Вкаменелостите (фосили)
За да обяснят произхода на живота онези, които защитават еволюционната теория, посочват като пример вкаменелостите, от една страна, уж за да докажат теорията си, а от друга, защото в хронологичната история на Земята не се срещат случаи на еволюция. Дарвин е направил същото. Той произхождал от заможно семейство и бил син на лекар, затова отначало започнал да следва медицина, но занемарил университета. После започнал да обикаля сред природата и да проучва растенията и дърветата. След неуспеха си в обучението по медицина, Дарвин решил да завърши теология. Може би теоретичното му мислене било на необходимото равнище, но по отношение на прагматичното мислене е нямал същите качества, поради което се е затруднил много и в обучението по теология, но накрая успял по някакъв начин да открие истинското си поприще. Той се включил в научноизследователска експедиция, организирана от британското правителство и извършил проучвания в тихоокеанските острови, Южна Америка и Австралия. Дарвин е правил сравнения между животинските видове от островите Галапагос и видовете от крайбрежните ивици, изследвал е някои вкаменелости и събрал образци сред растенията и животните.
Казано накратко, след като по естествен път възникнала необходимост от наличието на преходни форми, за да се докаже произхода на маймуната от общ прародител, както и прехода от един вид в друг, се наложило да се търсят аргументи за това във вкаменелостите. Тази задача може да се осъществи от палеонтолозите. Ако непредубедени палеонтолози открият вкаменелости на преходни форми и потвърдят, че човек има връзка с маймуната, по същия начин, ако непредубедени генетици подкрепят твърденията им, единствено тогава тази теория може да се утвърди в научните среди; само тогава подобна теория трябва да се възприеме и да се одобри нейното изследване. Докато това не се случи, еволюционното твърдение не може да се нарече теория.
Вкаменелости на птици
Сред вкаменелостите, намерени досега, за пример се посочва вкаменелост на птица с дълга опашка, със зъби, и с пръсти с нокти на предните криле. Твърди се, че тази птица, наречена археоптерикс (аrhaeopteryx), представлява преходна форма между влечугите и птиците. Основавайки се на този пример еволюционистите смятат, че са намерили преходна форма или вид в еволюционния процес, както и че ще открият и останалите неизвестни междинни звена от веригата, като с това ще запълнят празното поле между първия червей и човека и ще докажат, че човекът е “еволюирал” от маймуната.
Но не съществуват никакви признаци, че въпросната птица е преходна форма или преходен вид между влечугите и птиците. В първия том на книгата си Еволюцията, в която отстоява еволюционната теория, един от защитниците на тази идея проф. Атъф Шенгюн се отнася със съмнение и колебание към въпросната вкаменелост и заявява: “Тази вкаменелост не притежава доказателствена стойност, която да я утвърди в научните среди”. Ако тази вкаменелост, за която се твърди, че е намерена, се приеме за преходна форма, в такъв случай няма никаква пречка прилепът също да се изследва в тази категория. Защото прилепите са от клас бозайници, които могат да летят и може да се приемат за преходни форми между бозайниците и птиците.
Но, от една страна, в науката не се говори за период, в който прилепът не е съществувал и този бозайник не е претърпявал промяна от възникването си до днес, а от друга, дори еволюционистите не мислят да подкрепят с този пример еволюционната теория. И днес съществуват птици, които имат зъби на човките си подобно на археоптерикса. Птицата хоацин (оpisthocomus hoazin), която живее в горите на Амазония, в млада възраст също има хватателни крайници на крилете си. Следователно търсенето на „междинно звено” в еволюционната верига до човека, стъпвайки на такива несериозни твърдения, сякаш са открити всички животински видове от зората на човечеството, както и всички съществуващи в съвремието ни, не е нищо друго освен загуба на време. Защото ще се наложи да се открият милиарди вкаменелости на преходни форми сред милиони животински видове, показващи прехода от един вид в друг. От друга страна, въпреки че се откриват многобройни вкаменелости на всички съществували и изчезнали животински видове, интересно защо (!), не е открита нито една вкаменелост, която да бъде пример за преходна форма. А животни като динозаврите, които били сътворени в определен период в миналото и по-късно изчезнали вследствие на различни причини и главно поради екологичните условия, могат да послужат като пример не за еволюирането, а – за изчезването. Въпреки всичко това, изследването на една теория повече от век, и то с цената на огромни разходи, никога не може да е в интерес на науката и истината. Както споменах, еволюционната теория все още занимава някои научни кръгове, защото е догма, която се използва срещу сътворението, съответно срещу религията и Бога.
„Митът” за петопръстния кон
Друго твърдение, на което се опират еволюционистите, уж като доказателство за преходни форми, е „митът” за кон с петопръстен крайник. Според твърдението първоначално конете били бозайници с пет пръста и с размери на лисица – еохипус. После еохипусът еволюирал в мезохипус, а той – в мерихипус и плиохипус, и с течение на времето пръстите му намалели. Атъф Шенгюн гледа с подозрение и на това твърдение и изтъква: „Не ни е известен нито един научно приемлив белег, доказващ, че конят е еволюирал от животинските видове, чиито вкаменелости са открити”. Ако въпросните вкаменелости са истински, вероятно те принадлежат на съществувал някога своеобразен вид, който по-късно е изчезнал. Свързването на коня с тях е невъзможно. Ако непременно искаме да отнесем коня към тези вкаменелости, в такъв случай пред нас възникват двата въпроса, които задава Атъф Шенгюн: защо пръстите на коня са намалели от пет на един, както се твърди, а в сравнение с това, защо от размерите на лисица, той е достигнал до по-големи размери? Науката няма отговор на тези въпроси. И днес съществуват еднокопитни, двупръсти, трипръсти и четирипръсти животни. Има и видове, наподобяващи лисица и си остават такива в същите условия на живот. Съществуват и животни с петопръстни крайници и продължават да живеят, без да са се видоизменили. Защо четирите пръста на коня да са закърнели и отпаднали и той да се е развил само с едно копито и защо ръстът му се е увеличил? Ако отговорът е, че краката на коня се удължили, поради необходимостта му да тича, тогава възниква въпросът, защо ловното куче не е пораснало, колкото коня. Ловното куче също тича колкото коня, неговата структура е по-благоприятна за уголемяване и се движи повече от един кон. Защо ловното куче да остава на същото равнище, докато пръстите на коня отпаднали и той се е развивал? Следователно, както изтъква и Атъф Шенгюн, ако вкаменелостите, привеждани като аргумент в подкрепа на тèзата, че цитираните горе животински видове са истински, за които се твърди, че били преходни форми, изхождайки от някои фосили, това може да са само отделни видове, живели в предишни периоди, които после изчезнали.
Наличието на преходни форми е задължително и от гледна точка на генетиката. Защото, изхождайки от примера с коня, трябва да кажем, че е немислимо животно, подобно на лисица, живяло в предишни периоди, изведнъж да е мутирало в кон. Този пример звучи като следния: човек внезапно и мигновено да може да се изкачи на височина от нула на десет хиляди метра. От тази гледна точка, понякога, не мутация в такива мащаби, а дори един етап от мутационния процес може да унищожи живия организъм. Следователно, налага се да бъдат открити в последователен ред множество преходни форми. Впрочем изследванията продължават в тази насока. Проведоха се изследвания и бяха намерени много на брой стари и нови вкаменелости, но не бяха открити такива, които доказват еволюцията на коня от животно с петопръстен, четирипръстен, трипръстен и двупръстен крайник. Особено упорито бяха проучвани вкаменелости, представляващи преходни форми между маймуна и човек. Бяха огласени имена на вкаменелости, наречени Австралопитек, Хомо еректус, Неандерталски човек, Човекът от Ява, Пекинският човек и ги определиха като живи същества, представляващи междинни звена между маймуната и човека.
В първия том на книгата си Еволюцията Атъф Шенгюн гледа с подозрение и на тези твърдения и прави следното разсъждение.
„Някои части на въпросната вкаменелост са открити на отдалечени разстояния от скелета, например черепът е намерен на петдесет метрово разстояние, а отделни кости са намерени на няколко метра по-дълбоко от тях. Не е сигурно, че всички части са от един човешки скелет. Може би част от тях са на човек, живял много отдавна, а останалите – на друг, който е живял в по-късни периоди. Следователно изтъкването на категорично становище по този въпрос е невъзможно.”
Еволюционистите отиват толкова далеч в търсенето на преходни форми между маймуната и човека, че между 1912-1914 г. посочват Пилтдаунския човек за истински прародител на съвременния човек. Намерената вкаменелост се състои от човешки череп отпреди петстотин години, с челюст на орангутан и човешки зъб. Около 1953-1954 г. се разбра, че това е изфабрикувана, т.е. преднамерена измама. Оказа се, че в човешкия череп били монтирани челюст и зъби на орангутан, както и зъби на човек и чрез химическа обработка образуваната структура е представена като много стара. Практики от този род затрудняват и вярата ни в изследванията, свързани с вкаменелостите и потвърждават тèзата, че еволюцията е по-скоро въпрос на убеждение и идеология, отколкото научен проблем.[1]
Проблемът има и друго измерение. Според констатациите на палеонтолизите, най-старите сред въпросните вкаменелости датират отпреди един милион и петстотин хиляди години. Но неотдавна край езерото Рудолф в Кения бе открита вкаменелост на човек, живял преди два милиона и осемстотин хиляди години. Черепът му е същият като на съвременния човек. В 71-ви брой на списание Наука и техника (в Турция) излезе обширна статия по темата, заедно със снимка на въпросния череп. Тоест съществото, което беше обявено за преходна форма между маймуната и човека, изведнъж се оказа внук на човека. Впрочем някои кръгове, които се позовават особено на религиозни текстове, например юдеите, опиращи се на Светото Писание, с което разполагат, може да критикуват твърдението, че човек може да има два милиона и петстотингодишна история. Това твърдение принадлежи на палеонтолозите, използващи собствени критерии и техники на изследване. Ако се изтъкне възражение по отношение на дадена вкаменелост, проучена от тях, в такъв случай ще се даде повод за възражение спрямо всички изследвания, свързани с вкаменелостите. В еволюцията този въпрос, т. е. проблемът за датирането с въглерод (радиометрично датиране); изследванията, свързани с вкаменелостите и доколко са достоверни методите и критериите, прилагани при тяхното извършване, не трябва да се пренебрегва. Но важното за нас в случая е истината, че на Земята човекът е живял преди или по едно и също време с маймуната.
Въображаеми фигури, изобразяващи прехода от маймуна към човек
В учебниците по биология има поместени в последователен ред фигури, уж за да се онагледи еволюцията. Маймуна, полумаймуна, полумаймуна-получовек, получовек и фигура на мъж от европейски тип на средна възраст. Колко голяма измама е това! Защо докато един вид сред маймуните е еволюирал, другите не са минали през такъв процес? После, защо се е появил мъж на средна възраст, а не жена? Как е протекъл еволюционният процес на жената? Една или повече маймуни са еволюирали едновременно? Ако маймуните, за които се твърди, че били насочени от случайностите към един остров, са еволюирали там в хора, каква е пречката това да се случи отново на същото място? С кои научни критерии и с коя научна етика може да се обясни запълването на всички празни полета с хипотези и с теории за случайностите в такова твърдение? Ако същите усилия бяха положени по темата за сътворението, щеше да се установи, че в природата няма място за случайнсотите, а в отговор на това, ясно се виждат безкрайната мощ, знание и воля. И нямаше ли да бъде повече в интерес на науката брънката от насочената изведнъж към живота верига, да се запълни с тази мощ, знание и воля?
[1] Измамите от този род, пускани в обръщение в името на еволюцията, не бяха ограничени само с един пример. Рибата колекант (coelacanth) беше представена от еволюционистите като преходен вид между водните и сухоземните животни, изчезнал преди около седемдесет милиона години. Но тази риба бе уловена жива през 1939 г. близо до Мадагаскар и оттогава до днес са уловени над петдесет екземпляра в откритите морета. Нещо повече, органите (вътрешни ушни кухини, гръбнак във формата на глава и плавателен мехур), въз основа на които еволюционистите представят тази риба като преходен вид, не притежават белезите, които се твърди, че имат. В крайна сметка един от учените еволюционисти A. Х. Кларк е принуден да признае, че не са открити вкаменелости и биологични групи, които биха били преходни видове, следователно, никога не са съществували видове, които може да се окачествят като преходни форми. Ричард Б. Голдшмит също признава липсата на преходни форми и изтъква тèзата, че празните полета между видовете били запълнени в резултат на рязко развитие, което не може да има друго научно обяснение освен потвърждаване на сътворението. (D. Aras, The Fountain, issue: 24, page: 14).
- Създадено на .