Движение Гюлен е социално движение

„Движение Гюлен” продължава да привлича вниманието на учените в областта на социологията и политологията в света. Последното изследване върху движението бе реализирано от Хелън Рос Ебауг, професор по социология в Хюстънския университет. С проф. Ебауг разговаряхме за книгата й The Gülen Movement, публикувана през миналия месец.

В чужбина, и особено в университетите в Съединените щати интересът към М. Фетхуллах Гюлен, към училищата, отворени по негова инициатива и проектите, които се реализират, нараства с всеки изминал ден. Социолозите и политолозите се опитват да разберат идейните и историческите корени, както и мотивацията на „Движение Гюлен”, което вече се превърна в глобално явление. Ново изследване за „Движение Гюлен”, върху което са защитени редица докторски дисертации и дипломни работи, бе направено от проф. Хелън Рос Ебауг, преподавател по социология в Хюстънския университет. Изследването е публикувано в книга, озаглавена The Gülen Movement: A Sociological Analysis of a Civic Movement Rooted in Moderate Islam („Движение Гюлен”: Социологически анализ на едно гражданско движение с корени в умерения ислям), в която е направен социологически анализ на движението. Разговаряхме с проф. Ебауг, която има и много други изследвания за религиозната социология, за новата й книга.

Знаем, че правите изследвания върху религиозната социология и религиозните дейности на диаспорите. Кога и как се роди интересът Ви към „Движение Гюлен”?

Когато се случиха атентатите на 11 септември, преподавах социология на световните религии в специалността социология на Хюстънския университет. В Америка започна да се оформя отрицателна гледна точка към мюсюлманите. В отговор на тази гледна точка, която се разпространяваше все повече и отъждествяваше мюсюлманите с насилието, реших да изследвам мирните и умерените ислямски движения в ислямския свят. В това време във в. „Ню Йорк Таймс” бях прочела и изказването на г-н Гюлен, публикувано на цяла страница, в което той порицаваше атентатите от 11 септември. Няколко години по-късно двама турски докторанти се записаха в специалност социология в Хюстънския университет. Те слушаха моите лекции и решиха темите на дисертациите им да бъдат за „Движение Гюлен”. По същото време, заради дейностите ми в областта на междурелигиозния диалог получих покана за участие в Третата харранска конференция в шведския град Гьотеборг, за да изнеса доклад. Един от спонсорите на конференцията бе Фондацията на журналистите и писателите (в Турция). Благодарение на това проучих „Движение Гюлен” стъпка по стъпка. Информирах се за приноса на движението към междурелигиозния диалог, толерантността, образованието, модернизацията и съвместното съжителстване.

Защо почувствахте нужда да направите обемно изследване върху „Движение Гюлен”?

„Движение Гюлен” е движение на гражданското общество, което все повече се разширява в Турция и в света. По време на изследванията ми за движението имах възможност да посетя някои институции, основани по инициатива на Фетхуллах Гюлен. В интерес на истината качеството на тези институции и особено вдъхновението на учениците в училищата и на родителите им, силно ме впечатли. По време на екскурзия в Турция, посветена на междурелигиозния диалог имах възможност да се запозная и с хора, свързани и подкрепящи „Движение Гюлен”. Моите интереси в областта на социологията са свързани с религиозната социология и социалните движения. В работата си аз се съсредоточих върху причините за предаността и привързаността на членовете особено на социалните движения. В „Движение Гюлен” особено силно ме впечатли мотивацията на неговите членове. Започнах да проучвам причините за тази привързаност, вълнение и мотивация. Като учен, който се концентрира върху разпространяващите се все повече в световен мащаб религиозни движения, мисля, че е важно да се разбере „Движение Гюлен”, което бързо се глобализира и расте от ден на ден.

Наблягате и върху една често поставяна на дневен ред тема за движението – икономическото измерение на „Движение Гюлен”. Както изтъквате в книгата фразата „Откъде идва водата за воденицата?” се утвърди като общо понятие използвано от групите, които често проявяват негативно отношение към движението. Нека да зададем този въпрос и на Вас след тригодишните ви изследвания: „Откъде идва водата за воденицата?”

В процеса на работа имах възможност да обсъждам тази тема с над сто души от различни слоеве на обществото, живеещи в Турция и в САЩ, които подкрепят движението. В резултат на това мога да кажа: за членовете на движението е много важно да оказват финансова подкрепа. Всички хора с които съм разговаряла, от богатите бизнесмени до работниците във фабрики, отдават голямо значение на финансовата подкрепа за дейността на движението и това ги ощастливява. Независимо от това, че някои заможни бизнесмени даряват почти една трета от приходите си за такива дейности (понякога тези суми възлизат на милиони долари), общо взето средният процент на даренията е около десет процента от стойността на доходите на повечето хора. Например някой дарител с високи доходи е в състояние да изплати стипендиите на обучаващите се в даден район, а в някои случаи дава пари и за закупуване на терен за строеж на училищна сграда. Наред с това има случаи, в които привърженици на движението с по-ниски доходи дават стипендия на един ученик. Едно от най-важните неща за поддръжниците на движението (независимо от финансовото им състояние), е чувството за споделяне на това, което имат, с хората в нужда. За времето, в което бях в Турция видях, че особено сред съседите е налице разбирането за дарение, даване, споделяне, като важна част от турско-ислямската култура. Затова посветих петата част на книгата за споделянето в турско-ислямската култура.

Казвате, че сред осигуряващите материална подкрепа за движението има хора от различни обществени слоеве и че сред тях има както индустриалци, така и работници във фабрики, дори и докторанти. Какво сплотява хората от различни слоеве около това движение?

Ако продължим с отговора на предходния въпрос, всъщност тук трябва да изтъкнем, че даренията, които хората в САЩ правят за църквите, се равняват на около 63 процента от общата стойност на даренията. (Virginia Hodgkinson and Murray Weitzman, Giving and Volunteering in the United States, 1992). Тази сума възлиза на около 50 милиарда долара като 80 процента от тях са лични дарения. Много религиозни и неправителствени организации се издържат от даренията на членовете и симпатизантите им. Това важи навсякъде по света. В различните географски региони и общества начините за събиране на даренията може да са различни, но това не нарушава естеството на работата. Добре, но защо някои хора проявяват толкова голям интерес към количеството на помощите и даренията, които събира „Движение Гюлен” и гледат със съмнение на това? Според мен даренията и помощите от различните прослойки напълно са в реда на нещата и в това отношение „Движение Гюлен” не се различава много от останалите благотворителни организации в света.

По време на изследванията Ви в Турция и сред турската диаспора имахте възможност да се запознаете отблизо с много институции. Те намират широко отражение в книгата Ви. Според Вас кои са общите черти на въпросните институции? Коя е основната причина за успеха им?

Първо, много от институциите бяха възприели насърчителните и окуражителните идеи на Гюлен. Сред тях на първо място идват идеите за осигуряване на възможност за образование на младите хора като гаранция за общественото благоденствие и спокойствие, за изучаване на религиозните предмети заедно с природните науки, акцентиране върху турското национално самочувствие, за преимущество на инициативите за диалог между религиите и културите. Второ, убедеността и привързаността на персонала в институциите към работата и целите на институцията. Трето, правят впечатление нецентралните местни организации. Хората, които населяват някой район могат да взимат решения според нуждите и приоритетите на района. Ако съответният район се нуждае от училище, се строи училище, ако има нужда от болница – болница, ако трябва да се направи ученически пансион, се строи такъв. Хората, които дават подкрепата си, стават част от тези дейности. Освен това, отворените по инициатива на Гюлен институции изпъкват на преден план в Турция и с качеството си. Можем да забележим това в училищата, болничните заведения и в образователните центрове. Идеята за качество повишава и мотивацията.

В книгата сте поместили и отрицателните мисли, насочени към „Движение Гюлен”. Според Вас кои са източниците на отрицателните мисли или страхове относно „Движение Гюлен”? Попаднахте ли на улики, които подкрепят такива страхове или притеснения по време на изследването?

Мнозина сред онези, които подхождат критично към „Движение Гюлен”, смятат, че истинската цел на Фетхуллах Гюлен е изкореняване на идеята за лаицизма. След като прочетох стотици страници, написани от Гюлен и разговарях с повече от сто души мога да кажа следното: не срещнах нито една улика, която да подсказва, че Гюлен цели да промени държавния строй. Още нещо, в повечето случаи Гюлен и неговите поддръжници се въздържат от политически спорове. Затова те както не създават политическа организация, така не предприемат и инициативи за променяне на политическите структури. „Движение Гюлен” е избрало да бъде социално движение, вместо политическа структура. То се опитва да насърчава хората към търпимост, толерантност и научно развитие.

Какъв е приносът на отворените по инициатива на Гюлен институции към страните домакини? Например в книгата си пишете за дейностите на близките до „Движение Гюлен” хора в Америка...

Ако ми позволите, бих искала да разкажа за две групи, които познавам отблизо. Едната група се намира в Хюстън, а другата – в Мелбърн. Институтът за междурелигиозен диалог в Хюстън за кратко време се наложи като един от най-прочутите и успешни институти за диалог в града. Със симпозиумите и приемите, които организира и с културните мероприятия, които провежда този институт събира на едно място хора с различна религиозна и верска принадлежност и с различно мислене. Например всяка година през месец Рамазан институтът организира вечеря ифтар, в която участват близо триста души с различна религиозна и верска принадлежност. Наред с това всяка година се организират вечери с участието на хора от различни религии, на които се обсъждат различни теми. Представителите на съответния институт същевременно осъществиха контакти с хора от различни слоеве в града. Тези приятелства се задълбочават още повече с вечерите, организирани по домовете. Когато се появи ураганът Айк, групата на Гюлен покани гражданите, чиито къщи бяха с прекъснато електричество да се настанят в техния център. Ощетените от урагана хора бяха нагостени дни наред в центъра на института. Може би най-големият принос на „Движение Гюлен” бе този, че гражданите започнаха да опознават мюсюлманите пряко и лично. По време на екскурзията ми до Мелбърн през декември миналата година имах възможност да наблюдавам няколко организации. Чух много похвални думи за тези организации от губернатора на област Виктория. Губернаторът разказа, че отворените по инициатива на Гюлен организации реализират полезни дейности не само в сферата на образованието, но и за осигуряване на мира и спокойствието в областта. Особено съвместните им действия с местната полиция за предотвратяване на престъпността в ранна възраст, много бяха впечатлили губернатора.

В светлината на всичко казано дотук според Вас какво може да научат останалите неправителствени организации от „Движение Гюлен”?

От появата на труда на Розабет Кантер, написан през 1970-те, който се смята за един от основополагащите трудове в областта на социалните науки, социолозите непрекъснато показваха, че в дадено движение самоотвержеността и щедростта на членовете му по пътя на реализирането на целите на това движение, оказват силно влияние върху привързаността и предаността на същите членове към движението.  Принадлежността към група, която е в служба на обществото не само придава смисъл на живота на индивидите, но същевременно оформя и самоличността им. Такива формирования укрепват връзката на членовете си с групата, вместо да ги отчуждават. Осъзнавайки, че са част от голяма организация, тази връзка нараства. Неправителствените организации трябва да мотивират членовете си, за да участват активно в дейността на групата и да правят саможертви. “Движение Гюлен” не се задоволява само с проповеди и наставления, то показва на хората как се работи и как се изграждат успешни институции. Особено подкрепата на местните организации за тези проекти и защитата им за тях е голям успех. Доброволците на “Движение Гюлен” развиват проекти в съответствие с нуждите и структурата на района, в който са отишли. Според мен това показва как движението се е разпространило в сто държави и в пет континента.

Този въпрос е от академично естество. Имайки предвид, че в бъдеще може да се появят млади учени, които биха изследвали по-подробно “Движение Гюлен”, искам да попитам следното: в изследването, което сте направили прилагате теорията на “ресурсната мобилизация” (resource mobilization), която често се използва в литературата на обществените организации. Според Вас кои други теории биха били полезни за по-добро разбиране на “Движение Гюлен”?

Аз изследвам “Движение Гюлен” като важен и добър пример сред религиозните движения по света. В съвремието ни са налице социални движения, които се организират особено от имигрантите и целят разпространението на религиозните движения. Според мен “Движение Гюлен” е прераснало в глобално движение и осигурява възможност за разбиране на такива движения. Например, изследвайки “Движение Гюлен” е възможно да се разбере по-добре как такива глобални движения се адаптират към различните местни, социални, икономически и политически среди; как от финансова гледна точка глобалните движения се поместват във формат, чрез който се самоиздържат, както и да се разберат реакциите на хора от различни райони към такива движения. “Движение Гюлен” може да осигури нова възможност и нова стъпка към разбирането на социалните движения.

Последно, какво мислите за бъдещето на “Движение Гюлен”?

Според мен това движение ще продължи да се развива и укрепва в глобален смисъл. Има няколко причини, които ме карат да мисля така.

• Докато турците продължават да живеят в чужбина, хората, които са се запознали с движението в Турция ще прехвърлят това движение и проектите, свързани с него върху диаспората.
• С глобализирането на света хора от различни религиозни и етнически групи ще отдават по-голямо значение на това да се научат на съвместно съжителство и да поддържат диалог и връзка помежду си. В това отношение “Движение Гюлен” е важен фактор за онези, които искат мирен и спокоен свят. Мнозина млади хора от различни географски райони по света, които са получили образование в училищата, създадени по инициатива на Гюлен днес са в началото на своята кариера. С увеличаването на броя на тази група, тя ще иска да пренесе със себе си качествените институции и да разпространява миролюбивите идеи на Гюлен.
• Същевременно въпросните училища продължават да вдъхновяват хората за важността на качественото образование в световен мащаб. Може да се предвиди, че и тези училища ще се разпространяват с всеки изминал ден.
• В бъдеще “Движение Гюлен” дори да срещне политически преврат или ограничения, то вече носи белезите на глобално движение и такива инициативи за налагане на ограничения няма да могат да спрат разширяването на движението и то ще продължи да се укрепва и извън границите на Турция. (Таха Асъм Йълмаз)

Tweet

Whatsapp