Качествата, които лидерът трябва да притежава

Друго измерение на висшия разум на Пратеника на Аллах е уникалната му способност да решава с лекота проблемите във всички сфери на живота, което също е доказателство за истинността на пророческата му мисия.

Има качества, които успяващият управник и лидер трябва да притежават. Тук ще изброим само някои от тях.

1. Посланията на лидера не трябва да са в разрез с житейските норми. Той трябва да е убеден във валидността им не само днес, но и в бъдеще.

Например, когато човек стане свидетел на някакво събитие, той разказва за него, без да се колебае и съмнява, че ще го опровергаят, защото е убеден в правотата си. Лидерът трябва да изпитва същата увереност, когато отправя своите послания, и да вярва в истинността им така силно, както вярва в реалността на събитие, на което е бил свидетел. Дори и това не е достатъчно за успеха му. Посланието му не трябва де е в разрез житейските принципи. Сиреч, за да не бъдат забравени с времето отправените послания трябва да благоприятстват за отварянето и затварянето на тайнствените врати в хода на живота.

2. Лидерът трябва да бъде упорит в оповестяването на идеите си. Освен това той трябва да отделя време, за да учи хората, да им обръща внимание и да отчита тяхното значение, а културата трябва да заема съществено място в работата му.

3. Лидерът трябва добре да познава хората от екипа си. Той трябва много добре да знае кого за какво ще държи отговорен, от кого какво да очаква и в каква степен и на кого какви задачи да възлага. Освен това той трябва добре да прецени хода на действията, които планира, така че нито по-мудният, нито активният човек да изпитват безпокойство от интензитета на работата. Лидерът трябва да умее да вижда настоящето с оглед на миналото, и бъдещето с оглед на настоящето, и така да планира работата си, че настоящите действия да не пречат на предстоящите. В противен случай те взаимно ще си нанасят вреда. Да, истинският лидер трябва да умее да вижда бъдещето с години напред, правейки изводи от случващите се събития в обществото, в което живее, за да не се провалят настоящите му планове от евентуални изненадващи събития в бъдеще.

4. Лидерът трябва да е открит за разрешаването на проблемите на хората, които ръководи. Тези проблеми могат да бъдат от личен, семеен, административен, съдебен, финансов и обществен характер. Той трябва да умее да ги решава с лекота.

5. Съветите, инструкциите и указанията, които лидерът дава, трябва да бъдат реално приложими. Един успяващ лидер винаги избягва да отправя неосъществими предложения, които се разминават с действителността. Същевременно той прилага в живота си принципите, на които държи.

Друга важна особеност е, че убежденията и възгледите, от които се ръководи лидерът, не трябва да остаряват с времето, и винаги да запазват актуалността си, та когато хора от всички епохи се обръщат към идеите му, да ги възприемат, сякаш пият кевсер от извора на живота, и да намират в тях решението на всички проблеми. Времето не трябва да променя тези принципи, напротив, с всяка нова епоха те трябва да придобиват нов блясък и нов смисъл.

Когато се вземат под внимание всички качества, които лидерът трябва да притежава, част от които изброихме, се вижда, че най-успешният лидер на света е носителят на висшия разум Пророка Мухаммед, мир нему, включително и всички пророци. Защото той е избрана и изключителна личност, която е била връх във всяко отношение. Не е възможно да се посочи втори човек като него.

Впрочем днес, благодарение на информационните технологии и компютрите, хората на Запад чак сега започнаха да проумяват тази истина, която ние приемаме в резултат на вярата си. Бих бил щастлив, ако се убедят в нея.

Всъщност ето какво се крие в основата на тази констатация, която някои смятат за новост. Учени са формулирали съвкупността от качества на различни исторически личности, след което са обработили информацията на компютър с цел да се установи по предварително зададени критерии коя от тях е била най-влиятелна. В резултат на продължителна работа и редица опити всеки път компютърът излъчвал на първо място една единствена личност - Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Да, и той е бил човек, но не е водел обикновен живот. Пророка е бил най-великият лидер, най-влиятелната личност и най-превъзходният водач. Той е следвал съдбовното си предопределение.

Сега нека да поясним с конкретни примери положенията, за които дотук стана дума.

Нито едно от посланията, които Пратеника на Аллах е донесъл на човечеството, не е било в разрез с житейските принципи. Той е бил достатъчно уверен в себе си и убедителен в думите си и нито веднъж не е изпадал в колебание или съмнение.

Пророка подробно е разказал за сътворението на земята и небесата, за Рая и Ада, за първия човек и Сетния ден. Той се е спрял детайлно върху събитията, свързани с общността му, и в някои случаи е цитирал и имена. Той сякаш е наблюдавал бъдещите събития на екран и нито за миг не е изпаднал в колебание, когато ги е предсказвал. Да, Пророка винаги е бил убеден в истинността на думите си. Защото Всевишния Аллах му разкрил Книгата на истината и до голяма степен му е показал ясните знаци на съдбата. Той разказвал това, което виждал. Оттук следва, че принципите, донесени от тази личност, ще бъдат вечни.

Колко хубаво се е изразил поетът Неджиб Фазъл:

Утрешният ден е наш, в това никой да не се съмнява,
наша е и вечността, въпреки че дните отминават.

В тези думи на поета откриваме увереността и упованието, които вярващият човек изпитва. Ако цитираните стихове бъдат анализирани от гледна точка на мисията на Пророка, те придобиват още по-дълбок смисъл. Дните, годините и вековете отминават. Но посланията на Пророка Мухаммед ще останат валидни за вечни времена.

1. Пророка бил уверен и решителен

Ибн Исхак, Аллах да е доволен от него, разказва: "Племето Курейш се обърна към Ебу Талиб с молба за споразумение с Пророка. Той извика своя племенник при себе си и му рече: "Това са господарите на Курейш. Искат да се споразумеят с теб. Склонни са на някои компромиси от тяхна страна, очакват и ти да сториш същото." Пратеника на Аллах бил уверен в себе си, той знаел какво да иска и на свой ред рекъл: "Аз искам от вас да изречете една единствена дума. Когато сторите това, ще завладеете целия Арабски полуостров и народът на Персия ще ви се подчини."

Когато чули това, всички се зарадвали и развълнувано рекли: "Готови сме на всичко за теб, само ни кажи какво трябва да изречем?" Пратеника на Аллах с пълна сериозност и увереност отвърнал: "Ля иляхе илляллах (Няма друг бог освен Аллах). И добавил: "Когато изречете тези думи, в близко време ще бъдете господари на всички араби и цялото човечество ще се втурне към вас."294

Така и станало. Десетки народи и държави приели исляма. Нашият народ също е сред тях. За една година хиляда рода наведнъж встъпвали в новата религия. И в продължение на единайсет века те са били знаменосци на тази вяра, подобно на сподвижниците Хамза, Ибн Джахш, Мусаб, Зубейр и др. Тези хора били с висок дух и съзнателно защитавали религията на Пророка. Да, Пророка Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари, уверено, решително и без да отстъпва отправял посланията си, които били в пълна хармония с живота. Пророка гледал с увереност както към настоящето, така и към бъдещето. Той казвал следното: "В бъдеще вие ще станете господари на всички араби. Цялото човечество ще идва да обхожда Свещения храм Кябе." И всичко това се случило. Днес не само Кябе, но и гробницата му се посещава от благочествитие вярващи. Милиони хора всяка година отдават своята почит на светлата му памет. Когато Пророка изричал гореспоменатите думи, все още нямало никакви признаци, че всичко това ще се случи. Да, много е важно един лидер да бъде убеден в това, което казва, и думите му да внушават доверие.

По друг повод вече споменах за случая с Ади ибн Таи, който се разказва в книгата Мустедрек на Хаким. Тук искам пак да го припомня. Както се посочва в разказа Ади е син на Хатим-и Таи. Хатим бил известен с щедростта си.

Ето какво разказва Ади: "Бях седнал до Пратеника на Аллах. Вътре влезе някакъв мъж. Оплаквайки се от разбойниците, той каза: "Керваните се разграбват и стоката се плячкосва. От една страна, грабежите зачестяват, а от друга - сушата и гладът морят хората."

Когато мъжът се оплакваше на Пророка, той се обърна към мен и рече: "Ади, бил ли си в Хире?" А аз отвърнах: "Не, Пратенико на Аллах. Не съм ходил там, но знам къде се намира." Пророка продължи с думите: "Ако имаш дълъг живот, ще видиш, че много скоро сама жена ще идва от Хире с камилата си, за да обхожда Кябе."

През ума ми мина следната мисъл: "Докато ги има разбойниците от племето Тай, едва ли това може да се случи." Ала Пророка продължи: "Ади, ако доживееш до онези времена, ще видиш, че някой ден всички богатства на Хосроя ще преминат в ръцете на моята умма." Аз се учудих и попитах: "Иранският Хосрой ли?" "Да - отговори Пророка, - иранският Хосрой." Ади завършва разказа си с думите: "Кълна се, че станах свидетел на всичко, което Пророка бе предсказал. Пратеника на Аллах ми каза и нещо във връзка с отвъдното. Надявам се и вярвам, че ще стана свидетел и на него."295

Пратеника на Аллах отправял посланията си към хората с увереност и убеденост и нито веднъж не изпитал колебание или съмнение в думите си. Впрочем, по волята на Всевишния, с течение на времето предсказанията му се сбъднали едно по едно.

2. Богатите настоявали за привилегии

В зората на исляма обкръжението на Пророка се състояло само от бедни хора, повечето от които били млади. Възрастните упорствали в неверието и се противопоставяли на Пратеника на Аллах. Но когато било низпослано кораничното знамение: "Когато дойде подкрепата на Аллах и победата, и видиш хората да встъпват на тълпи в религията на Аллах..." (110: 1-2), и те изпитали необходимост да повярват в Пророка и повярвали. Но в началото около Пратеника на Аллах имало единствено бедни младежи.

Езичниците от Мекке с високо положение не гледали благосклонно на това. Те често идвали при Пророка и искали от него да им отдели специален ден за среща, в който никой да не ги обезпокоява, особено бедните. Сиреч ден, в който при тях да не идват хора като Билял, Аммар, Ясир, Хаббаб и др. Те били първенци и не можели да седят редом с по-нискостоящи.296 Може би за тях това искане е било съвсем нормално, понеже било в съответствие с начина на поведение в тогавашното общество. Но сега положението било по-различно от това, с което те били свикнали. Те очаквали предложението им да бъде посрещнато добре, но ето че Аллах отправил следното предупреждение към Своя Пророк: "И не прогонвай онези, които зоват своя Господ и сутрин, и вечер, искайки Неговия Лик! Ти не си отговорен с нищо за тяхната равносметка и те не са отговорни с нищо за твоята равносметка, та да ги прогонваш и да бъдеш от угнетителите." (6: 52).

Ти си призван за велики дела. Не можеш да изпаднеш в дребнавост, прогонвайки бедните от себе си и надявайки се така да бъдат напътени съдружаващите. Защото това е несправедливост, а ти си далеч от нея. Да, прогонването на бедните с цел да бъдат удовлетворени желанията на богатите е най-голямата несправедливост. Още от самото начало Аллах е предпазил най-справедливата личност на земята от несправедливи постъпки.

Тази важна тема се споменава и в сура eл-Кехф: "И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!" (18: 28).

Коранът казвал следното на Пророка.

Бъди редом с онези, които ден и нощ изричат името на Аллах и съобразяват думите и делата си с повелите Му и не обръщай очи към останалите! Защото милостта на Аллах се спуска над тях. Не отделяй поглед от онези, които Всевишния е възлюбил. Може би когато Аллах удостоява с милост хората, Той гледа сподвижници като Аммар, Ясир, Али, Хаббаб, Ибн Месуд, защото са спечелили благоволението Му. Те като гръмоотводи предпазват останалите от злини и нещастия. Бъди близо до тях. Когато били низпослани тези коранични знамения, около Пратеника на Аллах имало само бедни хора. Но той дори в този период бил убеден, че бъдещето ще е точно такова, каквото е описано в Корана. Пророка вярвал, че почти всички, дори и горделивите и упорстващи в безбожието неверници, ще се смекчат, ще приемат исляма и ще се увенчаят с Корана. Затова не трябвало той да прогонва хората около себе си, понеже ги очаквали светли дни.

Освен това, как би било възможно Пророка да ги отчужди от себе си, след като самият той заявява следното: "Раят желае да приеме Али, Селман и Аммар."297

Да, всички желаят да влязат в Рая, но и Раят копнее за тях, както влюбеният жадува за любимата си, както обичащите очи търсят обичания лик, както съвестта търси истината и както сърцето очаква да бъде озарено от провидението.

Предводителят и на двата свята още в началото е знаел, че първите вярващи, тези бедни хора, които се присъединили към него, един ден ще осъществят коренен прелом в историята на човечеството и съобразявал действията си с това убеждение. Пророка не таял и зрънце съмнение, че някой ден целият свят, от изток до запад, ще приеме истините, донесени от него. Той бил убеден, че онова, което Всевишния Аллах предвещавал, някой ден ще се случи.

Пратеника на Аллах отказал предложението на езичниците. Дори не им обърнал подобаващо внимание. Пророка високо ценял безпомощните си и бедни сподвижници, оказвал им почит и ги изграждал като личности чрез откровението си.

3. Човешкият фактор не може да се пренебрегва

По време на възвишения си живот Пратеника на Аллах нито веднъж не се отнесъл пренебрежително към човешкия фактор. Дори когато изпращал хора да се сражават, не забравял науката и културата, които запазвали приоритетното си значение в дневния ред на общността. Не било възможно Пророка да постъпва по друг начин, защото Коранът повелявал следното: "И не бива вярващите да тръгват на бой вкупом. По една част от всяка тяхна група да се заеме с изучаване на религията, за да увещава народа си, когато се върне при него, та да се предпазят!" (9: 122).

Да, дори и във военно време

 трябва да има хора, които да изучават религията, за да учат останалите, след като се завърнат. Дори когато битката е наложителна, вратите на учебните и културните центрове трябва да бъдат отворени докрай. В онази епоха, когато врагът обсадил всички граници, ако научните центрове били закрити и всички били изпратени да се бият, това щяло да доведе до изоставане на науката и културата въпреки материалната победа. Затова ислямът повелява част от хората да не участват в битките, за да продължат да се занимават с наука и култура. Дори и в най-критичните моменти Пратеника на Аллах не оставил на заден план духовните занимания. Хората, които не участвали в сраженията, се отдавали главно на науката. Както вече стана дума, в зората на исляма владеещите четмо и писмо мюсюлмани били малцина, но двайсет години по-късно нямало човек, който да не може да чете и пише. Това се дължало на усилията, положени от Пратеника на Аллах.

Да, той винаги отдавал голямо значение на човешкия фактор и знаел как да изгради стабилни личности и стабилно общество. Той предавал знанията си и повелявал другите да правят същото. Пророка прилагал на практика теоретичните положения в религията и лично е влизал в ролята на учител, който възпитава ученици. Той се родил в мъртва епоха и сред тълпи от мъртви души, но успял да изгради общество, отдадено на науката и вярата.

След първоучителя и основоположника обществото започнало да излъчва само управниците си, които, обаче, не трябва да се съизмерват с него.

Да, общество, в което има благоприятна среда за развитието на идеите, науката и техниката, ще се ръководи от прогресивни личности. Управниците винаги са били копия на народа си. Както сметаната е млечен продукт, така и ръководителите на обществото са негов продукт. Ако обществото дава предимство на идеите, науката и техниката неговите ръководителите също ще уважават духовните занимания. Пратеника на Аллах е изразил становището си по този въпрос кратко и лаконично: "Каквито сте вие, такива ще бъдат и управниците ви."298

4. Една страна процъфтява благодарение на своите бележити личности

Съществуват редица коранични знамения, в които се подчертава голямото значение на човешкия фактор. Ако всички те бъдат подробно изследвани, ще се разбере по-добре какво значение отдава на човека ислямската религия. Но в момента няма да се спираме на тази тема, поради което ще се позовем само на няколко знамения: "И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите." (3: 104).

"Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах." (3: 110).

От тези и останалите знамения става ясно какво значение отдава Коранът на човека и знанието.

Ислямът в най-висша степен и в умерени граници разглежда човека през призмата на сърцето, душата, чувствата и мислите и съобразно целта на сътворението му. Ролята и значението на човека не се пренебрегват, нито се преувеличават. Ислямът има балансирано отношение към индивида и се цели той да прозре какво се крие зад завесата на битието. Пратеника на Аллах не е пренебрегнал нито веднъж значението на човека през възвишения си живот. Това е много важно за един ръководител. Съществуват толкова лидери, които очакват да постигнат победи с хората и средствата, с които разполагат, но претърпяват провал. Всъщност те не успяват да се избавят от несполуките в епоха на възход. Онези, които се възползват от вълнението на масите, като ги изкарват на улицата, може би постигат целите си. Но що се отнася до делата, в които се иска постоянство, масовите вълнения не са от значение. Пратеника на Аллах никога не е имал за цел да поведе след себе си ентусиазирани тълпи. Защото хората, които се събират, понесени от определени чувства, могат да се разпръснат, ако им бъдат внушени други чувства, и да изоставят лидера си. Ала сподвижниците на Пратеника на Аллах са го последвали дори и в най-тежките и в най-трудните моменти. Те били готови да жертват живота си за него. Смятали, че целта на живота им е да се превърнат в мъченици на вярата и така да откупят живота си. Експлоатирането на останалите чувства става по същия начин.

Нека се върнем на темата. Да, ако една държава е в разцвет, това се дължи на изтъкнатите личности в нея. Именно това е постигнал Пратеника на Аллах. Хората, които изпратил в различните краища на света, не се провалили нито в управлението на държавите и народите, нито се натъквали на проблеми при откриването на училища и медресета, което показва, че Пратеника на Аллах е обучил много добре хората, застанали зад него, и е отдавал огромно значение на човешкия фактор.

[294] İbn-i Hişam, Sire, 2/58, 59; İbn-i Kesir, el-Bidaye, 3/150-151; Müsned, 1/362; Müstedrek, 2/432; İbn-i Sa'd, Tabakat, 1/202.
[295] Müstedrek, 4/518; Müsned, 4/257.
[296] İbn-i Kesir, el-Bidaye, 3/129.
[297] Tirmizi, Menakıb, 34.
[298] Kenzü'l-Ummal, 6/89.
[299] İbn-i Kesir, el-Bidaye, 3/40, 41.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.