Движение Гюлен възпитава поколение на Ренесанса

Известният американски специалист по история на философията Б. Джил Керъл е председател на "Центъра за изследвания и развитие на религиозната толерантност" в Университета "Райс", щата Тексас.

Как се запознахте с "Движение Гюлен" и какви бяха първите Ви впечатления?

Бях председател на Центъра за религиозна толерантност. Може би по този повод бях поканена на екскурзия в Турция. Тоест началото на запознанството ни беше диалогът между религиите. Важното за мен не бе личността на Фетхуллах Гюлен. Защото за него изобщо не се говореше. За мен гледната точка бе междурелигиозният диалог. Изследванията ми впоследствие също бяха насочени в тази насока. Важно беше да разбера как тези вярващи хора се отнасяха с такова уважение към останалите представители на религиозните общности. Обръщах внимание на казаното и постъпките им, и дали двата фактора съвпадат.

Тази връзка не е само мое лично мнение. Такава връзка търсят всички в Америка. Ние американците се гордеем с религиозната свобода на хората и не искаме никой да е отблъскван заради религиозната си принадлежност. Затова опознаването на "Движение Гюлен" бе толкова важно както за академик Джил Керъл, така и за американката Джил Керъл.

Това е историческата връзка, която правите. Как работата и мнението Ви повлия за опознаване на "Движение Гюлен"?

Двайсет години преподавам лекции по история на мисълта в университета. Това са уроци, свързани с философия и стигащи до религия. В Америка наричаме тези уроци „Всичко от Платон до НАТО". Идеята е да се разширят познанията на обучаващите се студенти за различните епохи и култури. Прочетох за Гюлен от тази гледна точка и намерих някои сходства. Той говори като един мюсюлманин, но в него открих паралелни неща, за които говорят Конфуций и Сартр. Аз съм длъжна да гледам по-широко на нещата. Някои може да се занимават с дърветата и листата, а аз разглеждам гората.

Гледате гората и виждате там известни интелектуалци от Изток и Запад. Всички те са исторически фигури. Там откривате и един модерно мислещ мюсюлманин. Запада изпитва огромна нужда от идейност. Не се ли учудвате, не срещатe модерно име като Платон, а името на Гюлен?

Това е и учудващо и вълнуващо. Вълнуващо е, защото в Гюлен не откривате само диалог, както при Конфуций и Платон. Гюлен е мислител, който е успял да представи диалога като контекст на мюсюлманите. Конфуцуй изрича думи, но те все едно са само негови. Вълнението при Гюлен е в друго измерение. Едно е да си философ, друго е да си активист. Думите на Гюлен се реализират в живота чрез хората, приели идеите му. От тази гледна точка, Запада наистина се нуждае от такива идеолози. Не бяха много хората, които успяха да постигнат това, т.е. да изкажат велики идеи и да ги осъществят на практика. Смята се, че Западът по-скоро се отдаде на материализма и печеленето на пари.

В книгата си анализирате диалога на Гюлен и големите западни и източни философи. Видяхте ли разлика например, между диалога на Платон и Гюлен?

Диалогът на Гюлен ми напомня повече на диалога, осъществяван от Аристон. Аристон препоръчва на учениците си да разпространяват диалога, да напуснат комфортната среда на академията и да бъдат сред хората и ги обучава на това. И разбирането на Гюлен за диалога е същото. Според мен от тази гледна точка диалога е много ползотворен. Отдаване значение на образованието е една част от диалога. Към образованието Гюлен добавя и запазване на духовните ценности. Това е диалог, за който много хора дори и не биха помислили.

Освен всичко това диалогът на Гюлен е насочен към целия свят. Интересното е, че това са думи и напътствия, идващи от, човек който е суфист. Както знаете суфистите препоръчват изолиране от земния живот и прекарване на живота в уединение. Гюлен ни казва: „Да, има задгробен живот и Рай и трябва да мислим за вечното ни пребиваване. Но най-добрия път да направим това е да бъдем на този свят." Неговият призив за диалог е чрез развиване на бизнес отношения, чрез самоотверженост на движението, чрез служба към човечеството, чрез полезни действия към околните.

Мислите ли, че подобен диалог, може да доведе до нов Ренесанс? Или дали този диалог би задоволил потребностите на и мисловната липса на Запада?

Според мен да. Това го откриваме в Ренесанса и думите на Гюлен за идеалния човек, а именно чрез образование. Понякога усещаме, че мислите на Гюлен са за едно бъдещо поколение. Тук има насоченост към бъдещето и мисли, които ще се осъществят с времето. Човечността няма значение дали ще бъде поставена от мюсюлмани, християни или от каквато и друга общност да бъде. Това е ренесанс на човечността. Това е едно поколение, което ще бъде много умело, ще се чувства у дома си в различни ситуации, произхода на другите хора, няма да е заплаха за тях, няма да ги притеснява вярата на останалите хора и ще са устремени за работа. Вече виждаме подобни примери в бизнес средите, в образованието и комуникациите. Има хора, които са постигнали това развитие и винаги ще ги има. Критичният въпрос тук е кой ще изгради този свят. Подобни хора или хора, които работят в обратната посока? Това е въпроса...

Смятате ли, че книгата Ви е част от този диалог?

Със сигурност е така. Книгата всъщност не е задълбочен философски и академичен труд. Тя е само 120 страници. Може да се нарече книга-предговор. Целта ми, докато пишех книгата, беше читателите да открият между редовете конструктивния начин на диалог. Исках да покажа как на практика може да има диалог между мюсюлмани, християни и атеисти, които работят в един офис или живеят в един квартал. Децата им ще ходят в различни училища, а родителите ще разговарят заедно помежду си. Гюлен е мюсюлманин, а Сартр – атеист. Не може да си позволим да кажем, че между тях няма никакви допирни точки. Задължени сме да намерим сходства между тях, в противен случай светът би се разделил на парчета. Днес човечеството има сила и възможност да унищожи земното кълбо, като преди не беше така. Затова днес е необходимо да намерим сходства между съвсем различни хора и трябва да желаем това.

Когато вие се запознахте с "Движение Гюлен", през ума ви минаха ли следните мисли: „Не може да са толкова добронамерени и добри. Със сигурност има нещо съмнително в това."?

Да. Имаше моменти, в които си мислех точно това. Това не може да бъде истина, трябва да е някакъв номер. Разбира се, аз и като академик, би трябвало да задавам и да имам отговори на повече въпроси.

Тази съмнителност не съответства ли на материализма, в който живеем днес?

Да, и в това сте прав. Живеем в свят, в който много хора поробват други хора под различни форми и с користни цели. Религията в случая е още по-ярък пример. Разбира се, че и аз зададох много въпроси. С времето имах възможността да опозная движението в осем различни държави и четиридесет града. Навсякъде беше напълно еднакво. Забелязах, че тази прилика е достигнала дори до личностите и хората. Ако един мъж, жена му и децата им могат да напуснат родните си домове, в името на службата, то това е постоянство и саможертва. Днес вярвам в това. Истина е...

Докато говорим, неимоверно казваме "Движение Гюлен", но в същото време твърдите, че това понятие е погрешно.

Да, според мен, понятието движение е проблемно.

Имате ли алтернатива?

Смятам, че общност е по-правилно. И когато говоря, предпочитам да казвам „Хора от общността, които се вдъхновяват от идеите на Гюлен. Разбирам, че понятието трудно се приема.

Не може ли да го наречем училище на идеите?

Вярно е, че се е появило в последствие на една идея. Но може би над идеята, това е път, който предлага нов начин на живот. Да я наречем парадигма. Това е парадигма в нова насока на живот и съществуване. Д-р Мухаммед Четин написа книга по този въпрос. В цялата книга той се бори с въпроса; движение, но не каквото вие познавате; общност, но не каквато е в представите ви. Но как ще оприличите това съсловие със съвременната социологическа лингвистика? Истината е, че няма категория, която напълно да съответства на това явление. Търси точната си идентичност. Може би ни предизвиква, да измислим едно съвсем ново понятие. Все още не успяхме да постигнем това.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.