Способността на Пророка да открива човешките таланти
Пратеника на Аллах притежавал умението да разбира в коя област биха се изявили най-добре сподвижниците му. Той възлагал дадена работа на най-достойния за нея и свидетелство за това са самите резултати, които сподвижниците постигали в делата си. Така че, ако не съществуваше нито едно доказателство за пророчеството му, то би получило потвърждение от способността на Пророка да открива талантите на хората и да им възлага работата, с която се биха справили най-добре, от умението му да канализира човешката енергия в позитивна насока, без нито веднъж да допуска грешки, тоест, когото е назначил на дадена длъжност, не го е сменял до края на живота му (освен случаите, когато някои попадали в плен на чувствата си). Всичко това е доказателство за пророчеството на Пратеника на Аллах и ни кара да изричаме: "Ти казваш истината, Пратенико на Аллах".
Началният период на исляма е бил изпълнен с тежки и трудни изпитания. През първите пет-шест години броят на приелите исляма бил едва четирийсет. По онова време съществувала реална опасност онези, които разпространявали религията, да бъдат изтезавани и убити.
Дори уважаван човек като хазрети Ебу Бекр бил пребиван от бой и се свестявал дни след това.299
Хазрети Омар премервал сили с камилите, като превивал вратовете им, но и него пребивали неведнъж.300
Щом тези хора били дотолкова измъчвани и изтезавани, помислете си на какви мъчения са били подлагани останалите вярващи.
В тази арена на смъртта Пророка имал различно отношение към всеки от сподвижниците. Например той не заповядал нито на хазрети Омар, нито на хазрети Ебу Бекр да се преселят. Нито Али, нито Зубейр, които тогава били едва ли не деца, не са били изпратени в Абисиния (Етиопия). Всички те били способни да понесат условията в Мекке.
Хазрети Осман имал нежна и крехка натура. Било е много трудно той да устои на жестоките репресии срещу мюсюлманите. Освен това е бил единственият, който можел да предвожда мюсюлманите по пътя към Абисиния. Поради което Пратеника на Аллах е сложил именно него начело на групата.301
1. Ебу Зерр Гифари, Аллах да е доволен от него
По онова време хазрети Ебу Зерр също приел исляма. Но Пророка преценил, че емоционален човек като него не трябва да остава в Мекке, понеже това щяло да бъде както в негова вреда, така и във вреда на останалите. Затова Пратеника на Аллах го посъветвал да се върне при племето си, където да проповядва новата религия. На изпращане Пророка му рекъл: "Чакай времето, когато ние ще превъзхождаме останалите и тогава ела при нас." След завземането на Хайбер Ебу Зерр, Аллах да е доволен от него, дошъл при Пратеника на Аллах и се присъединил към него. Ала той станал мюсюлманин още в първите години от меккенския период на исляма.302 Ебу Зерр бил раб Божий и праведна личност.303 По отношение на социалната справедливост той превъзхождал десетки пъти днешните общественици. Даже според някои идеолози на социализма той е първият човек, който говори за социализъм. Нека ги оставим да мислят така. За пръв път той е поставил въпроса за бедността и пътищата за нейното преодоляване. Същевременно Ебу Зерр е един от хората, желани от Рая.304 Въпреки всичко това веднъж той отишъл при Пророка със следната молба: "Назначи ме на управленска длъжност, Пратенико на Аллах." Сиреч, направи ме военен командир или губернатор на някоя област. Пророка му дал следния отговор: "Ти си слаб, Ебу Зерр, а тези дела са твърде тежки. Не пожелавай такава задача. Тя не се дава на онзи, който я желае!"305
Такава била препоръката на Пратеника на Аллах към Ебу Зерр, ала към хазрети Ебу Бекр и хазрети Омар Пророка нямал такива препоръки. Напротив, веднъж, за да загатне, че някой ден те ще станат управници, хванал Ебу Бекр за дясната ръка, а Омар - за лявата, и рекъл: "Аз имам по два везира на небесата и земята. Първите са Джибрил и Микаил, а вторите - Ебу Бекр и Омар."306
От друга страна, Пророка виждал неведомото, знаел какво ще се случи в бъдеще и загатнал за управлението на четирите напътени халифи. Когато споменал хазрети Осман, уточнил, че той ще бъде подложен на изпитание.307 И действително халифатът на хазрети Осман бил изпълнен с трудности.
Да, Пророка познавал сподвижниците си по-добре от самите тях. Те се справяли безупречно със задачите, които той им възлагал. Ебу Зерр може и да е искал да бъде назначен на управленска длъжност, може да е смятал себе си за способен да я изпълнява, но Пратеника на Аллах го познавал по-добре от самия него. Затова му рекъл: "Ти си слаб, а задачата е тежка" и не му дал ръководен пост.
Сега ще дадем няколко примера във връзка с това положение.
2. Амр ибн Абесе, Аллах да е доволен от него
Ахмед ибн Ханбел предава следното: "Амр ибн Абесе дойде при Пратеника на Аллах и с груб тон му рече: "Кой си ти?" Пророка спокойно отвърна: "Аз съм пророк, изпратен от Аллах." Този смирен отговор на Пророка дълбоко впечатли Амр ибн Абесе въпреки арогантното му поведение. Той веднага падна на колене пред Пророка и рече: "От този миг нататък аз съм твой подчинен, Пратенико на Аллах." Това се е случило в Мекке. Разбира се, тогава броят на вярващите бил твърде малък. В такъв период имало нужда от хора, най-малкото за да изглеждат по-силни пред останалите. Но Пратеника на Аллах много добре знаел на кого каква задача да възложи и без колебание постъпил с Амр ибн Абесе съобразно убежденията си. Той му казал същото, което казал и на Ебу Зерр: "Ти си слаб. В момента не можеш да останеш с нас. Върни се при племето си и им проповядвай религията. Когато научиш, че съм постигнал победа над останалите, ела и се присъедини към мен!"
Амр се вслушал в съвета на Пророка и се разделил с него. Минали години. Победите, които Пратеника на Аллах постигал, започнали да се разчуват навсякъде. Амр ибн Абесе разбрал, че е дошъл моментът да се присъедини към Пророка. Той веднага тръгнал на път и пристигнал в Медине. Видял Пратеника на Аллах в месджида и отишъл при него. В този момент Пророка изнасял беседа. Когато приключил, Амр го попитал: "Позна ли ме, Пратенико на Аллах?"
Предводителя и на двата свята без колебание отвърнал: "Ти не си ли онзи, който дойде при мен в Мекке?"
И продължил да разказва за случилото се тогава, сякаш е било вчера.
"Аз - рекъл Пророка - ти дадох наставления и те посъветвах да се върнеш при племето си." Амр ибн Абесе учудено потвърдил думите му.308
Не е чудно Амр да не забрави този случай, защото това е било едно от незабравимите събития в живота му. Но що се отнася до Пратеника на Аллах, положението е по-различно. Освен че имал редица подобни случаи, събитията, които преживял през годините, са били в състояние да го накарат да забрави не само човека, когото е видял за пет минути, а дори и най-близките си. Но се вижда, че Пратеника на Аллах не е забравил никого от познатите си. Ако Амр или Ебу Зерр не били отишли при Пратеника на Аллах, може би той сам щял да ги покани след завладяването на Мекке. Защото истинското надмощие било установено именно след завземането на Мекке.
Да, той толкова добре познавал своите сподвижници, че ние не познаваме дори децата си така. Защото всеки човек имал своето значение за Пратеника на Аллах. Познаването на сподвижниците се налагало и от гледна точка на това, какви задачи ще им се възлагат в зависимост от възможностите им.
Дали е възможно да се посочи втори лидер като Пророка, който в такава степен да познава последователите си? Не мисля, че е възможно. Защото Пратеника на Аллах не е само лидер, а и пророк. Впрочем основната ни тема е неговото пророчество.
3. Джулейбиб, Аллах да е доволен от него
Разказват, че когато бил на петнайсет-шестнайсет години, Джулейбиб обичал да се задява с жените. Но с магическите си думи Пратеника на Аллах е успял да го убеди да се откаже от постъпката си и се помолил за него на Всевишния.309
След това Джулейбиб станал един от най-достопочтените хора в Медине. Веднъж Пратеника на Аллах го изпратил в дома на човек, който имал дъщеря за женене. Семейството в този дом било благородно и почтено и вече очаквали да се появи кандидат за дъщеря им.
Джулейбиб почукал на вратата и влязъл вътре, след което предал поздравите на Пратеника на Аллах. Цялото семейство се развълнувало. Джулейбиб направил предложението си, предавайки думите на Пророка: "Предай им моите поздрави и нека ти дадат дъщеря си за жена."
Стопанинът и стопанката се спогледали, мислейки си: "На Джулейбиб ли?" Но такава била повелята на Пратеника на Аллах и колебанието било излишно. Родителите се притеснявали за дъщеря си, но тя чула разговорите им, скрита зад една завеса, и рекла: "Защо се колебаете пред онзи, който изпълнява повелята на Пратеника на Аллах?"310
Джулейбиб се оженил. След няколко седмици се наложило да участва битка, в която станал мъченик. След битката всички тръгнали да търсят близките си, участвали в боя. Пратеника на Аллах се интересувал дали някой е изгубил близък човек и получавал отрицателен отговор. Но той повтарял, че е загубил скъп за него сподвижник и търсел Джулайбиб като баща с наранено сърце, изгубил своя син. Накрая успял да го намери. Той лежал сред седмина езичници, тялото му било окървавено и покрито с рани, а в едната си ръка държал меч. Пратеника на Аллах рекъл: "Ликвидира седмина, стана победоносец, след което се превърна в мъченик." После опрял главата си на коленете му и казал: "Всевишни, той е част от мен и аз съм част от него." Ето какво било отношението на Пророка към другарите му.311
4. Али ибн Ебу Талиб, Аллах да е доволен от него
Предстояло завладяването на Хайбер. Въпреки продължителната обсада крепостта не била превзета. По едно време Пратеника на Аллах рекъл: "Утре ще предам знамето на човека, който обича Аллах и който е обичан от Аллах." На следващия ден всички се устремили към челните редици. Пратеника на Аллах водил сутрешната молитва намаз. После се обърнал към джемаата. Всички вперили поглед в него. Но онзи, когото Пратеника на Аллах търсел, не бил сред тях.
Сподвижниците така замръзнали по местата си, че сякаш на главите им имало птички, които не искали да уплашат. Всички очаквали думите на Пророка, всеки искал тази чест да се падне на него. Та кой не би искал да чуе, че е обичан от Аллах? Дори е възможно човек да отстъпи мястото си в Рая и да каже "нека друг да влезе вместо мен", но никой не би се отказал от подобна чест.
Устните на Пратеника на Аллах помръднали и той попитал: "Къде е Али?"
Хазрети Али имал силни болки в очите. Затова и през ум не му минало, че знамето може да бъде поверено именно в неговите ръце, поради което бил седнал назад. Сподвижниците отвърнали: "Той има болки в очите, Пратенико на Аллах."
Пророка го извикал при себе си. Намазал очите на Али с блажената си слюнка. Хазрети Али под клетва казва: "Повече никога нямах болки в очите."
После Пророка предал знамето на Али. Ала там са били и сподвижници като хазрети Ебу Бекр, хазрети Омар, хазрети Микдад... Но знамето щяло да бъде дадено не на тях, а на младия Али.312
Завладяването на Хайбер било доказателство за правилния избор на Пратеника на Аллах. Той винаги правел най-сполучливия избор, когато възлагал задачи на хората. Това, от своя страна, е довод за пророчеството му. Защото Пратеника на Аллах притежавал висш разум.
Да, на когото Пророка възлагал определена задача, той успешно се справял с нея.
Например той е наричал хазрети Халид Сейфуллах (Меча на Аллах).313 Халид винаги бил меч на Аллах и не загубил нито една битка. Години по-късно хазрети Омар с право изрича: "Втори воин като Халид повече не се роди."314 Тези думи също са потвърждение, че Пророка не е сгрешил в избора си.
Пратеника на Аллах възложил отговорни задачи и на Кака, Аллах да е доволен от него. Той също се е справил отлично със задачите си. Ето каква казва Ебу Бекр за него: "Войската, в която участва Кака, никога не може да бъде победена."315
Също така Пророка сложил седемнайсетгодишния Усаме, Аллах да е доволен от него, начело на войската и го изпратил в Муте. През целия си живот Усаме доказал, че е способен да изпълнява подобни задачи.316
5. Достопочтените съпруги на Пророка
Важно е да се отбележи и фактът, че Пратеника на Аллах взимал най-правилните решения, избирайки съпругите си сред стотици кандидатки. Защото Пророка избрал онези жени, които били в състояние да носят призванието да бъдат майки на всички вярващи. Всички те постигнали абсолютно съвършенство. Особено що се отнася до проповядването на религията, те били прекрасни просветителки и учителки и са дали огромен принос за разпространяването на исляма, обучавайки велики личности. Праведници и гении като Месрук, Тавус ибн Кайс, Ата ибн Еби Ребах са все личности, които черпели знанието си от изворите на вдъхновението, каквито били майките на вярващите.
Както се вижда, Пратеника на Аллах е избрал жени, които в бъдеще щели да се извисят до равнището на духовни учителки, възпитал ги е в своя Дом на щастието и ги е превърнал в наследници на пророческото дело в бъдеще. Сред тези достопочтени жени нямало нито една, която да не е служила на идеала на Пророка. Както още в зората на исляма достопочтената Хатидже, Аллах да е доволен от нея, раздала цялото си богатство по пътя на Пророка, така и останалите му съпруги изявявали същата всеотдайност за разпространението на знанието и религията. Става ясно че, като започнем от достопочтената Хатидже (а Пророка тогава все още не бил натоварен с мисията си, но показвал признаци, че това някой ден ще се случи), Пратеника на Аллах избрал всичките си съпруги благодарение на дълбоката си проницателност и пророческа прозорливост. Иначе остава необясним фактът как Пророка винаги е успявал да направи най-точния избор.
[300] İbn-i Kesir, el-Bidaye, 3/102, 103; İbn Hişam, Sire, 1/234.
[301] İbn Hişam, Sire, 1/344; İbn Kesir, el-Bidaye, 3/84.
[302] Müslim, Fezail, 132-133; İbn Kesir, el-Bidaye, 3/45-47.
[303] İbn Hacer, İsabe, 4/62.
[304] Mecmau'z-Zevaid, 9/330.
[305] Müslim, İmare, 16, 17.
[306] Kenzü'l-Ummal, 11/563, 13/15.
[307] Buhari, Fezailü'l-Ashab, 5-7; Müslim, Fezailü's-Sahabe, 29.
[308] Müslim, Müsafirin, 294; Müsned, 4/112.
[309] Müsned, 5/256, 257.
[310] Müsned, 4/422.
[311] Müslim, Fedailü's-Sahabe, 131.
[312] Buhari, Fezailü'l-Ashab, 9; Müslim, Fezailü's-Sahabe, 34.
[313] Buhari, Fezail'l-Ashab, 25.
[314] Halid M. Halid, Ricalün Havle'r-Resul s. 386.
[315] İbn-i Hacer, İsabe, 3/240.
[316] Müslim, Fezailü's-Sahabe, 63; İbn-i Hacer, İsabe, 1/13.
- Създадено на .