Разказване за отвъдния свят
Следваща крачка е разказването за отвъдния свят. Детето ни трябва искрено да повярва, че след този свят има друг свят, след първия свят следва друг и след земния живот ни предстои живот в отвъдния свят. Науката, мъдростта и обстоятелствата показват, че този свят е създаден от Всевишния Аллах и се управлява от Него. Той определя и следи времето на съществуване на този свят. Във връзка с това, в Свещения Коран се повелява следното знамение: "Кажи: "Вървете по земята и вижте как Той начева творението! Така Аллах ще го пресъздаде в Отвъдния живот. Аллах над всяко нещо има сила." (Коран, 29: 20)
Значението на това знамение е следното: ние трябва да вървим по земята и да проучим всяко едно знамение в Свещения Коран, свързано със сътворяването на света, да го прегледаме страница по страница, етап по етап, да видим как е започнало създаването на света, как от нищо са започнали да съществуват световете, как започва началото на човешкия род, как са създадени различните видове твари, как е завършило създаването на превъзходния облик на човека. Така, както Аллах е създал света от нищо, по същия начин Той ще го създаде и в отвъдния свят. Този, Който е създал тази хармония на този свят, нима не може да я създаде и в отвъдния? Нима Този, Който с такова величие е създал това земно кълбо, няма да може да създаде друго? Нима не можем да казваме на този живот земен, а на другия отвъден? Нима не е възможно Този, Който ви е заселил на този свят от друг, да ви настани на следващ? Според мен без да се навлиза във философски разяснения, с тези неща може да се каже много на децата ни. Пред нас се намират и небето, и земята създадени по великолепен начин. Всяко едно нещо и плуването на рибите в морето, и летенето на птиците във въздуха, и разположените в тази хармонична Вселена галактики и междузвездни мъглявини се движат в толкова възхищаваща хармония, че този, който ги наблюдава с поука, разбира че нищо не е безцелно и излишно създадено. А тази хармония е толкова ясна, че може да се разбере дори и от най-неуките. Всичко това ни се представя от Свещения Коран, кара ни да обърнем внимание при съпоставянето между създаването на земята и небесата, и отделеното специално внимание върху създаването на човека. В Свещения Коран се повелява: "Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и всичко между тях в шест дни. После се въздигна (безподобен) Той на Трона. Нямате освен Него друг покровител, нито застъпник. Не ще ли се поучите?" (Коран, 32: 4), "Той е Знаещия и скритото, и явното, Всемогъщия, Милосърдния, Който сътвори със съвършенство всяко нещо и начена сътворяването на човека от глина." (Коран, 32/6-7) След като в Свещения Коран ни се казва "Тези великолепни системи са създадени и подредени от Аллах. А след като бъдат разрушени, Той ще създаде по-различен свят", ако за това кажем "Не, не е възможно това!", то ние само ще изразим една безсмислена претенция. Мисля, че ако тази тема се разкаже и на дете, и на възрастен, няма да има някакво възражение. В Свещения Коран на много места по подобен начин са представени знамения от рода "сехл-и мумтени", т.е. на пръв поглед изглеждащи лесни, но в действителност непосилни за възможностите ни неща. А срещу тези, които не възприемат, че ще има възкресение след смъртта, отговорът на Свещения Коран е: "Кажи: "Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява." (Коран, 36: 79) А в друго знамение се казва: "И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила." (Коран, 30: 50) Без да се позволяват лицемерие и преструвки, чрез Свещения Коран може да бъде разказано за всяко едно нещо, както на малки деца, така и на по-възрастни. Част от темите, които също трябва да бъдат засегнати, са тези за ангелите и съдбата. На младото поколение трябва да бъде разказано по по-различни начини и методи как всяко нещо е с определена програма, с определен план-проект, как сътворяването на човека и Вселената е по определен план и проект, което всъщност представлява съдбата. Като резултат, едва когато предадем всички тези знания на нашето дете, тогава ще можем да кажем, че сме му показали правия път, както с думи, така и на дела, ще можем да кажем: "О, мой Аллах, насочи ни по правия път." (Коран, 1: 6) Едва когато така бъде направена молитва с думи и дела, тогава с помощта и милостта на Аллах, ако позволи Аллах, нашите усилия за възпитаване, няма да бъдат пропиляни. От друга страна трябва да разкажем на децата си за добрите дела на праведните, за отслужването на намаз, за говеенето, за поклонението хадж, за милостинята зекят и така от всяка една гледна точка, от теоретичното разглеждане на религиозните теми до тяхното практическо приложение, да успеем да спечелим сърцата им, да ги насочим към Аллах и да не позволим преждевременно да загубят, да се опетнят техните мисли, идеи и души. Например трябва да разкажем на детето си, че съдружаването с Аллах е толкова лошо нещо, че то никога да не го допуска или да му разкажем колко злочест път е прелюбодеянието (зина) и то да не се доближава до него. То трябва да бъде толкова убедено в лошите последици от тези пороци, че дори и само с ръката си, думите или погледа си да се е докоснало до тях, да може да изпитва искрено покаяние и да съжалява през целия си живот. Чрез постоянно внушаване на това колко лоши дела са убийството, кражбата, лъжата и всички непозволени неща, то трябва да започне да изпитва отвращение от тях.
Също така, когато преценим, че се доближава до неморални постъпки, трябва чрез думи и дела да се постараем да не позволим на детето ни да падне в блатото на безнравствеността. Ако детето ни още от малко израсне в нравствено чиста среда, то с позволението на Аллах, по-късно колебанията и съмненията не биха могли да загасят неговите чувства и вътрешния му свят и той винаги ще бъде жизнен и изпълнен с обич и искрени чувства, ще бъде предан раб на Аллах и ще поддържа уважението си към исляма.
- Създадено на .