Толерантността трябва да се основава на любовта
Толерантността трябва да се основава на любовта
Толерантността трябва да се основава на любовта, като трябва да се води с всички съсловия. Това констатира доц. Айхан Текинеш, Турция, на Международна конференция в София на тема „Опитът на България като модел за мултикултурно съжителство на Балканите” с участието на експерти от Сърбия, Румъния и други страни. Според председателя на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп толерантността в България е факт от цялото историческо развитие на страната с малки изключения.
Според директора на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР) д-р Антонина Желязкова българинът е толерантен изключително прагматично - ако не се засягат неговите интереси. Тя подчерта, че в България толерантността не е граждански и философски осъзната, толерантността е само на битово ниво. Една от положителните черти на нашето съжителство е неговата демократичност - то се случва базисно, долу, при хората, и обществото изисква от политиците да ценят това равновесие и да не смеят да го нарушават.
По думите на Кемал Еюп, в България има диалог между представителите на отделните религии. Според него у нас няма основания за опасения от сблъсък на цивилизациите. По думите му, има по-добра алтернатива и това е междурелигиозният диалог. „Диалогът, размяната на идеи, споделянето на различните разбирания и усещания води до взаимно обогатяване”, убеден е той.
Доц. Айхан Текинеш изтъкна, че според турския общественик и теолог Фетхуллах Гюлен толерантността трябва да се основава на любовта. “Затова Гюлен предлага и по-широко определение за толерантност: “Приемане на всички хора в положението, в което се намират; отваряне на сърцето си за всички хора, които приемаме заедно с тяхното положение и, както е казал големият поет Юнус Емре: “Да обичаме сътвореното заради Твореца”, добави доц. Текинеш. Той посочи, че диалогът трябва да се води почти с всички съсловия и можем да се обединим около общите точки и да си стиснем ръцете.
Съществуването на хора с различна вяра и с различни убеждения по всяко време е неизбежно. “Гюлен казва: “Хората с различни чувства и идеи или трябва да търсят пътища, за да живеят в съгласие, като се разбират помежду си, или ще се карат и вечно ще се конфронтират.” Гюлен подчертава, че “второто положение не може да се одобри нито от писанията, низпослани от Бог, нито от съвременните реалности в света”, посочи доц. Айхан Текинеш. “Любовта и уважението към човека, заради човешката му същност, е израз на уважение към Създателя. Според Гюлен уважението към човека означава уважение към висшите истини, които той притежава. Когато успеем да възпитаме поколения, които оценяват човека, обичат го заради Твореца, ще бъде възможно отново да си възвърнем изгубените ценности”, подчерта доц. Текинеш и допълни мислите на Гюлен: “Архитектите на бъдещето са принудени да проектират света, който ще изградят, в рамките на идеята и перспективата, основани на любовта и уважението към човечеството.”
Културата на християните и мюсюлманите е универсален мост
Ген.-лейтенант проф. Стоян Андреев смята, че важна роля в подобряването на отношенията на народите играят видните учени. Той посочва, че акад. Ростислав Рибаков казва, че Фетхуллах Гюлен учи не само мюсюлманите, но и всички хора на търпимост, разбирателство и добро. “Считам, че вече никой не е в състояние да спре сближаването на балканските народи и културата на християните и мюсюлманите е този универсален мост, по който ще стават занапред връзките между нас”, изтъкна ген. Андреев. “Уважението към всички етноси, към техните вероизповедания, нрави, обичаи и традиции. Това е в основата на ислямската, османската толерантност към другите народи, населяващи империята. Особено в Балканския район те преобладават”, каза проф. Дженгиз Хаков. По думите му, Османската империя си остава с най-висока степен на религиозна толерантност държава в света за времето си. Според него благодарение на тази толерантност те са успели пет века да властват на Балканите. “И куриозът - най-дългият продължителен мирен период на Балканите е по време на османското владичество, продължило три столетия. Никога преди, след това, а и сега не е имало такъв продължителен мирен период”, изтъкна проф. Хаков. Той посочи, че когато в Западна Европа се водят Стогодишни войни на религиозна основа, мир цари на Балканите благодарение на османците и ислямската религия.
- Създадено на .