Една неправителствена организация

Преобразуващото въздействие на "Движение Гюлен" се постига не чрез външно влияние и натиск, а по пътя на образованието и с послание, което се предава от сърце на сърце. Това подчертаха участниците в конференцията "Променящият се ислямски свят - приносът на "Движение Фетхуллах Гюлен" в Лондон. Главното условие за налагане на култура на мир в общества, в които има потенциална възможност за конфликт е, наличието на силно гражданско общество. Това е общоприета истина в глобален мащаб.

Изследователката от "Форум срещу ислямофобията и расизма", с център Лондон, д-р Уанда Краус е изследвала приноса на "Движение Гюлен" точно от тази гледна точка. Краус изтъква, че толерантността, сътрудничеството, взаимното уважение и доверието, формулирани като четирите основни принципи на гражданското общество, са основни принципи и за "Движение Гюлен". Според изследователката пунктовете, в които движението търпи идеологическо пречупване, трябва да бъдат ценен източник за хората, взимащи решения, и за политиците в период, в който терористичните и расистките действия нарастват.

Д-р Краус е изследвала и причините, поради които политическите институции все още не са успели да открият този потенциал на "Движение Гюлен". Има две основни причини, заради които изследователите се дистанцират от поставяне в една плоскост на организациите на ислямска основа и понятието гражданственост. Първата е, че изследванията на Запад са концентрирани предимно върху радикални ислямистки организации, а втората са предразсъдъците към ориентализма, които се възобновяват като хронична болест. Краус твърди, че изваждането на "Движение Гюлен", което всъщност е типично движение на гражданското общество, и другите граждански движения, създадени на ислямска основа, от периметъра на гражданствеността, поради подобни предразсъдъци, ще осигури поле за действие именно на терористичните и расистките течения.

Мухаммед Науаб Осман е изследвал влиянието на "Движение Гюлен" върху разбирането за исляма в Югоизточна Азия и изтъква, че вечерите ифтар през месец Рамазан, организирани от създадения в Сингапур "Турски културен център", обединявали мюсюлмани и немюсюлмани, което с течение на времето повлияло и на другите мюсюлмански групи в страната. Преподавателят във Виенския университет Филип Брукмайер е изследвал влиянието на Турското училище в Пном Пен, Камбоджа. Брукмайер споделя, че животът и образованието на мюсюлманите Чам в тази страна са откъснати от преобладаващото будистко население. По думите му с отварянето на турски училища в страната се вижда, че мюсюлманите могат да реализират социални инвестиции, насочени и към будистите, което е важна трансформация по отношение на мюсюлманите Чам, които по този начин започват да възприемат себе си като част от обществото.

Възможно ли е образованието да превърне терористите в планините в предани граждани? Може ли "Движение Гюлен", което вижда решенията на всички проблеми в образованието, да предложи решение и срещу терориста, чиято ръка е изцапана с кръв и който гледа на кръв? Почти всички участници в Лондонската конференция са на мнение, че ако "Движение Гюлен" не е в състояние да намери решение, нито едно управление или подход не биха могли. "Движение Гюлен" вижда в центъра на всеки социален проблем човека и предлага като решение възпитаването на съвършени личности. Движението има потенциал в краткосрочен план да утвърди диалога, а в дългосрочна перспектива - да изгради култура на мир. Два доклада, изнесени на конференцията в Лондон, бяха особено интересни. Защото се опираха предимно на наблюдения, направени върху реалното влияние на образователните учреждения, създадени от "Движение Гюлен", отколкото на теоретични постановки. Ибрахим Келеш е изследвал реалното приложение на философията на "Движение Гюлен" за изграждане на култура на мир чрез образованието в Образователни центрове "Себат", Киргизстан. Според Келеш, от една страна, тези училища учат децата на глобално мислене благодарение на различните преподаватели, а, от друга страна, ги свикват на демократична култура.

Укрепване на обществения мир в конфликтни райони

Училищата, отворени от "Движение Гюлен", не се задоволяват само с изграждане на култура на мир в райони, където няма действащи конфликти. Мехмед Калйонджу е показал как за кратко време образователната дейност на движението, дори в райони с действащи конфликти, имала положително въздействие за укрепване на обществения мир. Изследването, което Калйонджу е направил в частните образователни центрове в Мардин, Югоизточна Турция, е обобщаващ пример за просветните действия на движението в райони с граждански конфликти от Филипините до Северен Ирак и Босна и Херцеговина. Калйонджу разказва как "Движение Гюлен" започнало образователна дейност в Мардин във време, когато в града били разположени бази на терористичните организации ПКК и "Хизбула", как движението успяло да сплоти турците, кюрдите, арабите и асирийците в града и намерило решения на общите проблеми там. Калйонджу подчертава, че инфраструктурата и образованието в града пострадали от несигурната обстановка и отбелязва, че след отварянето на Образователен център "Сур" и колежа "Атак" децата на враждуващите помежду си мъже били събрани на едно място.

Друго учреждение, създадено по инициатива на Гюлен, което Калйонджу е изследвал, е "Мардинското читалищно дружество". Дружеството е основано през февруари 2005 г. и за кратко време открива редица клонове. В тях децата се насърчават да продължат да учат след завършване на основното си образование, както и имат възможността да намерят пособия, от които да се подготвят за изпити в колежите. Основното наблюдение на Калйонджу е, че благодарение на тези читалища децата остават далеч от улиците, където лесно може да попаднат в мрежите на ПКК, въпреки че това не е главното им предназначение.

Друго дружество, което работи съвместно с "Мардинското читалищно дружество", е "Мардинско дружество за развитие на селата". То осигурява откриване на читалища на "Мардинското читалищно дружество" в градове, където има необходимост от подобна дейност, и отпуска помощи на бедни хора по селата под формата на храни и облекла. До настоящия момент "Мардинско дружество за развитие на селата" е осъществило връзка със сто и петдесет села. Заедно с учителския персонал на колежа "Атак" представителите на дружеството откриват децата и особено момичетата в ученическа възраст по селата и убеждават родителите им да ги пращат на училище (много малка част от момичетата в този район биват пращани на училище поради културни съображения - б.р.). Ето и думите, споделени пред Калйонджу, от една майка от село Сургуджу, решила да изпрати дъщеря си да учи в резултат на тези инициативи, която сега е ученичка в гимназия в град Балъкесир: "Аз не ходих дори в начално училище и бях омъжена много рано. Оставете рода ни на една страна, думата ми не се слушаше дори в собственото ми семейство. Много се радвам, че дъщеря ми Хатидже учи. Още отсега баща й иска мнението й по различни въпроси и тя влияе на неговите решения. Тя ще стане силна жена и добра майка." (Емре Айдън, Лондон)

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.