Системата на обучение на Пророка
Основите на обучението и възпитанието, положени от Пророка Мухаммед, са подробно описани в Корана и сунната. Впрочем само фактът, че Пророка е възвестил на хората истините на Корана и ги е внушил в сърцата им, е достатъчен, за да окачествим това като чудно постижение. Темата ни не е свързана с Корана, но тук ще се опитам да кажа няколко думи и за него.
Пророка Мухаммед се е появил в общество, в което хората били неуки, неграмотни и не отдавали никакво значение на просветата. А когато напускал този свят, сред общността, която оставил след себе си, от юношата до стареца в преклонна възраст, нямало нито един, който да не владеел четмо и писмо. Ала днес, въпреки възможностите, полаганите усилия, дори натиска, който се оказва в някои случаи, въпреки че са изминали доста години от въвеждането на латиницата, ние все още не успяхме да ограмотим значителна част от обществото ни. А Пратеника на Аллах за кратък период от двайсет и три години е успял силно да повлияе на хората, да ги просветли и да ги накара да се ограмотят. Смятам, че когато Пратеника на Аллах се е преселвал във вечността, не е имало нито един негов другар, който да не знае да чете Свещения Коран. Освен това дори и обикновените хора в Медине, занимаващи се със земеделие, умеели да четат по седем или десет различни начина текстовете на Корана. Авторът на тези редове не знае да чете Корана съгласно правилата за благозвучие, а и онези, които ги владеят днес, не са толкова много.
Вярно е, че хората от онази епоха са били природно интелигентни и умовете им не били изтощени. Само че израстването им не се дължало единствено на силната им памет и умствените им способности. Най-вероятно системата на обучение, въведена от Пратеника на Аллах, ги е накарала да се обвържат така силно с Корана.
Ала преди появата на Пророка хората били предразположени към всички поквари. Чрез системата си на обучение и възпитание Пратеника на Аллах успял да изкорени всички пороци от характерите им и изградил от тях съвършено нови хора.
Например Коранът им предписвал следното: "И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите - добрина!" (17: 23). Тази повеля така е повлияла на един от онези, които дотогава не почитали и смазвали от бой родителите си, че човекът дошъл при Пророка и го попитал какво ще е наказанието му, ако не успее да отвърне с усмивка на погледите на майка си и баща си.
В Корана още се повелява: "И не пристъпвайте към имота на сирака..." (17: 34); "И не доближавайте имота на сирака..." (6: 152). Тези повели така въздействали на хората, че повечето идвали при Пророка с молба да вземе от тях дела на сираците и да ги раздаде на нуждаещите се. Ако се прочете внимателно кораничното знамение ще се види, че в него не се казва "не присвоявайте имота на сирака", а е казано "не доближавайте имота на сирака". Сподвижниците проявявали висока загриженост в това отношение и се стремели да се освободят от дела на сираците, с който разполагали. Какво им се е случило на тези хора, които не признавали правото на живот на сирака и се опитвали по всякакъв начин да ограбят имуществото му, та се променили изведнъж?
Едно от най-масовите явления в обществото било прелюбодействието. Почти нямало човек, който да порицае това деяние. Но Коранът повелявал следното: "И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път." (17: 32). Така се слагало край на незаконните връзки. Да, в последвалия период са били известни само няколко такива случая.
Грабителството и мародерството били похвални деяния. Но след като било низпослано кораничното знамение, в което се казва: "А на крадеца, мъж или жена, отсичайте ръцете като наказание за онова, което са присвоили..." (5: 38), настъпила коренна промяна. Това, което знам, е, че след низпославането на знамението са известни един или два случая на грабеж, които са приключили с отсичане на ръце.
Коранът повелявал следното на тези жестоки хора: "И не убивайте човек! Аллах е възбранил това..." (17: 33). Това знамение било достатъчно, за да се сложи край на престъпността и убийствата. Да, след низпославането му са известни само два случая на убийства. Първото било предумишлено - мюсюлманин убил юдей287, а във втория случай убийството не било предумишлено.
Обърнете внимание, за двайсет и трите години от началото до края на пророческата мисия се случва само едно признато прелюбодеяние, едно убийство на юдей и доколкото на мен ми е известно, отрязана е ръката само на една жена за кражба. И всичко приключва с това. Ала както изтъкнах преди малко, хората от онова общество сякаш били вампирясали, като се има предвид, че пиели кръв и консумирали месо от мърша. Ето тези хора Пратеника на Аллах е успял да превърне в чисти и святи личности, които ние днес тачим. Това са Ебу Бекр, Ебу Хурейре, Маиз, Гамидийели Кадънефенди и още много други. От тази кал и тиня, от това блато е произлязло свято общество. Ако и това не е чудо, какво друго може да бъде?
Не е възможно тази обширна тема да бъде подробно изяснена. Тук искам само да се спра на няколко принципа относно високия морал, за да се открои още повече величието на делото на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
1. Щедрост и самоотверженост
Хората от общността, в която се появил Пророка, преследвали единствено собствените си интереси. Те дори и насън не се сещали да помагат на другия. Особено саможертвата, която ние наричаме исар, е било нещо непознато и непонятно за тях. Но чрез своето дело Пратеника на Аллах, наред с останалите промени, е изкоренил и скъперничеството, а на негово място издигнал щедростта и саможертвата.
Веднъж някакъв човек отишъл при Пратеника на Аллах. Мъжът бил Ебу Хурейре. Този смел представител на племето Девс казал следното на Пророка: "Пратенико на Аллах, от няколко дни не съм сложил залък в устата си. Говях гладен дни наред." Пророка се огледал, но не видял никой, който да заведе мъжа в дома си, за да го нагости. В този момент Ебу Талха, когото Пратеника на Аллах много обичал, станал и рекъл: "Пратенико на Аллах, аз ще го нагостя." После го завел в дома си. Тези хора раздали целия си имот в името на исляма и не разполагали с нищо. В домовете им се готвела гозба от време на време. Може би в онзи ден съпругата на Ебу Талха - Умм Сулейм - била сготвила чорба за децата. Но след идването на госта между съпрузите протекъл следният разговор: "Тази вечер нека нахраним с чорбата госта на Пророка. Ние и утре можем да постим гладни. Трябва да убедим децата да легнат. Утре ще се погрижим и за тях." Авторите на житията (сияр) на Пророка предават следното: разбрали се, когато седнат на софрата, жената уж неволно да угаси свещта. В тъмното стопанинът щял да се преструва, че се храни, защото нямало достатъчно храна за всички. Така щели да нахранят поне госта си. Това и сторили. На сутринта гостът и домакинът заедно застанали зад Пророка за сутрешния намаз. Пратеника на Аллах отслужил молитвата. После потърсил с поглед Ебу Талха и Ебу Хурейре и ги запитал: "Какво благодеяние сторихте тази нощ, че за вас бе низпослано следното знамение: "Настанилите се в дома [на преселението Медине] и [приели] вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда. А които се опазят от скъперничеството на душите си, те са сполучилите." (59: 9).288
Хората от Безпросветната епоха не знаели що е самоотверженост, което ние наричаме исар; не знаели какво означава да нахраниш гладния и да облечеш голия и босия, какво е да живееш заради другите и да ги накараш да се чувстват щастливи. Ала Пратеника на Аллах ги напътил. Посланията му достигнали до хората. Той вградил откровенията си в душите им, така сякаш ги инкрустирал върху мраморни плочи. Както и да наричате тази самоотверженост - търпение или преданост, - резултатът няма да се промени. Нека тук да припомним следната мъдрост: "Вярата води до преданост, предаността - до упование, а упованието - до щастие в този и в отвъдния свят." Да, ако сте повярвали, ще сте предани на Аллах. А когато сте Му предани, ще се уповавате на него. Ето тогава ще постигнете както земното щастие, така и щастието в отвъдния свят.
2. Похвалната преданост на Ханса
Елегиите, които известната поетеса от онази епоха Ханса написала след смъртта на братята си, трогвали сърцата. Тази велика жена тогава все още се намирала в мъглата на безпросветността. Тя още не била озарена от словото на Пророка Мухаммед, не го познавала, до нея не достигали чудните знамения на Корана. Но когато прочела Свещения Коран, у нея настъпила дълбока и коренна промяна. Тази велика поетеса, която създала шедьоври в памет на братята си езичници, изгубила четиримата си сина в битката при Кадисия. Ханса силно скърбяла за тях, защото им била майка, и липсата им я съсипвала, но в същото време тя показала своята изключителна преданост с думите: "Хвала на Теб, Всевишни, че ме дари с възможността още приживе да ти върна като дар и четиримата си сина, получени от Теб."289 Ето така Пратеника на Аллах променял хората, което се дължало на чудодейната му сила. Той превръщал мрака в светлина и гнета - в справедливост. Ще повторя още веднъж, ако не е чудо умението да се въздейства на хората така, че у тях да настъпи коренна промяна, какво е тогава?
3. Други примери за преданост
а) Икриме, Аллах да е доволен от него
При завземането на Мекке Икриме избягал, но след известно време съпругата му успяла да го убеди да се завърне в града. Когато Икриме се явил при Пратеника на Аллах, той се усмихнал и рекъл: "Здравей, светли преселнико!"290 Тези думи били достатъчни, за да завладеят сърцето на Икриме. Той се заклел да даде по този път както собствения си живот, така и живота на сина си Амир. В битката при Ярмук Икриме бил смъртоносно ранен и в последните мигове от живота си чул да му съобщават следната вест: "Синът ти Амир падна мъченик." Икриме се изправил - вероятно насреща си виждал образа на Пророка - и рекъл: "Пратенико на Аллах, бях дал обет, че ще пожертвам сина си по твоя път. Удържа ли преселникът на думата си?" Възможно ли е синът на Ебу Джехил да се превърне в достопочтен преселник? Възможно ли е човекът, който "във всяка битка се сражавал срещу Пратеника на Аллах и копнеел да го види мъртъв"291, сиреч угнетителят и заблуденият враг, да се превърне в Преселника, изпреварвайки дори ангелите? Оказва се, че било възможно.
Ала в Безпросветната епоха Икриме бил един от най-богатите и силните на деня. Той потискал слабите и им устройвал засада. Впрочем тогава правата на слабия не се зачитали, а жените нямали дори право на живот. Децата били убивани без причина. Бедният не можел да търси правата си. Имало закони, както е имало винаги. Но те били в ущърб на интересите на безсилните и слабите. (Днес не е ли същото?). Ето, Пратеника на Аллах успял да изгради личности като ангели, които се превърнали в еталон за справедливост на земята, изтръгвайки ги от варварското общество, в което правата не се зачитали и нямало справедливост, а хората били в дълбока заблуда.
б) Хазрети Омар, Аллах да е доволен от него
Омар бил славна личност. Той стоял начело на държава, границите на която стигали чак до Йемен и река Оксус (Амударя). Веднъж между него и Убей ибн Кааб възникнал спор. Убей рекъл: "Ти, който си халиф на Пратеника на Аллах, постъпваш несправедливо." Омар му предложил да предяви иск срещу него в съда. Тогава съдия бил Зейд ибн Сабит. Отишли в дома му. Делото им щяло да се гледа там. Когато кадията на Медине видял, че вътре влиза халифът, в знак на уважение му посочил специално място, където да седне, с думите: "Заповядай ето тук, повелителю на всички вярващи!" Омар сключил вежди и с респектиращ глас рекъл: "Още в началото ти допусна несправедливост в решението си."292 Тези думи заемат достойно място в историята.
в) Примерът на Маиз или самоконтрол чрез съвестта
Примерът на Маиз е възхитително чувство за отговорност. Муслим е отделил в сборника си с хадиси специална глава за този случай и я е озаглавил Джаде би нефсихи ("Мъжът, който пожертвал себе си"). Да, Маиз бил човек, готов да се жертва.
Веднъж той отишъл при Пратеника на Аллах и се приближил до него. По всичко личало, че е дълбоко съсипан и трогнат, лицето му било бледо и жълто. Нямал сили дори да говори. С немощен глас рекъл: "Пречисти ме, Пратенико на Аллах!" Пророка обърнал лицето си в друга посока. Защото бил милосърден и милостив и не искал да чуе какво ще му каже Маиз. Но Маиз минал от другата страна на Пророка и отново повторил думите си. Това се повторило четири пъти. При всяка молба на Маиз Пророка обръщал лицето си в друга посока. Ала Маиз упорито настоявал да бъде пречистен. На четвъртия път Пратеника на Аллах попитал: "От кой грях искаш да бъдеш пречистен?" А Маиз отвърнал: "От прелюбодеянието." Сподвижниците стояли като вкаменени. Може би за първи път се говорело за прелюбодеяние в епохата на Пророка. Това признание шокирало останалите. Хората, които дотогава одобрявали прелюбодеянието, след приемането на исляма напълно се отказали от него и сега гледали като учудени, сякаш чували нещо ново. Тишината в този миг била нарушена от думите на Пратеника на Аллах, който запитал останалите:
- Маиз луд ли е?
- Не, Пратенико на Аллах. Маиз е с ума си. - отговорили сподвижниците.
- Дали не е пиян? - попитал Пророка. Сподвижниците установили, че Маиз не е пиян и дали отрицателен отговор и на този въпрос. Той бил твърдо решен да признае греха си и Пратеника на Аллах нямал друг избор. После казал: "Приложете наказанието!" Пророка не присъствал на осъждането лично. Маиз бил откаран на площад, където го замервали с камъни. В един момент не издържал и се опитал да избяга. Но някой успял да го настигне и с кост от челюст на животно го ударил по главата. Той паднал безжизнен на земята и издъхнал. После разказали за случилото се на Пророка. Изтъкнали, че грешникът в последния момент се е опитал да избяга, но бил настигнат и повален мъртъв на земята. Пророка се разчувствал и заплакал с думите: "Не трябваше ли да го оставите да дойде при мен?" Може би Маиз е щял да се отрече от признанието си. Тогава имало вероятност да се вземе друго решение. След няколко дни при Пратеника на Аллах дошла някаква жена. Това била онази, с която Маиз прелюбодействал. И тя също като Маиз започнала с думите: "Пратенико на Аллах, искам да бъда пречистена." Пророка постъпил по същия начин и я посъветвал да отиде и да се покае, но жената настоявала. След което Пратеника на Аллах й казал: "Може да си бременна. Нямаме право да лишим от живот невинното създание." Няколко месеца по-късно жената родила. Тя отново се явила при Пратеника на Аллах и повторила признанието си. Този път Пророка я върнал с думите: "Детето се нуждае от грижи и кърмене." След време жената отново дошла при Пророка. Детето й вече можело да се храни. Жената рекла: "Вече няма нужда от мен, Пратенико на Аллах. Моля те, приложи наказанието и върху мен, за да се освободя от угризението на съвестта си." После я отвели. Вече съвестта й щяла да бъде спокойна. Когато предавала Богу дух, била щастлива. Замеряйки я с камък, един от линчуващите гневно извикал "Ах, ти..." Пророка чул това, сключил вежди и рекъл: "Тази жена така се покая за греховете си, че покаянието й е достатъчно за опрощението на цяла Медине."293
На какво се дължало това? Те били прегрешили тайно. И за да не им се потърси сметка в Съдния ден, признали греха си. До деня, в който били наказани, изпитвали угризения на съвестта, както пред Аллах, така и пред обществото, и този грях им тежал като огнена риза на гърба. Да, те съгрешили, но не се отказали да търсят спасение в религията.
Тук не е възможно да изброим всички принципи на етиката. Защото те са многобройни. Досега обърнахме внимание само на някои от тях. Ако беше възможно изреждането на всички морално-етични принципи, можеше да се посочат по-ярки примери за величието на делото на Пратеника на Аллах. Защото деянията на хората от Безпросветната епоха били в пълен разрез с етичните норми на поведение. Предводителя и на двата свята успял да ги избави от покварата и да украси характерите им с висок морал.
Пратеника на Аллах демонстрирал чудо и по отношение на възпитанието и положил част от основите на човешкото възпитание. Те може да бъдат умножени по метода на сравнението и така да обхванат както всички епохи, така и цялото човечество. Според скромното ми мнение, когато успеем да вникнем дълбоко в същността на принципите, въведени от Пророка, ще спечелим възхищението дори и на ангелите. Но както се изразява и Хамиде Кутуб, ние все още сме по средата на пътя. Веднъж пророк Муса (Мойсей) изразил своето учудване с думите: "Господи, виждам много хора, които, вървейки по Твоя път, изведнъж променят посоката си тъкмо преди да Те открият."
Чул се глас свише: "О, Муса, те никога не идваха към Мен, никога не стигнаха до Мен и никога не Ме откриха. Те бяха само пътници и промениха посоката си." (Нека Аллах ни опази от това, да останем по средата на пътя и да се отклоним от правия път!) Да, нямаме гаранция. Никой не може да гарантира за никого, че той няма да се отклони от правия път.
Всичко е в ръцете на Всевишния Аллах. Нека Той да не ни отклони от правия път. Да не позволи дори за миг разрушаващите страсти в нас да надделеят.
Когато се издигнем до положението на балансиращ фактор, ще имаме възможността да разкажем по-убедително за ислямския морал и за нравствените ценности, залегнали в основата на Корана. Тогава човечеството с учудване ще види, че онова, което е търсело в утопиите, е било реализирано преди векове. Днес ние четем Държавата на Платон и се опитваме да разберем как философите управляват държавата. Ала в историята е имало периоди, когато държавите са били управлявани така идеално, че дори и философите трудно биха проумели на какво се дължи това. Ето например с появата на исляма е била създадена Великата държава. Дори и ангелите да бяха създали държава на небесата, тя нямаше да се отличава по нищо от ислямската държава.
Връщам се отново на темата. Пратеника на Аллах се е появил в епоха на безпросветност, в общество със закостенели езически традиции и вековечни заблуди, но по учудващ начин е съумял да осъществи коренна промяна в това общество. Тази промяна била реализирана през целия му житейски път. В историята на човечеството са се появили немалко гении, които са осъществили някои промени в дадени области. Но успехите им се свеждат само до съответните области. Например някои гениални общественици са успели да издигнат последователите си до най-високите върхове в своята област, но по отношение на стопанството, психологията и възпитанието те не са постигнали същите резултати, както и с нищо не са обогатили тяхната духовност. Има случаи, когато се е появявала изключителна личност в областта на стопанството и икономиката. Тя осъществявала коренна революция в тези сфери и допринасяла за икономическото развитие на страната си, но що се отнася до общественото развитие, не успявала да постигне същите резултати. И нещо певече, този човек не успял да развие и концепции за равносметка на душата. Могат да се дадат още примери в тази посока. Но нито един от тези гении не е успял да постигне съвършенство във всички области на живота. Единствено Пророка Мухаммед е успял да постигне това и е дал гаранция, че постиженията му са валидни за всички времена. Да, той е постигнал върха на съвършенството в стопанството, в общественото развитие, във военното дело, в равносметката на душата си, в оказването на въздействие върху хората, в изграждането на баланс между този и отвъдния свят, в проникването в същността на предметите и явленията, в прозренията си за неведомото... Той е връх във всичко. Да, системата на възпитание на Пророка Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не пренебрегва нито една от страните на човешкия характер и нито един талант не оставал скрит. Напротив, всички човешки качества се развивали и усъвършенствали, с което на хората се посочвал пътят към съвършенството. И когато съдбата им се усмихвала, от тях произлизали най-гениалните и съвършени личности.
[287] Buhari, Diyat, 5; Müslim, Kasame, 15, 16.
[288] Buhari, Tefsir, (59) 6; Müslim, Eşribe, 172; Ayni, Umdetü'l-Kari, 19/227, 228.
[289] İbn Esir, Üsdü'l-Рabe, 7/88-90; İbn Hacer, el-İsabe, 4/287, 288.
[290] Müstedrek, 3/241-243; İbn Hacer, el-İsabe, 2/496; Mecmau'z-Zevaid, 9/385.
[291] Kenzü'l-Ummal, 13/541; Beyhaki, es-Sünenü'l-Kübra, 9/44.
[292] Kenzü'l-Ummal, 5/808.
[293] Müslim, Hudud, 22, 23.
- Създадено на .