• Начало
  • Житейски път
  • Интервю
  • Всички партии имат достойни кандидати за изборите: Считам, че ако кажа „гласувайте за еди-коя партия“, това ще бъде натиск върху съвестта на хората

Всички партии имат достойни кандидати за изборите: Считам, че ако кажа „гласувайте за еди-коя партия“, това ще бъде натиск върху съвестта на хората

Всички партии имат достойни кандидати за изборите: Считам, че ако кажа „гласувайте за еди-коя партия“, това ще бъде натиск върху съвестта на хората

Останаха броени дни до изборите. Обсъжда се въпросът за коя партия ще гласува Движението.

Не смятам, че подхожда на мюсюлманите да говорят постоянно за това, да се счита, че смисълът на живота се състои само от това какво ще се случи пред урните. Разбира се, че за просперитета на една държава изборите са важни, но те не са всичко. Видяхме какво се случва с хора, които оставиха на една страна урната на делата и се съсредоточиха само към урната на изборите, как те могат спокойно да изричат лъжи и клевети, поради което човек не може да не се натъжи.

Що се отнася до това за кого ще гласуват хората, през целия си живот винаги съм казвал едно нещо: гласувайте по съвест. Считам, че ако кажа: „Гласувайте за еди-коя си партия“, това ще бъде натиск върху съвестта на хората и освен това да се ангажирам с определена партия би означавало дистанциране от останалата част на обществото. Нашата ясна и твърда позиция по отношение на референдума не беше насочена към определена партия, а към необходимостта от демократични промени. Всъщност тези дни се разбра, че стойността и на това действие не е била разбрана…

Сега, от една страна, има един председател на партия, който от сутрин до вечер отправя обиди. За жалост умните хора в тази партия предпочитат да запазят дълбоко мълчание. И по много поводи виждам колко са разочаровани привържениците на Партията на справедливостта и развитието от това положение, освен крайно настроените. Който може да приеме подобни обиди, да отиде и да гласува отново за тях, но смятам, че подобни думи нараниха много сърцата на здравомислещите хора, окървавиха съвестта им и дълбоко разстроиха много наши привърженици. Всеки ще се огледа наоколо и ще прецени кандидатурите за общински кметове. В крайна сметка това не са парламентарни избори. Кандидатите са по-важни от партиите в случая и има много достойни кандидат-кметове от всички партии, които могат да бъдат полезни на обществото. Няма да ви сметнат за грешници, ако не гласувате за точно определена партия.

Има много спекулации за това, че не се връщате в Турция, а продължавате да пребивавате в Америка. Какво бихте казали по този въпрос?

Искам да гледам с положително око на онези, които искат да се върна. И преди имаше подобни искания. И преди знаех какви всъщност са намеренията им. Но аз продължавам да се придържам към учтивостта и положителното отношение към вярващите. Искам да подчертая, че аз съм просто един от всички вярващи хора. Краката ми винаги са стъпвали здраво на земята. Винаги съм живял по този начин. За нищо на света, за никоя длъжност и предложение не бих заменил службата си към Всевишния. Желая по този начин да умра и да се изправя пред Всевишния. Нямам никаква връзка с външни сили, подобно нещо е невъзможно. Онези, които попадат в мрежата на външните сили и служби, са хора, които търсят земни облаги и ръководни постове. За съжаление, когато такива хора добият малко сила, се възползват от нея и деспотично се стремят да завземат властта, с намерението никога да не я изпускат от ръце, а в същото време започват да виждат заплаха в лицето на онези, които нямат никакви амбиции за власт, дори бягат от нея и мислят само за благоволението на Всевишния и за задгробния си живот. Те искат да покажат пред народа, че е заплашена държавата, но всъщност се опасяват, че са заплашени техните планове. Дори и в най-изостаналите общества, за хората се съди по думите и действията им и в зависимост от това се издават присъди. Всички мои думи и действия от петдесет години насам са пред очите и на властите, и на хората. Възможно ли е човек, който има нечисти намерения, да се прикрива и да не се издаде поне веднъж в продължение на петдесет години? Моето завръщане ще обсъдя не с хора, които днес мислят едно, а, утре – друго, а с приятели, в чиято искреност съм напълно убеден. Както казах и преди, ако се върна, ще се върна не като някой друг, а като сина на Рамиз ефенди, който е служил като имам в джамията с трите шерефета в Одрин.

Бедите идват и си отиват, не се обиждайте на никого

От известно време спряхте беседите, които се публикуваха в интернет. Хората, които Ви обичат, се интересуват от състоянието Ви, след толкова много обиди по Ваш адрес. Какво бихте искали да кажете на тези хора?

Към всичко, което ни сполетява, трябва да проявяваме търпение и никога да не се отказваме от нашата снизходителност и приличен тон. Във всички периоди хората са изпитвали трудности и страдания. Важни личности като Имам Раббани, Хасан Шазели, Мевляна Багдади също са били подложени на големи страдания и изпитания. Всички знаем какво е преживял Бедиуззаман. Той е бил подложен на всички видове насилие. Ние не можем да се сравним с тези велики личности. Но ако това е бил техният път, ако това са техните дела, ние трябва да бъдем готови на всякакви страдания. Не трябва да се сърдим на никого. Ние сутрин и вечер трябва да се молим на Всевишния с думите: „Аллах е нашият Създател и ние сме доволни от Него, ислямът е нашата религия и ние сме доволни от нея, Мухаммед е нашият пророк и ние сме доволни от него.” По никакъв начин не трябва да бъдем недоволни от Всевишния, всичките ни чувства трябва да бъдат изпълнени с благодарност. Бедите идват и отминават. Ако нашата връзка с Всевишния е безупречна, ние бихме могли да спечелим задгробния си живот, дори бедите тук да са големи колкото цунами. Ако хората, които са приели тази кауза, нямат никакви светски очаквания, биха спечелили безкрайни и вечни богатства в задгробния живот. Всеки трябва да следва своя път последователно. Не трябва на всяка цена да се казва, че избраният от него път е най-правилният; но той трябва да е повярвал толкова, че ако му ограничат пътя, да може да намери начин да стигне до крайната си цел. А крайната цел са общочовешките ценности. Тези хора никога не изпаднаха в отчаяние, ние също не трябва да изпадаме. Не трябва да губим надежда. „Безнадеждността е такова блато, че ако попаднеш в него, ще се удавиш, хвани се здраво и упорито и ще видиш какво би могъл да постигнеш…“ Така казва известният турски поет Мехмед Акиф. „Живите винаги са обнадеждени, безнадеждността убива душата и съвестта на човека.“ Ние вярваме, че тази мрачна картина ще отмине с позволението на Всевишния Аллах. Винаги сме вярвали и таили надежда в това.

Вие също посочихте нещата, които ни се случиха. Още не бях отишъл в казармата, когато преживях преврата на 27 май (1960 г.), и бях преследван. Бях преследван и на 12 март (1971 г.). Трябваше да се крия като престъпник в продължение на шест години след преврата от 12 септември (1980 г.). Покойният Тургут Йозал, когато успя да се почувства малко силен, показа своя авторитет и ме оставиха на мира. Репресиите продължиха и по-късно. Отидох и се върнах от хадж. Пътищата отново бяха затворени за мен. Отново ме привикаха да обяснявам в Съда за държавна сигурност. След преврата на 28 февруари (1997 г.) прокурорът Нух Мете Юксел заведе дело, което продължи с години. Въпреки че бях оклеветен, главният прокурор тук, в Ню Джърси, се отнесе с уважение към мен. Посрещна ме на входа. За да се почувствам по-добре, ми помогна да седна на стола, придържайки го. Отиде и изми собствената си чаша, напълни я с вода и я сложи пред мен с думите: „Ще свидетелствате, да не ви пресъхва устата.“ Ето такова отношение видях тук. Това е човек, който не ме познава изобщо. След такова джентълменство от негова страна си помислихме дали да не му изпратим един скромен подарък. Когато му поднесоха подаръка, той каза, че не може да приеме подарък от човек, на когото следи делото. Казах си, че тези хора все още оцеляват, въпреки всички отрицателни събития, благодарение на тази правна философия. Вероятно поради това свое разбиране за правна система те все още играят влиятелна роля в световната политика. Също трябва да ви кажа, че бях в затвора и по време на казармата ми. Защото съм проповядвал. Имаше един командир, който ми разрешаваше да изнасям проповеди и самият той идваше да ги слуша. Веднъж, когато излизаше, със сълзи на очи ме прегърна и каза, че ще започнат репресии срещу мен. И стана това, което той прогнозира. Пратиха ме в затвора. Също така бях подложен на различни репресии и преследвания по различно време. Въпреки това нещата, които изпитвам в момента, са несравними с онези тежки дни, които преживях в миналото. Лъжите, обидите, клеветите… Но всеки човек отразява собствения си характер с думите си и със своя стил на поведение. Ние не можем да кажем нищо на никого.

Задължително е приемането на нова конституция

Турция преживява трудни времена. Понякога това кара хората да стават песимисти. Как според Вас Турция може да излезе от тази атмосфера?

П реди всичко трябва да подчертая, че в такива моменти човек трябва да се моли още повече на Всевишния, да потърси закрила и упование единствено при Него. Притеснителна е съдбата на онези, които не се притесняват за своя житейски край. Онези, които се чувстват сигурни в съдбата си, които имат съмнение относно вярата на останалите, се изправят пред голяма опасност от религиозна гледна точка. Халиф Юмер също се е страхувал за съдбата си (въпреки че бил един от десетимата, благовестени приживе с Рая). Когато правел равносметка за греховете и благодеянията си, е казвал: „Ще се радвам, ако бъдат наравно.“ И ние, особено в тези времена, трябва да се страхуваме за съдбата си. Трябва да търсим убежище, милосърдие и закрила при Всевишния с думите: „О, Създателю! Дръж ръцете ни, ако не го направиш, ще бъдем обречени.“ Това важи както за всеки индивид, така и за обществата. Вярата и отдадеността са убежище и който не се подслони в него, може да бъде сгазен от собственото си его, Аллах да опази.

Това е едната страна на нещата, а другата е следната: държавата ни, за да преодолее тези трудности, има нужда от нов климат. Необходимо е да се приеме нова Конституция, която да гарантира и защитава основните права и свободи. За да има такава конституционна промяна, е необходимо повишаване на социалния интерес, съответните хора и институции да положат основите и да се изработи една демократична Конституция на базата на признаването на универсалните правни принципи. За жалост става ясно, че нормите на „демократичната правова държава“ са ощетени. Много интелектуалци направиха своите анализи и посочиха, че Турция се отдалечава от своите собствени ценности и, отдалечавайки се от народа си, се отдалечава и от света.

Днес индивидът и обществото значат повече от самите държави. Невъзможно е да се наложи насила на хората някакъв проект. Още в началото на века Бедиуззаман е посочил, че превес над цивилизованите хора може да се постигне чрез метода на убеждението, а не чрез сила и принуда. Ето защо репресиите над хората не могат да бъдат постоянни. Ние трябва да подходим към събитията търпеливо, с благоразумие и предпазливост. Ако подходите подобаващо към проблема, ако проявите необходимото търпение и примирение, разбира се, че един ден здравият разум ще надделее. Ще дойде денят, в който някои ще се срамуват от изречените лъжи и клевети, а вие ще им отвърнете: „Няма укор днес към вас.“ И отново ще разтворите сърцата си за тях и няма да ги карате да се чувстват виновни заради това, че имат грехове към вас. През цялата човешка история винаги е било така. Ако някой ви обърне гръб и си тръгне и вие постъпите по същия начин, разстоянието между вас става по-голямо. И когато се наложи да бъдете заедно и да си сътрудничите, ще разберете каква голяма грешка сте допуснали. Ще разберете, но ще е твърде късно. Трябва да си кажем, че „и това ще отмине“ и не трябва да мислим за нищо друго, освен за нашата кауза, служба и задължения. Това е моето скромно мнение по този въпрос.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.