Самосъздаването

В раздела критика на Хегеловата философия на книгата Първата философия, Шемсеттин Гюналтай с пълно право и в ироничен стил критикува гледната точка на Хегел по този въпрос: „Хегел цитира двайсет поколения, появили се последователно в дъната на моретата. Горкият философ изброява имената им, сякаш е живял заедно с тях, дори излага и мнение по въпроса за формите им.”

От самото начало еволюционистите поддържат тезата за случайността и самосъздаването, защото не могат да обяснят прехода към живот. Според твърдението им в първоначалната атмосфера на Земята е имало много амоняк, метан, водни пари и водород. Случайно освободените енергии от мълниите и вулканичните изригвания предизвикали реакции, вследствие на които били образувани аминокиселините. С времето аминокиселините били подложени на процес на разграждане и се образували протеините. Протеиновите молекули попаднали във водата. С течение на времето в блатата се появили първите живи организми във формата на червеи.

Опитите на Милър

Защитниците на еволюцията използваха опитите на Милър уж като доказателство, че това може да се получи чрез химични реакции. Но опитите на Милър са експерименти, извършени от човек със знание, съзнание и воля, за да се провери дали е възможно създаването на жива клетка от специално подбрани аминокиселини. В тези експерименти, за да се създаде жива клетка, както и за да се поддържа животът й, трябва да й се подава постоянна и контролирана енергия. Най-важното е наличието на механизъм, наречен „студен капан”, който предпазва подбраните аминокиселини от разрушение, съединява ги и ги събира. Този механизъм е специално създаден. Ако аминокиселините притежават способността да създават живот, да подготвят основата за възникването му – всъщност Аллах е, Който дава тази способност – надареният със знание и воля човек може да я приведе в действие. Но да се твърди, че всичко това се е случило вследствие на случайностите и самосъздаването, е подигравка със знанието, съзнанието и волята.

Автотрофи и хетеротрофи

Еволюционистите застъпват мнението, че живите същества, които според твърденията им са възникнали случайно, могат да набавят необходимата за жизнените им функции енергия от слънцето или от химичните реакции. Освен това те заявяват, че биологичните организми може да се хранят от средата, както правят амебите, и сами да възпроизвеждат нужните им хранителни вещества. Еволюционистите се опитват да подкрепят твърдението си с тезата за автотрофното (самостойно) и хетеретрофното (несамостойно) хранене. В съвремието ни тезата за самостойното хранене, при което автотрофите сами изграждат необходимите им органични съединения, не се посреща с одобрение. Химичните реакции, вследствие на които се образуват хранителните вещества например фотосинтезата, са много сложни процеси. Когато се замислим над сложните реакции при зелените фотосинтезиращи растения и ензимите, участващи в тях, прекрасно се вижда кое от какво се нуждае и кое къде трябва да се насочи.

Еволюционистите са изпаднали в безизходна ситуация, тъй като са смятали, че внезапното изграждане на такава съвършена система в ранните условия на земята, противоречи на собственото им твърдение. Защото подобни сложни реакции могат да се получат само чрез сложен механизъм. При това положение такъв механизъм трябва да е бил възникнал в ранните условия на земята, за да осигури нужните за живото същество хранителни вещества. Но тази теза коренно противоречи на дарвинизма. Защото според дарвинизма комплексният механизъм не може да се появи изведнъж. Еволюционната идея налага появата да стане постепенно, едно по едно. Проведените изследвания показват съществуването не само на растения, при които действа сложния механизъм на фотосинтезата, но и наличието на стотици милиони животински видове, дори в най-древните епохи, за които има данни в науката, и от онези епохи до днес, не е забелязан случай на еволюция. Тоест еволюцията отнема неизвестно дълго време. Следователно животът на Земята не е достатъчно дълъг за оформянето на растенията и животните точно по този начин и за създаването на механизми, чрез които сами да изграждат хранителните си вещества.

Според хетеротрофията, хранителното вещество не е готово за биологичния организъм, той не може да го произведе и трябва да го набави от някой друг. Но и в този случай, както и при автотрофията, се налага наличието на механизъм, който да създава сложните реакции. Защото хранителното вещество, което се приема от даден биологичен организъм, трябва да бъде органично вещество, произведено пак от жив организъм. Следователно всеки биологичен организъм или първото появило се живо същество, се нуждае от друг жив организъм преди него. Това означава изследване на историята чрез причинно-следствената връзка и следователно се налага изводът, че живата материя е вечна. Такова схващане е погрешно и това е невъзможно.

Съществуването и законите

При все това в образуването на Вселената и на всички обекти в нея, както и живата и неживата материя, е налице ясно съзнание, знание и избор, т.е. воля. От една страна, учените материалисти обясняват това със случайността и самосъздаването, а от друга, говорят за закони. Но законът отхвърля самосъздаването и случайността. Той може да е творение само на някой знаещ. В лишената от съзнание и живот материя не може да има закони, способни на съзнателни процеси, протичащи в цялата Вселена. Законът предпоставя наличието на законотворец. Да се смята, че законите са създали битието и стоят в основата му, без да се види законотворецът, прилича на следния пример, цитиран от виден мислител.

Някакъв безумен човек влиза в дворец. Той вижда, че дворецът, който е архитектурен шедьовър, е прекрасно обзаведен. Фотьойлите, масите, креслата, вазите и цветята, картините, отоплителните уреди, кухненските мебели, т.е. всичко е съвършено подредено. Безумецът проявява любопитство за да разбере кой е обзавел двореца и обикаля сградата, но не открива никого. Разхождайки се, той намира някаква книга на масата. В нея е изложен план за обзавеждане на двореца. През главата на безумния човек минава следната мисъл: “Точно така. Ето тази книга е обзавела двореца.”

Има ли някой, който да не определи като луд човека, който приписва обзавеждането на двореца на наръчника с указанията, или сглобяването и задействането на някаква машина – на техническото ръководство? Въпреки очевидната истина не проумявам как някой професор, който след завършване на висше образование, е специализирал в научни области като физика, биология, химия и биохимия, обяснява великолепната Вселена, обектите в нея, съвършения й дизайн и порядък, прекрасната й хармония, която никога не се нарушава и разваля, процесите, които протичат точно и съгласувано, без нужда от поправяне, с определени понятия, наречени закони, открити в резултат на изследванията върху Вселената и движещите я механизми; с лишената от живот, знание, съзнание, воля материя; със случайностите, които представляват само някакви названия и понятия или със самосъздаването!

Подредбата на протеините и аминокиселините

Известният швейцарски физик Чарлз Юджийн Гуи изтъква: „Един протеин се състои от четирийсет хиляди атома. Следователно вероятността за случайно образуване на един протеин е едно към 10 на 60-та степен.” Обърнете внимание? При все това в биологичния организъм става дума не за един протеин, а за протеинови вериги. Констатацията на д-р Леконт де Нойи за възникването на една протеинова верига гласи: „Страшната вероятност една протеинова верига да се образува случайно, е едно към 10 на 243-та степен.” Но човек не се състои нито само от протеинова верига, нито само от една клетка. Той е изграден от шейсет трилиона клетки, които така са обвързани помежду си, че понякога нарушаването на устройството, дори на една от тях може да причини смърт. Ето в такива чувствителни, но съвършени връзки и взаимоотношения тече човешкия живот. Когато се замислите над тази съвършена система ще чуете гласа на съвестта ви да изрича: „Всевишни, Ти Си пречист и нямаш недостатъци. Всевишни, колко е велика славата Ти!”

В структурата на живия организъм аминокиселините заемат място преди протеините. Аминокиселините изграждат протеините. За да създадат протеините живо същество има необходимост и от други елементи. Всеки биологичен организъм представлява организирана според определен план система от молекули. Организмът се нуждае от енергия и подхранване както при образуването му, така и след това. Еволюционната биология твърди, че първото живо същество е получавало тази енергия от слънцето и се е облагодетелствало от мълниите и ултравиолетовите лъчи. Но ние знаем, че един организъм има нужда от регулирана, редовна и в определени съотношения енергия както по време на образуването му, така и за да продължи да съществува и след това. Но слънчевите лъчи светят през деня, ако не са възпрепятствани от облаците, а през нощта залязват. От друга страна, в значителна част от годината времето е зимно и слънчевата енергия никога не се излъчва редовно и в еднакви количества. А мълниите при никакви обстоятелства не са равномерни, ту падат, ту не. А когато паднат, мълниите унищожават и разрушават. Дори да допуснем, че в това твърдение има зрънце истина, с какво ще обясним възникването на мълниите, слънчевите и ултравиолетовите лъчи и регулирането на връзката, за която се твърди, че съществува между тях и живите организми при създаването им?

Хранене и растеж

Както образуването, така и храненето на биологичния организъм поставя пред нас нови въпроси. Организмът ще се храни, развива, ще синтезира нови вещества, от които се нуждае и ще продължи съществуването си. Според твърдението, ако живият организъм се е появил вследствие на еволюция, той трябва да се е хранил на дифузионен принцип, т.е. като амебите, защото е нямал изградена храносмилателна система, кръвообращение и дихателна система. Приемането на храна по такъв начин е невъзможно поради две причини. Важен проблем представлява изграждането на баланс между плътността на средата и пространството, т.е. концентрацията на протеините в течността, в която се намира организмът и концентрацията на твърдите и течните вещества в клетката му.

Знаем, че разградените молекули се движат към течни и не проникват в твърди слоеве. В сравнение с това веществата, намиращи се в по-твърди слоеве, се движат към течни. Това е закономерност. При това положение, ако средата на новообразуващата се протеинова верига, която се превръща в жива, е течна, от нея нищо няма да попадне в организма, а хранителните вещества в организма ще се отделят навън и по този начин образуващия се жив организъм ще се унищожи. Ако външната среда на живото същество е твърда, тогава в него ще попаднат твърди тела и преходът му към живота няма да е възможен, защото изведнъж ще се подуе. Ако живото същество и средата му са еднакво течни или твърди, в това състояние дифузионният процес няма да протече, т.е. няма да е налице нужното за процеса на хранене взаимодействие, няма да има всмукване на хранителни вещества и живото същество няма да се появи в еволюирала форма.

Да предположим, че се появи жив организъм, макар и да не е възможно. Освен от хранене този организъм ще има нужда и от енергия, за да отделя непотребните вещества. Откъде ще получи тази енергия организъм, който току-що е започнал да се развива? Защото трябва да се създадат и клетъчните органели, наречени митохондрии, които представляват „клетъчни енергийни фабрики”. При все това организмът се нуждае от зареждане с енергия всяка минута и секунда не само за да се храни и отделя, но и за да продължи живота си. Той не може да съществува, без да получава енергия. До каква степен е разумно да се смята, че организмът постоянно ще черпи енергия от протеините, особено на морското дъно?

В сферата на вероятностите в такива условия преходът към живот на едно химично съединение е невъзможен, както и образуването на протеинова верига. Но да допуснем, че така е възникнал биологичен организъм. Разбира се, той няма да остане в първоначалната си форма, а ще се развива. За тази цел е необходимо кръвообращението, храносмилателната, отделителната и дихателната системи да се развиват съвместно и в хармония. Тези системи трябва да възникнат едновременно, да се развиват успоредно и да функционират заедно, за да може да съществува биологичният организъм. Но това противоречи на Дарвиновата теория за еволюцията. Дарвин изтъква, че такъв сложен механизъм не може да се появи отведнъж и да се развива комплексно.

Движейки се пак по плоскостта на невъзможните хипотези да допуснем, че у първото живо същество са се развили едновременно храносмилателната, отделителната, дихателната системи и кръвообращението и в блатата се е появил първия червей, както твърди Дарвин. Червеят, разбира се, ще се развие. Колко е продължителността на живота на един червей? Ще стигне ли животът на червея, за да еволюира той в друг вид? После нима ще възникне нов червей, след еволюцията на първия? Нима на много места по земята едновременно са възникнали множество червеи и част от тях са еволюирали в друг вид? Да допуснем, че червеят е еволюирал в жаба и така в еволюционната верига се е появило кенгуру, после процесът е стигнал до човешкото развитие, но ушите се смалили например поради ненужност.

По този начин, вследствие на еволюцията на един вид в друг, се е появил съвременният живот. Но защо, докато във всеки вид са еволюирали един или няколко индивида, другите индивиди не са еволюирали? Нима има неизвестен за нас механизъм, който определя това развитие и този процес? С други думи, дори в сферата на вероятностите появата на аминокиселина, както и на протеинова молекула, е невъзможна. При това положение нима изграждането, оформянето и развитието на великолепната система във Вселената и биологичната система на земята ще се припишат на случайностите? Да допуснем, че някои индивиди вътре във видовете са еволюирали в други видове. Животът на кой биологичен вид е достатъчен за такова преобразуване? Нима еволюиралите индивиди са живели милиони години за разлика от другите?

Дарвинистите и главно науката нямат отговори на тези въпроси. Единственият им отговор гласи „така е станало”. И те изричат това в името на науката!

Друго много важно положение, което заблуждава дарвинистите

Друго много важно положение, което заблуждава дарвинистите и последователите им е, че те гледат на проблема само от един ъгъл, през призмата само на няколко научни дисциплини. Но никоя научна дисциплина не трябва да противоречи на останалите по въпросите, свързани с живата и неживата материя във Вселената, и особено по темата за биологичните системи. Физиката, математиката, химията, ботаниката, зоологията, геологията и палеонтологията не трябва да си противоречат, обяснявайки битието. Но ние не поставяме изследванията и експериментите, които провеждаме в някоя житейска или научна област и системите, които изграждаме, на основите на мутацията, еволюцията, адаптацията и естествения подбор. Без дори да ги взимаме под внимание, ние се основаваме на законите, които откриваме във Вселената и живота, т.е. на имената, с които назоваваме делата на Аллах за възникването и поддържането на живота, протичащи деветдесет и девет на сто в същата форма, с други думи, базираме се на система, за която смятаме, че действа по един начин милиарди години наред и градим изследванията и анализите си върху тези закони. Например при производството на лекарствени продукти във фармакологията и в профилактиката, ние обясняваме влиянията им и описваме начините на употреба, но не допускаме, че бактериите, причиняващи болестите, може да мутират в други видове. Но щом въпросът стигне до еволюцията, твърдим, че е възможно да се преобразуват и че някога дори такова преобразуване е имало, и за да докажем твърдението си провеждаме усилени експерименти чрез външна намеса, за да повторим въпросните трансформации, но що се отнася до медицината и фармакологията, не вярваме в това и не обръщаме внимание нито на еволюцията, нито на другите теории, които се крепят на нея. Нито веднъж не ни минава през ума, че антибиотиците, които препоръчваме и употребяваме при заболяване, може да изменят вида чрез мутации, че микроба на проказата може да се трансформира в микроб на туберкулозата, а микроба на туберкулозата, или няколко микроба сред тях – в микроби на холерата. В профилактиката взимаме за основа принципа, че микробите запазват същността си.

Да, както всички отделни видове притежават способността да развиват защитните си механизми, за да продължат съществуването си, защото Аллах им ги е заложил, така и бактериите може да претърпят мутации вътре във вида под влияние на лекарствата. Но такава промяна може да се състои с цел укрепване на защитната система и повишаване съпротивлението на микробите срещу антибиотиците. Тези малки промени обаче в никакъв случай не са мутации, които може да предизвикат преобразуване в друг вид, това е невъзможно. При все това става дума за микроскопични организми. Промяната, която би настъпила при тях за трийсет години, се равнява на милиони години човешки живот. Ако за трийсет години у бактериите не се наблюдава съществено видоизменение, дори това е достатъчен факт, за да се разбере и докаже, че животът на Земята не е достатъчен за протичането на еволюционен процес. При все това да оставим на страна трийсетгодишния период, науката твърди, че сините и зелените алги, живеещи в моретата са съществували и преди петдесет милиона години. И в съвремието ни въпросните организми са такива, каквито са били и преди петдесет милиона години.

Съществуването по двойки

Нека отново да приемем абсурдните предположения за възможни и да допуснем, че вследствие на еволюцията се е появил червей. Но виждаме, че не само в живата, а и в неживата природа, всяко нещо произлиза от мъжкото и женското начало. Онези, които описват различните стадии на човешката еволюция и създават въображаеми рисунки, накрая показват мъж на средна възраст от европейски тип. Но те никъде не посочват как се е появила жената. Как и къде се е образувал женския индивид на първия появил се вид, дали в близост до мъжкия индивид или в друга среда? Как тези индивиди се срещнали и как са придобили инстинкт за възпроизвеждане? Нима ще припишем всичко това на случайността? От друга страна, потърсен ли е отговор на въпроса колко години би продължил преходът от един вид в друг на стотици хиляди животински видове и за колко време новопоявилия се вид би се размножил от един мъжки и един женски индивид и разпространил на различни места по света?

Клетката и клетъчните функции

Тук искам да обърна внимание и на друго положение. Клетката притежава свойствени за нея защитни функции. Тя функционира системно. В ДНК на всеки човешки индивид са закодирани генетичните инструкции за биологическото му развитие. Образно казано, ДНК е като владетел и командир. Освен ДНК съществува и РНК, която работи като химик и инженер, в нея протичат процеси на съединение и синтез. Съдбата сякаш им отредила функцията да определят и устройват човешката структура и същност. Според материалистическата идея, която не може да обясни как равняващата се на хиляди томове информация се кодира благодарение на молекулите, как при необходимост те синтезират нужните за клетката протеини, чрез реакции, и как се задейства този механизъм, т.е. декодирането на инструкциите, които РНК получава от ДНК, всичко това е резултат от функциите на безсъзнателните молекули и на случайностите. Въпреки че в наши дни не разполагаме с категорични сведения за първоначалното сътворение на клетката, съвременната наука ни дава богата информация за нея. Биологията е дала подробни описания за клетъчните органели и е показала колко е сложна нейната структура. Тя е толкова сложна, че ако Дарвин е притежавал съвременните данни за клетката, е щял да изрече същото, което изтъкнал за окото. В писмо до негов приятел Дарвин пише: „Обхваща ме силен яд, когато се замисля за устройството на окото.” Защото не може да обясни това устройство с естествения подбор. Може би, ако той имал възможност да надникне в устройството на мозъка и бил знаел как се е образувал, учудването и гневът му щели да нараснат двойно повече.

Всъщност свойствата на клетката са неизброими. В нея протичат функции, подобни на действията на една армия. Всичко необходимо за жизнените функции на организма се синтезира в клетката. Разположените в клетъчната мембрана (белтъчни) молекули с кодирана информация, имат свойството да разграничават полезните от вредните вещества, преминаващи от външната среда в клетката. При необходимост се осъществява ново кодиране. Тези молекули действат като офицери в гранично-пропускателен пункт или митнически служители, те пропускат полезните вещества и реагират срещу вредните, като в клетката започва бърза мобилизация. Клетката започва да се бори срещу външни влияния, ако не успее, тя се разболява, а понякога умира. В такива случаи всички клетки се сплотяват и се опитват да изхвърлят мъртвата клетка извън организма.

Попадайки под външно влияние, клетката или се съпротивлява и изхвърля вредните микроби, или не успява да се справи и умира. Понякога това води до болест, от която човек може да умре. Оказва се, че вещество, което прониква в клетката от външната среда, независимо какво е то, не може да промени нейната същност. Освен това, ако това вещество не може да се приспособи към клетъчната структура и не е полезно за нея, то я разрушава и разболява, а понякога дори я умъртвява.

Казано накратко, не само живия организъм, но дори най-обикновено явление не може да възникне самò. Камъкът не може сам да промени мястото си, както и да ерозира без външно влияние. От една страна, обвързваме всяко нещо и всички явления със законите на причинно-следствената връзка, не приемаме съществуването на външна намеса извън природните закони и понякога извън самата природа, за която мислим, че е изградена единствено от тези закони, и едва ли не им приписваме божествена сила в името на отричането на Всевишния и за да отхвърлим истината, че Той е сътворил Вселената, предметите, явленията и постоянно ги управлява, а от друга страна, с риск да противоречим на себе си, пак само за да отричаме Бога, твърдим, че великолепната Вселена и всичко съществуващо в нея се е създало само. Може ли да се намери по-смислен довод и пример от цитирания, за това колко грозно, ненаучно, нелогично и неразумно е отрицанието? При все това човекът е същество, което притежава различни чувства, прекрасни таланти и много умствени и духовни заложби. Освен това той притежава съзнание и воля; обвързан е както с времето, така и с пространството. Но той не се задоволява само с това и се интересува от истините отвъд границите на времето и пространството.

От друга страна, в човешката природа са заложени безкрайни желания, човекът е съвършено същество, създадено за вечността. Следователно обвързването на битието с материята, природата, случайността и законите с относителна стойност, е най-голямата обида срещу човешкия род и човешката същност – включително и към онези, които го вършат. Да, друго същество не може да стори на човека това, което той сам си причинява. Поради това Свещеният Коран окачествява отреклите се от човечността си хора, както и тези, които вървят по този път, като угнетяващи себе си.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.