Предговор

"Ние сме пожънати от посятото преди, а поколенията след нас ще бъдат плод на нашите усилия." (М. Фетхуллах Гюлен)

Има творби, характерни със задълбочената си същност, служещи като духовна подкрепа и заряд за мнозина родолюбци, които чрез редицата учебни заведения успяха да заемат специално място в сърцата на хората. Една от тези творби на дълбоко уважавания от мен Фетхуллах Гюлен е "Детското възпитание" (по-късно под заглавие "Семейното възпитание"), на която ми се пада честта да напиша предговор.

Наистина не е толкова лесно да бъде направено цялостно обобщение на книга с подобно съдържание. Защото темата за възпитанието обхваща широк кръг от въпроси и може да бъде подкрепена с редица предания на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и други напътстващи примери, както и знамения от Свещения Коран. Не би било възможно да бъде привлечено вниманието на читателя върху цялото съдържание, но всяка една част от книгата е от важно значение. Поради това смятам, че е удачно най-важните обстоятелства да бъдат повтаряни системно по няколко пъти от автора.

Няма да бъде преувеличено, ако спомена, че тази книга е крачка към едно ново начало за раздвижване сред масите, поне в рамките на страната ни. В крайна сметка ще срещнем думите на автора: "Семейството е най-важната градивна единица на обществото. Неговата стабилност, означава стабилност в държавата и в обществото. Затова то в никакъв случай не бива да остава непланувано."

В този труд са споменати много примери, които читателят може лесно да разбере, възприеме и използва в живота си. Искам да отбележа, че в тази книга въпросът за възпитанието е разяснен в лесно разбираема и съвпадаща със съвремието ни форма. След прочитането й ще бъде разбрано, че е разяснена целта на възпитанието не само за идеални личности, а и за всеки един от нас.

Систематизиране

Забележително е систематизирането в самата книга. Въпросът за възпитанието не е разгледан само като отглеждане на едно дете до определена възраст самостоятелно и отделено от света. Напротив започва се с тълкуване на словата на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и знамения от Свещения Коран, където е упоменато как първо трябва да бъде избрана жената, която ще стане съпруга и майка, какви качества трябва да притежава тя и се разяснява стъпка по стъпка какви да бъдат отношенията и поведението в едно семейство до края на живота. Затова е обърнато внимание на градивните моменти в живота ни, разгледани в теми като: "Разбирането ни за морал", "Причини за падението на нациите", "Висок морал", "Украсата на земния живот", "Човечеството в превъзходен облик" и др.

След краткия преглед на съдържанието, искам да отделя специално внимание на няколко обстоятелства.

Значението на семейството

Според възгледите на уважавания Фетхуллах Гюлен, когато става дума за възпитание, първото нещо, за което трябва да се сетим е семейството: "Възпитанието трябва да започне от семейството, за да бъде трайно. Ако едно семейство не е изградено върху основите на възпитанието, ще бъде трудно изграждането на морално общество", "За да бъдат изградени идеални поколения, преди всичко е нужно да има идеални семейства", "Семейството е основната единица на обществото. Неговата стабилност гарантира стабилността на народа и страната."

Централно място в семейството заема жената. Затова първото задължение на семейния глава е да избере мюсюлманка, вярваща, набожна, искрена, търпелива, смирена, раздаваща милостиня, говееща, целомъдрена, споменаваща често Аллах... (Коран, 33: 35) съпруга, с която да сподели докрай живота си. В едно идеално семейство родителите трябва да се превърнат в професионални възпитатели. Трябва да притежават чувство за отговорност и необходимите знания за възпитанието на детето: "Преди някой да стане родител, е необходимо да познава в определена степен принципите на психологията, педагогиката и предписанията на Свещения Коран. Той задължително трябва да научи пътищата за възпитаване на едно добро поколение."

Децата

Главна цел при сформирането на семейството е продължаването на рода. Но всъщност, както става дума и в книгата, за възпитаването на добро поколение са необходими широки познания. Препоръчано е вместо да се попадне в безкрайната спирала на епохата ни, в която всичко се измерва количествено, да се наблегне на това да имаш толкова деца, колкото можеш да възпиташ в идеална форма.

Предварително обмисляне на възпитанието

Една от въздействащите страни на тази творба е, че насърчава и препоръчва на читателя винаги преди да извърши някаква постъпка, добре да я обмисли, да я обсъди с някого, да потърси какви са причините за нея. "Предварително обмислихме ли възпитанието? Кое определяме като добро и кое като зло? Как мислим да възпитаме децата си? Какво мислим за тяхното закъснение до късни часове, когато ходят по различни места? Дали ще одобрим това и ще си затворим очите, ако детето ни се прибира късно вечер, когато реши?"

Подобно обмисляне е една равносметка. Дали сме си задавали всички тези въпроси? Имаме ли идеални цели и ценности, които бихме желали да предадем на децата си? Ако не сме си задавали тези въпроси или когато ни попитат и ние не можем да отговорим, трябва да се запитаме дали нещо в нас не липсва!

"Природата не обича празнотата. Душите, които вие оставяте празни, ще бъдат запълнени от други и вие без да забележите, ще се превърнете в недобри родители."

Духовното възпитание

Религията заема важно място при възпитанието на детето. Затова се отделя и нужното внимание за прилагане на методите и същността й. Детето трябва да научи какво се повелява в Свещения Коран, но не само да го възприеме на думи, а и да се старае да го разбере и приложи в живота. То трябва да изучава същността на Корана не със заплахи, а чрез обикване и желание. Изучаването на Корана не трябва да се прави само чрез сухо наизустяване, което често го допускаме, а трябва да накараме детето да разбере целта от това изучаване и то самт да изпита силно желание да се научи. Неискреното четене на Корана, води до липса на интерес от страна на хората. Всъщност необходимо е да се обърне внимание на методите на възпитаващия.

Когато се споменава за духовно възпитание, се набляга на учението за Всевишния. В училище най-добре може да се възползваме от природните науки. В период, когато дори и в детските сериали се споменава името на Създателя, има хора, които силно биват обезпокоени, затова се изпитва силна необходимост да се погледне сериозно на детското възпитание. Искрено сме обнадеждени, че с тази сериозна задача ще се заемат много родолюбци.

Формирането на възрастните

Без да съответства със заглавието на книгата, всъщност освен детското възпитание, съществено значение е отделено и върху формирането на самите родители. Ако книгата беше със заглавие "Възпитанието на родителите", това би подхождало повече на съдържанието й, но от друга страна, има родители, които наистина са добри възпитатели и без съмнение има много такива, за които въздействието на книгата щеше да се ограничи. Затова и не е постъпено така, а професионално е наблегнато какви трябва да бъдат идеалите на родителите, как самите те да бъдат истински пример за подражание. С други думи, отбелязаните в Свещения Коран и преданията на Пратеника на Аллах категорични напътствия, определят какво е нужно за изграждането на едно добро семейство, какви трябва да бъдат отношенията между самите родители, към техните деца и как да изпълняват повелите на религията.

Без съмнение и аз съм на същото мнение с автора, че за възрастните дори да е възможно възпитание само на теория, то младите единствено могат да се възпитат чрез теория и практика. Всяко нещо на което искаме да ги научим, първо трябва самите ние да го прилагаме в личния си живот. Всички възпитатели знаят, че в сравнение с възрастните, при децата подражанието заема основна роля в живота им. Те виждат и доброто, и лошото, подражават на някого и така се оформят като личности.

Затова за всяка спомената ситуация, за всяко нещо, на което родителите желаят да научат своите деца, лично трябва да го практикуват, да дават личен пример, преди да поучават с думи, да поучават с дела.

Човек, който не прилага думите си на дела, прилича на този, който не може да пророни дори капка сълза, а в молитва към Всевишния, казва: "Когато споменавам името Ти, не мога да спра сълзите си...", което е лъжа и лицемерие спрямо Създателя.

Уважаваният Гюлен отделя необходимото внимание и на мисълта, която е спечелила признание в цял свят и ни помага да открием тайната на успеха: " Ако думите покриват делата ни, то всяко нещо, което чувстваме, мислим и разбираме, без съмнение ще се отрази и върху човека срещу нас."

Родителският контрол

В книгата се обръща сериозно внимание на едно от най-значителните действия при възпитанието на децата - родителският контрол. Препоръчват се идеалите, които трябва да възприеме детето, за да не бъде оставено без контрол. Не би било достатъчно само да познаваме приятелите на детето си и книгите, които то чете. Необходимо е да му се покаже откъде да си закупи тетрадки, химикалки, кой шивач или фризьор да избере, да опознае и обикне религията и Създателя си. Програмите, които гледа по телевизията също трябва да бъдат контролирани. Освен това родителите трябва да внимават с кого общува детето им. Тези, с които общува, трябва да могат да му дават това, което е в нормите на възпитанието на родителите му.

В днешно време в някои среди се пропагандира "да не се пречи на децата и младежта", "да не им се месим в живота", "да ги оставим на свобода" и подобни идеи, което изключително затруднява голяма част от родителите. Затова Гюлен се е постарал чрез научни и искрени разяснения да ориентира хората, както компасът служи за ориентир на изгубилите се в пустинята.

Източници

Правилността и достоверността на идеите и препоръките в книгата се дължи на това, че във всеки раздел, основната мисъл се основава на знаменията на Свещения Коран и преданията на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Правилни препоръки

Тази книга се различава от останалите трудове на педагогическа тематика с това, че изразява категорични становища и препоръки, свързани с основните правила на възпитанието и посочва целите за добро възпитание на младите поколения. Категорични са за това, защото източниците, на които се опират са Свещения Коран и преданията на Пратеника на Аллах. Гюлен смята за нужно да направи следното разяснение: "При оценяването на някои ситуации, ако използваме твърде категорични и недвусмислени изрази, то е защото ги разглеждаме в светлината на Корана и сунната на Пророка и вярваме в точността им в това отношение."

Според нас това е много значимо обстоятелство. Защото основните насоки и препоръки, на които ще може да се довери един вярващ, са изводите, основаващи се на знаменията на Свещения Коран и преданията (хадиси) на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.