Един конфликт между евреи и християни би имал негативен ефект и по-специално върху събитията в ...

Един конфликт между евреи и християни би имал негативен ефект и по-специално върху събитията в Близкия изток

През тези пет години кои книги прочетохте? Какво ново открихте?

Не чета толкова системно. Обикновено чета ислямските класици. Например с някои познати, които правят научна кариера тук, анализираме труда по фъкъх "Мувафакат" на Шатъби от методологична гледна точка. Тълкуваме и други новопоявили се трудове по фъкъх. Четем едно многотомно издание с хадиси. Този труд е нещо различно. В него се разказва за ислямските учени, благодарение на които хадисите са достигнали до нас. Тяхното дело се е изучавало много отдавна, през V - V І векове, но днес те не се изучават. Аз се опитвам да преподавам тяхното дело на тези, които идват при мен, и да ги осветля в тази насока. Доколкото е възможно, опитвам се да използвам и илюстративен материал посредством видеофилми. Защото те стоят в основата на текстовете по хадис. Благодарение на усилията на тези учени става ясно дали един хадис е меродавен или не. Освен това бяха написани и преведени книги относно историята и настоящето на ислямския свят. Получаваме издадените в Турция книги. Понякога дълго се ровех в енциклопедиите. Направих изследвания върху термините и фразеологизмите. Най-вече вършех това, което трябваше да върша.

Един конфликт между евреи и християни би имал негативен ефект и по-специално върху събитията в Близкия изток

Вчера гледах филма "Страсти Христови", в който се разказва за последните 12 часа на Исус. Стори ми се доста провокативен. Една продукция, в която впечатляващо се пресъздават изтезанията, на които Исус е бил подлаган от страна на евреите и римляните. Ако бях християнка, можех да изляза от киносалона, ненавиждайки евреите, и да набия един-двама от тях. Според Вас един такъв филм може ли с нещо да допринесе за световния мир?

Колкото и пътища да се търсят към мира, открай време се вършат едни и същи неща. Аз съм гледал по-различни варианти на този филм. Всъщност филмът "Бен Хур" също е в тази насока. И в него Исус е подлаган на мъчения. Тук белгийците заснеха един филм. Ролята на Исус беше поверена на западен актьор, който беше зеленоок и русокос. По принцип се държи актоьрът да бъде от типа на хората от Близкия изток, но белгийците не държаха на това. И в този филм Исус бе жестоко изтезаван. И в този случай евреите предават Исус, а римляните Го изтезават. Не съм гледал филма "Страсти Христови", но ми го разказаха. Все едни и същи неща. Само че в този филм са прекалили с насилието. Филмът може да наведе евреите на мисълта, че антисемитизмът се завръща.

Това като че ли е втъкано в душите на някои християни. Наличието на исляма до известна степен обединява някои християни и евреи. Споразумяват се помежду си поради своите опасения от исляма. Признават го европейската, еврейската и християнската цивилизации. От една страна, този факт е обезпокояващ, защото на противоположната страна стоят мюсюлманите.

В основата на човешката душа го има това. И в Америка е така. Има хора, които се чувстват американци и считат, че са от автохтонното население на Америка. Но има и такива, които гледат на тях като на емигранти или бежанци. Също като емигриралите евреи от Испания в Турция. Има хора, според които тогава тези хора са намерили убежище в Османската държава, а сега потомците им са емигрирали в Америка. Преди бях посетил няколко града и там ми обясняваха, че единият квартал е населен с едни, а другият квартал - с други хора. Жителите на тези квартали били в пренебрежителни отношения помежду си. Тези, които се считали за американци и евреите. В Америка евреите безспорно имат силно влияние. Мисля, че бившият премиер на Малайзия Махатхир Мохамед беше казал, че в света доминира еврейското господство и че зад всичко, което се случва по света, стоят евреите. Тук тези негови думи бяха изтълкувани като антисемитизъм и имаше доста силни реакции.

Доколкото разбирам, според Вас подходът на филма е неадекватен?

Според мен в период, в който хората желаят мир, този филм не беше подходящ. Въпреки че се касае за отношенията между евреи и християни. Настоящото управление в Америка и демократите до голяма степен обединяват усилията си и действат съвместно. Във всички техни среди има евреи. Но един конфликт между евреи и християни би имал негативен ефект и по-специално - върху събитията в Близкия изток. Някъде трябва да бъде създаден остров на мира и там да се решават проблемите, които възникват по различните краища на света. Но, ако нямате здрава почва под краката си, изключено е да въдворите мир там, където възникват конфликти.

След 11 септември светът започна да сочи мюсюлманите като "другите". Възможно ли е този филм да промени смисъла на понятието "друг"? Стойността на тази продукция възлиза на 30 милиона долара, а разходите са покрити още първия ден от постъпленията след премиерата на филма. Възможно ли е някои мюсюлмански кръгове да кажат: "Какво по-хубаво от това да се конфронтират помежду си? Ние няма да се намесваме?"

Възможно е да има и мюсюлмани, които мислят по този начин. Ако погледнем проблема в неговата плоскост, може и да се окажат прави. Възможно е да кажат: "Това е добре. Нека християните и евреите да се изяждат помежду си, а ние ще гледаме отстрани." Това донякъде е логично. Но е логично за хора с определено ниво на интелигентност. Едно е да одобряваш нещо, което вече е факт, а съвсем друго е да правиш предположения за субективната преценка на някого. Това имам предвид. И в Америка може да се появят хора, които да разсъждават по същия начин. Понеже и в Америка има хора, които биват обезпокоявани и набелязвани. Понякога всеки, който заяви своята мюсюлманска принадлежност, бива третиран като екстремист или терорист. Те са обезпокоени от това, че някой ги следи при всяко влизане и излизане от джамия. В този ред на мисли е възможно тези хора да кажат: "Нека се конфронтират помежду си." Но в глобален аспект проблемът не стои по този начин.

Ако Вие бяхте режисьор, какъв филм бихте заснели за живота на Исус? Как бихте описали тези последни дванадесет часа от живота му?

В Корана и сунната няма такова нещо като последните 12 часа на Исус, мир Нему. Има данни за последните моменти от живота Му. В хадисите се разказва за това. В Корана също има кратки текстове, в които се говори за това. На много места се споменава, но в сури (глави) като Мариам (от името на Дева Мария - бел. ред.), Ал-Имран (Родът на Имран) и Ал-Анам (Добитъкът) се разказва по-подробно. Коранът отдава важно значение на Исус, мир Нему, и Дева Мария. Тук някои мюсюлмани по време на срещите си с различни християнски духовни лидери цитират както тези знамения от Корана, така и похвалните слова, изречени от Пророка ни Мохамед (Аллах да Го приветсва) за Исус, мир Нему. Този подход способства за намирането на общ език между двете религии и път към разбирателството. Ислямът издига на пиедестал личността на Исус, мир Нему, и Го разглежда като Божи пратеник. Затова в исляма не се стига до крайности по отношение на неговото дело. Каквото пише в Корана, това е Исус. Той е заченат от духа Божи. Исус няма баща, а майка му е светица. Дева Мария е единствената жена, чието име се споменава в Свещения Коран. Затова смятам, че по какъвто и повод мюсюлманите да изразяват отношението си към Исус, то винаги ще бъде положително.

В сунната има сведения за последните моменти от живота на Исус. Той говори със своите ученици и същевременно им съобщава: "Един от вас ще ме предаде." Те приемат, че предателят е Юда. И християните вярват, че Юда е предал Христос. Известно време се водели спорове във връзка с това. Но по-късно, след появата на исляма, било взето решение спорове от подобно естество да бъдат прекратени. Това е пример за рационално мислене, тук няма изблик на емоции. Така се стига до разбирателство и мир. Може да са изпитвали вътрешни терзания, но са сметнали, че в случая е по-разумно и логично да се постигне разбирателство. И така загърбили този проблем.

В миналото между различните религии винаги са възниквали проблеми. Дори и с будистите, които се смятат за най-безпроблемни, в по-късните периоди е имало проблеми. Между евреи и християни също са възниквали проблеми. Някои християни са сторили на евреите това, което са сторили на мюсюлманите по време на кръстоносните походи. И тази душевна рана постоянно кърви. За това се говорело непрекъснато и по-специално в църквите на Изтока. Тогава църквите на Изтока застават срещу кръстоносните походи. Това са факти от историята. Мюсюлманите също са водели отбранителни войни. Няма нищо позорно за нас в това, че сме отвръщали на ударите на кръстоносците. Нито битките на Алпарслан, нито победата на Кълъчарслан при Нигде, нито боевете на Нуреттин Зенгин, нито ответните удари на Селяхаддин Аюби са позорни за нас... Техните действия са напълно справедливи. В тези боеве се следва примерът на халифа Юмер. Но всичко не свършва дотук. Набезите продължават и след основаването на Османската държава. Истанбул е бил окупиран и водачът на окупаторите е изрекъл: "Кръстоносните походи вече свършиха." Това са факти. Тези факти могат да провокират негативни чувства у хората и да доведат до тяхното разединение. Онези, които почувстват, че са слаби, може да потърсят опора на друго място и така да се образуват нови формирования. Преди съществуваха демократични кръгове, комунистически кръгове и др. Сега се появиха нови формирования. Но не бива да пренасяме конфликтите от миналото в настоящето и да ги поддържаме. Те трябва да бъдат заровени в миналото и да се забравят. Сега трябва да мислим за доброто на човечеството. Мисля, че няма никакъв смисъл и логика в това хората да се борят за отмъщение, поради поражения в миналото, и да погубват бъдещето си.

Едни твърдят, че съм за разбирателство между хората, а други - че съм поддръжник на шериата. Какво противоречие!

Една определена група в Турция излезе с твърдението, че Вие сте християнски мисионер. Как ще коментирате това?

дни ми завиждат, че съм тук, и твърдят, че съм поддръжник на Америка, други пък казват, че съм за разбирателство между хората. Колкото и странно да звучи, някои излязоха с твърдението, че съм поддръжник на шериата и, че искам да наложа теократично управление в Турция. Тези понятия се изключват взаимно и, ако всички тези обвинения са отправени към мен, значи са неоснователни. От друга страна, контактите ми с представителите на християнското духовенство се тълкуват като подкрепа за християнството, като християнска пропаганда, като подкрепа към църквата и нейните действия. Мисля, че всичко това е плод на завист. Определени среди не могат да преглътнат положителните явления в нашето общество. Но форумите и конференциите за диалог и толерантност между хората не са мое откритие. В различни краища на света открай време се организират подобни мероприятия, в които участваха и мюсюлманите. В арабския свят, в страните от Далечния изток, във Ватикана, в Европа, в Америка - навсякъде имаше подобни прояви. В тях участваха и учени от Турция. Но сценария го пишеха други. Обикаляха свободно навсякъде, дори мисионерстваха. Мюсюлманите не бяха включени в тези среди. Нямаха възможност да изразяват собственото си мнение, не можеха да правят предложения. Ако имаш мнение по даден въпрос, сам трябва да планираш къде и как ще го кажеш. Както другите се възползват от диалога и толерантността, и ние трябва да се възползваме от това. Явно някои не могат да го осъзнаят, понеже завистта ги е заслепила.Не ми е известно някой да се е насочил към християнството поради факта, че се организират симпозиуми в името на диалога и толерантността. В Турция има хора, които предпочитат християнството. Един мой познат ми спомена за някаква книга, написана през Х V или Х V І в. В нея църквата уверявала арменците, асирийците и други малцинства, намиращи се в пределите на Османската държава, да останат да живеят по тези земи, да съхраняват вярата си, но да подражават на местното население, че един ден нещата ще се променят, и че те ще дойдат при тях.Онези, които преди са били християни, са запазили вярата си. И днес те живеят без да бъдат обезпокоявани в Турция. Един наш военен, предавайки думите на Сабиха Гьокчен (Ататюрк е обичал Сабиха Гьокчен като своя дъщеря заради съвременните й възгледи, нещо неприсъщо за тогавашните жени в млада Турция - бел. ред.), каза, че според Ататюрк всеки, който носи турско съзнание, е турчин. Веднъж евреите ми казаха: "Вие сте истинските синове на тази родина." Отвърнах с думите: "Не знам. Моите предци са дошли тук от Ахлат (град в Югоизточна Турция - бел. ред.) преди 2-3 века, а вие сте дошли преди петстотин години." Сега може да си зададете въпроса кой принадлежи към местното население на Истанбул и кой не.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.