Презентация на Енес Ергене

Поздравявам с почит уважаемите говорители, уважаемите организатори и уважаемите участници.

Темата, която ми беше възложена, е да представя накратко личността на избрания преди няколко месеца от страна на едно издание за най-влиятелния жив интелектуалец в света Фетхуллах Гюлен и да изтъкна някои негови страни.

От няколко години изследвам личността и идеите на Фетхуллах Гюлен. Действително е труден за разбиране и анализиране мислител. Пред нас стои мислител, който притежава големи познания и има оригинално тълкувание на въпросите почти във всички области като философията, религията, историята, изкуството, литературата, класическите и модерните идейни традиции.

Впрочем от гледна точка на съвременната идейна традиция Гюлен би трябвало отдавна да е останал в миналото. Защото съвременната идейна традиция наложи специализирането във всяка област. Тя създаде традицията на академичната кариера. Ако искате да работите в някоя област, трябва да си изберете поприще. Модерната епоха сложи край на институцията, която създаваше профила на онзи учен и мислител, който притежава енциклопедични знания във всяка област. Гюлен е едно от изключенията в това отношение.

Има много неща, които може да се кажат за личностния профил и кариерата на Гюлен като учен. Но аз ще се опитам да начертая онзи профил на Гюлен, който е свързан със съдържанието на представяната книга.

Предполагам, че след като стане дума за Фетхуллах Гюлен, всички се сещат за понятията толерантност и диалог. Тези понятия се смятат и за понятия на модерната епоха. Отново ще се върна на Гюлен, но преди това искам с няколко изречения да акцентирам върху неговите идеи и философия и въздействието им на глобално равнище, което го извежда на много преден план в света.

Оставихме зад себе си наситения с политически, икономически, социални и културни проблеми век на модерната епоха. Но, разбира се, ние не можахме да се освободим от тези проблеми така, сякаш сваляме дреха от гърба си. Не би било лесно да твърдим, че сме прескочили епохата, особено когато голяма част от света се намира в почти първоначалното състояние, в което е сътворен от Всевишния.

Съвременната мисъл произведе три силни понятия и аргумента. Наука, философия и техника. Тези понятия бяха оставили толкова силен отпечатък върху 19-и и 20-и век, че всички социокултурни, религиозни и морални проблеми и истини или не бяха удостоени с внимание, или бяха сведени до въпросите на науката, философията и техниката. В началото съвременните парадигми предвиждаха, че с разпространението и с утвърждаването на плуралистичната демократична система и на въпросните три понятия в световен мащаб ще бъдат решени всички човешки, социални, религиозни и морални проблеми. Но дори и след завършването на всички тези процеси се видя, че религиозните, етническите и културните различия продължават да бъдат източници на конфликти. Това показва, че нито субективното схващане за демокрация, нито самостоятелното разбиране за наука, философия и техника са в състояние да предотвратят конфликтите, заложени в човешката природа.

Разбира се, не съществува вълшебна формула, която да дава решение на всички изброени проблеми. Но най-същественият проблем, който се корени в основата на останалите, е проблемът за образованието на човека. Особено във време, в което се правят опити за съставяне на тèзи като тèзата за сблъсъка на цивилизациите.

Знаете, че политическата парадигма на Хънтингтън се основаваше на конфликта на цивилизациите и културите. Защото той беше повярвал в модернизма на Запада като във верска система и смяташе, че сблъсъкът с останалите цивилизации, и особено с ислямската, е закономерен и неизбежен. Но в политическите тèзи на Хънтингтън се криеше и един морален риск. Той сякаш казваше: цивилизациите ще стигнат и се налага да стигнат до сблъсък. Следователно това криеше риска, че собствените цивилизации, религии и култури на хората им повеляват да се конфронтират с хора от други цивилизации. При това положение какво можеха да сторят хората, принадлежащи към съответните цивилизации. След като нашата религия, култура и цивилизация ни повелява да се конфронтираме, няма какво да се направи. Дали културите, религиите и цивилизациите наистина са били в сблъсък в хода на историята? Ако това беше вярно, нямаше да знаем за съществуването на двайсет и двете цивилизации, за които пише Арнолд Тойнби. В действителност понятията култура, цивилизация и религия са напълно невинни и ощетени. Защото те не влизат в сблъсък и конфликт помежду си. В действителност човекът и хората са тези, които се конфронтират. Понякога хората тласкат към сблъсък инстинктите си за конфронтиране, обличайки ги в понятия като култура, религия и цивилизация. И за съжаление на това се дават определения като сблъсък на религиите, културите и цивилизациите. Изразих се много елементарно, но това е същността на въпроса. Затова Хънтингтъновата тèза се оказа много провокативна.

Но в действителност всяка религия, култура и цивилизация внушава обща, съзвучна и пълноценна представа за живота на хората, които принадлежат към тях. Тоест те придават смисъл на човешкото съществуване на земята, осъществявайки систематична връзка между човека, Бога и Вселената. Следователно точно това е заложено в същността на религията, културата и цивилизацията.

Тук целта ми не е основно критикуване и разискване на модернизма. Разбира се, модернизмът има както грехове, така и благодеяния. Ето оттук произтича важността в глобален мащаб на представата на Гюлен за човека, образованието, диалога и толерантността.

Изследвайки Ф. Гюлен, реших за уместно да акцентирам върху някои негови характерни особености. Разбира се, не твърдя, че ще обхвана всички страни на личността му на теолог, учен и деец. Но се надявам, че това ще даде представа за личностния и интелектуалния му профил.

За Гюлен може да се говори много, но ако трябва да обобщим накратко, трябва да знаем, че преди всичко той заема място в ислямското виждане за света. В основата на Гюленовата философия стои концепцията на исляма за света. В основата на ислямската концепция за света се наблюдава влиянието на ислямското богословие и на ислямските учени. С това искам да изтъкна, че докато не се схване преобразуващата роля на учения в ислямската история, култура и цивилизация, не можем да разберем харизматичността на учени като Гюлен. Както е известно, първоначално ислямът се появява на историческата сцена като откровение. Но за по-късните поколения ислямът е нещо повече. Налагало се е хората, които по-късно приемат исляма, да научават арабски език, за да разбират Корана, защото преди това не са били мюсюлмани. Следователно за по-късните поколения религията е била обект на научно изследване и изучаване. И точно в тези научни институции, в които ислямът се предава на новите поколения, се появява личността на ислямския учен.

В известен смисъл може да обобщим така: в ислямската история ученият е този, който възпроизвежда хиляда и четиристотин годишната концепция на исляма за света. Следователно, когато схванем добре основното обществено положение на учения, ще бъде по-лесно да разберем влиянието на исляма върху мюсюлманското общество, което оказват личности като Гюлен. Може да се каже, че в историята нито една личност не е респектирала толкова уважение върху масите, колкото учения. Когато вникнем в най-дълбоките ниши на културата и цивилизацията на ислямското общество, пред нас се появява личността на учения. Следователно ученият е длъжен да се занимава отблизо с всички проблеми на ислямското общество. Разбира се, това не е негова служебна задача, а морална отговорност. Средата, от която произхожда Гюлен, културната традиция, от която идва, са научните области, в които съществуват ислямски научни центрове. Той застава пред масите като оратор в много ранна възраст. Но в историята много малко личности са се издигали на равнище, от което гласът им да се чува в световен мащаб, както и да оказват въздействие.

От друга страна, Гюлен упорито изтъква, че за решаването на съвременните проблеми и за изправянето срещу тях има необходимост не само от ислямската мисъл, но и от съвременната.

Второто му качество е личността му на съвременен интелектуалец. Едно от основните качества, които отличават Гюлен от останалите ислямски учени, е равнището на връзката му със западната мисъл. Да, в близкото минало в ислямския свят се появиха значими ислямски личности и мислители, които в една или друга степен познаваха Запада. Но повечето сред тях използваха разграничаващ език, изследвайки Запада и останалите цивилизации - „ние и другите”. Разбира се, съществуват политически и исторически причини за това. Особено ако се сетим за тèзите, изтъкнати през призмата на ориентализма по време на колониализма, тази реакция е обяснима.

Но още от самото начало поведението на Гюлен не само към Запада, но и спрямо всяка чужда култура, е далеч от реакционизма и се основава на здравия смисъл. Преди всичко и Гюлен, подобно на неговите съвременници, осмисли много добре западната мисъл и философия. Той анализира историческите и социалните основи на западната мисъл. Изследва духа на съвременната философия, както и връзката й с останалите култури. Подложи на анализ нейните положения, които са отворени за сблъсък или за диалог. После направи съпоставителен анализ между тази мисъл и основите на исляма. В резултат на продължителните анализи той откри наличието на някои конструктивни елементи, чрез които различията във всяка култура може да се приемат върху общата основа на диалога.

Следователно изтъкна конструктивните и отворените за диалога положения и елементи както в ислямската, така и в западната култура, като метод за действие оттук нататък. Гюлен е един от редките мислители, съпоставили ислямското наследство, към което принадлежат, с културния опит на Запада и останалите чужди култури.

Той притежава и самоличността на деец. Да, Ф. Гюлен не е само мислител, учен и съвременен интелектуалец, който живее в собствения си мисловен свят, сред книгите в библиотеките, с проблемите, породени в света на идеите му, напротив, той е дейна личност, която прилага в реалния живот както личните си идеи, така и ислямската мисъл и понятията, изтъквани от него като глобални. Мнозина интелектуалци и философи живеят с проблемите, породени в собствения им мисловен свят. Минава целият им живот, без да се забележат в обществения живот. Те се прощават с този свят и така хората заравят цяло съкровище в земята. Такива учени си отиват от този свят, без да се сдобият с шанс и възможност за тестване на личните им идеи в обществото. Ала идеите, философията и поведението на Гюлен добиват смисъл вътре в обществото, в социалната трансформация. Наред с това, поглеждайки неговата дейна страна, виждаме, че той стои начело и на образователна мобилизация по всички краища на света.

Гюлен се отнася сериозно към всеки проблем. Например той споделя, че прочита по два пъти отначало докрай Корана, дори за решаването на нов и елементарен религиозен въпрос. Проявява същата чувствителност и спрямо съвременните проблеми. Смятам, че той е една от най-много информираните личности в света. Към него непрекъснато постъпват идейни, религиозни, културни и социални въпроси от регионите, в които функционират училищата. Това му дава изключителна функционалност и силна анализаторска способност.

Първата му инициатива като интелектуалец в Турция е диалогът, иницииран между хора от различни политически, културни, философски, идеологически и религиозни кръгове. Отначало тези кръгове се събират на срещи на добра воля, по-късно започват да създават идейни платформи, както и да полагат идейните и философски основи на разбирателството и диалога. С течение на времето те започват да обсъждат общите проблеми на човечеството както в Турция, така и в света.

Разбира се, не можем да очакваме инициативите за диалог на Фетхуллах Гюлен да отекнат незабавно в ислямския свят. Но доколкото успях да видя при посещенията си на различни места в ислямския свят, у журналистите, учените и интелектуалците всъщност е налице изключително сериозен интерес към диалога и различията. Ислямският свят обаче минава през много труден период, в който международните парадигми са задръстени. Следователно за тях новите идеи, инициативите за диалог все още са девствени територии. Но територии, които чакат да бъдат открити. Така че навсякъде срещаме непрекъснато нарастващ интерес. Разбира се, както в ислямския свят, така и в Турция съществуват духовни, интелектуални и политически кръгове, които се противопоставят на диалога на глобално равнище. От време на време те отправят своите критики. Те вероятно възприемат диалога в дългосрочна перспектива като заплаха за тяхната културна, политическа и идеологическа идентичност. Дори тълкуват това като отстъпване от собствената идентичност и от собствената култура. Ала целта и обхватът на диалога не е това. Не може и да бъде. Ако диалогът, от една страна, изисква отстъпване от собствената култура, това не може да се нарече диалог.

Искам да посоча едно тълкувание, един философски фундамент в ислямската космология, познание и суфизъм. Това същевременно е насочено и към връзката на исляма с човека и на човека с Вселената и Бога.

В основата на онтологичното тълкувание и гледната точка за човека и човечността на Гюлен стои ислямската космология. Тази онтология се основава на представата на исляма за „човека и природата”. В ислямската космология тайната на сътворението на Вселената се крие в Божията любов. Причината за сътворението на Вселената пак е Божията любов. Всемогъщият Бог е пожелал да съзерцава красотите на Своя Лик в огледалото на битието, както и да Го наблюдават и останалите създания. Затова е сътворил Вселената. Според ислямската космология централно място във Вселената заема човекът или, с други думи, нейната есенция е човекът. Човекът е великолепно огледало, удостоено с най-висшите проявления на всички имена на Аллах. В ислямския суфизъм връзката между човека и Аллах е любовта и обичта. Ала според ислямската теология това е връзка между Бога и раба. Всъщност едното не изключва другото. Ислямските суфии само изтъкват на преден план любовта и обичта в богослуженето и във връзката им с Вселената. Според тях най-краткият път, който води към Аллах, е пътят на любовта и обичта. Ако всяко създание е огледало на Всевишния - а това е така, - това огледало трябва да се почита и обича. Това огледало не трябва да се чупи и в никакъв случай да не се наранява.

Ето, точно тук се ражда смисълът, който Гюлен приписва на понятията диалог и толерантност. В основата на диалога и толерантността лежи тази любов и обич на ислямската космология към битието. Това не е само тълкувание на ислямската космология. Знаем, че както в християнството, така и в религиозните практики на Далечния изток съществуват концепции, съсредоточени върху човека и любовта към човека.

Тук искам да обърна внимание на синтезата на ислямския суфизъм, особено в Турция и Анадола. В продължение на 12-и, 13-и и 14-и векове в Анадола тълкуването на исляма се осъществява от личности като Мевляна, Ибн Араби, Юнус Емре, Хаджи Бекташ Вели. Ислямското тълкувание, изложено от тях, се основава на благата същност на исляма. Следователно, то се базира на девиза на Мевляна, който гласи: „Ела, какъвто и да си.” Впрочем с този девиз Мевляна казва: ела, независимо към коя религия, култура, философска традиция принадлежиш, достатъчно е да не си лишен от човечност. Ето към такъв универсален принцип е призовал Мевляна. Но Гюлен разширява смисъла му още повече. Разбирането на Гюлен за любовта и обичта не е: „Ела, какъвто и да си”, неговото разбиране гласи: „Какъвто и да си, аз ще дойда.” С философията си, с разбирането си за образование, с любовта си към човека, със скромното и чисто разбиране за исляма, с топлото си и широко сърце, в което побира различията, той стига до всички краища на света. Всъщност това е новото пътуване на суфизма и ислямското познание към любовта в човешката природа. Впрочем това е нещо, от което много се нуждае и епохата ни. Поглеждайки съвременните парадигми, виждаме, че всъщност централно място в повечето от тях заема човекът. Но човекът в представите на Гюлен е изключително самоотвержен, търпелив към различията и с широко сърце. Човекът на модернизма обаче е затворен в личните си интереси. Именно затова се създават теориите и тèзите за сблъсък.

Искам да завърша изказването си със следните негови думи, които трябва да влязат в употреба. Има една турска поговорка, която гласи: „Огънят изгаря мястото, на което падне.” Но Фетхуллах Гюлен определя тази мисъл като егоистична и бохемска философия. „Огънят изгаря както мястото, на което падне, така и околността му”, тази идея се доближава една крачка по-близо до човечността. Но от нея отново лъха егоизъм. Основната мисъл, в която е синтезирано разбирането на Гюлен за човека, гласи: „Където и да падне огънят, той изгаря първо мен.” Смятам, че когато проумеем тази мисъл, ще разберем и идеята на Гюлен за човека, диалога и толерантността.

Благодаря ви за вниманието.

Енес Ергене, изследовател и писател

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.