Доносите срещу училищата в чужбина ми причиняват страдание

Доносите срещу училищата в чужбина ми причиняват страдание

На Конференцията на посланиците в Анкара на тях им бе наредено един вид да доносничат срещу училищата на Движението в чужбина с думите: „Разобличете в детайли тази организация.“ Какво бихте казали по този въпрос?

Като слушам за опитите за интригантстване по адрес на училищата по всички краища на света, силно се терзая и се уповавам на Всевишния. За съжаление желанието за унищожение надделява над милостта. Училищата бяха създадени благодарение на огромната саможертва на турския народ. Почти целият народ на Турция видя тези училища. Сред тях са хора с десни, леви, националистически, религиозни, атеистични убеждения… – от Партията на справедливостта и развитието, Народнорепубликанската партия, Партията на националистическото движение, Партията на великото единство, Партията на благоденствието, Партията за мир и демокрация… почти всички елементи на обществото. Не съм чул никого да казва, че въпросните училища са вредни и трябва да се закрият. Няма нито разумни, нито политически аргументи, с които да се противодейства на училищата.

Нашите приятели, които създадоха тези училища, отидоха по всички краища на света, без да очакват нито материална изгода, нито духовна награда. Те занесоха със себе си любвеобилността и толерантността на човека от Анадола. Занесоха универсалните ценности. Да затвориш очите си за дейността на хората, които носят навсякъде по света нашата култура и език, е неблагодарност. Светлината на слънцето не може да се засенчи. Каквото и да сторят, това общество е проницателно и знае и вижда всичко. Следователно възможно е това да ги тласка към делириум, защото не могат да попречат на просветната дейност, не могат да помрачат нейната светлина. Те са в неуравновесено положение и агонизират. И това трябва да се знае.

С волята на Всевишния този керван ще продължи напред

Ако вие не осигурите външна подкрепа за Турция чрез доброволни лобита, страната не би могла сама, откъсната от света да се задържи на крака в ерата на глобализацията. Отсега нататък не само Турция, но нито една държава не може да се справя сама. Турция трябва да бъде подкрепяна от хора, които я обичат и й симпатизират навсякъде по света. За да има мир по света, обществата трябва да се опознават и да научават повече едни за други.

Аз се натъжавам и се терзая от факта, че някой цели да обрече на гибел благородните начинания, като доносничи срещу тях, както се изразихте. Но въпреки всичко, както досега, ние и в бъдеще ще проявяваме уважение към всички хора, това е нашият стил. Ние няма да обиждаме никого, няма да нараняваме ничии чувства в този преходен свят, ще призоваваме всички хора към обич, а в отношението си към нашия народ ще следваме завета на Бедиуззаман, който казва: „Прощавам за причинените ми мъки и страдания, за мъченията, на които бях подлаган, за нещастията, които търпеливо преживях! В над осемдесетгодишния си живот не съм вкусил нито едно земно удоволствие. Животът ми мина на бойните полета, в пленничество, в затворите. Месеци наред не ми се позволяваше да се виждам с никого. Бях изправен пред военните съдилища като някакъв престъпник. Аз простих на онези, които ме изтезаваха, които ме пращаха на заточение от град на град, които искаха да ме осъдят с най-различни обвинения и които подготвяха за мен място в затвора.“ Да, аз като един вярващ си обещах да спазвам този завет. Няма да се обидя и да се разсърдя на никого. Дал съм обет да посрещна смъртта с усмивка, да не правя разлика между страданието и щастието, които идват от Всевишния.

Но нашите приятели, където и да се намират, не трябва да изпадат в отчаяние. Службата в името на народа ни, в името на неговото настояще и бъдеще, дори в името на цялото човечество ще продължи и в бъдеще с позволението на Всевишния, този керван ще върви напред. Пак с позволението на Всевишния този керван не може да бъде спрян нито с клевети, нито с лъжи. Хората с чиста съвест и с чисти сърца ще прозрат клеветите и лъжите с проницателността си.

Както съм споменавал и по-рано, въпреки че някои фанатици се опитват да направят непоносим пътя, по който вървим, щом душите, отворени за диалога, сърдечните хора, които пръскат усмивки около себе си, съвестта, която осъзнава греха си, душите, покайващи се за грешките си, умовете, които искат да изградят бъдещето върху основите на логиката и съждението, поддържат жизнеността си, ние отново ще се съвземем от трусовете в сърцата ни и ще продължим да обичаме всички хора. Това се очаква от нас.

От друга страна, намирам за изключително опасно поляризирането на различните слоеве на обществото, противопоставянето на различните идентичности. Това е игра с огъня. Независимо от възгледите им, как е възможно родителите да се подстрекават към противопоставяне помежду си? Ние сме едно голямо семейство с вековни корени. Не можем да превръщаме в средство за конфронтиране нашите убеждения и принадлежност. Всеки човек трябва да уважава другия. Правото на свободно изразяване не бива да се поставя под запрещение. Както мнозинството има право на свободно изразяване, така и малцинството заслужава същите права. Ако хванете обществените групи за гушата, ще счупите опорните стълбове на обществото. И никакви политически дивиденти не заслужават да се заплати такава висока цена.

За съжаление именно това се случи в „Гези“. Бяха заявени демократични искания, имаше мирни демонстрации от страна на природозащитниците. Тук можеше да се прояви толерантно отношение. Можеше да се отиде при демонстрантите, да се провери пулсът им и да бъдат чути исканията им. Напротив, демонстрациите бяха потушени с насилие. Нима един търговски център, който е бил предвиден да се построи там, струва колкото една капка кръв? Нима струва един човешки живот? Разбира се, насилието роди насилие и един локален проблем прерасна в проблем за сигурността в държавата. Когато на сцената излязоха и някои склонни към насилие групировки, тогава силно се притеснихме. Всички наши приятели навсякъде по света започнаха да се молят за доброто на страната. Започнаха да отслужват молитви. Но за наша огромна изненада и по този случай казаха, че Движението има пръст в цялата работа. Нека Всевишният да ги дари с разум и разбиране.

Ако на всяка цена търсите висшия разум, обърнете поглед към благоволението на Всевишния

Напоследък някои кръгове, целящи очернянето на Движението, загатват за външна зависимост, като хвърлят в публичното пространство понятието „висш разум“…

Това е огромно прегрешение. Мисля, че никога хората не са били изправени срещу толкова много лъжи и клевети. Ако знаят нещо, трябва да го споделят с обществото, в противен случай това е злословене по адрес на вярващите. Черната кампания стигна до такива размери, че всеки ден се натъкваме на нова лъжа или клевета. Жаждата за комфортно бъдеще втвърдява сърцата, после не можете да почувствате истинския вкус на живота. Когато сърцето е безчувствено, когато то силно жадува комфортно съществуване, човек започва да си мисли, че всичко започва и свършва на този свят. И вие веднага казвате, каквото ви дойде на езика, без да се притеснявате от грехопадение. Коранът ни наставлява да не бъдем коравосърдечни, да бъдем благодушни, да имаме нежни сърца. Когато човек е пленен от коравосърдечие, той използва всякакви позволени и непозволени средства, за да постигне целите си на този свят. За жалост една от причините за тъгата, с която е белязано нашето време, е именно коравосърдечието.

Но ако на всяка цена търсят някакъв „висш разум“ над Движението, това е благоволението и покровителството, с които Всевишният дарява хората със сплотени сърца, които се съвещават помежду си. Това Движение, което не се опира на никаква преходна сила, набра скорост с благоволението на Всевишния и докато Той го покровителства, никой няма да може да му навреди. Вярващият човек е внимателен. Той не злослови, не мисли зло, не сипе клевети по адрес на своите събратя, доверявайки се на погрешна информация. За жалост в понятийната система на онези, които са силно привързани към този свят, няма разбиране за отвъдното. А това може да накара човека да се отклони от правия път на вярата. Бяха изречени такива думи, които противоречат на основите на религията и злепоставят адресантите. Медиите отразиха надълго и широко тези думи. Те противоречат на религията и вярата, но за жалост и хората, които трябва да ги опровергаят, мълчат. Можем да избавим душите си от раздорите и развалата, като всекидневно обновяваме мислите и чувствата си. Ако теоретическото мюсюлманство се превърне в начин на живот, сърцето закоравява и човек започва непрекъснато да очерня вярващите, забравяйки за личната си отговорност. Разбира се, някой ден мътните води ще се избистрят. Хората на тази страна пак ще се гледат в очите. Онези, които застават за молитва в една и съща посока, не трябва да казват нищо, от което в бъдеще биха се срамували.

Разбирателството трябва да обхване целия регион

Какво мислите за турско-кюрдския мирен процес и неговото развитие?

По-рано многократно изразих мнението си по този въпрос. Вярващият винаги е на страната на мира. Неговото поведение винаги е насочено към мирни цели. В случая са налице натрупани във времето проблеми. Опитите за тяхното разрешаване винаги ставаха чрез използване на оръжие. Така проблемите се увеличиха още повече. Сега има мир и спокойствие. Те не трябва да се нарушават. Това е прекрасна възможност и за двете страни, за да забравят старите вражди и отново да преразгледат грешките. Държавата преди всичко трябва да е справедлива към гражданите си. На основните човешки права и свободи не трябва да се гледа като на средство за пазарлъци срещу други права, те не трябва да се употребяват по този начин.

Още преди старта на турско-кюрдския мирен процес моя милост изрази мнението си по въпроса за обучението по майчин език. Не бяха предприети никакви стъпки в тази насока. Този въпрос още е висящ. Час по-скоро трябва да се обучат кадри, които да преподават на кюрдски език. Това не е въпрос, който ще се реши по настояване на хората. Държавата трябва да предприеме действия в тази посока. И когато се действа по този въпрос, не трябва да се създава впечатление, че сякаш се раздава някаква милостиня. Въпросната област е била люлка на древни цивилизации, оттам са произлезли изтъкнати личности. Когато Турция се наеме с решаването на кюрдския въпрос, от една страна, тя трябва да признае правата и свободите на кюрдските граждани, а, от друга, трябва да подаде ръка и на кюрдите в чужбина. Културните и историческите връзки с кюрдите в чужбина също трябва да се укрепят и заздравят.

Ние имаме три основни проблема. Преди около един век Бедиуззаман ги е формулирал – това са невежеството, бедността и разединението. Безнадеждността, коварството, хитростта, взаимното недоверие, произтичащи от тези проблеми, са налице. Всички те трябва да се поставят на обща платформа и да се дискутират. Те няма да се решат с поглед отгоре, нито с възгордяване. Ако ще има разбирателство, то трябва да обхваща целия регион и всички хора, които мислят различно. Никой не бива да бъде изолиран. Трябва да се намерят общи точки както с политиците, така и с хората извън политиката. Трябва да се даде възможност на хората там сами да решават проблемите си. Ако решаването на тези въпроси се забави, опасявам се, че мирният процес ще се затлачи. Думите „достатъчно е да не тече кръв“ съдържат в себе си някакъв прагматизъм, но целта трябва да бъде по-висша. Целта е спокойствието, щастието и благоденствието на тези хора – кюрди, сунити, алевити, араби, асирийци. Трябва да се осигури атмосфера, в която всички те да заживеят заедно, като едно семейство.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.