллах се е обърнал както към хората от всички епохи, така и към хората от нашето време, казвайки: "Който обещае да не опорочи езика си и да овладее плътските си желания, ще му бъда гарант за Рая". Тези думи са насочени към хората, които желаят и искат Рая и с нетърпение очакват мига, в който ще зърнат Пратеника на Аллах. Надявам се, че проявяват воля да издържат на изпитанията, постъпвайки съобразно благата вест, съобщена от Пророка.

Ето как лаконично Пратеника на Аллах е описал пътищата, водещи към Рая, и е нарисувал образа на идеалния човек и картината на идеалното общество. С какво друго може да се обясни тази способност - една твърде дълга и обширна тема, за да бъде обяснена по такъв лаконичен начин, - ако не с висшия разум на Пророка. Да, именно той е Господарят на словото и именно неговите думи могат да бъдат окачествени като "лаконични слова".

14. Деянията, заличаващи прегрешенията и извисяващи човека

В хадис, цитиран от Муслим, Пратеника на Аллах казва: "Искате ли да ви известя как Аллах ще заличи прегрешенията ви и ще ви извиси стъпка по стъпка? Сподвижниците отвърнали: "Да, Пратенико на Аллах." Той продължил: "Ако човек пълноценно извърши измиването при абдест, въпреки крайно неблагоприятните и трудни условия, в които се намира; ако някой изминава дълъг път между месджида и дома си и след единия намаз очаква следващия, това е извисяване до Аллах, както когато вярващият се извисява, пазейки границите на страната си."70

Сега, доколкото ни позволяват възможностите, отново ще се спрем на тези прекрасни бисери на словото.

Първо, още в началото Пратеника на Аллах привлича вниманието на своите събеседници. Защото темите, които предстои да засегне, изискват повишено внимание. Освен това привеждането в действие на споменатите положения е възможно единствено с повишено внимание и будност. Някои постъпки могат да бъдат избегнати и чрез съня. Например ако някой не прелюбодейства или не изрича клевета, понеже го е налегнал сън, той няма да извърши грях. Но деянията, на които ще се спрем, налагат човек да бъде с повишено внимание и могат да бъдат дело единствено на будни хора. Затова още в началото вниманието е завишено.

Поставен е акцент върху думата прегрешение. Всеки допуска грешки. Дори, ако има някой, който да твърди, че е безгрешен, би направил най-голямата грешка. Единствено пророците са безгрешни. Всеки може да се провини, но най-благочестив в това отношение е онзи, който се покайва.71 С този хадис Пратеника на Аллах загатва за начините за предпазване от прегрешенията.

Не е достатъчно само човек да се предпази от прегрешение. Много е важно за него и да се извисява стъпка по стъпка. Чрез действията си той трябва да се издига. В зависимост от своите постъпки - и добри, и лоши - индивидът ще навлезе в атмосфера, озарена от светлина и винаги ще бъде устремен към вечността. Смятам че именно това означава човек да се потопи в океана на Божието познание...

Първото от споменатите деяния е взимането на абдест в трудни условия. Но измиването при абдест трябва да бъде пълноценно. В зимно време, в студ, когато водата е непоносимо студена...

Второ, житейският път на човека трябва да премине, вървейки по пътя към месджида. Някой ден така прекараният живот, макар и да свърши, подобно на семето ще покълне и ще се превърне в дърво, раждащо райски плодове. Второто деяние е именно това - да се посещават месджидите, намиращи се на далечни разстояния и вярващият никога да не спира да ходи в тези храмове.

Отслужването на намаза

Третото положение е вярващият с желание да очаква следващия намаз. Както се обяснява в един от пророческите хадиси, това означава сърцето да бъде обвързано с месджида.72

Намазът е успокоение за душата и пречистване на съвестта. Всеки има някаква слабост и силно влечение към нещо. А Пратеника на Аллах е изпитвал влечение към намаза.73 Затова когато Пророка приканвал Билял да прочете езана, той се обръщал към него с думите: "Билял, разведри душите ни."74 и подчертавал значението на молитвата с думите: "Намазът е моето просветление."75 Смятам че радостта и насладата, която човек ще изпитва, когато влиза в Рая, Пратеника на Аллах е изпитвал при отслужването на всеки намаз и затова с огромно желание чакал следващата молитва.

В хадиса е акцентирано върху три различни положения. Ако се обърне внимание, ще се види, че и трите теми са свързани с намаза.

Молитвата е важен фактор, който издига човека до мираджа76 през целия му житейски път, събужда у него човешките истини, напътва го и затова се е смятало, че намазът е мираджът на вярващия.

Намазът е стълб на вярата77 и стои в основата на религията. Без наличието на тази молитва е невъзможно религията да просъществува дълго време. Намазът е напътствие и трябва да се отслужва със съзнание за това. Когато отслужва намаза, вярващият трябва да се освободи от делничните чувства и мисли. Затова не се смята за допустимо човек да отслужва намаз, когато се налага да задоволи естествена нужда.78 Да, човек не трябва да започва намаза, когато мисълта му е ангажирана с подобни неща. Защото в този момент той ще мисли за две неща. В повечето случаи в подобни ситуации се изпускат твърде важни моменти. Освен това отслужването на намаз в такова състояние би било неуважение към самата молитва. Понеже отслужването й не е толкова елементарно действие, та да бъде изпълнено с бързина. Намазът съществува не за да бъде отслужен междудругото, а за да просветлява човека.

Подготовка за намаз

От друга страна предварителната подготовка, която човек прави, за да отслужи намаза в блаженство, също се смята за благодеяние. Затова вярващият трябва най-напред да се избави от всекидневието и после да се отдаде на молитви и богослужения; трябва да се освободи от влиянието на всичко безсмислено и така да отслужва намаза. При това положение всяка стъпка към подготовката за него ще бъде сметната за благодеяние. Защото намерението на вярващия е да отслужи своята молитва в блаженство, а е знайно, че намерението на вярващия е по-благородно от постъпката му.79 Като помислим само, когато човек задоволява естествена нужда, той просто изпълнява биологична функция, ала дори и в подобни ситуации вярващият е в облагодетелствано положение, понеже когато прави истинджа80 и истибра81, тази подготовка също се смята за благодеяние.

Всъщност естествената нужда, и взимането на абдест са важни от гледна точка на това, че човек духовно се подготвя за намаза. Независимо какви обяснения се дават - че това се дължи на промяната в телесната температура при вземане на абдест или поради други причини, - резултатът не се променя. В интерес на истината, когато взима абдест, вярващият не се сеща за тези неща. Той мисли единствено за първопричината, поради която взима абдест. А на първо място сред всичко, за което той мисли, стои намазът.

Подготовката за абдест е първото напомняне, а абдестът - второто. После се чете езанът, който за трети път напомня на вярващия, че трябва да отслужи намаз. Всъщност когато след абдеста изпива вода, когато чете молитви, взимайки абдест в съответствие със сунната на нашия Пророк, човек се зарежда с духовна енергия. После следва отслужването на намаза-сунна, след което човек напълно е готов да отслужи задължителната част от намаза (фарз).

Да, по пътя към молитвата всичко ни напомня за нея. Още в началото божественото ехо, което се носи от минаретата, ни зарежда с енергия и ние започваме да чувстваме в душите си Божието величие. Вървейки към месджида, стъпките ни още повече се ускоряват. По този начин чрез езана повишаваме ритъма си, отзовавайки се на повика, идващ от отвъдното. Когато гласът, четящ езана, започва да се снижава, като че ли заедно с него и нашата душа и съвест се стопяват. После влизаме в месджида и отслужваме допълнителна молитва. За нас това е един вид почукване на вратата на фарза (задължителното). И с допълнителната си молитва сякаш искаме да кажем следното на нашия Създател: "Господи, желанието ми е винаги да се обръщам към Теб... Да намеря в Теб всичко, което търся... Да Те съзра и да Те почувствам... Винаги да Те споменавам. Защото насочването на погледа към други и поглеждането към тях, ангажирането на мисълта и действията с нестойностни неща е напразно изгубено време. Аз се въздържам от делничното и се насочвам към нещо твърде стойностно."

Упоритата всеотдайност при отслужването на допълнителната молитва и почукването на вратата на Всевишния, стремежът да се навлезе съзнателно в атмосферата на фарза, са важни фактори за съсредоточаване върху фарза.

Абдестът оказва своето въздействие, езанът - също. Допълнителната молитва е третата стъпка. Тъкмо в този момент става муезинът и обръщайки се искрено към Аллах с прочувствен глас, започва да чете каамет. От гледна точка на възторга, който изпитваме пред Всевишния, за нас това се оказва последната капка, от която чашата на вълнението ни прелива...

Но дори и в този момент, ако съвестта не се развълнува, ако не се отдаде изцяло на Всевишния и ако не изрича "къде си, о, надежда моя?", това означава, че има някакъв недостатък в цялостната подготовка.

Започвайки да чете каамета, муезинът прекратява заниманията на вярващия с тривиалното и рабът започва да отслужва намаз, изричайки Аллаху Акбар (Аллах е Най-великият) именно с това съзнание. После, когато се навежда и пада ничком, изрича все тези слова. Така вярващият изтъква величието на своя Създател и признава, че е твърде нищожен пред Него, изричайки: "Господи, Ти си велик, а аз съм нищожен." Великият стои със своето величие, а незначителният изпитва боязън и се надява да се държи гордо, съзнавайки, че е раб и творение на своя Господ. Ако желаете, можете да наречете това, което описах до момента, голямо приключение по пътя към съсредоточаването върху намаза.

Отслужвайки намаз, човек се издига до Аллах. До такава степен, че както Пророка Мухаммед Мустафа се е извисил до Аллах по време на Мираджа и е отправил селям към Него, вярващият също отправя този селям във всеки намаз, четейки молитвата тахийят и го повтаря непрекъснато.

Пречистване от прегрешенията

В хадиса се казва, че прегрешенията ще бъдат пречистени: "...прегрешенията ще бъдат заличени и пречистени." Употребената дума маху в оригиналния текст на арабски означава "изтриване на написаното". Склоността към прегрешение е заложена като зрънце в самата природа на човека. Той или позволява на това зрънце да расте, или не му дава възможност да покълне. Ако бъдат спазени препоръките на Пратеника на Аллах, Всевишния ще заличи прегрешенията и ще превърне склоността към злосторничество в склонност към добротворство.

В едно коранично знамение се казва: "Аллах изличава и утвърждава, каквото пожелае, и у Него е Книгата-майка." (13: 39).

Става ясно, че склонността към прегрешение е вродено в човешката природа и е от важно значение за всеки. Затова заличаването и пречистването им засяга всеки.

Всеки може да прегреши, даже напълно може да се отклони от правия път. Но винаги е възможно прегрешенията на човека да бъдат пречистени и на тяхно място да се запишат високи оценки. И един от пътищата за постигане на това щастие е взимането на абдест въпреки трудните условия. Освен това месджидите да се посещават с огромно желание и вярващият вътрешно да се обвърже с тези храмове. И когато човек излиза от месджида, да излиза с намерението за повторно връщане и така да озари и останалата част от своя живот. Трето, след отслужване на намаз да се очаква следващата молитва. Тези благодеяния ще заличат прегрешенията и стъпка по стъпка ще извисят човека до върха на съвършенството.

Рибат

Пратеника на Аллах описва тези деяния като рибат и на три места използва това понятие.

Рибат означава материална и духовна благодат; но освен това понятието има и други значения: предпазливост и будност към всичко, което може да причини беда и злощастие, както и обвързване с нещо, или себепосвещаване на нещо. Затова войникът, който наблюдава и пази опасните места на бойното поле, се нарича мурабит. В множествено число думата се чете мурабитун. Някога е съществувала държава под това название.

В Свещения Коран тази себеотдайност ни се повелява в следното знамение: "О, вярващи, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да сполучите!" (3: 200).

В друго знамение се казва: "И пригответе за тях колкото можете сили и бойни коне!" (8: 60). В него понятието рибат е погледнато от друг ъгъл.

След като понятието рибат означава "себеотдаване, посвещаване", може да се каже, че ако вярващият се измива пълноценно, взимайки абдест, ако снове между месджида и дома си, ако сърцето му постоянно е свързано с месджида, когато отива в дома си или на работа, това означава, че той се е отдал на Всевишния и се е посветил на Него.

Със своите думи Пратеника на Аллах загатва и за още нещо. Всъщност с понятието рибат се обозначават действията на бойците, които всеотдайно пазят от врага границите на своята държава по време на война. Готовността срещу вражеските сили и взимането на мерки в точките, където те биха организирали нападение, е рибат. От друга страна, човек води борба и срещу своите вътрешни врагове - сатаната и разрушаващите страсти... И в известен смисъл втората борба е по-тежка от първата. А човек е натоварен с отговорността да води и първата, и втората борба. Първата се нарича джихад асгар (малка борба), а втората джихад акбар (голяма борба). Воювайки с врага, човек почти е лишен от възможността да се отдаде на страстите си и е малко вероятно той да остане подвластен на плътските си желания. Защото се е отдал изцяло на идеята за борба и мисли единствено за това. Но когато индивидът се оттегли на спокойствие и се отпусне, тогава вероятността да бъде обсебен от своите страсти е твърде голяма. Той е длъжен да пази вътрешния си свят от тях. Това също е джихад и най-важното оръжие, което вярващият може да използва срещу разрушаващите, страсти е намазът. В зависимост от ситуацията, понякога всички са длъжни да участват в джихада, а понякога това задължение отпада с участието на част от вярващите. В тази връзка между материалния и духовния джихад съществува някакво сходство. Затова, веднъж, когато се завръщали от война Пратеника на Аллах казал: "Връщаме се от малкия джихад към големия."82

Привързаността на вярващия към намаза, влюбеността му и страстното му желание да отслужва тази молитва, каквото е било разбирането на Пророка, и превръщането на намаза в просветление за вярващия е приравнено по значимост със себеотрицанието на войника, който бди на поста си по време на война.

Ако трябва да обобщим накратко казаното по повод на горния хадис, бихме посочили, че първите две положения са свързани с действие, а третото се отнася до намерението. От гледна точка на чувствата и мислите тези три положения обгръщат човека и го пречистват от миналите му грехове, съгласно основното благовестено правило: "Без съмнение, добрината заличава злината."; събуждат любов към богослуженето, заздравяват връзката с Всевишния, подсилват намерението и подкрепят в борбата срещу евентуални прегрешения в бъдеще.

Първо, когато климатичните условия и водата не са благоприятни за взимане на абдест, или когато водата е оскъдна и не може да се изразходва с тази цел, освен някои наложителни нужди, старателното взимане на абдест изисква дълбока искреност и желание, както за сторване на благодеяние, така и за достойно богослужене. Ако човек прояви воля и вземе абдест въпреки трудните условия, за да изрази своята преданост към Аллах, това означава, че душата му се е отдала на Всевишния и е свързана с Него. Когато човек е просветлен, дори и прегрешенията да се забиват в душата му като стрели, в никакъв случай те не биха останали там завинаги. За нас е безспорна истина, че абдестът нормализира телесната температура, че той е средство човек до голяма степен да преодолее стреса и че душата се зарежда с енергия пет пъти на ден и понеже въпросът за абдеста надхвърля рамките на нашата тема, ще спрем дотук.

Второ, в известен смисъл намазът е възнесение мирадж и отъпкване на пътеките към месджида - вървейки по пътя на Аллах. Тялото се зарежда с енергия и добива физическа сила. Духът полита, преливайки от неописуема радост. Сърцето се потапя в атмосферата на намаза още преди отслужването му. Човек се концентрира напълно върху тази молитва, чрез която буквално застава пред Всевишния и вървейки по този път, описан с думите "много стъпки", преминава през различни измерения и потъва в различни мисли, и чувства промяна у себе си. Вследствие на нея човек се покайва и черното минало се заличава и пречиства. Благодеянието се превръща в повод за следващи благодеяния. Така индивидът навлиза в правия път (казвам това като противоположност на грешния път), а който е решен да върви по него, за такъв човек е благовестено, че "Аллах ще опрости предишните му грехове." А бъдещето му е свързано със следната вест в хадиса: "и бъдещите му грехове..." Поради това, вървейки по правия път, очите се отварят и затварят с вестта, която гласи: "Аллах ще заличи прегрешенията ви...", и чувствата бликват под въздействието на следните блажени слова: "...и ще ви извиси стъпка по стъпка."

Трето, очакването да настъпи времето за поредната молитва намаз, както влюбеният очаква мига на срещата, съобразяването на действията с времето за молитва, е такова разбиране за време, което надхвърля човешките представи. Благодарение на него вярващият може да запълни останалата част от свободното си време именно чрез намерението си да чака следващата молитва. Така той ще пренесе блаженството и чувството за близост с Всевишния, които изпитва по време на намаза и извън него. Така вярващият може да обвърже всички свои тривиални занимания с Всевишния и да ги превърне в част от богослуженията си. Затова, подобно на многото ограничени по своята същност молитви, и намазът, който се отслужва в атмосфера на тръпнещо очакване, е бил окачествен като рибат, подобно на духовния и материалния джихад, с което се набляга на връзката между човека и Твореца.

От тези слова на Пророка, които са лаконични, но дълбоко смислени, малко на брой, но с широк смисъл, успхяме да опишем само част от светлия свят на вярвящия, който се озарява от абдеста и бива напълно озарен от намаза...

Сега искам да се спра на друго пророческо послание от светлина. Ще разгледаме един свещен хадис (на всички ни е известно, че хадиси, които са вдъхновени непосредствено от Аллах и са предадени от Пророка, се наричат свещени).

15. Праведниците ще бъдат възнаградени

В хадис, цитиран от Бухари, Всевишния Аллах повелява: "На другия свят ще има такива награди за праведните Ми раби, които нито око ги е виждало, нито се е чуло за тях, нито някой може да си въобрази подобни неща."83

В хадиса се загатва за изненада. В отвъдния свят човек ще се натъкне на неочаквани неща в неочакван момент. Впрочем в Корана е описана част от райската благодат, но в него само се загатва за райското изобилие и се дава повод за размисъл върху цялата онази благодат. В противен случай абсолютно е невъзможно още тук, на земята, да бъде разбрана и осъзната цялата истина за райската действителност.

Когато тълкува кораничното знамение: "А ще са дарени с негово подобие." (2: 25), Ибн Аббас казва, че на нас са ни известни единствено имената на райските благодати.84 Когато опитате от райските плодове, учудени от несравнимия им вкус, може да си помислите, че те наподобяват този или онзи от земните плодове, но в никакъв случай няма да са съвсем същите. Защото и райската благодат, както и самият Рай, е създадена, за да просъществува във вечността. Би било наивно в Рая да се очакват например плодове като динята, пъпеша, ябълката или крушата, които принадлежат на този свят.

Раят е градина на изненадите, изложба в отвъдния свят, където са показани най-различни блага, които ще ви омаят, силно ще ви впечатлят, ще ви потопят в атмосфера на блаженство и ще ви накарат да изпаднете в захлас. Освен това вярващите ще наблюдават образа на Всевишния - а един миг от това наблюдение е по-скъп от хиляди години, прекарани в Рая - пак от тази градина на блаженствата. Сиреч, след като влязат в Рая, там ще съзрат своя Създател. Всевишния не е обвързан с време и пространство, дори това да е времето и пространството на Рая. Да, една от изненадите, на която праведниците ще се натъкнат в Рая, е Божието сияние.

Праведник се нарича онзи, чиито деяния са безгрешни, а праведността е безгрешност в делата. Дали делата са праведни или не, може да се разбере единствено, ако бъдат отмерени с Божиите критерии. Тоест как се отслужва намаз съобразно критериите на Аллах, как се държи оруч (говеене), как се дава зекят, как се води борба, как се осъществява себеконтрол, как се гледа на съвестта, как се съживява духът, как се укрепва волята, как се усъвършенстват чувствата? Всички тези положения се отмерват с критериите на Всевишния и така биват оценявани. От тази гледна точка стремежът на човека да съобразява действията си с повелите на Аллах и да постъпва съгласно тях, е първата стъпка към праведността.

Да, както свирещият на саз настройва своя инструмент преди да засвири, така и вие, ако желаете гласът ви да е благозвучен при Аллах, непременно трябва да се настроите на вълните, които излъчва Свещеният Коран, за да бъде посрещнат добре гласът ви в отвъдното. В противен случай няма да бъдете погледнати. Аллах е Всевиждащ и Всезнаещ. Той вижда и чува всичко. Но ако гласът ви не е в съзвучие с Божествената хармония, Той няма да ви изслуша. Това означава, че гласът ви няма да бъде чут.

От друга страна, праведността означава делата да се вършат така старателно, сякаш се наблюдават от Всевишния Аллах. В такъв случай човек трябва много старателно да върши благодеянията, които има възможност да направи. Защото не се знае кое деяние ще се превърне в повод за спасението на човека. Затова Пратеника на Аллах повелява: "Бой се от Аллах и не подценявай нито едно задължение."85

Освен това в хадиса, който разглеждаме, се казва: "Моите праведни раби." Това означава, че праведността ги е доближила до Аллах и Той ги е възлюбил. В друг свещен хадис състоянието на възлюбените от Аллах се обяснява по следния начин: "След като веднъж го обикна, той чува чрез Мен, вижда чрез Мен, хваща чрез Мен и стъпва подир Мен."86

Сиреч чрез своята праведност човек се доближава до Всевишния и се отдава изцяло на Него, той вече е като мъртвеца, когото изкъпват преди да го погребат. Поведението му се диктува пряко от Аллах. Колко приятно е да си подвластен на такъв Владетел, Който напътва човека. Предполага се, че такъв човек ще бъде възнаграден от Създателя и не би отвърнал поглед от Него. Защото той ще е заслужил думите "Моите раби" и ще бъде един от приближените до Аллах. И без друго такъв човек, достигнал до такава точка на извисяване, казва: "На Теб се уповавам, Всевишни, очаквам Твоята подкрепа, не мога без Теб."

Праведникът върши всичко, което е красиво и добро и търси своето спасение. Защото не знае точно кое благодеяние ще бъде причина за спасението му. Неговите благодеяния се предават в отвъдното във вид на опаковани награди и когато един ден влезе в Рая, те ще бъдат отворени пред него една по една и той ще се натъкне на такива изненади, за каквито някой нито е чувал, нито е виждал.

Понякога Раят може да бъде спечелен, ако дадем вода на ожадняло куче87, а понякога, ако го оставим да жадува, и това може да ни повлече към Ада.88 Вземайки под внимание тези положения, можем да кажем следното: като цяло и Раят, и райската благодат крият безброй изненади.

Освен това човек може да знае само онова, което вижда, чува и си представя. Но както човекът, така и чувствата му, са ограничени. Следователно, чрез своите чувства той може да осъзнава единствено ограничен кръг от неща. Така че не е възможно човек да обхване безкрайната благодат на един вечен свят.

Не е нужно този малък ум да осъзнава същността,
защото везните му не биха устояли на тежестта й.(Зия Паша)

Може да се направи и още едно тълкуване. Всевишния понякога възнаграждава десетократно, понякога - стократно, понякога само Той знае стойността на онова, с което възнаграждава Своите раби. Никой не знае с какво е възнаграден. Когато в Рая делата на вярващия му бъдат поднесени във вид на красиви награди, той ще изпадне в захлас. Така ще получи неща, които дори не си е представял.

Пратеника на Аллах с няколко думи е изтъкнал тази дълбока истина. Той е изрекъл тези думи, смисълът на които е трудно достъпен за нас, без да разсъждава над тях, спонтанно и импровизирайки. Само този хадис би бил достатъчен да потвърди колко свръхестествен е висшият разум на Пророка. Но понеже разказването за него ни доставя вътрешна наслада, от която не желаем да се лишим, възнамеряваме да се спрем на още няколко хадиса.

16. Пътят към Рая е изпълнен с трудности, а пътят към Ада е осеян със страсти

В хадис, цитиран от Бухари и Муслим, Пратеника на Аллах казва: "Раят е обграден с онова, което не се нрави на човешката душа, а Адът - със страсти, разпалващи плътските желания на човека."89

Адът е обгърнат в страсти и е открит за тях. А Раят е препречен с трудности и с неща, които на пръв поглед изглеждат неприятни. Това, което стои на пътя към Рая, никак не е приятно за онези, които търсят обяснение единствено в материята.

Всъщност и Раят и Адът са благодат за нас. Защото Раят насърчава вярващия да върви по правия път, а Адът го заплашва да не се отклонява от него. Поглеждайки към привлекателния образ на Рая, човек се стреми да влезе там, а като види страшното лице на Ада, се мотивира още повече да спечели Рая, за да не попадне в Ада. Така и двете се превръщат в благодат за нас.

Но Всевишния Аллах е обгърнал в обвивка както Рая, така и Ада, и ги е изложил на витрина, откъдето хората могат да ги наблюдават, вършейки своите деяния. С волята, която притежава, човек е в състояние да избере едно от двете. Съобразно своята воля, който желае, може да се превърне в блажен и да се стреми към Рая, а който желае, може да се превърне в злосторник и да върви по пътя към Ада.

Да, около Ада съществува атмосфера на страсти и той е заобиколен от нея. Отвън тя изглежда твърде примамлива. Всичко, което е насочено към провокирането на човешките прищевки, като хапването, пийването, леността, придобиването на онова, което душата желае и задоволяването на плътските желания са като застлан килим по пътя към Ада, и канава, на която са извезани разрушаващите страсти. Казано накратко, пътят към Ада е мозайка от страсти, която възбужда плътските желания у човека.

Раят е седеф, обвит с изпитания и трудности. Взимането на абдест, отслужването на намаз, поклонението хадж, даването на зекят, джихадът, изтърпяването на трудностите по пътя на Аллах, преглъщането на униженията, на които те подлагат в обществото, лишаването от човешки права, попадането в затвора, нанесеният побой единствено защото си казал "Аллах е моят Господ", заточението и още ред други положения, които, виждайки само явната им страна, разумът окачествява като отегчителни. Ето, Раят е обграден с такива трудности, около него цари такава атмосфера. Които гледат на нещата отвън, се спират пред изброените дотук трудности. Ала с оглед на видимите причини Адът възбужда страстите, а Раят е отблъскващ. Затова повечето хора са виждали единствено видимите причини, в резултат на което са оставали излъгани. Следователно кандидатите за Ада са повече от тези за Рая.

Повечето хора преследват дребни цели. Човек, който казва: "Намазът е добро нещо, но на мен ми е трудно да го отслужвам по пет пъти на ден", е спънат от много малка трудност по време на отслужването на тази молитва. Неблагоприятните условия за абдест през зимата са попречили за издигането на човека. Но в гореспоменатия хадис видяхме, че малкото усилие, положено за взимане на абдест, може да доближи човека до Рая стъпка по стъпка. Същото може да се каже и за оруча, зекята, хаджа и джихада. Начинът на мислене на повечето хора им пречи да действат разумно и те биват спирани от твърде малки пречки и не успяват да се извисят. Отблъскващите неща, с които е обкръжен Раят, им пречи да влязат там.

Адът е като вещица, която скроява клопки, внушавайки на индивида тривиални желания. Повечето се поддават на тези желания и тичат към чашата с отрова подобно на мухата, която се устремява към меда, без да знае, че след минути ще умре в него. Да, за тях страстите са като отровен мед. Възможно е да оприличим тези хора и на пеперудите, кръжащи около огъня, който ще ги изгори. Без да мислят, те се поддават на своите страсти, с които е обкръжен Адът и попадат в него. И понеже не виждат какво се крие зад завесата, спусната пред тях, всичко, което забулва Ада, възбужда страстите им и ги изкушава. Ето как нашият Пророк разказва за това: "Аз и моята умма наподобяваме човек, палещ огън, в който започват да падат животните и нощните пеперуди. Аз ви държа за дрехите, а вие се хвърляте в огъня."90

Хората със сърца, пробудени за истината, които по време на земния си път са се запознали с личността, застанала на кръстопътя, и са съобразили своите действия с донесените от нея послания, проникват в същността на отблъскващите трудности, обградили Рая, и въобще не се подвеждат по външната им форма. Защото в сърцата им е покълнало райското семе, което расте непрекъснато и озарява духовния им свят. Докато някои търсят Рая навън, вярващите и на този свят са блажени, защото са открили Рая вътре в себе си. Ала тези, които се радват на земния рай през целия си живот, дори и за миг не изпитват блаженството, на вярващите. Вярата (иман) е зрънце, което съхранява Рая, а неверието (куфр) е семе, в което се крие Адът. В отвъдния свят и двете ще покълнат, ще разгърнат клони навсякъде, после едното ще се трансформира в Рай, а другото - в Ад в истинския смисъл на думата. Следователно вярващият и на този свят живее райски живот, но онова, което преживява привидно, му се струва трудно и отблъскващо.

Вие, души, които се стремите към Рая, всяка спирка по този път е отделна врата към щастието, но често, въпреки духовната наслада, трудностите, които се крият в свързаните с тялото богослужения, като абдеста, намаза, оруча, тежките задължения като зекята, милостинята и други видове материално бреме, отговорности като поклонението хадж и джихада, които засягат както финансовото състояние, така и тялото на човека, не се нравят на душата и превръщат пътя към Рая в почти непроходим за някои. Вървейки по него, някои се спират пред абдеста и намаза, някои не могат да устоят на глада и жаждата, а други се боят за живота и богатството си и не могат да достигнат Рая, който стои само на няколко крачки от тях и ги очаква с цялата си прелест и великолепие.

Да, Раят се намира на другия край на пътя, по който има стотици отговорности и задължения (за някои от тях вече стана дума). Той е заобиколен от безброй препятствия и трудности. Това място е великолепна страна на мечтите, която надхвърля всяка представа за щастие. А Адът е бездна на фантоми, препречваща пътя на устремените към вечността, като отприщва страстите им, възбужда безбройните им плътски желания, апетити и влечения. Тя разпалва и подклажда плътските желания и страсти, винаги примамва погледите на слабите души и с центростремителната сила на черна дупка привлича към себе си минаващите покрай тази бездна.

Има толкова много хора, които препускат към бездната на Ада, омагьосани от бродираните пана, с които той е украсен, и от блясъка, който излъчва, и понеже виждат единствено завесата, спусната пред Рая, се плашат от нея и стоят далеч от страната на вечното щастие и света на изненадите.

Да, ако се погледне в същността на нещата, ще се види, че е немислимо хората, осъзнали Рая, да не изпитват желание да влязат там, както и позналите Ада да искат да се доближат до него. Но поради факта, че тайната на Рая се крие в трудните задължения, вярата в неведомото и изпитанията, заложени по земния път, пред него стои воалът на отблъскващите трудности, а Адът е покрит с пелерина от страсти. Раят се показва пред хората със своя воал, а Адът - със своята пелерина.

Сега нека отново се спрем на силата на внушение и на въздействащото съдържание, което се крие в пророческите думи. Пророка разказва за благоденствието и опасностите, свързани с два дълги пътя, единият от които е величествен, а другият - страшен, и ги обвързва с благополучен и гибелен край, който е окончателен. И в този случай, както и в останалите, Пратеника на Аллах спазва принципа на максималната лаконичност и разказва за този проблем само с няколко думи.

Тук искам да поясня и още нещо: с оглед на проблематиката на разглежданата тема желаем единствено да подчертаем, че думите на нашия Пророк са бисери на словото, и да се задоволим със заключението. Иначе от гледна точка на реториката и ораторското изкуство в тях се крият още редица неизказани истини. Ако блажените думи на Пратеника на Аллах бяха изследвани и от този аспект, кой знае още колко различни по смисъл нанизи бисери щяхме да открием в тях. Но понеже този въпрос е тема за отделно и самостоятелно изследване, сега няма да открехваме тази врата.

17. Три права - правото на Аллах, правото на държавата и правото на религията

Имам ат-Тирмизи предава следния хадис: "Съветвам ви да се боите от Аллах, както и да се подчинявате на онзи, който ви управлява, дори той да е тъмнокож роб. Онези от вас, които ще живеят дълго, ще станат свидетели на много противоречия. Вие следвайте моя път и пътя на напътените халифи и се придържайте здраво към него. Пазете се от противоречащите на религията ритуали. Несъмнено всеки един от тях е заблуда."91

В този хадис Пратеника на Аллах говори за три отделни права. Първото е благочестието (такуа), което е дълг към Аллах. Второто е подчинението, което е дълг към управниците, а третото е следването на сунната, което е дълг към религията.

Думата такуа идва от корена уака. В известен смисъл това означава спазване на природните закони и преминаване под закрилата на Аллах, както и предпазване от същите закони.

Дори избраният от вас управник да е чернокож роб, вие сте длъжни да го слушате и да му се подчинявате. Това е нещо повече от демокрация. Това е демокрация, която хората трудно биха постигнали, но която е била факт преди четиринайсет века. Но не е правилно да определяме като демокрация система, въведена от пророк. Защото нито една демократична система по света не е успяла да достигне такова равнище. Дори и в най-модерните и цивилизовани страни все още няма подобно разбиране. Днес в Америка чернокожите продължават да се третират като хора второ качество. Все още има страни, в които чернокожите не са смятани за хора. Ала в ислямските извори още отпреди векове е казано, че ако хората изберат такъв човек за свой управник по собствена воля, са длъжни да му се подчиняват. Освен това тук се обръща внимание и на факта, че пътят към халифата е отворен за всички. Ако народът пожелае може да избере за управник и чернокож. И след като той застане начело, всички са длъжни да му се подчиняват. Не е важно кой е избран, а кого народът е избрал.

С кораничното знамение "Днес изградих за вас вашата религия..." (5: 3) религията е доведена до съвършенство. Няма какво повече да се каже. Не е възможно да се включат нови положения в нея. Защото всяко положение, противоречащо на вярата, означава унищожаване на сунната. Затова вярващият трябва твърдо да се придържа към сунната на Пророка и да следва пътя на напътените халифи. Сунната на Пророка е птица на щастието. Тя непременно трябва да се улови и да се държи в ръце. Освен това сунната на Пратеника на Аллах ще бъде предадена на останалите хора чрез словото. Онези, които компрометират сунната, ще срещнат ответна реакция и не ще им бъде позволено да се изказват грубо за традицията на Пророка.

Ако имахме възможност да чуем от устата на Господаря на словото тези хадиси, на които се спираме повърхностно, кой знае колко много щяха да се обогатят представите ни. Цветчетата, които се разтварят и засияват в неговите думи, щяха да ни шепнат най-различни истини. И ние щяхме да го потвърдим с думите "Пратеника на Аллах каза истината!", както казваме и сега.

Как да не изричаме тези думи, след като те, ако се издигнат само с едно стъпало, ще се извисят до чудните простори на Корана.

18. Да бъдеш ухапан два пъти

В хадис, цитиран от Бухари и Муслим, Пратеника на Аллах казва: "Вярващият не може да бъде ухапан два пъти."92

Няма да се спираме подробно на този хадис, който пряко интересува бъдещите политици, а само ще отбележим някои моменти, свързани с него.

В бъдеще ешелоните от светлина, просветените души, събудени за собствената си култура, които търсят обновлението отново в собствения си свят, трябва многократно да разсъждават върху този хадис и да съобразяват своята вътрешна и външна политика с поуките, които ще извлекат от него. Тогава може да се каже, че ще са открили пътя към успеха. Иначе в политиката хитростта и измамата никога няма да имат край и народът ни постоянно ще бъде лъган и подвеждан.

19. Хората са като минералите

В бъдеще педагозите трябва да проучат и следния хадис, предаден от Бухари и Муслим: "Хората са досущ като златото и среброто. След като приеха исляма и се задълбочиха в религията, благодетелните през Безпросветната епоха отново станаха едни от най-благодетелните."93

С този хадис Пратеника на Аллах сякаш, заставайки срещу всички педагози и психолози, им дава следния урок.

При възпитанието е много важно да се установи какъв е характерът на личността. Физиономиите на хората отразяват душевността им. В такъв случай най-напред трябва да се вникне в душата на човека, след което да бъде открита формула за възпитанието на всеки отделен индивид. В известен смисъл възпитанието е моделиране на личността, а това е възможно единствено чрез определени правила.

От една страна, некомпетентното възпитание няма да доведе до никакви резултати, а от друга, това може да причини и големи вреди. Затова Аллах повелява на личността, застанала начело на тази мисия, следното: "Кажи: "Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост - аз и всеки, който ме последва..." (12: 108).

Да, призоваването към дадено дело или идея трябва да стане с прозорливост. Прозорливостта означава да се осъзнае кой, към какво и до каква степен ще бъде призован.

Оттук следва, че призовавайки към Аллах, Пророка избира пътя на прозорливостта. И без друго такава е повелята на Всевишния.

Образно казано, кой при колко градуса температура би се разтопил и би се слял със същността си, кой съд за кого би бил най-подходящ, кой по какъв начин би преминал през дестилация, кои методи биха били най-полезни, са неща, които могат да бъдат открити и осъзнати единствено чрез прозорливостта.

В Безпросветната епоха онези, които били съзнателни, прозорливи, набожни и съвестни, след като очите им се отворили за истината и приели исляма, отново станали едни от най-благодетелните. Защото след като бъдат претопени, златото, среброто и медта пак си остават същите, запазвайки своите качества. В Безпросветната епоха онези, които били като златото и среброто, запазили своите качества и след като приели исляма. Ала условието за това било те да се задълбочат в религията.

И за да достигнат до това равнище, било необходимо да има възпитател, който да ги напътва и в известен смисъл имало нужда от химик, който да ги претопи, за да ги оформи. Да, единствено така е било възможно ислямът да бъде вселен в душите им. И те се задълбочили във вярата именно по този начин.

20. Угнетителите няма да останат безнаказани

В хадис от Пратеника на Аллах се казва: "Аллах дава отсрочка на угнетителя. Но веднъж сграбчи ли го, повече не го оставя." В допълнение към хадиса Пророка прочита и следното коранично знамение: "Така сграбчва твоят Господ, щом сграбчи селищата, когато угнетяват. Той сграбчва болезнено, силно." (11: 102).94

Аллах непрекъснато дава отсрочка на угнетителите. Той постоянно отлага наказанието спрямо разбунтувалите се и въстаналите против Него, както и спрямо угнетителите. Но веднъж сграбчи ли ги, те повече не намират спасение. Това означава, че стореното е надхвърлило границите на търпението и е било последната капка, от която чашата на търпението е преляла.

Всевишния Аллах е заложил някои действащи закони. Те са неизменни. Това положение се обяснява в следното коранично знамение: "Религията на Аллах е неизменна." (30: 30). Един от тези закони е, че Аллах използва угнетителите като Свой меч. Ето как Пророка изтъква този факт: "Угнетителят е справедливостта на Всевишния. Аллах отмъщава чрез него, след което Си отмъщава и на угнетителя."95

Угнетителят е мечът на Аллах. Онези, които не си знаят мярата, Аллах ги наказва чрез угнетителите. А после така им отмъщава, че и вие се чудите на случилото се. Днес, угнетителите са свободни в действията си. Но в никакъв случай не изпадайте в отчаяние, бидейки свидетели на постъпките им. На колко "селища" Аллах е дал отсрочка и сякаш им казвал "наслаждавайте се на живота", но се вижда, че в един момент ги сграбчил и ги унищожил: "И на колко селища, когато угнетяваха, Аз дадох отсрочка, после ги сграбчих! Завръщането е при Мен." (22: 48).

Ако се взрете около себе си, ще видите, че съществуват реални илюстрации на думите ни. Содом, Гомора, Помпей са само три примера в това отношение... Кой знае още колко подобни примери съществуват, които не са ни известни или не са били назидателни като гореспоменатите и затова са потънали в забвение. Подобни примери свидетелстват за наличието на Божия закон, за който вече стана дума.

Но защо да се връщаме в древността? Някога по тези земи, в които живеем днес, е съществувала Великата държава (Османската империя). Никой дори не е сънувал, че един ден тя ще рухне. Ала било неизбежно този трагичен край, за който никой дори не подозирал, да бъде запечатан като тъжен спомен в паметта на историята. Днес шепа хора се борят за своето съществуване в тази малка страна, границите на която са начертани с Националния договор.96 Ала подстрекатели и външни и вътрешни сили пречат на шепата хора да упражнят дори това си право.

И неизменният закон: "Ето, така сграбчва твоят Господ!" Истинските историци и социолози ще се възползват много от този траен закон на Всевишния и от примерите, заровени в историята. Може би това ще им помогне да владеят живота векове наред. Както и в останалите случаи, и тук ще оставим тълкуването на хадиса, за да функционира самостоятелно чрез силата на въздействие на пророческото слово, което е като бисер, украсяващ въображението ни. Ще преминем към друг хадис.

21. Седем групи ще бъдат покровителствани от Аллах

Пратеника на Аллах е казал: "Седем групи Аллах ще подслони под Своята сянка в Сетния ден, когато не ще има друго покровителство освен Неговото. Към първата група спада справедливият имам; към втората - младежът, който изпълнява богослужене; към третата - човекът, който се е привързал към месджидите; към четвъртата - двама души, които се обичат в името на Аллах, събират се в името на Аллах и се разделят в името на Аллах; към петата - мъж, който се противопоставя на страстите си, казвайки: "Боя се от Аллах", в момент, в който е съблазнен от красива жена с високо положение; към шестата - човек, който дава своята милостиня тайно; към седмата - човек, който, бидейки сам, споменава името на Аллах и очите му се изпълват със сълзи."97

От гледна точка на волята гореспоменатите положения са твърде важни за човека. Някои от тях са трудни и тежки за изпълнение задачи, а други представляват сериозна пречка по пътя към духовното извисяване. Дори човек да преодолее едно от тези препятствия, твърде вероятно е да бъде спънат от друго. Предпазването от тези смъртоносни клопки и успешното изпълнение на отговорностите, които понякога надхвърлят човешките възможности, може да стане единствено чрез помощта и покровителството на Аллах, чрез заздравяването на връзката с Него и отдаване дължимото на волята, която се смята за най-мощното и благоприятно средство за спечелване помощта и покровителството на Всевишния.

В разглеждания от нас хадис Пророка ни разказва за общност от блажени, които съществуват благодарение на своята воля и които винаги проявяват силата, постигната чрез връзката с Всевишния. С това Пророка ни описва общност от съвестни вярващи, която открай време съществува единствено в утопиите, но нито веднъж не е изградена. Така той ни изпълва с желание и устремява духа ни, за да се превърнем в такава общност...

Да, в деня, в който слънцето ще измести облаците и ще изгаря всичко навред, когато мозъците ще кипят, а потта ще задавя гърлата, когато всички причини ще бъдат невалидни и всичко ще се обърне против човека, няма да има и не може да има друга сянка, освен сянката на Всевишния, която всъщност е Неговото покровителство и помощ. Не е важно дали тази сянка е небесна или е нещо различно от нея, важното е, че порядъкът, който познаваме, ще се е променил, критериите - също, а и земята и небето ще са различни.

Няма съмнение, че в този страшен ден никой не ще може да оказва подкрепа на друг и не ще има полза от чуждото покровителство и ходатайство. Кой кого може да покровителства в деня, когато гласовете ще секнат, душите ще се задавят в гърлата, главите ще се замаят, а погледите ще бъдат помътнени?

Да, в този ден ще има едно единствено място за подслон и това е сянката, с която Аллах ще закриля, а ето кои ще се облагодетелстват от тази сянка:

а) лидерът и държавният глава, който олицетворява справедливостта и правия път, осъзнавайки своите отговорности и защитавайки повереното му право;

б) младежът, който се отдава на богослужение въпреки плътските си желания в период, когато те бушуват у него;

в) вярващият, чието сърце се е привързало към месджида, а желанието му за служене на Всевишния и радостта от това стоят като преграда пред плътските удоволствия;

д) блажените, пленени от любовта към Всевишния, които взаимно се обичат в името на Аллах, и ако се събират, се събират в името на Аллах, и ако се разделят, намеренията им отново са свързани със спечелване благоволението на Аллах;

е) смелият мъж, който изпитва страх и страхопочитание пред Всевишния, казвайки: "Боя се от Аллах". Той ревниво пази своята чест и достойнство, твърдо е решен да устоява на плътските си желания и отхвърля коварните страсти, които душата му нашепва;

ж) благочестивият и благодетелният, който е предан и верен на Всевишния, раздава от богатството си, събирано с цената на много лишения, за да спечели благоволението на Аллах, и не желае никой освен Аллах да узнае за добродетелната му постъпка;

з) извисените духовно, които оползотворяват самотно прекараното време в размисъл и себе контрол. Чувствата им се изливат в сълзи. Тези вярващи хора каляват волята си, уповавайки се на Аллах, и така тя се издига като вълнолом пред греховете.

В други хадиси се разказва за справедливия владетел, който в отвъдното ще се изкачи на свещен престол и ще се наслаждава на благодатта, поднесена му от Всевишния; за младежа, който ще спечели благоволението на Аллах, преодолявайки плътските си желания; за вярващия, който ще бъде покровителстван от Всевишния, понеже през земното си съществуване изцяло се е отдал на богослужение, сновейки между месджида, дома и работното си място; за онези, които ще бъдат възлюбени от Всевишния в Сетния ден, понеже са гледали на света като на люлка за приятелство и са обичали в името на Аллах; за онези, които в Деня на Страшния съд не ще се боят от Аллах, понеже на земята са изпитвали страхопочитание и боязън пред Него; за предания, който дава милостиня и затова ще бъде щедро възнаграден от Най-предания; за онзи, чийто лик е мъдър, а душевният му свят - необятен, и хората го познават като пример за подражание, и пролива сълзи в името на Аллах, оставайки сам, и така стига до желаната цел, преодолявайки всички перипетии. Както в други хадиси, така и тук, освен че загатва за неземната благодат, Пратеника на Аллах начертава и рамките, които ще направят един народ по-съвършен и посочва критериите, които ще извисят хората до това равнище.

Не знам дали е необходимо отново да повтаряме, че ние единствено се опитваме да опишем океана чрез капка вода, разглеждайки тези дълбоки теми, за които могат да се напишат томове.

22. Светът е като сянка

В друг хадис се казва: "Каква връзка имам аз с този свят? На света съм като пътника, който за кратко се подслонява под сянката на дърво и отново поема по своя път."98

Какво представлява светът? Как човек трябва да подхожда към преходното и тривиалното? Защо се раждат хората на този свят и къде ще отидат? Ето, това са основните проблеми на философията, които се дискутират от векове насам. Както се вижда, Пратеника на Аллах лаконично е разяснил този въпрос. С чудното си красноречие Пророка ясно е посочил същността на този и на други проблеми, за които останалите пишат книги и пак не успяват да вникнат в същината им. Да, цялото човечество се възхищава от лаконизма на неговото слово...

23. Пет неща, които преди не са дадени на никого

Пратеника на Аллах е казал: "На мен ми бяха дадени пет неща, които преди не са дадени на никого. Аз бях удостоен с подкрепата на Всевишния, която се изразява във внушаване на страх в сърцето на врага месец преди битката. Цялата земя ми бе предоставена като храм за отслужване на намаз и място за пречистване. Следователно всеки от моята умма, който разбере, че е настъпило времето за молитвата намаз, нека да я отслужи там, където се намира. Въпреки че преди мен взимането на плячка не бе позволено на никого, на мен това ми бе разрешено. На мен ми бе дадено правото да се застъпвам.99 Преди мен всеки пророк биваше изпращан, за да напътва само собствения си народ, ала аз съм изпратен като пратеник на цялото човечество."100

Като цяло Аллах е дарявал с благодат всички, както и всеки народ и пророк поотделно. Пророка Адам и децата му са дарени с непорочност и са удостоени с имената; Пророка Нух (Ной) е удостоен с борбеност, решителност и благочестие; Ибрахим (Авраам), мир нему, е удостоен да бъде праотец на много от пророците, да спечели дружелюбието на Всевишния и да вярва в единния Бог; Пророка Муса (Мойсей) е удостоен със знание, с възпитание, с обществените науки и с емпиричното познание, свързано с тези науки; Иса (Исус), мир нему, е благ във взаимоотношенията си с хората, той е удостоен с търпение, толерантност, състрадателност и любов; а Пророка Мухаммед - господаря на времето и пространството - и неговата умма, освен че са удостоени с качествата, дадени на предишните пророци, са надарени и с воля, мъдрост, умереност, съвършенство и сплотеност. Към това трябва да добавим, че Пророка Мухаммед е натоварен с мисията да бъде пратеник на цялото човечество. Следователно, може да се каже, че в сравнение с другите религии ислямът, макар и да носи повече трудности и отговорности, е по-колоритен, по-възвишен, по-благодатен и по-близък до хората. Това са част от специфичните особености на исляма, които го превръщат в световна религия.

В гореспоменатия хадис с въздействащ и изящен стил се разказва както за самия Пророк Мухаммед, така и за неговото послание към света.

Когато достойният вестител на тази световна религия и първите представители на това мащабно дело разпространявали универсалната й доктрина по всички краища на света, напълно осъзнавали своята мисия и отговорности. Те воювали непрекъснато, за да възцарят правдата си по целия свят, борели се по пътя на Аллах и загивали. С това показвали, ча са достойни да влязат в Рая и да наблюдават сиянието на Всевишния. Те така желаели да зърнат своя Създател, както останалите обичали живота. Освен това, те се стремели да утвърдят Божията власт на земята и било невъзможно някой да се противопостави на тези хора, които били дълбоко свързани с неведомото. А нещастниците, които в заблуда и незнание поемали по този опасен път, треперели от страх, внушаван им още преди битката. Така още в самото начало действията им бивали парализирани. И особено ако благоговението на вярващите пред Аллах се е превръщало в страхопочитание... Колко мощно оръжие и укрепена твърдина за истински повярвалите е фразата "внушава се страх в сърцето на врага месец преди битката"...

Превръщането на земята в храм за вярващите в исляма и фактът, че всеки мюсюлманин може да отслужва молитвите си, където пожелае, е една от особеностите на исляма, които го правят всемирна религия. Втора негова особеност е, че се разрешават придобивките по време на война, за да няма пречки за водене на борба, която ще продължи до свършека на света. Третата му особеност е, че в Сетния ден Пророка ще се застъпи за опрощението на всички вярващи и в известна степен всеки ще се облагодетелства. Съществува и още една особеност, която е твърде явна, и тя е, че за разлика от предишните пророци, които са изпращани единствено при собствените си народи, Пророка Мухаммед е изпратен за цялото човечество.

Освен споменатите значения, без много усилия може да се извлекат и следните положения от хадиса:

а) пророческата мисия и посланието, което пророкът носи, са такива измерения, които не могат да бъдат достигнати с полагане на старание и усилия;

б) петте положения, изброени в хадиса, са дадени единствено на Пророка Мухаммед и на никой друг пророк или пратеник преди него;

в) внушаването на страх в сърцето на противника от разстояние е пророческо качество и дар от Всевишния на пратениците;

г) фактът, че богослуженето не е обвързано с храмовете и религиозните лица е една от особеностите, които превръщат исляма във всемирна религия. Освен това, тук се изтъква колко лесно може да бъде осъществена връзка между Твореца и сътвореното. Друг факт, който трябва да изтъкнем, и който е достигнал до нас чрез посланието на исляма, е, че земята също притежава пречистващите свойства на водата. Не знам дали има нужда да се спираме поотделно на положения като изкъпването с вода, за пречистващите свойства и жизненоважното значение на водата, за свойствата на пръстта, на които ислямът отдава важно значение;

д) самата плячка не спада към категорията на непозволените неща. Забраната, свързана с нея, била само изпитание за определен период от време, а през епохата на нашия Пророк положенията, наложили забраната, вече не съществували. По-специално причината, поради която се взима плячка, е воденето на борба, а тя според хадиса ще продължи до края на света, и затова плячката ще дава препитание на бойците, ще ги поощрява материално, а, от друга страна, така противникът ще претърпи материални загуби, силите му ще намалеят и той няма да успее да се съвземе бързо, което е твърде важно. По тези причини, дори и да не е задължително, взимането на плячка е позволено. Освен това плячката не накърнява предаността на вярващия, наличието на която е важно условие при оповестяването на религията;

е) в Деня на Страшния съд Пратеника на Аллах в действителност ще се застъпи за своята умма. С Божията промисъл всеки ще може да се застъпи, но от гледна точка на своята специфика и всеобхватност голямото застъпничество е дадено единствено на нашия Пророк и е едно от качествата му. Разбира се, за нас това е повод за гордост и радост;

ж) пророците отпреди нашия Пророк са били изпратени единствено при своите народи и племена, ала Султанът на всички пророци е изпратен за цялото човечество и цялата вселена. Следователно, пророчествата на пратениците, явили се на различните народи и общества, са били обвързани пряко с тяхното съществуване, но за разлика от това, в хадиса се загатва, че пророчеството на Пратеника на Аллах, което обхваща всичко сътворено, ще е валидно докато свят светува.

Със своя дълбок смисъл и сила на въздействие, с логичната си последователност и общовалидност този хадис е още един пример за посланията от светлина на Пророка, в който се акцентира върху някои важни страни на обществения живот.

24. Вярващият е човек на отговорността

Пратеника на Аллах казва: "Всеки един от вас е пастир и всички носите отговорност за онези, над които властвате. Върховният повелител е пастир, който отговаря за своите подчинени. Всеки човек е пастир в своето семейство и носи отговорност за него. Жената е пастирка в дома на своя съпруг и носи отговорност за повереното й имущество. Слугата е пастир на имуществото на своя господар и е отговорен за тях. Всеки един от вас е пастир и всеки от вас носи отговорност."101

На арабски думата раи означава наблюдаващ, пазещ. Причината пастирът да бъде назован с тази дума е, че той пази поверения му добитък и го води на най-безопасните пасища, за да го опази от дивите зверове. Освен това пастирът съчувства и помага на животните, когато ги сполети нещастие; когато изпълнява задачата си, чрез своята вродена благочестивост той винаги се противопоставя на низките страсти, бушуващи у него; към своето стадо пастирът изпитва дълбока състрадателност, той е безкрайно милосърден към животните и умее да споделя болката и радостта им.

В известен смисъл съществува подобна връзка между върховния управник и неговите подчинени. В зависимост от длъжността, която заемат, те са отговорни за състоянието на по-нискостоящите. Длъжни са да споделят болката и радостта им, да се грижат за бъдещето им и да облекчават страданията им...

Същото важи и за взаимоотношенията между жената и мъжа. Тя трябва да се отнася с висока отговорност към семейните дела, отговорно да пази собствеността, честта и достойнството на своя съпруг, подобно на пастира, отговарящ за стадото си.

Опазването на имуществото на господаря от страна на слугата, съхраняването на богатството на бащата, опазването на честта и достойнството му от страна на сина му, са свързани с понятията раи и раийя. Може да се каже, че според религията няма нито един висшестоящ или подчинен, който да не носи отговорност. От една страна, положението на всеки е равностойно на положението на пастира, а от друга - на положението на подчинения. Даже пастирът да няма стадо, той пак има отговорности. Да, всеки е длъжен да опази собствената си душа, ум, чувства и всичките си органи, сякаш са му поверени да ги опази.

Сред известните ни религии и управленски системи ислямът е единствената порядъчна житейска система, която е набелязала отговорностите, както на държавния водач, така и на прислужника, и то в период, в който демокрацията дори не била бленувана. А и не е възможно да бъде посочена друга конкурентноспособна система, която да се съпостави с исляма.

Пророка казва, че "върховният повелител носи отговорности" и ги изрежда, както и очертава рамките им и изброява задълженията на управника. Той припомня отговорностите на съпруга и съпругата и им възлага задължения в различни сфери на живота, определя отговорностите, както на родителя към детето, така и на детето към родителя. По този начин Пророка регламентира правата и задълженията и на двете страни. Дори ако в това отношение се вземат под внимание събитията в световен мащаб, ще се види, че още в ранните епохи се говори за правата и задълженията на прислужниците и работещите и се предлага решение на един социален проблем още много преди познатите ни от историята обществени трусове.

Ето, разгледахме още едно пророческо изказване, в което са набелязани правата и задълженията както на държавния глава, така и на гражданите на една страна. Впрочем тази тема е широко застъпена в т. нар. Ел-ахкам ес-султанийя (Султански разпоредби). Също така са засегнати правата на детето и родителя, на мъжа и жената, правните взаимоотношения между работника и работодателя. Тези теми подробно са разгледани в книгите по ислямско право, в изследванията върху етиката и възпитанието, както и в трудовете по социални и правни науки. Ала Пратеника на Аллах лаконично е обяснил тези толкова големи теми само с няколко изречения.

25. Харам (забраненото) и мекрух (нежеланото)

В един хадис се казва: "Аллах ви забрани да се опълчвате срещу майката, да заравяте жива женска рожба, да нарушавате правото и да не връщате заема, както и да взимате неща, които не сте заслужили. При Него интригата, задаването на много въпроси и безцелното разхищение на средствата са порицани деяния."102

Опълчване срещу майката

Опълчването срещу майката е изразено с думите укук ел-уммухат, което сякаш означава, че опълчилият се прекъсва всички правни взаимоотношения със своята майка и я тласка към самотата. Опълчването срещу бащата е също забранено, но в хадиса се споменава само майката, което се дължи на факта, че жената повече се нуждае от закрила и е по-уязвима. Освен това жените са по-състрадателни от мъжете и понеже са с по-нежна душа и са по-малко устойчиви на външни влияния, може да се каже, че жената по-бързо и в по-висока степен би се повлияла от опълчването на детето й срещу нея. Трябва да се подчертае, че опълчването срещу бащата е също толкова порочно деяние, колкото и опълчването срещу майката, защото и той има същите права, които и майката има над детето, но арогантността към майката е по-порочно деяние и не може да се сравнява с грубото отношение към бащата.

Заравянето на живи момиченца

Заравянето на живи женски рожби през Безпросветната епоха се описва с думите уада ел-банати. През Безпросветната епоха родените в определени райони и сред определена част от обществото момиченца бивали заравяни живи в земята. Някои се придържали към този свиреп обичай, защото упорствали в невежеството, което е трудно за обяснение, други се опасявали, че не ще успеят да изхранват семействата си, а трети ревностно защитавали племенните традиции и не желаели богатството им да премине в ръцете на други чрез дъщерите им. Каквито и да са били аргументите и основанията, този обичай бил безкрайно жесток и на всяка цена трябвало да бъде забранен. Така и станало. В Свещения Коран и сунната съществували редица повели, свързани с това злодеяние, забраната на което довела до по-голямо благополучие и по-достойно съществуване.

Ако не се опази повереното

Зачитането на правата и връщането на дълговете са изразени с думата ман'ан, а незаконното присвояване се изразява с думата хат. И двете, т. е. да не се върне онова, което трябва да се върне, и вземе онова, което не трябва да се взима, е харам (забранено). Това е толкова харам, колкото и опълчването срещу майката и заравянето на живи женски рожби. Заедно с това първата дума може да бъде разтълкувана като недаване на зекят, милостиня и въздържане от благотворителност, които влизат в задълженията на вярващия. Това означава да не се спазват правата на нуждаещите се. А втората дума може да се разтълкува като просене и искане на подаяние. Ще направим още една стъпка по пътя към тълкуването и на двете понятия. Първата дума може да се обясни още като отричане на задълженията и присвояване на чужди права, непокриване на чекове и полици, обявяване на фиктивна несъстоятелност и спекулации от най-различно естество, незаконна печалба и отказ да се възстанови която и да било от тези щети, а напротив, упорстване в правонарушаването. Смисълът на второто понятие също се разпростира върху широк диапазон от значения: от обикновеното просене до експлоатиране на националните и религиозните чувства на хората, от официалното и неофициалното, тайното и явното погазване на човешките права до игнорирането на правото на печалба и пълното ограбване на народа от страна на дребната и едрата мафия, като се използват различни методи. Всички тези значения с негативен смисъл могат да бъдат открити във второто понятие.

В разглеждания относително кратък хадис, от една страна се подчертава значението на трайната връзка между деца и родители и необходимостта от навестяването на родителите, а, от друга страна, се акцентира върху необходимостта от проявяване на родителски грижи към децата, което е вродено човешко чувство. С други думи, родителите не трябва да имат пренебрежително и нечовешко отношение към своите деца. Набляга се и на факта, че в обществото не бива да се допуска някои егоистични личности да поставят личните си облаги над обществените, което ще обезсмисли сигурността, доверието, правото, справедливостта, и ще разруши устоите на обществото. В хадиса е направена връзка между тези положения, изтъкнато е, че те са забранени, след което са засегнати още три положения, въпреки че забраните спрямо тях не са толкова категорични. Следващите три положения, окачествени като отблъскващи, са: интригата, задаването на безпредметни въпроси, превръщането на просията в професия и безцелното разхищение на богатството.

Интригантството

На арабски кил уа кал означава "интрига" и "сплетня". Тук ще подминем произхода на тези думи и ще се спрем на значенията им. Всъщност кил уа кал са всички безпредметни разговори и напразното говорене, от които няма никаква полза нито в този, нито в отвъдния свят. Подобен вид разговори, независимо дали това ще е празнодумство, дали ще е изказване по теми, които не ни засягат, или ще са думи, граничещи с непозволеното, според общественото положение на интригантсващите и широкото разпространение на явлението (във вестници и списания, по радиото и телевизията), това е язва на обществата, чиито членове са нехайни, несъзнателни и ограничени. Всички подобни убийствени пороци, които според исляма са грехове, извършвани чрез езика, покълват и поникват в полето на интригантстването. Затова когато Пратеника на Аллах говори за три взаимно обвързани неща, сред тях споменава и говоренето и мълчанието: "Който вярва в Аллах и в Сетния ден, да не причинява страдание на съседа си. Който вярва в Аллах и в Сетния ден, да угощава госта си. Който вярва в Аллах и в Сетния ден, или да говори добро, или да мълчи."

Задаването на много въпроси

Словосъчетанието касрат ас-суал на арабски може да се разтълкува като "задаване на безпредметни въпроси" или "просене без нужда", даже превръщане на просията в професия. И двете деяния са позорни и вредни. В Свещения Коран и в достоверните източници на сунната просенето (освен ако не е наложително и необходимо), както и честото задаване на безпредметни въпроси, се порицават. За разлика от това хората се насърчават да научават полезните неща. В Свещения Коран виждаме как въпросите са разделени на две категории - полезни и безпредметни. Като пример за полезен и смислен въпрос може да се посочи следното коранично знамение: "Питат те какво да раздават.", а като пример за безпредметен и следователно порицан въпрос може да се посочи знамението: "И те питат за духа."

В зависимост от това, дали задаването на въпроси или въздържането от тях, дали просенето или избягването на това деяние произтичат от някаква нужда или са самоцелни, дали се основават или не на някаква потребност, според задълженията на вярващия те стоят или над, или под линията на позволеното и съответно биват или ваджиб (задължително), или харам (забранено), или мубах (разрешено). Следователно смятам, че е по-уместно двете теми, които на пръв поглед изглеждат автономни, да се разглеждат и тълкуват заедно с оглед на общите положения в тях.

Прахосването на средства, без това да носи материална или духовна полза в земния и в отвъдния свят, е болест както на отделния индивид, така и на обществото. Да, дори и разхищаването на имуществото и собствеността от даден човек да изглежда ограничено в кръга на личните проблеми, всъщност то е косвено разхищение и прахосване на националното богатство и следователно засяга цялата нация и може да се каже, че се ощетява цялото общество.

Когато приключваме разглеждането и на тази тема, която днес е от голямо значение, а както изглежда, значимостта й ще се запази и в бъдеще, искаме отново да подчертаем, че и самият словоред на думите, които Господаря на словото е употребил, им придава още по-дълбок и универсален смисъл и многозначност.

26. Ихсан (добротворство)

Пратеника на Аллах казва: "Ихсан означава да служиш на Аллах, сякаш Го виждаш. Ти дори и да не Го виждаш, без съмнение Той те вижда."103

Сливането на вярата с исляма, изповядването на исляма като върховно добротворство (ихсан), е качество на съвършените вярващи. Служейки на вярата и исляма, вярващият достига до по-високо измерение от самата религия и продължава достойно да служи от положението, в което се намира, а това само по себе си е благодат. Съгласно принципа, че доброто ражда добро, в замяна на това искрено и упорито служене Всевишния Аллах ще възнагради вярващите с изненади, които ги очакват в отвъдното и които "нито око ги е виждало, нито се е чуло за тях, нито някой може да си представи подобни неща."104 Всъщност всеотдайното служене на Всевишния ще бъде възнаградено с благодат. В зависимост от духовното състояние на вярващия себеотдайността му към Всевишния се изразява в неговата искреност, благовъзпитаност, благоговение и страхопочитание пред Него. А благодатта на Всевишния съответства на Неговото величие и несметно богатство и се изразява във внушаване на силна вяра в сърцето на вярващия чрез хиляди вдъхновения, във вдигането на пелената от очите му и разкриването на истината за битието, в опазването на устата му от безсмислени слова и във влагането на мъдри думи в нея, в събуждането на чувствата му, за да усети проявлението. Вярващият, който е достигнал равнището, след което се открехва вратата към истината отвъд битието, сякаш започва да прозрява истината за Твореца. Ала истината за Него гласи следното: "Не Го достигат погледите..." (6:103). Вярващият осъзнава, че Всевишния го наблюдава и следи, той също е прозрял истината за Него и изпитва блаженство от това, а тази върховна наслада - да осъзнаеш, че те вижда твоят Господ - кара вярващия да изпадне в захлас. Подобно на говеещия, който говеейки изпитва в душата си наслада както от говеенето, така и от вечерята ифтар, достигнал определените за говеене дни на земята с дълбоко благоговение, преданост, скромност и смиреност в името на пълноценното наблюдение в отвъдното вместо непълното, вярващият изпитва блаженство от умножаването на минутите, в които съзира Възлюбения и един такъв преживян момент го кара да чувства върховна наслада, сякаш това са били хиляди преживени мигове.

Да, рабът изпитва блаженство както от съзерцаването на вечния и безсмъртния Владетел, така и от факта, че е наблюдаван. С други думи, когато служи на владетеля си, той изпитва удовлетворение, че е контролиран и наблюдаван от своя Създател. Това блаженство го кара да изпълнява дори и лесните деяния, сякаш извършва богослужене.

Ето един малък прозорец, съвсем леко открехнат за пророческите думи. Ето няколко блажени думи на Господаря на словото, които са като скъпоценни бисери; няколко дълбокомислени слова, анализът на които е истинско предизвикателство и тълкуванията им не биха се побрали дори в цели томове.

Разгледаните дотук пророчески хадиси са само капка в морето, само един лъч от слънцето и снопче светлина, излъчвана от звездите в галактиката. Тълкуването на думите от светлина на Пророка Мухаммед, които са като бляскаво огледало и интерпретирането на стойностното им съдържание явно е непосилно за хора, лишени от способност и зрелост. Всъщност в случая и ние проявяваме съзнателна дързост. Както в началото, така и накрая, отново търсим покровителство при Пророка и се надяваме Аллах да ни прости дързостта.

Още в началото пояснихме, че всестранното тълкуване на неговото слово от светлина надхвърля нашите способности и че очакваме да се появи някой вещ изследовател в тази област. Въпреки всичко дръзкото ни начинание да анализираме някои страни на част от пророческите хадиси се изразява в тълкуване само на няколко свещени думи, взети от богатата съкровищница на хадисите, опит да се вникне в дълбокия им смисъл, докосване до необятното им съдържание, вглеждане в логичната им последователност и изследване силата им на въздействие. И то на съвсем елементарен език.

Като осъзнаваме собствените си недостатъци, надяваме се Аллах да ни прости и специалистите в тази област да бъдат снизходителни към нас.

14 Tirmizi, Kıyame, 59.
15 Tirmizi, Zühd, 25.
16 "Ней" - вид флейта, изработена от тръстиково стъбло.
17 Acluni, Keşfü'l-Hafa, 2/291.
18 Buhari, Edeb, 69; Müslim, Birr, 105; Ebu Davud, Edeb, 80.
19 "Даджал" - ислямският еквивалент на Антихриста.
20 Buhari, Edeb, 96; Müslim, Birr, 165.
21 Buhari, Hudud, 4, 5.
22 Tirmizi, Birr, 55; Müsned, 5/153.
23 Kenzu'l-Ummal, 6/89.
24 Buhari, Cum'a, 11; Müslim, İmare, 20.
25 "Меджлис" (съвет). - Така се нарича парламентът на Турция.
26 "Улема" - съсловието на учените и законоведите в Османската държава.
27 Управител на Ирак през втората половина на VII в., който се е прочул със своето деспотично управление. Истинското му име е Юсуф ас-Сакафи.
28 Коран, 13: 11.
29 İbn Hacer, el-İsabe, 4/288.
30 Buhari, Bedü'l-Vahy, 1; Müslim, İmare, 155; Ebu Davud, Talak, 11.
31 Преселението на Пророка Мухаммед от Мекке в Медине през 622 г.
32 Kastalani, İrşadı's-Sari, 1/55.
33 "Сират" - Според Корана, мостът който минава над Ада и води към Рая.
34 "Лива eл-хамд" (Знамето на прославата) - Знамето на Пророка Мухаммед, под което вярващите ще се съберат в Сетния ден.
35 Mecmeu'z-Zevaid, 1/61, 109.
36 Buhari, İman, 39; Müslim, Müsakat, 107; Müsned, 4/280.
37 Buhari, Rikak, 31; Müslim, İman, 206-207.
38 Buhari, Cihad, 1; Müslim, İmare, 85.
39 Mecmeu'z-Zevaid; 1/106.
40 "Рекят" - част от молитвения ритуал намаз.
41 Buhari, İman, 4; İbn Mace, Fiten, 2.
42 Feridüddin Attar, Tezkeretü'l-Evliya.
43 Buhari, İman, 4.
44 Buhari, İman, 20; Müslim, İman, 63.
45 Цитатите от Корана в книгата са взети от второто издание на превода на Свещения Коран на проф. Цветан Теофанов.
46 Tirmizi, Zühd, 11; İbn Mace, Fiten, 12.
47 Şibli Numani; Bütün Yönleriyle Hz. Ömer ve Devlet İdaresi, 1/299.
48 Buhari, İman, 37; Müslim, İman, 1.
49 Buhari, Cenaiz, 43; Müslim, Cenaiz, 14, 15.
50 Müslim, Cenaiz, 106; İbn Mace, Cenaiz, 47.
51 Buhari, Cenaiz, 32; Müslim, Cenaiz, 14, 15.
52 Ebu Davud, Nikah, 43.
53 Buhari, Vesaya, 9; Zekat, 18; Müslim, Zekat, 94; Müsned, 2/4.
54 Darimi, Zekat, 22; Buhari, Zekat, 18.
55 Tirmizi, Menakıb, 55.
56 İbn Hacer, el-İsabe, 1/143.
57 Ebu Davud, Zekat, 27; Müsned, 5/275.
58 Buhari, Zekat, 8; Müslim, Zekat, 63-64.
59 Müslim, İman, 171-174; Suyuti, el-Fethu'l-Kebir, 2/57.
60 Buhari, Meрazi, 79; Müslim, Tevbe, 5.
61 Ebu Davud, Libas, 26; İbn Mace, Zühd, 16.
62 Ebu Davud, Libas, 26; İbn Mace, Zühd, 16.
63 Tirmizi, Birr, 40.
64 Buhari, Rikak, 23.
65 Buhari, Cenaiz, 3; İbn Mace, Cenaiz, 7; Müsned, 2/335.
66 Münavi, Feyzü'l-Kadir, 3/269; Kenzu'l-Ummal, 16/276.
67 Ваджиб - предписания, които всеки мюсюлманин задължително трябва да спазва.
68 Müslim, Zekat, 53; Müsned, 5/167, 168.
69 Kenzu'l-Ummal, 12/183.
70 Müslim, Tahare, 41; Tirmizi, Tahare, 39.
71 Tirmizi, Kıyame, 49; İbn Mace, Zühd 30.
72 Tirmizi, Zühd, 35.
73 Mecmeu'z-Zevaid, 2/271.
74 Müsned, 5/364, 371.
75 Müsned, 3/128.
76 Мирадж - възнесението на Пророка Мухаммед в небесата, което е едно от най-големите му чудеса.
77 Kenzu'l-Ummal, 7/284.
78 İbn Mace, Tahare, 114; Müsned, 5/250.
79 Mecmeu'z-Zevaid, 1/61, 109.
80 Истинджа - пречистване от нечистотии.
81 Истибра - пречистване от урината след уриниране.
82 Acluni, Keşfü'l Hafa, 1/511, 512.
83 Buhari, Tevhid, 35.
84 İbn Kesir, Tefsir, 1/91.
85 Münavi, Feyzü'l-Kadir, 1/121, Kenzu'l-Ummal, 6/576.
86 Buhari, Rikak, 38.
87 Buhari, Enbiya, 54; Müslim, Selam, 153.
88 Buhari, Müsakat, 9; Müsned, 2/507.
89 Buhari, Rikak, 28; Müslim, Cennet, 1.
90 Buhari, Rikak, 26; Müslim, Fezail, 17, 18; Müsned, 1/39.
91 Tirmizi, İlim, 16; İbn Mace, Mukaddime, 6, Müsned, 4/126, 127.
92 Buhari, Edeb, 83; Müslim, Zьhd, 63.
93 Buhari, Menakıb, 1; Müslim, Birr, 160; Müsned, 2/539.
94 Buhari, Tefsir (11) 5; Müslim, Birr, 61.
95 Acluni, Keşfu'l-Hafa, 2/49.
96 С Националния договор (28 януари 1920) Османска Турция отхвърля капитулациите. С него се начертават и бъдещите граници на страната.
97 Buhari, Ezan, 36; Müslim, Zekat, 91; Tirmizi, Zühd, 53.
98 Tirmizi, Zühd, 44; İbn Mace, Zühd, 3.
99 Според ислямската традиция в Деня на Страшния съд Пратеника на Аллах ще има право да се застъпи за своята умма и да поиска опрощението на греховете на част от вярващите.
100 Buhari, Teyemmüm, 1; Salat, 56.
101 Buhari, Cuma, 11.
102 Buhari, İstikraz, 19; Edeb, 6.
103 Buhari, Tefsir (31) 2.
104 Buhari, Tevhid, 35.