Темата за сътворението в Свещения Коран и в пророческите завети

Чудесата на Корана

Преди да изложа кораничните знамения, свързани с темата за сътворението, искам да акцентирам върху някои други знамения, за да изтъкна какво чудно съдържание притежава Коранът. Коранът, който е Чудотворното Слово огласява словото, отсъжда решението и полага печата. Знаменията на Корана, част от които тепърва се проумяват, загатват за крайния предел, до който е възможно да стигне науката. Независимо в коя област, стигайки крайната точка на развитието си, науката ще види как там се вее знамето на Корана. Вероятно в много сфери тя все пак няма да успее да стигне това знаме. Мисля, че ще бъде от полза да цитирам няколко знамения, за да поясня въпроса.

• „И в добитъка има поука за вас. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха му помежду нечистотии и кръв – чисто мляко, приятно за пиещите.” (Коран, 16: 66)

Едно от доказателствата за съществуването и единството на Аллах са животните. Аллах, да е славно името Му, създава чистото и богато на хранителни вещества мляко, което пием, помежду нечистотии и кръв в стомаха на животните. Науката е доказала, че смилането на храната, която организмите поемат, протича в стомаха и червата. Фекалните маси остават в червата. Кръвта, която се получава в резултат на храносмилането, се всмуква от жлезите и се насочва към кръвоносните съдове. Първоначалното разграждане протича по този начин. Част от кръвта, която идва след това в млечните жлези, подхранва техните клетки, а от останалото количество се образува мляко във вимето. Съвременната наука обяснява, че за да се получи мляко от храната, която животните консумират, тя първо трябва да се отдели от фекалните маси, а после и от кръвта, след смилането й в стомаха. С думите „помежду нечистотии и кръв” Коранът повелява, че „хранителните вещества се разграждат два пъти – между нечистотиите и кръвта, след което се получава мляко във вимето.” Няма съмнение, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който е съобщил тази истина преди четиринайсет века, лично не я е знаел. Аллах му я съобщил чрез Корана.

• „И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето. Така Аллах отрежда скверността за онези, които не вярват.” (Коран, 6: 125)

Коранът описва чрез сравнение състоянието на човека, чиито гърди се свиват в блатото на заблудата и неверието, който никога не се избавя от душевно безпокойство и изпада в дълбоко притеснение при споменаването на Аллах, Корана, религията и вярата, т.е. Коранът ни разказва за нещо неизвестно по пътя на аналогията. „Знаете ли на какво прилича състоянието на човек, измъчван от неверието, и който чувства душевен смут при споменаването на религията и вярата?” – задава въпрос Коранът, и описва положението на такъв човек: „Сякаш той мъчително се издига към небето.” Коранът не казва „към планината”, а „към небето”. Излитането в космоса, т.е. към небето, до неотдавна не бе известно явление. Не се знаеше, че особено с изкачването към небето дишането се затруднява и гърдите се свиват поради липса на кислород. Коранът съобщава тази истина чрез сравнение в името на вярата, пак преди четиринайсет столетия.

• „И изпращаме ветровете – оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните.” (Коран, 15: 22)

Някои тълкуватели в миналото са вникнали много добре и в необходима степен в смисъла на това знамение. Например тълкуванието на въпросното коранично знамение, направено от живелия преди единайсет века Ибн Джерир ат-Табери (поч. 311/923), е сякаш негово чудо. По този въпрос той първо отбелязва, че Ибн Аббас бил запитан какъв смисъл се крие в знамението „и изпращаме ветровете – оплождащи” и посочва неговия отговор. После добавя: „Ветровете първо опрашват растенията, а после осъществяват оплождане и сред облаците.”[1] Мнозина от появилите се по-късно тълкуватели, дори и тези в двайсети век, не са успели да уловят точно този смисъл в знамението и са обяснили единствено ролята на ветровете за опрашването на растенията. Но непосредствено след споменаването на оплождащите ветрове, в знамението се говори за дъжд и долавянето на този смисъл в конкретния случай от Ибн Джерир е достойно за похвала. Фактът, че облаците съдържат електрически заряди и че причина за валежите от дъжд са бурите, които ги преместват, което води до създаване на електрични полета от привличането между разноименните заряди, е сред новите научни открития. Коранът е съобщил този факт преди четиринайсет столетия, а Ибн Джерир го осмислил преди единайсет века и е споменал за оплождащите свойства на ветровете.

В оригиналния текст на арабски думата леваких, която впрочем се превежда като присаждащи и думата телких в значение на оплождане, идват от един корен. Това означава, че и у растенията, и у облаците става дума за мъжко и женско начало, за положителни и отрицателни заряди. Защото присаждането или оплождането може да става единствено между противоположни полове и заряди. Коранът съобщава тази истина преди четиринайсет века. Всъщност в други коранични знамения се споменава, че всичко е сътворено по двойки (Коран, 36: 36; 51: 49). Това е друго чудо на Корана.

• „Не виждаш ли, че Аллах подкарва облаците, после ги съединява, после ги сторва на купчина и виждаш как дъждът излиза от тях. И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае. И блясъкът на Неговата мълния едва не отнема зрението.” (Коран, 24: 43)

Знамението разказва за образуването на облачните маси и, че част от тях се развиват като високи планински хълмове. Преди полетите във въздушното пространство, ние не знаехме, че облаците се оформят като хълмове. Знамението съобщава, че дъждовете падат от облаците, но основното положение, на което искам да акцентирам тук е изречението: „И спуска от планини в небето градушка...” При навлизане в купесто-дъждовните облаци (в буреносната облачна система) много често се забелязват ледени кристали, това е добре известно на пилотите. Ако ледените кристали се блъснат в крилото на самолета, те биха отворили дупка в него. Коранът казва: „В тези високи като планински хълмове облаци се образуват и ледени зърна (градушка).”, и с израза мин берадин пояснява, че върху земната повърхност падат само част от градовите зърна, а не всички. Въпреки че Коранът е съобщил тази истина преди четиринайсет века, до неотдавна ние нито знаехме, че облаците се развиват като хълмове, нито имахме представа, че част от тях се наричат купесто-дъждовни, които образуват градушки, както и че част от градовите зърна пада от тези облаци, а останалата част се запазва.

• „И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор.” (Коран, 51: 47)

В първата четвърт на 20-и в. Едуин Хъбъл отчита своя принос към астрономията – чрез откритието му, известно като константата на Хъбъл, той стига до извода, че някои галактики се отдалечават в определена степен от Земята. По-късно белгийският математик Жорж Льометр определи това като „разширяване на пространството”. Например, ако една галактика в съзвездието Водолей се отдалечава от нас със скорост еди-колко си километра, по-далечна галактика ще се отдалечава с по-голяма скорост. Тези констатации се извършват според спектрите, т.е. лъченията, подредени по дължината на вълната, получена чрез нейното разлагане. Видни учени като Джеймс Джийнс и Едингтън са възприели и защитили тази идея за разширяване на пространството, а Айнщайн е гледал благосклонно на нея. Дали въпросното разширяване става под формата на отдалечаване на галактиките, или представлява неизвестно разширяване, изразено от Айнщайн с думите: „В непознати за мен места се образуват различни светове.”, това няма значение.

В знамението се повелява, че небето е сътворено от Всевишния Аллах, без въздействието на други причини и външна намеса. После следва повелята: „Ние даваме простор.”, съставена от именно сказуемо. В арабския език с глаголното сказуемо се изразява непрекъснато възобновление, а с именното сказуемо – постоянство и устойчивост. Въпреки че на турски език превеждаме знамението „Ние даваме простор.” като „Ние непрекъснато разширяваме.”, в оригиналния текст е използвано именно сказуемо и с него се загатва за постоянното и устойчиво разширяване. С тези понятия Коранът съобщава за постоянното разширяване, както и за останалите научни истини, преди четиринайсет века.

След като отбелязахме с няколко знамения научните истини в Корана и неговото чудо по този въпрос, може да минем на темата за истината за сътворението в Свещения Коран.

Истината за сътворението в Свещения Коран

Ще изложим само четири от знаменията за човешкия произход в Свещения Коран, който е чудо отначало докрай, и ще обобщим темата. Но смятаме, че ще е от полза първо да направим обща преценка на знаменията за сътворението в Корана.

В знаменията, свързани със сътворението на пророк Адам, Свещения Коран подробно описва този въпрос – от темата за съдбата, до всички фази на сътворението. Както обяснихме в началото, в Корана може да прочетем за фазите на развитие на ембриона в майчината утроба. Тоест Свещеният Коран разказва за етапите, през които човешкият зародиш преминава в утробата на майката – от оплождането на яйцеклетката от сперматозоидите, до оформянето на човешкия му образ, след пророк Адам, както и за по-ранните етапи и за произхода на първия човек, понякога съчетани в една тема, в други случаи като отделни теми. И в сътворението на първия човек, и в сътворението на всички хора след него в материален план първия етап включва земята (тураб); втория – мека като глина лепнеща кал (тин) и извлечената от нея същност (сулалетун мин тин); трето – черна, готова да се разложи глина (хаме-и меснун), оформена като човешки скелет, който има предначертан път и обозначена цел; четвърто – звънка, изпечена, изсъхнала глина (сал-сал).

Тези елементи загатват за етапите на човешкото сътворение, а такъв процес протича и в майчината утроба. Няма значение дали описаните етапи са четири или шест, защото е възможно някои да преминат в други. Важен е фактът, че земята с различните минерали в състава на почвата стои в основата на човешкото сътворение на етапи. Без съмнение водата също е много важен елемент за образуването на сплав от минерали и протеини в почвата. Коранът обяснява структурата на тази сплав със знамението: „Сътворихме Ние човека от подбрана глина...” (Коран, 23: 12), а знамението: „И сторихме от водата всяко живо същество.” (Коран, 21: 30) подчертава важността на водата. Образуването на сплавта от различните елементи на водата и земята представлява отделен етап.

После настъпва фаза на оформяне и добиване на образ. Коранът загатва за това в знамението: „И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал.” (Коран, 15: 26). След това идва фазата на пълното сътворяване и цялостно осъразмеряване, което Свещения Коран описва в знамението: „И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!” (Коран, 15: 29).

С този заключителен етап във Вселената вече се появява напълно ново създание, което притежава дух и материя, душа и тяло, физическо съвършенство и дълбоки метафизични измерения. Преди да дойде до това равнище, човекът е минал през следните етапи, независимо какъв е истинския смисъл, който носят съответните понятия: земя, кал, прецедена кал, лепнеща кал, оформена черна кал, втвърдена кал и най-достойното творение, удостоено с Божия дух, който е наместника на Аллах, да е славно името Му.

Историята на появяването на човечеството на земята, която започва с чудотворното сътворение на достопочтения Адам и достопочтената Ева, е продължила и ще продължава като обикновено явление, защото причините изпълняват функцията на завеса, покриваща делото на Аллах. На земята истинската цел на човешкия живот, който продължава без прекъсване по желание на хората и чрез сътворението на Аллах, да е славно името Му, се състои в познаването на Всевишния Създател и в служенето Нему. В замяна на Неговата воля и желание, които се изразяват в отреждане на водеща роля на човека пред всички останали творения, дарявайки го с лична воля, съзнание, чувства и сърце и, превръщайки го в престол в лицето на Адам, човек трябва да знае, че е натоварен със задачата да Го опознае и да предава знанията си, да Го обикне и да накара останалите също да Го обикнат, и да отдаде дължимото за това, че е сътворен в „превъзходен облик”.

Сега ще изложим знаменията за сътворението в Свещения Коран.

• „И рекохме: “О, Адам, пребивавай с жена си в Рая и яжте оттам в доволство, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители!” (Коран, 2: 35)

Това събитие, което на различни места в Корана се разказва чрез размяната на някои думи в началото и в края, в конкретното знамение ни се съобщава така: Ние рекохме на славния Адам: „Пребивавай и живей с жена си в Рая. Нека това място бъде ваш дом. И двамата яжте обилно от райските плодове.”

Ако еволюцията бе в сила, Коранът не би започнал разказа за първоначалната поява на човека в полето на битието директно с Адам и Ева. В случай че за момент приемем твърденията на еволюционистите за достоверни, Коранът задължително би съобщил за явление като еволюцията, което е от съществено значение за природата и особено за биологичните организми. Особено, ако еволюцията представляваше покривало над делото на Аллах при сътворяването на биологичния живот, както твърдят някои наивници, Той непременно би изтъкнал този факт многократно в низпосланите от Него знамения. Но Коранът започва разказа за човека направо с Адам и Ева и по никакъв начин не споменава за еволюцията. Някои смятат, че знамението „Не премина ли човекът през период от време, когато той бе нещо неназовано?” (Коран, 76: 1) е уж доказателство за еволюцията. Но цитираното знамение е доказателство, противоположно на горното твърдение и с него се подчертава, че в много дългия период, преди сътворението на човека, не е съществувало човешко творение. Някои, които са почувствали известно колебание, изправени срещу еволюционните твърдения, заявяват разбирането си за това коранично знамение, изтъквайки, че в онзи дълъг период от време е имало човешко творение, но то не било назовано като човек. Дори да е така, човек съществува в знанието на Аллах, т.е. като теоретично тяло и в проекта на съдбата, а те нямат биологичен аспект. Ако приложим друг подход към знамението и оценим човека като ядро на цялата вселена, това е положение, което по-скоро се отнася до човешката същност. От друга страна, същността предшества битието и дървото на живота, което напълно изключва еволюцията.

• „Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана.” (Коран, 3: 59)

Когато хората потънали в съмнение за сътворението на достопочтения Иса (Иисус) и започнали да се интересуват как се е родил без баща, Коранът изяснил тази тема с горното знамение и открехнал още една врата по въпроса за сътворението на първия човек. Тоест както появата на достопочтения Иса на земята не е станала по силата на обикновените закони (законите, на които всеки човек е подчинен), така той е роден без баща в резултат на чудо и в това няма нищо изумително, защото достопочтения Адам също се появява на земята в резултат на чудо. При все това достопочтения Адам няма майка. Това означава, че Аллах сътворява всяко нещо по Негова воля; Той има мощ за всичко. Но Той е покрил делото Си с покривалото на причините и законите, за да проумеем ние Неговото дело и за да можем да продължим живота си на земята. Така Всевишния добавил към явленията нагледна монотонност и продължителност. В противен случай животът нямаше да съществува. А понякога Той разкъсва това покривало въз основа на Неговата мъдрост и на някаква причина и така провежда делото Си. Това ние наричаме чудо. Ето, сътворението на достопочтения Адам, както и това на достопочтения Иса, е чудо. То не се е случило в зависимост от някакви процеси, закони, мутации, адаптации, както твърдят еволюционистите.

Коранът често описва трудните за разбиране истини с преносно и абстрактно значение, с примери и сравнения. Но при сравнението между съпоставяните субекти трябва да съществува сходство, на базата на което да се пренася информация за единия по отношение на другия субект. Ето онези, които не искат да повярват, че достопочтения Иса е роден без баща, трябва да се вгледат в сътворението на достопочтения Адам. Достопочтеният Адам няма баща, той няма дори майка. Потвърждаването на тази истина, от една страна, и отхвърлянето на непорочното зачатие на достопочтения Иса, от друга, е недопустимо.

Налага се изводът, че преди да се стигне до еволюционните твърдения хората вярвали, че достопочтения Адам е сътворен от Аллах и че сътворението му е чудо, поради което Коранът посочва като пример за чудотворното сътворение на достопочтения Иса сътворението на достопочтения Адам. Едно абстрактно понятие не може да се обясни с друго абстрактно понятие, а само чрез конкретно. В историята на човечеството човешкият род е познал достопочтения Адам като праотец, в историята на религиите пише за него и до Дарвин никой не е изтъкнал противоположно твърдение. Чак след Дарвин започва да се поставя въпросът за маймуната и маймуноподобните същества като прародители на човека. Горното знамение също ясно съобщава, че достопочтения Адам е праотецът на човешкия род и е сътворен от Аллах по чудо.

• „Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал. И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!” (Коран, 15: 28-29)

В знаменията се разказва, че достопочтения Адам е оформен от земя, кал, от сърцевина, извлечена от калта, от глина, готова да вони, и е сътворен от изсъхнало вещество, образувано от тази глина. После е изградена структурата на фигурата му, оформен е в човешки образ, след което му е вдъхнат от Божия дух. В свое изказване нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изтъква, че достопочтения Адам е извлечен от почвата по цялата земя, в известен смисъл той е отбран от елементите в земята и така е сътворен. Може би в случая под глина се има предвид някаква протеинова смес или гъста веществена маса. От друга страна, поради факта, че е бил отбран ние назоваваме достопочтения Адам Сафиюллах.

Ако анализираме, било цитираните по-рано, било горното знамение, ще се убедим, че произходът на достопочтения Адам не се основава на нищо друго извън водата и земята, т.е. на елементите в почвата и, че той не е минал през периоди, в които е бил червей, жаба, птица, кон, маймуна. Както всеки човек бива сътворен, минавайки през различни етапи, след като спермата в „течността, която се изхвърля” е оплодила яйцеклетката в майчината утроба, и в единия от тези етапи му се вдъхва дух, както материалното начало на всеки човек се опира на въздуха, водата и на елементите, извличани от почвата, така и Аллах, да е славно името Му, е сътворил достопочтения Адам по този начин. Но без наличието на родители, чрез подбиране на елементи от земята, въздуха, водата и почвата, в резултат на което от тях е извлечено ядрото, от което е образувана човешката структура и в един от етапите на сътворението му е вдъхнат дух. Всъщност Коранът прави връзка между достопочтения Иса и достопочтения Адам от гледна точка на факта, че тяхното сътворение представлява чудо, тъй като единият е сътворен без баща, а другият – без майка[2] и без баща. По същия начин между сътворението на достопочтения Адам и сътворението на всички хора, появили се след него, няма голяма разлика, с изключение на това, че достопочтения Адам е сътворен без родители. И в двата случая създанията основно са отбрани от елементите в земята, водата и въздуха. Адам е подготвен за живота в пространство, изпълнявало функциите на майчина утроба, а хората се раждат от поколението на бащата, чрез семето и от яйцеклетката в майчината утроба.

• „О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени.” (Коран, 4: 1)

Като изтъква, че първият баща на всички хора е един човек, Коранът отхвърля теорията за общ прародител на всички живи организми. Словосъчетанието един човек в цитираното знамение и отчитането на факта, че съпругата му е сътворена от него, трябва да се тълкува в рамките на обяснението в долната бележка под линия и на изтъкваната в кораничните знамения истина, която гласи, че всяко нещо е сътворено по двойки. Нито споменатият един човек, нито неговата съпруга, която притежава човешка същност, идентична с неговата, са част или брънка на някаква верига, на еволюционно дърво или на еволюцията. Той е баща на самостоятелно сътворен вид, а съпругата му е майка на същия вид.

Значения на някои знамения за сътворението в Свещения Коран

• „Сътворихме Ние човека от подбрана глина.” (Коран, 23: 12)
• „И сторихме от водата всяко живо същество.” (Коран, 21: 30)
• „Твоят Господ рече на ангелите: “Ще сътворя Аз човек от глина. И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!” И се поклониха ангелите всички вкупом, освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците.” (Коран, 38: 71-74)
• „Той е, Който сътвори човека от вода и му отреди кръвно и брачно родство. Твоят Господ е всемогъщ.” (Коран, 25: 54)
• „Аллах ви сътвори от пръст, после от частица сперма, после ви стори съпрузи.” (Коран, 35: 11)
• „Той е Онзи, Който ви сътвори от глина, после отсъди един срок и определен срок има при Него. После се съмнявате!” (Коран, 6: 2)
• „Той е Онзи, Който ви сътвори от една душа ­ и обиталище, и хранилище. Разясняваме знаменията на хора проумяващи.” (Коран, 6: 98)
• „Който сътвори със съвършенство всяко нещо и начена сътворяването на човека от глина. После Той сътвори потомството му от капка нищожна вода. После го осъразмери и му вдъхна от Своя дух. И стори за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни!” (Коран, 32: 7-9).
• „Сътвори Той човека от звънка глина като грънчарско изделие.” (Коран, 55: 14)

Темата за сътворението в пророческите завети

Ал-Бухари и Муслим предават единодушно от Ебу Хурейре: (В дълъг хадис, в който се разказва за сътворението на жената, Пратеника на Аллах повелява): „Съветвайте жените за добрини, бъдете благодетелни. Тя [Ева] е сътворена от ребро (от крива кост).”[3]

Както става ясно от хадиса, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не свързва сътворението на Ева с еволюцията.[4]

В хадис, окачествен като достоверен от Ибн Еби Хатими и предаден в малко по-различен вариант от Ибн Асакир, Пратеника на Аллах казва: „Вашият баща Адам беше дълъг шейсет аршина като финикова палма.”[5]

Пратеника на Аллах ясно изтъква на преден план пророк Адам като праотец на човешкия род, без да оставя място за интерпретации.

Ахмед ибн Ханбел, Ебу Давут и Тирмизи предават от Ебу Муса ел-Ешари следния хадис: „Аллах взе „пълна шепа” от цялата земя (за да сътвори) Адам и така го сътвори.”[6]

И от този хадис се подразбира, че Адам сякаш е съставен от сложна смес, подбрана от цялата земя. Аллах, да е славно името Му, е приготвил смес, от която сътворил достопочтения Адам.

В хадис, който имам Ахмед ибн Ханбел предава от достопочтения Енес, се казва: „След като сътвори Адам, Аллах го остави колкото пожела. Иблис го огледа и започна да крои лоши планове около него; след като го видя празен, разбра, че това е творение, което не ще може да се владее.”[7]

И в този хадис няма нито един израз, който да намеква за еволюцията. В хадиса се подчертава, че когато Адам е бил във формата на скелет през етапите на сътворението му, Иблис го погледнал и видял много празнини в него и това го накарало да стигне до заключението, че човекът няма да бъде творение, което ще се владее. Този пункт е от изключително значение. Както съществува връзка между биологичното сърце в лявата част на гръдния ни кош и сърцето, което е център на духовния ни живот, такава връзка може да има и между цялата физиологична структура на човека и характера и навиците му. Хадисът насочва вниманието към слабостите в човешкия характер, както и към заложените в него чувства и нрави като алчност, страст, гняв, заблуждаване, всяко едно от които води до морално падение, ако не се възпитава.

Ибн Хиббан и авторът на Муснед Беззар предават следния хадис от достопочтения Енес: „Когато Аллах вдъхна от Своя дух на Адам (според друго предание: когато Аллах сътвори Адам и духът, който му вдъхна стигна главата му), той кихна. И после изрече „Хвала на Аллах Господа на световете (Елхамдулилляхи Раббилалемин)!” Аллах му отговори: „Аллах да е милостив с теб ( Йерхамукяллах).”[8]

Бухари цитира преданието: „Аллах Всевишния сътвори достопочтения Адам, мир нему, по Свой образ (т.е. като център, в който се проявяват имената Му) и сътвори ръста му шейсет аршина, и му повели: „Върви и поздрави тези седящи ангели, чуй поздрава им и обърни внимание на начина, по който ще те поздравят. Защото това ще бъде поздрава към теб и към потомците ти. (Въз основа на това Адам отиде при тях) и ги поздрави с думите: „Мир вам (Есселяму алейкум)!” Ангелите отвърнаха: „Мир и на теб и Аллах да е милостив с теб (Ес-селяму алейке ве рахметуллахи)!”; отговаряйки на поздрава му, те добавиха „Аллах да е милостив с теб”. (В отвъдния свят) обитателите на Рая ще са като достопочтения Адам, т.е. ръстът им ще е дълъг шейсет аршина. Досега хората намаляват (по ръст).”[9]

Както и в тези предания се вижда ясно Адам, мир нему, не се появява като продължение на някакъв биологичен организъм, напротив, той е сътворен като начало. Когато му се вдъхва живот, той кихва и после изрича: „Хвала на Аллах Господа на световете.” Значи до онзи момент не е имало поемане на въздух, речева комуникация и обект, с който да е воден разговор, както не е имало и човешко същество и живо човешко тяло. Всичко в името на човечеството започва с достопочтения Адам.

Ахмед ибн Ханбел предава от Ебу Хурейре следния хадис: „Хората ще влязат в Рая във вида, в който е сътворен достопочтения Адам. Той е непокрит, без косми, млад, с бяла кожа, къдрав, с прашец на очите, ръстът му е шейсет аршина, широчината на тялото и на плещите му е 7 аршина.”[10]

Цитираната в оригиналния текст на арабски дума „зира” (аршин) е дължината от върховете на пръстите до лакътя. Измерен с тази мярка за дължина, ръстът на достопочтения Адам е висок шейсет аршина и плещите му са широки седем аршина.

Темата за сътворението в Библията

Ще цитирам два примера и от Битие: „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.”[11] Сътворението на Ева е описано по следния начин: „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.”[12]

Да, както Коранът, така и Библията и останалите небесни книги изтъкват, че първият човек е сътворен от Аллах и от елементите в земята и всички религиозни хора вярват в това. Тоест не става дума за някаква еволюция, както твърди дарвинизмът и човекът не е добил съвременния си образ, еволюирайки.

[1] Taberi, Camiu’l-Beyan, c: 14, s. 19-22.

[2] Истинското чудо е в сътворението без баща, защото размножаването основно зависи от мъжа. Затова словосъчетанието една душа в Корана (Коран, 4: 1), в което се обяснява, че всички хора произлизат от един човек, по-скоро се разбира като достопочтения Адам и главно той е обект на изследване, като родоначалник на човешкия род. – Б.а.

[3] Buhari, Enbiya, 1; Müslim, Rada, 61-62; Darimi, Nikah, 35; Müsned, 5/88.

[4] За смисъла на сътворението на достопочтената Ева от реброто на достопочтения Адам виж: F. Gülen, Asrın Getirdiği Tereddütler-2, s: 154-162.

[5] İbn Asakir, Tarih-i Dimeşk, 7/404-405. Buhari, İst’zan, 1. В период, в който земята била покрита с гори и населението все още не било образувано, е нормално ръстът на първия човек да бъде в такива размери. Както климатът и земните условия оказват влияние върху човешкия ръст – дали ще бъде висок или нисък, – така и гъстотата на населението води до намаляване на ръста. Но за да се разширят границите на тълкуванието, би било от полза да се има предвид и тълкуванието на Ибн Халдун, според което е възможно пророк Адам да е бил с такъв ръст в Рая. Аллах знае най-добре. – Б.а.

[6] Tirmizi, Tefsiru sure, 1-2; Ebu Davut, Sünnet, 16; Müsned, 4/400-4006.

[7] Müsned, 3/152.

[8] Heysemi, Mevaridü’z-Zaman, 1/508; İbn Hibban, Sahih, 14/37, 41.

[9] Buhari, İsti’zan, 1; Enbiya 1; Müslim, Cennet, 28; Tirmizi, Tefsirü’l-Kur’an, 94; Müstedrek, 1/132.

[10] Müsned, 2/295, 343, 415.

[11] Библия, Битие, 2: 7.

[12] Библия, Битие, 2: 18, 21-22.

Tweet

Whatsapp