Aмериканският професор Скот Аплеби: Гюлен е в служба на световния мир

Кой е Скот Аплеби?

Един от видните световни учени по религиозна история и социология, Скот Аплеби е известен с изследванията си в следните три области: "Миналото и настоящето на Американската католическа църква"; "Извисяването на "фундаментализма" по света през XX век" и "Връзките на религията с обществения сектор в Америка". Аплеби става световен авторитет в областта на фундаментализма след публикацията през 1988 година на разработения съвместно с Мартин Марти от Чикагския университет труд, озаглавен "Проектът на фундаментализма". Шесттомното произведение, изготвено за пет години по интердисциплинарния подход и метода на кръстосаните култури с участието на учени от пет континента, принадлежащи към седем различни религии, се счита за най-всеобхватното на света изследване в тази област. Скот Аплеби е автор и на множество книги, получили международни награди, и статии в престижни научни издания. Понастоящем е директор на Международният център за мирни изследвания "Крос" към университета "Нотр Дам".

Известният изследовател по религиозна история и директор на Международния център за мирни изследвания "Крос" към университета "Нотр Дам" проф. Скот Аплеби посочва, че Фетхуллах Гюлен има изключителен принос за изграждането на световния мир.

Защо в изследователската Ви програма, свързана с изграждането на световния мир, избрахте като обект на проучване исляма и по-специално произлязлото от Турция идейно течение на Гюлен?

- Учените ни в спонсорирараната от Фондация "Рокфелер" програма, наречена "Религия, разногласия и изграждането на мира", под формата на един проект за изграждане на световния мир изследват насилието не само в исляма, а как насилието бива озаконявано изобщо в която и да е религия. Наред с това проучваме какви усилия са полагани в ислямската традиция в насока на изграждане на мира и какво би могло да бъде направено. Една от причините, които ни накараха да изберем проекта на Хакан Явуз, свързан с Гюлен, е следната: линията на Гюлен е насочена към създаване на стабилни образователни институции, изграждане на силно гражданско общество, защита правата на човека и откритост на политическото участие. Това е една демократична мисъл. Разпространяването й в Европа и в другите региони по света я прави още по-интересна. Ние разбираме понятието "Ислямско движение" в най-широкия му смисъл. Т.е. разглеждаме в тази категория не само свързаните само и изцяло с политика движения, а и тези, които са ангажирани по някакъв начин с гражданското общество. В тази връзка, сториха ни се много интересни идеята на Гюлен със специфични само за него методи и усилията, полагани за обновяване на визията на мюсюлманите с мирни средтва, без това да става причина за насилие. Според нас това е един много важен за изследване начин на действие.

Има ли друг мислител в ислямския свят, който да се занимава с диалога между религиите?

- След войната босненските мюсюлмани започнаха да проявяват интерес към диалога между религиите. И между мюсюлманите в Палестина има групи, които са за разбирателство. На регионална основа се провеждат определени мероприятия. Това обаче като цяло са действия, предприемани след края на война или криза. Рядко се среща някой, който по собствена инициатива да предприеме действия за започване на диалог и разбирателство, някой, който да се е посветил да изгражда мостове между хората, какъвто е случаят с Гюлен. Почти няма други, които като активисти да правят това по своя инициатива.

Идейното течение на Гюлен, като реакционно или по-скоро като активистко го определяте?

- Като активистко. Всъщност такива движения биват доста комплексни. Могат да съчетават в себе си едновременно и активистки, и реакционни фактори. Движението на Гюлен, разбира се, показва своеобразна реакция на положението на исляма по света и в Турция. Едновременно с това обаче съдържа и модерните, проактивни, конструктивни и насочени към развитие идеи на Саид Нурси и други видни мислители.

Вие сте един от най-видните специалисти в света в областта на фундаментализма. Бихте ли определили идейното течение на Гюлен като фундаменталистко?

- Не, не бихме могли да наречем идеята на Гюлен фундаменталистка. Защото най-важните белези на фундаментализма са реакцията, отчуждението и демонизирането на противника. Фундаменталистките движения демонизират враговете си и, за да ги разграничат, действат реационно. Поначало проявяват селективност. У Гюлен аз видях точно обратното на това. Това движение е отворено (outreach movement). При разпространяване на посланието си отдава изключително малко значение на това да привлича другите към своята вяра (еvangelizing component). Осигурява положително взаимно влияние с културата. Под никаква форма не е "анти", не е крайна опозиция, не е реакционно настроен или ядосан. Такива са Талибаните, Хамас, Хизбуллах или въоръжените ислямски групировки в Алжир. Изброените дотук са различни едно от друго движения, но всички те имат една обща особенност: реакционно противопоставяне, което от време на време може да бъде изразявано под формата на насилие и въоръжена опозиция. Докато Гюлен не го виждам на тази линия. Гюлен ми представя световния ислям, като реформистко и възраждащо движение, което със своето социално положение в модерния свят има потенциала да променя поведението си към другите влияния.


Репортаж на Али Х. Аслан, 2002/10-16 май, Вашингтон

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.