Възможна ли е случайността, може ли да се обясни нейното съществуване?

Онези, които се опитват да поддържат актуалността на еволюционната теория, основавайки се на опитите на Милър[1], твърдят, че в определен период от време земните условия довели до струпване на протеини на морското дъно и вследствие на химични реакции били образувани аминокиселините, и всичко това се е случило от само себе си. Но те отчитат и признанието на Александър Опарин, който в резултат на двайсетгодишните си опити за създаване на жива клетка в добре оборудвани лаборатории в Русия, е стигнал до констатацията: „Дори и в най-усъвършенстваните химични лаборатории в света е невъзможно да се възпроизведе жива клетка само от чисти химични елементи.” При все това изчислено е, че за случайното възникване на само една аминокиселина или протеинова молекула, са необходими години, надвишаващи многократно сегашната възраст на Земята. Ако в рамките на вероятностите възрастта на Земята не е достатъчно дълга за случайната поява на една аминокиселина или протеинова молекула, как е възможно да е достатъчна за образуването на жива клетка?

Всъщност наличието на живот на земята е свързано с редица условия и балансиращи фактори. Земното кълбо, на което живеем трябва да съдържа всички условия, съществуващи в съвремието ни. Ние живеем на планета, намираща се на разстояние 149,5 милиона километра от Слънцето. Дори само това разстояние не може да се обясни със случайността. Наклонът на земната ос е 23,5 градуса. Този наклон, който е най-важната причина за определянето на годишните сезони, категорично не може да се приписва на случайността. От друга страна, фактът, че кислородът съставлява 21 процента от газовете в земната атмосфера, също не може да се обясни със случайностите. Изхождайки от теорията на вероятностите да допуснем, че вероятността незрящ човек, който е хвърлил и забил игла в земята, да забие втората игла на същото място, е едно на сто. Какво би било вероятното съотношение между точните попадения, ако незрящият човек хвърли последователно хиляда игли. Може би математическата наука все още не е открила числото, с което да го изрази. Но вероятността Вселената и земното кълбо да се образуват в съвременния им вид вследствие на случайности, налага по-големи съотношения и числа в сравнение с този пример. Изтъкването на подобно предположение не само, че не е научен подход, но категорично не е разумен довод. Във връзка с темата Джеймс Джийнс обяснява:

„За да може да се образува земното кълбо в съвременния му вид в следствие на случайността, вземете в шепата си всичкия пясък на земята и го разпръснете. Колкото е възможно една частица да се превърне в слънце, друга – в земно кълбо, както и всички останали да образуват обектите, от които е съставен светът, и се подредят по местата си, толкова е вероятността Земята да получи сегашната си форма.”

На Земята сложността на живота не се изчерпва само с разстоянието от 149,5 милиона километра между земното кълбо и Слънцето и съвременната форма на планетата. Плътността на атмосферата, слънчевите лъчи, които тя филтрира и метеорите, които стопява, са основни въпроси, както и нивото на земната повърхност от гледна точка на поглъщащите й качества, и поглъщането на отровните газове от океаните. Освен взаимоотношенията между растенията и животните, приемането на въглероден двуокис и отделянето му през деня от растенията, необходимата за плодовете фотосинтеза, способността на ябълковото семе да покълне и поникне, да се превърне в дърво, да се раззелени и разцъфне, за да роди плод, между семето и слънцето, водата, въздуха и земята цари пълна взаимопомощ. Казано накратко, земното кълбо и животът на земята налагат съществуването на такъв великолепен и неразрушим механизъм, такова знание, воля, съзнание и мощ, че обясняването им със случайността, със сляпата и глуха материя, която е лишена от живот, съзнание и знание, или със самите предмети, е възможно единствено чрез отказване от разума и човечността.

Нека посочим друг пример. Да си представим, че се намираме в аптека или фармацевтичен завод. Искаме да приготвим някакво лекарство и виждаме, че на стелажа е изложено както лекарството, което желаем да приготвим, така са налице и шишенцата и веществата, необходими за всички видове лекарства. Дали е възможно разумният човек да допусне, че шишенцата, в които се намират веществата, необходими за желаното от нас лекарство, са били съборени от външна сила, например вятъра, или са паднали сами и веществата самостоятелно се смесили в необходимите за лекарството количества, вследствие на което се е получил лекарственият продукт? При все това в цитирания пример веществата, необходими за лекарството, се намират в шишета. В този пример веществата в шишетата и случайностите само трябва да знаят кое лекарство искаме или да разбират думите ни. После те трябва да паднат на земята, да излеят веществата и да се смесят в точни съотношения, за да образуват лекарството, от което се нуждаем.

Но ако обясним битието със случайностите, самосъздаването или с природата и материята, тогава и различните вещества, от които ще се получи лекарството, трябва да се създадат сами, вследствие на случайността, или с насочването на природата и материята. Нещо повече – човекът, който ще ги напълни в шишенцата и после ще ги подреди на стелажа, както и ще построи фармацевтичния завод, също трябва да се е появил на житейската сцена жив, със съзнание, знание, воля и сила, пак вследствие на природата, материята, случайностите или от само себе си. Кой разум би приел тези твърдения? Жалко, че онези, които обясняват битието с еволюцията, случайностите или материята уж зад маската на научността в името на отричането на Аллах, не постигат нищо друго, освен да вярват в тази заблуда.

Тук може да се изтъкне следното възражение: науката не се основава на вярата. Тя се базира на обективни данни, за да може да обяснява природните явления, въз основа на които да прогнозира бъдещето и да създава технологии. Нашият отговор гласи: добре, но битието ясно отразява наличието на съзнание, воля, план, знание, подкрепа и мощ. По тази причина очевидните доказателства за съществуването на Аллах са налице. Но въпреки това какъв принос имат към науката опитите за обясняване на произхода на битието, основани на измислените хипотези, свързани с материята, природата, случайността и самосъздаването? В сравнение с това, какво би загубила науката, ако се приеме съществуването на Аллах и така се продължат изследванията?

Всъщност да оставим настрана цялата вселена, дори само една частица, атом и клетка са достатъчни доказателства за съществуването на Аллах, Който притежава абсолютната мощ, знание и воля. Защото Вселената е като човешкия организъм, тя е толкова сложна, завършена и представлява едно цяло, и всички нейни елементи са в пълна хармония помежду си, че онзи, който не може да сътвори Вселената, не е способен да създаде дори един атом. Истинските учени ще прозрат тази истина и ще я признаят. Впрочем пакистанецът Инамуллах разказва свой спомен, свързан със сър Джеймс Джийнс, когото високо ценя.

„Живеех в Америка. Често се виждахме със сър Джеймс Джийнс. Веднъж вървях по улицата и валеше силен дъжд. Ученият беше взел чадъра си под мишница и бързаше към църквата. Тихичко се приближих до него и му рекох: „Сър, навярно сте замислен, вали дъжд. А чадърът ви е под мишницата.” Той се съвзе, сякаш го събудих от сън. Очите му гледаха напред в далечината, отвъд нашите хоризонти, погледът му бе дълбок. След забележката ми той отвори чадъра си. Започнахме да вървим заедно. Видях, че отива към църквата и казах: „Как може да ходите на църква, много хора, които се занимават с наука, се отчуждават от религията и църквата?” В онзи миг той бе обзет от силни чувства и бе развълнуван. Без да отговори на въпроса ми, рече: „Инамуллах, утре ела в дома ми. Ще те почерпя с чай и ще си поговорим.”

На следващия ден отидох в дома му. След като позвъних, на вратата ме посрещна дете със светло личице и ми каза, че баща му е приготвил чай и ме очаква в стаята си. Когато проникнах във вътрешния му свят, сълзите на състраданието в очите ми чакаха някаква причина, за да се излеят като облак. Седнах до него и той започна да говори. Разказа как се е образувала Земята и как са възникнали условията за живот. Обяснявайки волята за сътворение на Бога, той силно се възбуждаше и вълнуваше. Спомена за мъглявините, за това на каква воля са подчинени в обширната вселена. Обясни как се разширява пространството и каква е Божията воля във всичко това, което се случва. Когато изтъкваше истините, свързани с микрокосмоса и макрокосмоса, в думите му сякаш се проявяваше смисъла на кораничното знамение: „Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината.” (Коран, 41: 53). В един момент той силно се разчувства и рече: „Инамуллах, учудвам се.” И добави: „Учудвам се на това как е възможно човек, който се занимава с наука, изучава безкрайната вселена, опознава дълбоката човешка същност, провежда подробни изследвания и не вярва в Бог!” Бях уловил точния момент, в който да поставя камъка на мястото му. „С ваше позволение, сър.” – рекох. „Заповядай” – отвърна той. Аз продължих с думите:

„В Корана има знамение. В него Аллах се обръща към Своя Пратеник”: „Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби.” (Коран, 35: 28). Тогава краката му се подкосиха. „Това Мухаммед ли го е казал?” – попита той и допълни: „Ако това са думи на Мухаммед, бъди ми свидетел Инамуллах, че той е Пратеник на Аллах.”

Замислете се веднъж! Дори човекът, който е най-умното, най-талантливото и най-съвършеното сред създанията, не може да начертае за втори път с пълна точност същия квадрат, в същия размер, начертан от него веднъж на дъската, още повече, той не може да начертае повторно и една отсечка с абсолютна точност, без чертожен инструмент. При това положение нима е възможно да се допусне, че аминокиселинните вериги, протеините, клетките, организмите и комплексните вериги и устройства, съставени от сложни организми, са се образували от само себе си или вследствие на случайностите? И особено твърдението, че въображаемите аминокиселинни вериги или  микроорганизми, мислено вписани във веригата от сложни невъзможни положения, може да еволюират в усъвършенствани организми!

Дори най-оптимистично настроените хора по темата са убедени, че от гледна точка на времето животът на Земята не е достатъчен за образуването на една аминокиселинна верига. В този случай на човек му се иска да запита: нима еволюцията е започнала и се развила в отвъдния свят и после се е пренесла тук, за да продължи функцията си? Ако не е така, тогава по какви други начини тази великолепна природа е родила ослепяващи красоти и великолепия, оставяйки хаоса зад гърба си? Как животът спонтанно се е съпротивлявал срещу ентропията (във физиката – мярка за безпорядъка) и е успял да възникне? Как се появили милиони съвременни биологични организми от само себе си? Как въпреки втория закон на термодинамиката, всяко нещо е преодоляло препятствията пред унищожението и как от простото се е образувало сложното и съвършеното, а от грубото – естетическото? Възможно ли е да отговорим на тези въпроси в съответствие с духа на науката? Или ще избягаме от истината и ще изречем: „Еволюцията се е случила по някакъв начин. Няма нужда от нейното доказване.”, както правят някои? Питам ви дали е възможно да се обясни със случайността трудната за разгадаване същност на всички биологични организми, всяко едно от които е чудно изкуство?

В биологичните организми – от най-големите, до най-малките – е закодирана цялата информация за развитието им от самото им възникване. В рамките на една главозамайваща система ДНК и РНК са натоварени с функции, които умът трудно побира. Във всяка жива форма – от най-малките и прости части до най-комплексните структури – отделните единици системно изпълняват предназначението си, чрез високо съвършена йерархия. Нима ще обясним изброените дотук положения със случайностите? Или ще припишем всички дела на атомите и частиците, които сякаш са ги обмислили? Дори компютърът работи с предварително инсталирана програма. При това положение възможно ли е да се предположи и допусне, че атомите самостоятелно могат да създадат такива чудни произведения? Каква е възможността подобна вероятност да се обясни с помощта на утвърдените научни дисциплини? Да допуснем, че в сферата на материята това е „възможно”, но как ще се решат нерешимите въпроси, свързани със структурите на сложните биологични видове?

Всъщност науката отваря вратите на вярата и води човека към Всевишния. Но наука, която не е склонна да синтезира, да обобщава, чиято същност не се познава, и особено, ако се съюзи с високомерие, себелюбие, с погрешна гледна точка и несправедливост, тогава тя води към заблуда и неверие. Докато онези, които са стартирали от средата на пистата в името на науката и не са успели да схванат нейната същност, се държат като стожери на високомерието, мислейки, че са спечелили състезанието и опиянени от победата, всъщност, не осъзнават в каква многопластова заблуда, по думите на Зия Гьокалп, се намират, т.е. нямат представа за незнанието си, но си мислят, че знаят.

[1] По всяка вероятност авторът има предвид биохимика Кенет Милър, защитник на Дарвин. – Б.пр.

Tweet

Whatsapp