Щедростта и скромността на Пророка Мухаммед

Преди да навляза в темата искам да припомня нещо. Бяхме се спрели на висшия разум на Пратеника на Аллах. И след като е дошъл моментът, нека още веднъж да повторим какво представляваше висшият му разум, сиреч фатанат. С тази дума се обяснява логиката на Пророка, внушавана му свише, пред която разумът се сковава.

Всички останали хора могат да изпитват трудности в логичното мислене. Възможно е науките да не успеят да разрешат някои проблеми. Но висшият разум и логиката на Пророка е способна да преодолее всички трудности. Това състояние е отделно доказателство за пророчеството му.

Във всички разглеждани теми се опитваме да открием пророческата му същност. Невъзможно е да не признаем, че той е Пратеник на Аллах, след като сме станали свидетели на търпението му. На фона на това търпение сякаш е изписано: "Мухаммед е Пратеник на Аллах." И всички съвестни хора четат този надпис. Личността, която се е изправяла пред всяка опасност и е посрещала всички нещастия, не може да е друга освен единствено и само Пратеник на Аллах.

Когато проследяваме неговата милост, пред нас като слънце изгрява същата бляскава истина. Защото Пратеника на Аллах притежавал безкрайна състрадателност, неговата милост била по-благодатна и от дъждовните облаци. С една дума, той бил изпратен като милост за световете.

Неговата милост не била ограничена само в милосърдието към човечеството. Може би цялата Вселена се облагодетелствала и ще продължава да се облагодетелства от милостта му до края на света. Да, и ние непрекъснато се обръщаме към тази милостива личност, която в сърцето си изпитвала вълнението на изгубилата рожбите си гълъбица. Опитахме се да съзрем в неговия лик пророческата му същност, за да я покажем.

На последно място се постарахме да изследваме великодушието му и припомнихме, че то произтича от неговата милост. Но всички тези качества са само отделни степени на висшия разум на Пророка, който може да бъде разбран единствено ако бъдат изследвани отделните му страни.

Щедрост

Едно от измеренията на милостта, следователно и на висшия разум на Пратеника на Аллах, е неговата щедрост. Сега нека се спрем по-подробно на това.

Щедростта е склонност към добротворство и даване, без човек да се скъпи. Арабите отдавали голямо значение на думата "щедър". Дори ако прочетете поезията, написана от тях през онази епоха, ще видите, че те прославят себе си със стихове, в които разказват колко овце, колко крави и колко камили колят в чест на своите гости. Да, щедрото гощаване на гостите било повод за гордост при арабите и в това отношение племената и родовете като че ли са се съревновавали помежду си. Разбира се, те вършели всичко това единствено в израз на самовъзхвала. Ето, в период, в който щедростта и великодушието били високо ценени, сред тях се появила личност, която била по-щедра и от най-щедрите на земята. След като видели щедростта му, те онемели. Тази личност вършела всичко в името на Аллах и дори да дарявала цяло състояние на някого, никога след това не споменавала този факт. Пророка никога не приемал думите на поетите, които прославяли в стиховете си неговата щедрост. Той приписвал и отдавал всичко само на Аллах, който е Екрем-ул екремин (Най-щедрия от щедрите).

Той бил бляскаво огледало, в което името на Всевишния Керим (щедър) се отразявало с пълна сила. Както във всяко едно отношение, и в този случай той в най-висша степен олицетворявал качеството на Всевишния. Не е възможно на земята да се посочи друг човек, щедър като него.

Пътят на Пророка Мухаммед, мир нему, е път към щедростта, а щедростта е път към Рая. Скъперничеството, което в Корана се описва с думата шух, е път към Ада. Онези, които още отдалече виждали Пророка, го разпознавали по качествата му и изричали, че това е именно той, Пророка. Великият мислител на епохата го нарича Най-щедрия Спасител. Той е единственият пътеводител на човечеството, който е посочил пътя към Рая. Там не ще бъде възможно да се влезе, без той да бъде попитан. Ако не бъде включен в сметките, всички планове са обречени на провал. Пророка Мухаммед е клопка за плановете, измислени от хората, и решение дори и за най-сложните проблеми. Ние, заимствайки едно от качествата на Аллах, го наричаме Най-щедрия. Защото от гледна точка на щедростта той е надхвърлил човешките възможности и е единственият слуга на своя Създател в това отношение.

Сърцата, които Пророка не успял да покори с другите си качества, били завладени от него именно чрез щедростта му. Неговата милост се изливала над хората като дъждовен облак, от който пророческата милост слизала на земята под формата на щедрост. Милостта на Пророка сломила жестокостта и подготвила почвата за ново раждане. Със своето великодушие и щедрост Пратеника на Аллах завладявал душите. Ако тези качества не се разглеждат заедно, ще бъде невъзможно да се разбере една от важните особености на Пророка.

Ако искал, Пратеника на Аллах щял да бъде най-богатият човек на света. Още в първите дни, когато провъзгласил пророчеството си, курайшите му предложили щедро възнаграждение, за да се откаже от мисията си.180 По-късно даренията, които мюсюлманите правели по пътя на Аллах, минавали все през неговите ръце. Освен това Пророка получавал несметни дарове от чужди владетели. Но той не се облагодетелствал от положението си и нито за миг не си е помислял да ги присвои.

Той осъзнавал, че е пътник на този свят и че не след дълго ще се изсели в отвъдното. Според Пророка светът бил сянка, под която човек само за кратко се отбива, вървейки към вечността. Следователно, по време на това пътуване към вечността той трябвало да се занимава със стойностни неща. Също така Пророка трябвало да посочи на хората пътищата към хуманността. Той щял да остане под тази сянка колкото му било отредено, след което щял да продължи по своя път.181 Намеренията му били възвишени. Основната му цел била да се извиси до Аллах, както и да поведе хората към тази цел. Той се стремял към това. Какво значение би имала материалната облага за човек в такова положение? Разбира се, че никаква. Затова не си струвало да се обвърже с тях.

В личностен план той избрал скромното съществуване. Но това не означавало, че искал същото и за другите. Само че не гледал благосклонно и на хедонистичния начин на живот. Благодарение на тази велика личност мюсюлманите за кратко време се превърнали в най-богатия народ на света. Сред тях не останал човек, на когото да дават милостиня и зекят. Да, доходите на глава от населението били толкова високи, но сред тях имало и такива, които водели толкова скромен живот, че когато им поднасяли вкусни гозби, те не ги приемали, ако в дома им имало с какво да се нахранят. Това е въпрос на самоотверженост и духовна извисеност. Това е да живееш за другите - идеал, в името на който се отхвърля насладата от живота. Хора, които не са изпитали подобни чувства, не могат да ги разберат.

Веднъж по време на вечерята ифтар поднесли чаша студена вода на хазрети Ебу Бекр. След като я изпил, той започнал да плаче. Попитали го защо плаче, а халифът отвърнал: "Веднъж Пратеника на Аллах изпи чаша вода, след което, плачейки, прочете следното знамение: "После ще бъдете питани в този Ден за насладите [на земята]." И добави, че ще ни бъде потърсена сметка и за това. Ето защо заплаках, спомних си тези думи."182

Ала хазрети Ебу Бекр живял твърде скромно. Той щял да се отчете лесно за земния си живот. Когато станал халиф, известно време издържал семейството си, доейки овцете на останалите. После му била отпусната заплата, но той не я изразходвал изцяло, защото смятал, че е висока. Ебу Бекр взимал за пример живота на най-бедния жител на Медине. Затова слагал спестените от заплатата си пари в една стомна. В продължение на две години и половина, когато бил халиф, Ебу Бекр спестил част от парите, които получавал. Преди смъртта си завещал въпросната стомна на следващия халиф, който щял да го наследи. След като хазрети Омар станал халиф и счупил стомната, в нея намерил монети и едно писмо. В писмото си Ебу Бекр се обръщал към новия халиф, и ето какво пишело в него: "Тези пари са спестени от заплатата, която получавах. Аз взимах за пример най-бедния човек в Медине. Излишъка слагах в тази стомна. Следователно парите принадлежат на държавната хазна и трябва да се върнат там."

След като прочел писмото хазрети Омар със сълзи на очи казал: "Ти остави много тежко бреме на хората след себе си, Ебу Бекр."183

Хазрети Ебу Бекр наследил скромния начин на живот от Пророка Мухаммед. Защото Пратеника на Аллах показвал с личния си пример както на него, така и на всички сподвижници, че на практика такъв живот е възможен.

По повеля на Аллах Пророка имал право на една пета от плячката. Той можел да се разпорежда както намери за добре с полагащия му се дял и това право му било предоставено от Аллах. Ала един ден хазрети Омар влязъл в неговия Дом на щастието и след като го видял, започнал да плаче. Пророка го попитал какво има, а той отвърнал: "Пратенико на Аллах, царете по света и Хосроят тънат в изобилие и разкош, ала ти нямаш дори и постеля под себе си. Спиш на рогозка, следите от която личат на кожата ти. А всъщност Вселената е сътворена в твоя чест."

Пратеника на Аллах дал следния отговор: "Омар, не искаш ли този свят да бъде техен, а отвъдният - наш."184

Когато изричал тези думи, Пратеника на Аллах не ги казвал от позицията на сиромах, който няма възможност да води охолен живот. Както вече стана дума, ако той искал, щял да стане най-богатият човек на света. И за да стане по-ясно, ще посоча само един пример за една пета от неговия дял върху плячката, придобита в битката при Хунайн. Ето каква плячка придобили мюсюлманите в тази битка: 40 000 овце, 24 000 камили, 6000 роби, 4000 оки сребро, като под една ока се подразбирало четири килограма.185

Ако в това число бъдат включени дяловете от другите битки и даровете, получавани от чуждите владетели, лесно може да заключим, че нашия Пророк имал реална възможност да живее в благоденствие. Но той живял като най-бедния човек. А придобитите блага изцяло раздавал на народа. Защото той в най-висша степен олицетворявал щедростта. А човек, който е щедър до такава степен като него, не може да е друг освен единствено Пратеник на Аллах.

От гледна точка на уравновесеността между чувствата и поведението Пратеника на Аллах бил най-умерената личност. От една страна, с външния си вид Пророка всявал респект, а красотата му пленявала хората. От друга страна, той завладявал сърцата с високия си морал.

Хазрети Енес казва: "Пратеника на Аллах бе най-красивият сред хората."186 Да, както от духовен аспект, така и от гледна точка на външното излъчване, Пророка бил най-съвършеният.

Хазрети Джабир ибн Самура разказва следното: "Веднъж седяхме в месджида. Беше четиринайсетият ден на месеца. Имаше пълнолуние. По едно време влезе Пратеника на Аллах. Най-напред погледнах Луната, а после лика на Пророка. Заклевам се, че ликът на Пратеника на Аллах бе по-сияен от лунната светлина."187

Достопочтената ни майка Аиша разкрива своите чувства към Пророка с думите: "След като видяха Юсуф (Йосиф), египтянките порязаха ръцете си. Ако бяха видели моя Господар, щяха да забият ножовете в сърцата си."

Поетът Недим188 казва: "За персийските палати не бих заменил дори един истанбулски камък." Ако познаваше достатъчно добре Пратеника на Аллах, той сигурно щеше да каже, че не би сменил и един косъм от главата му, дори и в замяна да получи световете.

Пророка бил най-красивият човек. Енес продължава разказа си с думите: "Той бе най-щедър от всички." Пратеника на Аллах, който имал най-красивия лик, притежавал и най-щедрото сърце.189

По думите на Ибн Аббас, особено през месец рамазан щедростта на Пророка достигала като полъх до всички.190 Сиреч той раздавал всичко, което имал. Това било въпрос на дух. Той живял не за себе си, а заради останалите. Пророка мислел единствено за щастието на другите, поради което нямал време за себе си. За него нямало по-голяма радост от това, да види хората щастливи. На последно място Пророка се грижел за близките си. Тоест той най-напред показвал своето уважение и щедрост към останалите и чак след това към близките си. Когато раздавал плячка, най-напред давал на семействата на падналите мъченици в битките при Бедр и Ухуд. А на близките си казвал: "Нищо не мога да ви дам преди те да са получили своя дял."191

Пророка бил най-храбрият и безстрашният сред хората. Да, освен тази висша добродетел той бил най-смелият. През целия си живот нито веднъж не изпитал страх от нищо друго освен от Аллах. Напротив, когато хората изпитвали най-много страх, той проявявал лъвска смелост и се устремявал сам към врага, без да му мигне окото. По-нататък отново ще се спрем на този въпрос.

Да, сърцата, които той не успял да завладее с великодушието и с другите си висши добродетели, завладял със своята щедрост. Сафван ибн Умеййе е един от тях.

Хазрети Енес разказва: "Преди битката при Хунайн Пратеника на Аллах бе взел на заем оръжие от Сафван. След сражението Сафван с охота гледаше придобитото в битката. Това привлече вниманието на Пророка и той му каза: "Нека камилите, които ти харесват, да са твои." После му даде още много неща. Сафван бе учуден от тази щедрост. Този мъж, който бе изпълнен с омраза и ненавист към Пратеника на Аллах, изведнъж се промени. Да, щедростта на Пратеника на Аллах накарала Сафван да се откаже от ненавистта си и той започнал да обича най-много Пророка сред хората. Да, спечелването на Сафван било по-важно от придобиването на безброй камили и животни. Пратеника на Аллах направил най-важното. Проявената щедрост към Сафван не останала без резултат. Той веднага се върнал при своето племе и им казал: "Вървете и приемете исляма. Защото хазрети Мухаммед така щедро раздава плячката, че това може да го стори единствено човек, който не се плаши от бедност и се уповава единствено на Аллах."192

Когато от Пророка се искало нещо, той давал, а ако нямал, обещавал, че ще даде. Понякога дори искали от него и единствената дреха, с която се обличал, и той без колебание я давал на нуждаещия се.

Веднъж някакъв бедуин поискал нещо от Пророка и той му дал. Бедуинът пак дошъл, за да поиска от Пророка, и той отново му дал каквото искал. Третият път Пратеника на Аллах нямал какво да му даде и затова обещал, че ще даде. Това положение силно натъжило хазрети Омар. Той изпитал безпокойство от факта, че Пратеника на Аллах е обезпокояван по такъв начин. Омар се изправил на колене и казал: "Поискаха и ти даде. Втори път пак поискаха и ти отново даде. Не се измъчвай толкова, Пратенико на Аллах."

Но тези думи никак не се понравили на Пророка. Абдуллах ибн Хузейфет ес-Сахми видял недоволството, изписано на лицето на Пророка, поради което станал и с намерението да успокои обстановката казал: "Раздавай, Пратенико на Аллах. Да не те е страх, че Аллах ще те лиши от блага и ще те направи беден."193

Колко хубаво се е изразил Фараздак, който казва следното за Пророка: "Той никога не казвал "не" освен когато изричал засвидетелстващите думи. Ако не съществували засвидетелстващите думи, неговото "не" щяло да бъде "да"."

Той до такава степен свикнал да казва "да". Пророка винаги откликвал на молбите и винаги давал онова, което искали от него, разбира се, в рамките на позволеното.

Да, Султанът на пророците бил неповторим по отношение на щедростта. Той бил единственият, притежавал подобна щедрост. А тя можела да се обясни единствено с пророчеството му.

Освен това, ако щедростта е добродетел, която доближава човека до Всевишния, как тогава Пратеника на Аллах да не е бил щедър? Ала Пророка изпреварил дори и Джибрил, що се отнася до близостта с Аллах.

Пророка казвал следното: "Щедрият е близък до Аллах и до хората, и е далеч от Ада. Скъперникът е далеч от Аллах, от Рая, от хората, и е близък до Ада."194

В ислямските извори се разказва, че коренът на дървото Тууба (Райско дърво) е нагоре, а клоните му са обърнати надолу. Не знам дали то наистина изглежда така, но за нас Пратеника на Аллах е дърво на щедростта (саха), корените на което са в Рая. И нямаме капка съмнение в това. Който се подслони под това дърво и който се хване за неговите клони, ще отлети като птица в Рая.

Във връзка с това Пратеника на Аллах казва: "О, хора, Аллах избра вашата религия да бъде ислямът. Затова заздравявайте връзката си с исляма, бидейки щедри и с висок морал."

Ислямът се движи по орбитата на високия морал и щедростта. Дори и да нямате нито едно качество, което да ви направи съвършени, можете пак да се извисите чрез високия морал.

Щедростта е част от дисциплината на високия морал. "Укрепвайте исляма с висок морал и щедрост. Щедростта е като дърво, корените на което са в Рая, а клоните - на земята. Който стои под него и е щедър, рано или късно ще успее да се хване за клоните му и ще се издигне там, където се намират корените му." 195

Ако скъперничеството е крайност и неуравновесеност, то разхищението и разточителството също са крайност. И едното, и другото говорят за липса на баланс. Пророка използвал висшия разум и щедростта за възвеличаване на исляма. От една страна, Пророка спечелвал сърцата чрез милостта и благия си нрав, а сърцата, които изглеждали непроницаеми, той завладявал чрез благодатта, с която Аллах го дарявал.

Нашата майка Хатидже е първата жена, пробудила се за исляма. Името й означава "жена, която се е родила рано". Тя се родила петнайсет години преди Пророка и приела исляма преди всички. Така че името й съответства на житейския й път. Тази жена, която била една от най-богатите хора в Мекке, раздала цялото си богатство по пътя на Аллах и Неговия Пратеник. До такава степен, че когато се преселила в отвъдното, в дома й нямало дори и саван, с който да я завият. По най-голяма вероятност Пратеника на Аллах намерил саван, взимайки пари от други. Според мен това бил най-уместният край за тази жена и състоянието й след нейната смърт трябвало да бъде същото. Ала преди да приеме исляма тя притежавала пословично богатство. Цялото това състояние било раздадено за разпространението на исляма.196 Това било най-добрият пример за тръгналите по правия път. Пратеника на Аллах така разумно проявявал своята щедрост, че нито зрънце от нея не отишла напразно и се върнала обратно във вид на ислямска мощ.

Скромността на Пророка

Благият нрав и скромността на Пророка били като светещи звезди в небесата на висшия му разум. Колкото повече нараствала славата му и получавал признание, толкова по-съвършен ставал благият нрав на Пророка. Сякаш скромността и благият нрав се появили заедно с него и се усъвършенствали през целия му житейски път. Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: "Който проявява скромност, Аллах ще го възвеличи"197 Той в най-висша степен олицетворявал това, което казвал и прилагал на практика думите си.

Той винаги се е смятал за човек като всички останали и никога не поставял себе си над другите. Човек може да бъде и цар, и полски пазач. Това са все задължения, изпълнявани от хората. Следователно каквато и да е длъжността, която лицето заема, това не променя човешката му същност. Така че каквато и длъжност да изпълнява, индивидът винаги трябва да знае, че и той е един от останалите.

Ако системата, наречена демокрация, е най-съвършеният строй на земята, както се твърди, то тогава ислямът още преди векове е постигнал това съвършенство. Само че ние не приемаме идеята, че ислямът е демократическа система.

Ето някои моменти от социалния живот, потвърждаващи съвършенството на тази система.

Веднъж хазрети Али и един друговерец се явили на съд. Когато влязъл в съда, кадията Шурайх му посочил място, където да седне. Сключвайки вежди, хазрети Али отхвърлил това предложение. Защото смятал, че не е редно той да е седнал, а противникът му да стои прав. Представете си само, през онова време хазрети Али е халиф на огромна държава, сиреч държавен глава.198

Пратеника на Аллах бил напълно естествен човек, който се е сраснал с живота. Често пъти онези, които идвали за пръв път при него, не успявали да го различат от останалите. Разбирали, че това е той по поведението на сподвижниците му или от неговите думи. По време на Преселението много от жителите на Медине, които дотогава не били виждали Пратеника на Аллах, отивали при Ебу Бекр, за да му целунат ръка с мисълта, че той е Пророка. Да, те смятали така. Но чак когато Ебу Бекр започнал да вее на Пратеника на Аллах с ветрило, станало ясно кой е Пророка. Това са факти. Защото Пратеника на Аллах не демонстрирал никакво поведение, което да го отличи от Ебу Бекр.199

След завземането на Мекке скромността, която отличавала Пророка при влизането му в града, била достойна за възхвала. Той толкова ниско навел главата си, яздейки, че челото му почти опирало ръкохватката на седлото. Този славен Пророк влязъл в свещения град в дух на изключителна скромност.200

В хадис, предаден от нашата майка, достопочтената Аиша, се казва: "Поведението на Пратеника на Аллах в семейството бе като на обикновен човек. Той кърпеше дрехите си сам, поправяше обувките си и помагаше на своите съпруги в работата."201 По онова време името му се споменавало навсякъде по света, всички говорели за него и за религията, която възвестявал. Той така разпределял времето си, че сред толкова важни отговорности, с които бил натоварен, намирал време и за обикновените дела. Бил достоен да достигне върха на всяка добродетел. Всъщност така и било...

Той бил сред хората

Скромността и великодушието са качества на великите личности, а за дребнавите хора е характерно високомерието. Пратеника на Аллах е най-великата личност сред хората. Следователно неговата скромност също трябва да е най-съвършена.

Няма съмнение, че е бил най-скромният сред хората - той, който носел два кирпича (при строежа на Месджид ан-Небеви), а останалите - по един202; който връзвал по два камъка на корема си (при изкопаването на рова), а сподвижниците му по - един203; който казал на изпадналия в страхопочитание пред него човек: "Братко, не се бой. И аз съм като теб човек, чиято майка се е хранила със сух хляб."204.

Не знам коя област на психиатрията би трябвало да се занимава с онези, които седят сред хората с кръстосани крака, но със сигурност мога да кажа, че имат някакъв душевен недъг. Пратеника на Аллах сядал като всички останали и постъпвал като другите. Да, неговото поведение изцяло било съобразено с моралните норми. Той показвал своето величие, като падал ничком и се зареждал с духовна енергия върху молитвеното килимче.

Пратеника на Аллах казва: "Който проявява скромност, Аллах го възвеличава, а който проявява високомерие, Аллах го унижава."205

Скромността и великодушието са като криле за човека. Чрез тях той политва към възвишен свят. Благодарение на своята скромност Пратеника на Аллах е преодолял най-трудните препятствия и завинаги се е превърнал в лидер на цялото човечество. Хората спокойно заставали пред този избран и честит Лидер, който надхвърлял рамките на времето и пространството и спокойно казвали това, което имали да казват. Защото той също бил спокойна личност.

Кадията Ияз разказва следното: "Веднъж при Пратеника на Аллах дойде душевноболна жена, дръпна го за ръката и му каза: "Ела и свърши работата в дома ми." Жената водела Пророка за ръката и той я следвал. Сподвижниците също тръгнали подир тях. Пратеника на Аллах спокойно свършил работата, която жената му възложила, след което се върнал."206 Може би тази работа е била измитане на дома или простиране на прането. Каквато и да е била, Пратеника на Аллах я свършил. Защото той бил естествен човек и това в никакъв случай не било унижение за него. Той дори и насън не е познал унижението. И как да го познае, след като бил като разярен лъв пред неверието и бунтарството. Както споменахме и по-горе, той бил най-смелият сред хората. Хазрети Али казва: "Когато на бойното поле ни обземаше страх, заставахме зад Пророка и така се предпазвахме."207 Пророческата атмосфера вдъхвала сигурност и доверие на онези, които се намирали близо до него. Ако личност от такава величина демонстрира подобно великодушие, това се дължи единствено на неговата скромност.

Естествеността на Пророка Мухаммед

Както скромността не е унижение, така и високомерието не е сериозност. Скромността на Пратеника на Аллах също била в умерени граници. Да, и това негово качество ни кара да изричаме "Мухаммед е Пратеник на Аллах".

Един съдия трябва да се държи сериозно в съда. Това е строгост. Но същото поведение и в семейството спрямо децата му би било високомерие. Защото в семейството си човек трябва да се държи като част от него. Това са коранични принципи и най-съвършено са приложени в живота от Пратеника на Аллах. Последователите му са вървели по неговия път и са му подражавали.

Всеки може да го приеме за най-великия, но той казва: "Никой не е в състояние да влезе в Рая единствено с делата си." Попитали го: "И ти ли?" А той отвърнал: "Да, и аз. Ако Аллах, да е славно името Му, не ме обгърне с милостта Си."208

Да, тези думи показват, че той е бил напълно естествена личност. Пророка възприемал себе си като един от останалите хора и като част от тях и съобразявал действията си с това свое разбиране.

Веднъж хазрети Омар отишъл при Пророка и поискал разрешение за умре209. И за това искали разрешение от него. Защото тези хора били дисциплинирани. Във всяко начинание и при възникването на даден проблем те отивали при Пратеника на Аллах и му разказвали за положението си. Който имал дъщеря за женене, отивал при него и му казвал: "Пратенико на Аллах, имам дъщеря за женене. Ако искаш да задомиш някого, очаквам повелята ти." Ако някой искал да дари градината си, най-напред посещавал Пророка и му разкривал намерението си. Който искал да се усамоти и да се отдаде на богослужения, който възнамерявал да потегли на път, все се обръщал към Пратеника на Аллах и искал разрешение от него. И хазрети Омар по същия начин отишъл при него, за да иска разрешение за умре. Пратеника на Аллах не отказал на хазрети Омар и отправил към него следната молба, която го въодушевявала през целия му живот: "Братко, помоли се и за нас!" По този повод хазрети Омар казва: "В този ден, дори и световете ми принадлежаха, нямаше да се зарадвам толкова силно."210

Скромност и богослужене

Скромността и благият нрав на Пророка непрекъснато завладявали сърцата. Така той подавал ръка на своята умма и чрез свещения си ореол я издигал до върховете на духовното съвършенство. Още в началото Омар се извисил високо, но Пратеника на Аллах желаел да ги издигне на още по-високо равнище. Така и сторил. Той превърнал обществото на бедуините в общност от учители и просветители. От една страна, Пророка тласкал хората към духовно извисяване, а от друга, самият той също се издигал. Но етапите на съвършенството, през които Пророка минавал, единствено усъвършенствали скромността и благия му нрав, а що се отнася до себелюбието, той смятал себе си за един от останалите хора.

Ахмед ибн Ханбел предава от Ебу Хурейре:

"Пратеника на Аллах бе седнал на беседа с Джибрил. Кой знае откога не бе сложил нито залък в устата си. Джибрил бе най-верният му приятел. Според едно, макар и не дотолкова достоверно предание, Джибрил казал на Пророка: "След теб аз ще сляза на земята само няколко пъти." Защото свят без Пророка Мухаммед, мир нему, би бил тъжен и за Джибрил. (Впрочем от години наред светът е скръбно място и за нас). И Пророка разкрил положението си пред Джибрил с думите: "Дни наред не съм слагал нищо в устата си." Изведнъж се чу нещо като гръмотевичен шум. (Таберани твърди, че това бил Исрафил211, мир нему). Джибрил съобщава на нашия Пророк, че този ангел за първи път слиза на земята. Ангелът донесъл поздрави от Всевишния... Аллах, да е славно името Му, питал: "Какъв пророк искаш да бъдеш - пророк-владетел или пророк-раб?" Възхитен от предложението на Всевишния Аллах, Пророка погледнал към Джибрил. (До определено ниво той взимал от Джибрил уроци за висшето знание. По време на Нощното възнесение Пророка бил учуден от близостта на Джибрил с Аллах. И това се споменава по някакъв повод. Да, не е възможно Всевишния да бъде познат, както Джибрил Го познавал). Джибрил се обърнал към Пророка и му казал: "Пратенико на Аллах, бъди скромен пред своя Създател!"212

Всъщност чрез езика на Корана Аллах не повелява ли на Своя Пратеник да бъде скромен? В Корана съществуват редица знамения като следното: "И спусни крилото си над вярващите, които те последват!" (26: 215).

И Пратеника на Аллах поискал именно това. В отговор той рекъл: "Искам да бъда пророк-раб."

Той предпочел да бъде раб на Всевишния и Аллах превърнал тази добродетел в корона на главата му. На много места в Корана се изтъква, че Пророка е раб на Аллах. Когато мюсюлманите изричат засвидетелстващите думи, потвърждават, че той е раб и Пратеник на Аллах. Да, той преди всичко е раб на Всевишния, а след това Пратеник. Качеството му на раб стои преди качеството му на Пророк.

Всеки може да бъде нечий слуга и да носи това бреме. Ала Пророка Мухаммед бил единствено раб и роб на Аллах. През целия си живот той не прекланял глава и не се превивал пред никого. Положението му на раб на Аллах е едно от основните му качества.

За това негово състояние се загатва пет пъти на ден, като се изтъква, че той е раб на Аллах и се оповестява на целия свят, че освен Пратеник той е и раб. Защото, както вече споменахме, той преди всичко е раб, а след това Пророк.

Той бил раб. Ето как го описва Аллах в Свещения Коран: "Когато рабът на Аллах [Мухаммад] се изправи да Го позове, те едва не се струпаха около него на пълчища."

(Когато Пророка ставал да отслужи молитва, джиновете се струпвали един връз друг около него в стремеж да слушат Корана. Това знамение се тълкува и по друг начин - че хората-идолопоклонници и джиновете се вкопчвали един в друг за противодействие срещу мисията на Пророка.) (72: 19).

Както и да се тълкува това струпване около Пратеника на Аллах - било на джинове, било на меккенски езичници, за нас е важен фактът, че в Корана Пророка се описва с възвишеното качество Абдуллах (раб на Аллах).

В знамението, в което се изтъква, че Коранът е Словото на Аллах и се отправя предизвикателство към съмняващите се в това, Пророка отново е окачествен като раб: "А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели освен Аллах, ако говорите истината! Но не го ли направите, а никога не ще [го] направите, бойте се от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците." (2: 23 - 24).

Когато в Свещения Коран се разказва за Нощното пътешествие на Пророка, чрез което той се е извисил до най-високите върхове, отново се изтъква, че той е раб на Аллах: "Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващия, Всезрящия." (17: 1).

След наложения бойкот на мюсюлманите и след смъртта на достопочтената Хатидже и на Ебу Талиб Пророка сякаш останал без покровител сред хората. Когато неговата опора започнала да рухва и той нямал на кого повече да се надява, милостта на Аллах, Който поражда всички причини, се проявила по най-съвършения начин. Както се изразява великият мислител на епохата [Бедиуззаман], Светлината на Единния засияла от престола на еднобожието. И Пратеника на Аллах бил поканен отвъд небесата, за да наблюдава лично своя Господ, Господар и Създател. Там той бил посрещнат най-достойно.

Тук целта ми не е да разказвам за Нощното пътешествие. Затова въобще няма да навлизам в тази тема. Но се наложи да я засегна, понеже исках да обърна вниманието ви на следното положение. Когато разказва за това значимо събитие-чудо, Аллах не споменава нито едно от имената на Пророка, с които той е назован в Корана, Евангелието и Тората, сиреч - Мухаммед, Ахмед и Ахйед, а изтъква, че той е раб, използвайки за целта думата абдихи. Сякаш след като Пророка е казал: "Аз станах раб", Аллах му казва: "Щом ти стана раб, и Аз превърнах това качество в най-ценното. За Мен най-важното нещо на земята е положението на раба. Затова, когато искам да подчертая колко си ценен и скъп, ще изтъквам, че си раб. И то така ще те възхвалявам в това отношение, че когато мюсюлманите ще изричат засвидетелстващите думи, първо ще потвърждават, че си раб, а след това, че си Пратеник, а светът ще се тресе от техните гласове." Да, целият свят ще изрича, че той е раб.

Обобщение

В житията на Пратеника на Аллах подробно се описват всички негови качества. Той бил съвършен, както по отношение на фигурата си, така и по отношение на характера и морала си. Ето по какъв начин хазрети Али го описва: "Пратеника на Аллах бе най-щедрият от всички. Той бе най-великодушният. Пророка поемаше много тежки отговорности и ги изпълняваше, без да роптае. Той се справяше дори и с най-непоносимите трудности и въпреки страданията и мъките, които му причиняваха, и нечовешкото отношение, с което се сблъскваше, той винаги постъпваше по човешки. Неговите думи бяха най-правдивите." Дори, когато се шегувал, думите на Пророка не противоречали на истината. Дори и насън не е изричал лъжа. Той сядал право, съдил право, говорел истината и призовавал към истината. Пророка бил напълно естествена личност. Никой не се притеснявал да седне при него. Чувството било както когато човек сяда до свой приятел. Той до такава степен бил съвършен по дух и характер, че е невъзможно нито един човек да достигне неговото равнище и да бъде като него, или да разсъждава като него. Пратеника на Аллах се съобразявал с равнището на събеседниците си, никога не ги подценявал и не ги карал да се чувстват неудобно поради разликата между тях и него.213 Ако някъде виждал човек, който не е способен да върви като него, и той забавял вървежа си. Всъщност именно той повелявал да се постъпва така. Този общовалиден принцип намирал приложение във всичките му действия.

От гледна точка на потеклото си той произлизал от най-знатния род. Всеки, който го виждал, го обиквал. Особено онези, които били до него, го обичали повече от всичко на света. Хазрети Ебу Бекр му бил най-близкият човек и го обичал най-много.

Не е възможно да бъде посочен друг човек, нито преди него, нито след него, който да е бил обичан като Пророка. Някои чрез езика си, други чрез поведението си, но всички хора с цялата си искреност са изричали и ще изричат:

"Защо душата се възхищава от теб, о, възлюбени?
Защо е светъл като слънцето ликът ти?"
Да, това е самата истина. Защото той бил възлюбеният на Господа на световете.

180 İbn Hişam, Sire, 1/285.
181 Buhari, Rikak, 3.
182 Müslim, Eşribe, 140; Ebu Nuaym, Hilye, 1/30.
183 Taberi, Tarihu'l-Ümmem ve'l-Mülk, 4/252.
184 Buhari, Tefsir, (66), 2; Müslim, Talak, 31.
185 İbn Sa'd, Tabakat, 2/152.
186 Müslim, Fezail, 48 (Enes'den); Buhari, Menakıb, 23 (Bera'dan).
187 Suyuti, el-Hasaisu'l-Kübra, 1/123; Kenzu'l-Ummal, 7/168.
188 Недим (1681-1730) - един от най-ярките представители на диванската литература в Османска Турция.
189 Müslim, Fezail 48.
190 Buhari, Savm, 7.
191 Buhari, Deavat, 11; Ebu Davud, Edeb, 100; Müsned, 1/136.
192 İbn Hişam, Sire 4/135; İbn Hacer, el-İsabe, 2/187; Müsned, 6/465; Kenzu'l-Ummal, 10/505, Müslim, Fezail, 57.
193 İbn Kesir, el-Bidaye, 6/63.
194 Tirmizi, Birr, 40.
195 Kenzu'l-Ummal, 6/571.
196 İbn Kesir, el-Bidaye, 3/158, 159.
197 Kenzu'l-Ummal, 3/113; Mecmeu'z-Zevaid, 10/325.
198 İbn Kesir, el-Bidaye, 8/5.
199 İbn Hişam, Sire, 2/137.
200 Mecmeu'z-Zevaid, 6/169; İbn Hişam, Sire, 4/47, 48.
201 Tirmizi, Şemail, 78; Müsned, 6/256.
202 Müsned, 2/381; İbn Hişam, Sire, 2/141.
203 Buhari, Rikak, 17.
204 Mecmeu'z-Zevaid, 9/20; İbn Mace, Et'ime, 30.
205 Kenzu'l-Ummal, 3/113; Mecmeu'z-Zevaid, 10/325.
206 Kdı İyaz, eş-Şifa, 1/131, 133.
207 Müsned, 1/86.
208 Buhari, Rikak, 18.
209 Умре - поклонение в Мекке извън периода на задължителното поклонение хадж.
210 Buhari, Rikak, 18.
211 Исрафил - един от четирите архангели.
212 Müsned, 2/231, Mecmeu'z-Zevaid, 9/18.
213 İbn Kesir, Şemail, 44; Tirmizi, Menakıb, 8.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.