Условия, свързани с брака
Религията отделя внимание на брака повече, отколкото можем да си представим. Във връзка с тази тема учените по ислямско право (фъкъх) са написали томове книги и са отделили сериoзно внимание на това. Определили са видовете бракосъчетания, които са задължително (фарз), обезателно (ваджиб), традиционно (сунна), забранено (харам), нежелателно (мекрух), общоприето (мубах) и са ги обвързали с положенията на кандидатите. Това означава, че бракът не трябва да се сключва без добре да се обмисли. След като достигне определена възраст е нормално човек да мисли да създаде семейство, но има моменти, когато за него бракът е обезателен (ваджиб), както и обратното, когато е нежелателен (мекрух).
Следователно, ако някой е взел решение за сключване на брак, без да се замисли върху тези обстоятелства, воден от материални съображения, е съмнително дали чрез този човек обществото ще спечели едно полезно семейство и поколение.
Учените по ислямско право от школите на имам Ханефи и имам Малик са направили и разяснили следната категоризация във връзка с различните видове брак:
а) задължителен брак (фарз) - когато има опасност да бъде извършено прелюбодеяние (зина) или да бъдат извършени забранени (харам) деяния, ако мъжът има възможност да даде задължителната плата и да изкарва прехраната на семейството си, тогава бракът става задължителен. За да не се встъпва в грях, е необходимо човек да се ожени. Бракът трябва да бъде решение за този, който е изправен срещу забраненото (харам). Отлагането на брака от страна на попаднал в такова положение човек, е подобно на възпротивяване срещу природата, от която без съмнение ще бъде победен;
б) обезателен (ваджиб) брак - ако мъжът има възможност да даде задължителната плата, да изкарва прехраната за семейството си, но няма риск да извърши прелюбодеяние и въпреки това е обезпокоен, че може да съгреши, за него бракът става обезателен, но това мнение е само на няколко учени, а не на всички;
в) традиционен (сунна) брак - когато няма риск от извършане на грях, но има желание да се ожени, тогава се извършва сюннет женитба;
г) забранен (харам) брак - ако след като се ожени, мъжът ще бъде принуден да извършва грях (харам), за да изкарва прехраната на семейството си чрез непозволени начини, които ще го подтикнат към извършване на непозволеното, то към този момент за него бракът е забранен. Подобно е и мнението на учените за човек, който няма да бъде справедлив и ще използва насилие срещу съпругата си;
д) нежелателен (мекрух) брак - според някои от ислямските богослови човек, за когото не е сигурно, че няма да извършва грях при изкарване на прехрана за семейството си, че е възможно да извършва насилие срещу съпругата си, но само се предполага за такова положение, то за този мъж женитбата не е желателна;
е) общоприет (мубах) брак - когато мъжът има възможност да издържа семейство, няма опасност от извършване на прелюбодеяние, ще може да задели задължителната плата на съпругата си, за него женитбата е общоприета, ако пожелае може да се ожени, ако не иска може и да не се ожени.
Имам Шафии казва: "Сключването на брак е общоприето деяние, но ако има риск от грях, тогава става задължително." Подобно е и мнението на учените от школата на имам Ханефи. Имам Ахмед ибн Ханбел казва: "Ако има опасност за някого да извърши прелюбодеяние, за него бракът е задължителен, без значение дали може или не да се прехранва, дали е в състояние или не да изхранва семейство, дали има възможност да даде задължителната плата." Всъщност, ако се задълбочим върху всички тези мнения, ще видим, че в действителност те не се различават съществено едно от друго.
Чрез тези обстоятелства се постарахме да покажем как религията е поставила определени норми относно брака, че той не е само акт, подчинен на чувствата, а и на разума. Ако тази важна постъпка не бъде обвързана с логическо решение, ще има изоставени жени, вдовици и деца. Религията още от самото начало е поставила правила, за да не се стига до подобни ситуации, тя набляга на разумните решения и добре обмисляне на нещата.
Тук искаме да подчертаем колко е важно решението за встъпване в брак, с който се слага началото на най-важната градивна единица на обществото - семейството. Затова, когато се взема това решение, трябва да се помисли, че от него зависи положението не само на един или двама, а на цялото общество. Що се отнася до самия човек, за него това е дар от Създателя, но от гледна точка на развитието на бъдещите поколения, днес е необходимо да бъдат положени усилия за възпитаване на добро поколение.
Ислямската религия отдава голямо значение на тази тема. Толкова голямо, че преди да се сключи брак всяко нещо трябва да е много добре обмислено, всичко да се изчисли прецизно и отношението ни към този въпрос да е сериозно, така че да не се допускат грешки, защото не трябва да има причини, които да разрушат семейното гнездо, което ще бъде създадено.
ж) оспорване на доводите
1. В едно предание на Пророка се казва следното: "Женете се и се множете, защото в Отвъдния свят аз ще се гордея с вашата многочисленост." (Abdürrezzak, Musannef, 6/173; Acluni, Keşfü'l-Hafa, 1/318, 319)
2. Друго предание на Пророка гласи: "Вземайте за съпруги жени, които раждат много деца." (Ebu Davud, Nikah, 3; Nesei, Nikah, 11)
3. Във връзка с тази тема в едно коранично знамение се повелява: "И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от робите и робините ви! Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат. Аллах е прещедър, всезнаещ." (Коран, 24: 32).
Този, който се опасява, че няма да може да издържа семейството си, за него е желателно да прояви малко търпение, без да върши грях, до момента, в който ще му бъде отредена възможност за препитание. Макар и на пръв поглед да изглежда, че последният довод се разминава с предишните, в крайна сметка той съвпада с тях.
За преданието "Женете се и се множете, защото в Отвъдния свят аз ще се гордея с вашата многочисленост", може да се каже следното: не би имало смисъл от многочислеността на поколенията, ако Пророка не би си поставил за цел, че ще бъде горд с такава общност. Ясно е, че Пророка не би се гордял с общност, членовете на която се занимават с тероризъм и с безсмислени неща, които не падат ничком пред Създателя, съвестта на които е черна, а очите им свирепи. Неговото желание е да се множи поколение, което да бъде богоугодно, което да се старае да спечели милостта и съгласието на Аллах, да живее спрямо нормите на религията и да ги предава на останалите. Най-стабилно доказателство за това е знамението в Свещения Коран: "Имотите и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда." (Коран, 18: 46) Ако вашите дела са насочени към Отвъдния свят, то вие сте тръгнали по път, по който ще изпитвате задоволство и Създателят ще бъде доволен от вас.
Заключението, което можем да направим след тези размисли е, че целта на брака трябва да бъде възпитаване на поколение, от което да бъдат доволни Аллах и Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Затова тези, които обичат народа си, които са привързани към семейството си и отделят необходимото внимание на възпитанието на децата си, въпреки външните противоречия, те не трябва да изпитват колебание пред поставените цели за създаване на добро поколение, което ще радва Пратеника на Аллах.
Във връзка с казаното дотук, трябва да споменем и наставленията на Пророка Мухаммед към младите: "Ако някой от вас има възможност, нека се ожени. А тези, които нямат такава възможност, нека да говеят. Защото говеенето е щит срещу греха (харама)." (Buhari, Nikah, 2; Müslim, Nikah, 1,3; Siyam, 43, İbni Mace, Nikah, 1)
От една страна, говеенето действа като диета. Но заедно с това, овладявайки вътрешните си чувства, човек се насочва по пътя, който му е повелен от Създателя.
От друга страна решението за брак е много сериозно и не може да се вземе без да се обмисли добре. Нещастието е често срещано явление, когато е взето прибързано решение за брак. Без съмнение поколение, израснало в нещастна среда, без да получи нужното възпитание, реално ще израсне с родители, но на практика ще бъде като сираче, а понякога и като враг на родителите си, дори и на цялото общество.
В много западни страни положението е подобно. Поради това, че там не се отделя сериозно внимание на брака и не се следват определени норми, резултатът е налице. На толкова жизненоважно положение се гледа като на нещо обикновено, сякаш става дума за за задоволяване на елементарни потребности. Днес Европа е поела по пътя на Римската империя и крачка по крачка се доближава към нейния край. Доближава се, защото след разпада на семейството, запазването на един народ е немислимо. Не знам какво е днес мнението на църквата по този глобален проблем, какво биха казали социолозите или какво мислят педагозите по този въпрос. Ако мога да кажа нещо, то е, че с тази безчувственост и нелогичност животът на нациите няма да продължи много дълго.
- Създадено на .