Неприличните карикатури и стилът ни
Въпрос: Както в миналото през различни периоди по различни начини са били осквернявани религиозните ни ценности и се е оклеветявало името на нашия Пророк, мир нему, и днес това се прави чрез медиите и този акт се окачествява като "свобода на словото". В различни краища на света мюсюлманите реагират по различни начини. Как оценявате случващите се събития? Как трябва да бъдат спазени границите на позволеното при защитаване на собствената правота, за да бъдат постигнати положителни резултати?
Смятам, че онези, които вършат това в някои страни - както и у нас - са крайни групи. Това са фанатици, хора с крайни убеждения, които не уважават чуждото мнение. Такива хора има и в Дания, и във Франция и в Германия. Някои от причините за това са религиозни. Тези хора обвързват действията си с религиозните си виждания и със собствената си култура. Някои са подбудени от расистки убеждения, а други - от враждебност към исляма, която се подклажда постоянно, и по този начин те образуват свой фронт. Това го има и в Турция.
Неприлична проява
Фанатизъм има във всяка страна, имало е винаги. Всеки път изтъкваме предимствата на Запада, демокрацията, републиката и т.н. И наистина властта е зачитала принципите на демокрацията, републиката, човешките права и свободата на личността. Това е възприето, но заедно с това в духа им е втъкан и фанатизъм, който съществува не от вчера, нито от днес. При взаимоотношенията с тези общества трябва да се има предвид и този факт.
И след като приемете това, ще си затваряте очите пред обидите, подигравките и унижението ли? Не, това е отделен въпрос. Ще дадете своя отговор по един цивилизован начин. Ще се опитате да разрешите проблема по дипломатичен път. Може би ще постъпите като Ганди спрямо Англия, както едно време. Ще бойкотирате продукцията им, вместо техните ще внасяте стоки от други страни.
Мисля, че безпокойството, изпитвано пред нарастването на броя на мюсюлманското и турското население в Европа, се проявяваше като хронична болест в различни форми. Сега пък се проявява под такава форма. А хората, които стоят в управлението, и работещите в медиите угаждат на това неориентирано мнозинство. Тоест това им харесва. Както у нас по телевизията, вестниците, списанията се говори и пише за подобни теми, с цел това да се хареса на зрителя или читателя, така се прави и там. Ясно е, че и те угаждат на чувствата на масите. Отначало обявяват някаква политика, но по-късно се отказват от нея. Защото масите не я одобряват. Ала управниците желаят да бъдат избрани. И, знаейки, че хората няма да ги изберат при това положение, гледат да угодят на чувствата им. Вие се срещате единствено с хора, които желаят да има толерантност, диалог, уважение към другия, и това ви подвежда. Мислите си, че всички хора са такива. А всъщност не всички са такива. Много от тях са фанатици и нетолерантни. Сигурно гледат с ненавист и на привържениците на толерантността и сигурно казват: откъде пък се появи тази толерантност? Те не одобряват подобни прояви. Ето, този жалък карикатурист угоди на тези чувства. Той допусна голяма грешка, съобразявайки се с подобни чувства. Но вие в никакъв случай не може да използвате техните средства. Защото религиозната ни култура не позволява това. Когато те проявяват неблагоприличие към нашия Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, това ще бъде единствено неприлична постъпка. Но ако вие проявите подобно неуважение, например, ако изречете нещо непозволено, свързано с пресветата Дева Мария, името на която е свещено за християните, ще бъдете отлъчени от вярата (исляма). Ако злословите по адрес на Месията, пак ще бъдете отлъчени от вярата. Ако кажете нещо, което да е против истинската Бибилия, също ще сте отлъчени от вярата. За вас е невъзможно да реагирате със същите средства. Никога няма да използвате тези методи. Когато те кажат нещо против нашия Пророк и в отговор на това вие също изречете неприлични думи в името на един по-добър свят за Хазрат Сулайман (Соломон), Хазрат Давуд (Давид) или за Хазрат Муса (Мойсей), ще се превърнете в безбожници.
В такъв случай ще се стремите да разрешите проблема с други средства. Стореното е много неприлично. Сквернословенето по адрес на големите пророци, неприличното отношение към личността, уважавана от милиард и половина хора по света, а освен тях и от личности като Бисмарк, Карлайл, Карел, Гьоте и др., които са изследвали от различни гледни точки добродетелите, качествата, честността, непорочността, висшия разум на Пророка и са признавали величието на тази изключителна и съвършена личност, признавана и възхвалявана от всички, е мерзост. Тези хора нямат чувство за мяра, уважение, благовъзпитаност, нито критерии. Стореното е арогантност. Но дори и най-малката арогантност, която вие бихте си позволили в тази насока, ще ви лиши от вярата и ще ви отдалечи от Всевишния.
Наличието на мюсюлманите ги кара да не се примиряват
Тук отново искам да отворя скоби. Дълбоко се прекланяме пред тази религия (исляма), която не ни лишава от останалите религии и ни учи да уважаваме всяка вяра. Ислямът ни сплотява с всички, повелява ни да открехнем вратите си за всички и ние отваряме обятията и сърцата си за хората. Ние нито за миг не отстъпваме от своето благоприличие и благочестие, дори и когато останалите ни се озъбват. Ние казваме: "Не, това е случай, в който трябва да се прояви търпение. Отвръщането на това посегателство със същите методи ще превърне вярващия в безбожник. Човек трябва да е с ясното съзнание, че ако предприеме подобно действие, ще се превърне в неверник." Ето, ние се намираме в такава трудна ситуация.
Друга особеност, която трябва да подчертаем, е следната: някои не понасят съзнателното съществуване на мюсюлманите, както преди някои са постъпвали. В основата лежи реакцията им срещу исляма. При тях съществува и скрита кастова система, смятат се за по-висши от останалите. Освен това, зад тях стоят хора, които се поддават на провокации. Това са наивни тълпи, които винаги могат да бъдат провокирани чрез масовото вълнение. Следователно лесно могат да бъдат подстрекавани. Друг факт, който трябва да се отбележи, е съзнателното безпокойство на младото поколение от наличието на ислямските общности. Колкото и да наричат това интеграция, очакванията им бяха други. Помислете си само - на Европейския континент живеят 15-20 милиона мюсюлмани. Тази цифра говори, че, взети заедно, мюсюлманите надминават по численост населението на повечето европейски страни, взети поотделно. Броят на това население ги плаши.
Всичко това е израз на сериозна реакция спрямо мюсюлманите там. Правят всичко възможно за да провокират изповядващите исляма.
Това са такива проблеми, че е много трудно човек да се въздържи и да не се поддава на провокации. Някъде хората се надигат и посягат на посолствата на Франция и Дания. Това са грозни прояви – що се отнася до мюсюлманите. По никакъв начин не е възможно да се гледа одобрително на подобни действия. Както вече споменах, някои прибягват до действия, които според тях са позволени. Но твоята религия, култура и история не ти позволяват подобни постъпки, те ти казват: “Не, това е забранено. В противен случай ще си се отрекъл от нас. Ти не можеш да реагираш по този начин. Твоята реакция трябва да бъде цивилизована и съобразена с принципите, които изповядваш.” Постъпвайки по този начин те всъщност провокират. Искат да създадат противниково движение. Кой знае, може би по този повод ще ги изолират. Смятам че другата страна на въпроса е Европейският съюз. В това отношение се пое една инициатива и процесът започна да тече. Това ще продължи. И докато процесът за присъединяване в Турция трае, доброволно или не, се случват положителни събития. Те ни налагат и у нас се случват хубави неща. И това продължава. Всъщност там има сума народ, който не желае нашето присъединяване към Европейския съюз. Ако това съотношение е в такива размери сред управниците, то броят им сред населението е повече. От тази гледна точка, според мен идеята им е да реагират строго и да обвържат нещата с критериите от Копенхаген, Страсбург, Хага, с международното право, след което да кажат: ето вие не сте узрели още за членство в Европейския съюз, вие все още не сте достигнали необходимото ниво.
Възможно е да целят да ни подтикнат към погрешни действия и към това да отвръщаме на провокациите им със същите методи. Съществува и такава вероятност. Трябва да се действа много внимателно.
Трябва да постъпваме внимателно и предпазливо
Било държавниците, било народните маси, не трябва да се поддават на чувствата си в подобни ситуации и да постъпват неправилно. В противен случай ще опетним образа на исляма. Второ, ще подринем основите на вече започнатия процес за присъединяване. Трето, има страни, които може да застанат на наша страна и да ни окажат подкрепа. Но, ако постъпваме грубо, ще ги отблъснем от себе си. Сиреч, ако Индия, Китай, Русия, страните от Далечния изток са решили да ви подкрепят, вие може да ги отблъснете с действията си. Дори и в най-критичните ситуации, когато засягат дълбоко достойнството ни, не трябва да се поддаваме на чувствата си и да действаме, водени от разума, а не от емоциите си. И в най-критичния момент, трябва да подхождаме така както е в бокса, борбата и футбола, тоест тактически подход и логично обмислени действия.
Ето от тази гледна точка, според мен е най-удачно въпросът да се остави в ръцете на дипломацията.
От друга страна, чрез медиите, по един уместен и подходящ начин може да им се разкажат някои неща. Ако започнете да посягате на светините, опазил Господ, ще сринете уважението на хората и към вашите светини. Дори и хората да не казват нищо и да се въздържат може да ги подтикнете към колебание. Затова трябва да се внимава. Смятам, че това, за което говоря трябва да бъде добре разработено и изразено. Сиреч да се каже: “Следвате погрешна линия и правите грешка. Вижте, ние дори и по време на кръстоносните походи почитахме Дева Мария, наричахме я светица, почитахме и Исус, мир нему. Винаги проявявахме уважение. Защото това повелява религията ни.”
Ние досега не сме осквернявали нито един обект на почитание, та дори това и да са идоли. Не сме критикували нито Марк, нито Сартър. Ако и да сме казали нещо за тях, то е било дискутиране, запазвайки доброто уважение. Тоест неговата философия относно екзистенциализма не е много издържана. Преди него сред християните е имало хора, които са писали по-стойностни неща по тези въпроси. Идеите на Сартър не могат да бъдат подкрепени. Не е възможно да се гледа одобрително и на идеите на Камю. Защото насърчава хората към нихилизъм и анархия. Това не може да се приеме. Но не е правилно хората да бъдат унижавани и злепоставяни. Ние никога не казахме еди-кой си ваш философ, мислител, светец или уважавана личност, не струва и пет пари. Постъпваме така, защото това изисква от нас Коранът.
Не трябва да изпадаме в положението на виновни
Когато някои изричали неуместни думи по адрес на Абу Джехил в присъствието на сина му Икриме нашият Пророк им отправял забележки с думите: “Не накърнявайте чувствата на живите, говорейки за мъртвите.” В крайна сметка те имат връзка, Абу Джехил е баща на Икриме. Тоест Икриме взема отношение срещу този неверник. Ако не било така той нямало да се бие геройски в битката при Ярмук и да загине. И както се описва в житията на Пророка, преди Икриме да загине Пророка му се е явил, а той го попитал: “Изпълних ли обещанието си, Пратенико на Аллах?” Ето, Пророка предупреждава той да не бъде накърняван с думи, насочени против баща му. Не говори и против за Абдуллах ибн Убей ибн Селюл в присъствието на сина му Абдуллах. Дори отива и на погребението му, понеже е повикан. Аллах повелява на Пророка да не отслужва заупокойна молитва за него. В Корана се казва: “И не хулете онези, които зоват други освен Аллах, за да не похулят и те Аллах несправедливо, без да знаят!” (6: 108). Сиреч, ако вие оклеветите Лат, Узза, Менат, Буда, Брахма, Конфуций и те ще сторят същото спрямо вашия пророк. Ако ги оскверните и те ще оскверняват. Но вие не можете да го сторите, защото вашата култура не ви позволява да унижавате, злепоставяте и осквернявате другите. Но може да сметнете, че някои хора са незначителни, да изразите отрицателно мнение за тях и по този начин да провокирате другите. След което и те ще започнат да ви хулят. Нашият Пророк повелява: “Никой да не злослови срещу майка си.” Попитали го: “Как човек може да злослови по адрес на майка си и баща си, Пратенико на Аллах?”, а той отвърнал: “Ако вие злословите срещу майката и бащата на някого и той ще стори същото. Следователно вие косвено ще сте изричали хули срещу собствените си родители.” Каквото кажете с това ще ви отговорят. Получава се така, че това, което казвате всъщност го казвате срещу собствените си родители. Това ще е положението ви пред Аллах. Вашата култура и ценностната ви система ви обвързват. Стеснява се кръгът ви на действие. Следователно не е много лесно да играете срещу онези, които не зачитат правилата на играта. Няма да нанасяте удари под кръста. Съперникът удря, рита ви по краката. Не са позволени удари в очите, но съперникът удря, дори удря и в устата. Така че не трябва да излизате на ринга и да участвате в такива игри с тях. Защото ще пострадате. Не осквернявайте и не хулете светините на другите. Защото и те ще сторят същото. И по този начин вие ще сте осквернили собствените си светини.
На това ни възпитава нашата религия. В подобни ситуации, когато се посяга на религията ви не може да оставате безучастни. На всяка цена трябва да предприемете нещо. Трябва да се види дали действията ви са достатъчни за разрешаването на проблема, с други думи трябва да има стремеж за постигане на резултат и нещата да се преценяват съобразно реалностите. Ако отвръщате на хулите с хули или с подпалване на знамена, или отвръщате на обидите с обиди, това не е начин за разрешаване на дадения проблем. Впрочем подобни реакции и действия още повече биха засилили насилието и омразата на отсрещната страна. Даже това би ги оправдало. И биха казали: “Ние не казахме ли че тези хора са неприязнени. Избухват дори и при най-малкия проблем.”
Свободата на мисълта и уважението към останалите
Дори и срещу неразумните действия трябва да се подхожда разумно и логично. Какви аргументи трябва да използваме за разрешаването на въпроса? Трябва да изразим уважението си както към нашия Пророк, така и към Свещения Коран. Простъпката и престъплението, което бе извършено трябва да се порицае и да се защити правилното. Вашата реакция не е от същия вид и не е достатъчна за разрешаването на проблема. Тоест ще бъде изгорено знамето им и какво от това? Това се пробва. Но нито се постига пълен ефект, нито е разумна реакция. С това единствено се показва омразата, ненавистта, враждебността, което от своя страна също поражда омраза, ненавист и отвращение у отсрещната страна. Според мен трябва да се постъпва цивилизовано. Те не постъпват цивилизовано. А всъщност благата дума железни врати отваря. Въпреки всичко ще бъдете хладнокръвни и няма да отстъпвате от позициите си. Но ще гледате да разрешите проблема. А как ще бъде разрешен проблемът? Както изтъква и нашият Пророк в един от своите хадиси злината трябва да се отстрани с добрина, тоест необходимо е да се демонстрира поведение подобаващо на един мюсюлманин.
Освен това целият свят ни наблюдава. Според мен в момента се играе някаква игра. Ние трябва да следваме правилата на играта. И трябва да спечелим точки – що се отнася до причините. Светът трябва да ни оцени. Когато въпросът бъде отнесен към Международния съд той трябва да ни оправдае. Трябва да кажат: “Те не промениха своите действия. Винаги постъпваха разумно. Не проявиха неприлично поведение.” Защото нас ни засягат. И ако реагираме по този начин ще използват тези похвати и по друг повод. Това е нашата слабост. Колкото повече показваме своята слабост, толкова повече ще ни провокират. Ще ни изкарат на улицата. Ще ни превърнат в долнопробни хора. Ще накарат обществото да ни осъди. И когато правят това ничие сърце няма да заболи. Трябва да се внимава. Подобни постъпки не са разумни. Значи те не са задоволени не от гледна точка на разума и логиката, а от гледна точка на емоциите, гнева и фанатизма. Трябва да се постъпва разумно. Свободата на словото не дава право да се обиждат хората. Ако речете: “Аз ще публикувам нещо свързано със съпруга или съпругата на еди-кой си”, веднага ще дойде опровержение, обяснение и поправка от тяхна страна. Например, ако някой рече: “Ще засегна кралството в Англия; французите пък са ни ясни с тяхната революция; страната на Робеспиер; хайдутите на Дания…”, след което да отговори следното на реакциите: “Изразявам мисълта си така както вярвам”, как това би било посрещнато? Не можете да кажете, че това е свобода на словото, че изразявате мисълта си.
Свободата на мисълта не дава право на никого да оклеветява другите. Колкото и хората да са свободни в изразяването на мислите си, без съмнение всяко нещо си има граници. Свободата на мисълта има определени граници, ако защитавате единствено своите идеи и своята свобода, тогава ще засегнете свободата на останалите. А всъщност и свободата трябва да има някакви граници както и държавите. По тази логика и вашата свобода и тази на останалите трябва да започва и да завършва някъде. Трябва да имате уважение към всеки. Това което се върши в момента е абсолютно неуважение. Постъпва се много грубо. Трябва да си знаят мярата.
- Създадено на .