Написано от Доц. д-р Айхан Текинеш. Публикувано в Новини

Идеята на М. Фетхуллах Гюлен за уважение към положението, основана на толерантността и диалога

Намирам се пред вас, за да изложа доклада си, озаглавен „Идеята на М. Фетхуллах Гюлен за уважение към положението, основана на толерантността и диалога”. Толерантността и диалогът са сред най-често обсъжданите качества на М. Фетхуллах Гюлен. Уважаемият М. Фетхуллах Гюлен е изложил цитираната тема в много написани от него трудове.

В предговора със заглавие „Точките на обединението”, написан за книгата „Линия на мира” (Измир, 1978 г.) на покойния Ибрахим Джанан, Фетхуллах Гюлен акцентира върху важността на толерантността. В предговора е възможно да се намерят основните идеи на Гюлен за различията. Според него положителните действия при всички случаи са важно начало. Всеки човек трябва да действа, като храни любов към личния път и вяра и да не чувства враждебност към останалите групи. Необходимо е да се стои далече от себелюбието и егоизма, цялата вселена трябва да се осмисля като „братска люлка”. Трябва да се отбягва обвиняването на другите, както и да не се храни злоба и ненавист. В цивилизования свят не е възможно да се намери решение на нито един проблем чрез насилие и груба сила. Затова проблемите трябва да се решават чрез разговори.

Важна стъпка към практическото реализиране на идеята за толерантност са срещите, организирани от създадената по инициатива на Фетхуллах Гюлен Фондация на журналистите и писателите, а първата е организирана през юни 1994 г. На тези срещи се събират хора с различни вярвания и убеждения от различни обществени съсловия и получават възможност за запознанство и контакти. Енес Ергене, който следи отблизо този процес изтъква, че призивът за диалог на М. Ф. Гюлен към религиозни, етнически, културни и идеологически субекти вътре в страната води до създаването на широко движение за толерантност и диалог, основано както на взаимното уважение, така и на изразяването на личната позиция.[1]

Реализираните между хора от различни религии мероприятия за диалог в Турция, с течение на времето излизат извън рамките на страната и с разширяването на кръга на адресатите на мястото на „междурелигиозния диалог” на деневен ред идва „междукултурния диалог”. Отначало контактите с определени кръгове в Турция се обозначават с понятието за „толерантност”, но с разширяването на кръга на адресатите заедно с „толерантността” започва да се употребява и словосъчетанието „уважение към положението”. Всъщност по-удачно е цитираните изразни средства да се тълкуват не като вътрешен процес на развитие, а като понятия, на които се дава предпочитание когато една истина е адресирана до различни адресати. Затова наблюденията показват, че е по-удачно смисълът, който се влага да се изтъква във вида, в който е оформено заглавието на настоящия доклад: „Уважение към положението, основано на толерантността и диалога”.

Толерантността

Първото понятие, на което Гюлен акцентира и което служи за отправна точка на идеите му е толерантността. В турския език думата толерантност е образувана от персийската хош (приятен, хубав, добър) и турската гьормек (виждам, гледам). Означава гледам с добро и с хубаво. Думата мусамаха, образувана от корена самаха и основата тасамух, преминала в турския от арабски, е в значение на снизходителност и леснина. А в западните езици през 18-и век в политическата лексика влиза в употреба думата толеранс (tolerance) с приблизителни значения. Фетхуллах Гюлен тълкува толерантността като „толериране на обстоятелствата, които не харесваме, с безбрежна вяра и съвест и с широко сърце, или примиряване чрез силата на чувствата”, като изтъква, че между двете понятие съществуват различия, но подчертава, че и двете думи са близки по значение. Гюлен определя толерантността като „широко отваряне на обятията за хората, топло посрещане, незабелязване на чуждите грешки и винаги да се прощава”. Според Гюлен толерантността трябва да се основава на любовта. Затова той предлага и по-широко определение за толерантност: „Приемане на всички хора в положението, в което се намират; отваряне на сърцето си за всички хора, които приемаме заедно с тяхното положение; прегръщане на всички хора и както е казал (големия наш поет) Юнус Емре: „Да обичаме сътвореното, заради Твореца”. Според Гюлен „светлото и щастливо бъдеще ще се изгради само от окрилените с любов герои на любовта”. Но в случая не бива да се забравя, че толерантността трябва да се основава на правото и истината. В противен случай не може да се утвърди искрена, истинска и трайна толерантност. Определението за толерантност, която се основава на любовта към истината гласи, че толерантността е отстояване на доброто и истината от морална гледна точка. В този смисъл толерантността налага поемане на отговорност. Пасивното поведение спрямо лошите постъпки не е толерантност, а бягство от отговорност; борбата срещу злото налага поемането на отговорност.[2]

Толерантност, която се основава на правото и истината няма да позволи и отклонение от самоличността, като се подчини на относителността на ценността и вярата. Впрочем Фетхуллах Гюлен поставя силно ударение върху това положение: „Толерантността не означава отказ нито от религията и националността ни, нито от историческите ни традиции.” Също така толерантността не трябва да се възприема и като следване на поведението на другите в общуването ни с хората. По думите на Гюлен: „Толерантността не е приобщаване към останалите хора, влизайки под тяхно влияние; тя е умение да се живее в съгласие с другите, като се приемат такива, каквито са.”

Всъщност у нас толерантността не е късно възникнала форма на поведение. Източник на истинската толерантност е съвестта. Вярващите чувстват в съвестта си заветите, в които се съобщава блага вест за милосърдието и състраданието и които гласят: „Бъдете милосърдни, за да бъдете удостоени с милосърдие! За ръка, която е милосърдна на земята, има блага вест от световете, извън небесата.”[3] Корените на толерантността са налице в същността на нашата цивилизация; чувствата на състрадателност, любов, прошка, които са пуснали дълбоки корени в индивидуалната ни същност, са намерили отражение под формата на толерантност. Гюлен изтъква горното положение с думите:

„Поехме по пътя, по който отново ще възродим толерантността, която е сред най-важните изгубени ценности. Съществуващата в духа на исляма и разказана в Корана чрез Мухаммед, мир нему, толерантност, всъщност развитието на толерантността, която се крие под формата на семе или ядро в душите ни, т.е. разцъфването на това изживявано в сърцата чувство като пъпка, след като е дошъл сезонът, се осъществи с помощта на Всевишния.”

Също така Гюлен твърди, че изследването на живота на Пратеника на Аллах показва, че житейския му път е извезан като дантела на канавата на толерантността. Позовавайки се на правния и социалния договор, който Пратеника на Аллах сключва с народа на Медина, включително и юдеите в града, след преселването му в Медина, Гюлен заявява: „В съвремието ни нито Хага и Страсбург, нито Заключителния акт от Хелзинки са стигнали равнището на принципите, изложени преди четиринайсет века от Пратеника на Аллах.”

Сред фундаменталните добродетели, на които се основава толерантността се нарежда прошката и прощаването. С думите: „Вярваме, че прошката и толерантността ще излекуват голяма част от раните ни.”, Гюлен подчертава важността на прощаването. „Тези, които прощават, биват удостоени с прошка. Който не знае да прощава, не получава прошка. Онези, които пречат на толерантното отношение към другите, са зверове, лишени от човечност.”, заявява той и изтъква значението на прошката в исляма: „Прощаването е качество на Аллах Всевишния. Прошката и толерантността, опрощаването на греховете, състраданието и милосърдието към всички творения, покриването на греховете и недостатъците им са качества на Личността на Всевишния, както и Опрощаващия, Милосърдния, Прощаващия, Покриващия греховете са сред най-често цитираните Му имена в Свещения Коран. В завета: „Поучете се от морала на Аллах.”, нашият Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни препоръчва описания горе Божи морал. Прощаването е част от пророческия морал. Начело на посланията на пророците стои прошката, търпимостта и толерантността. Защото сърцето на личността, натоварена със задачата да образова и възпитава, винаги трябва да е широко и да бие с толерантност, за да може правата и истините, които проповядва да намерят отражение в душите.”

„В качеството ни на мюсюлмани ние не можем да демонстрираме агресия и ирония, дори към хората с агресивно и иронично поведение, ние нямаме право да отговаряме на иронията с ирония и на агресията – с агресия. Всеки човек показва личния си характер чрез действията, които върши. На съвършените хора се полага да постъпват толерантно.”, казва Фетхуллах Гюлен и привежда като аргумент кораничните знамения: „...и ако минат край празнословие, отминават достойно.”[4]; „Кажи на вярващите да прощават на онези, които не очакват дните на Аллах, но Той ще въздаде на всички хора, каквото са придобили!”[5]

Фактът, че посланията на Свещеният Коран са отправени в стил, който обхваща цялото човечество, е доказателство за тяхната универсалност. Идеята за уважение към положението, основано на толерантността и диалога се налага от универсалното послание на исляма. В процеса на глобализация по цял свят се осъществяват големи промени и трансформации. Хората работят в различни държави, дори се установяват в тях и добиват гражданство. Както в междуличностните контакти в общуването се налага събеседникът да проявява учтивост, така и толерантността между групите в обществото е наложителна.

Толерантната среда е изключително важна и от гледна точка на спокойния живот на сънародниците ни в чуждите държави. Оценката на Гюлен по този въпрос гласи: „Съвместният живот на сънародниците и мюсюлманските ни събратя, които живеят в различни европейски страни с техните народи, като зачитат собствените си национални ценности, исторически и духовни корени без да създават проблеми на държавите, в които се намират, е възможно само в безбрежната атмосфера на толерантността.”

Диалогът

Сред понятията, заемащи важно място в идеите на Фетхуллах Гюлен и от които той не отстъпва и винаги отстоява, въпреки че е подложен на безмилостна критика, се нарежда и „диалогът”. Убедените и вярващите в собствените си източници и ценности хора не отбягват срещи и разговори с останалите. Връзката, която се осъществява с хората чрез книгите не винаги е достатъчна. Всеки човек има лични идеи и личен свят. Ние лично трябва да разказваме на всеки човек за нашата религия, култура и за нас в стила на съвременната епоха, като взимаме под внимание различията между хората. А хората, които искат да разкажат за себе си, трябва да изслушват и останалите. Както се изразява Гюлен: „Човек по природа е цивилизовано същество, той може да реши проблемите си само чрез разговори, особено в съвремието ни, когато поне като идея на преден план стоят ценностите на цивилизацията. Това се нарича диалог.”

Диалогът с останалите народи се налага и от гледна точка на решаването на различията вътре сред нас. Защото, „ако говорим за диалог с останалите народи, няма как да се обяснят вътрешните спорове.”

Диалогът трябва да се води почти с всички съсловия. Гюлен изтъква въздействието на диалога върху хората с думите: „Аз лично съм убеден, че дори хората, които не споделят нашите чувства и мисли, ще се смекчат, ако се посетят и се реализират срещи с тях.” и допълва: „От тази гледна точка ние можем да се обединим с почти всички съсловия около общите точки и да си стиснем ръцете.” Освен това в демократичната атмосфера, в която се намираме Гюлен изразява мнение, че трябва да се търсят пътища за принос към световния мир с въздържане от въпросите, които пораждат спорове и разделения и с изтъкване на общите черти.

Диалогът не е акт, който се върши за реализиране на материална облага. Затова зад идеята за диалог не трябва да се търсят други подбуди. По този въпрос Гюлен казва:

„Ние никога не сме се борили за поделяне на земни блага. Винаги се старахме да даваме, а не да взимаме, да се откажем от удоволствието на живота в името на общото благо, да очакваме наградата само от Всевишния, като предпочитаме останалите хора пред себе си и да следваме пътя за спечелване на Божието благоволение като най-голям дар... Нямаме претенции към нищо светско. А небесната благодат е като светлината, тя е духовна, колкото и да се поделя, никога не свършва.”

Уважение към положението

Човекът, човешките права и общественото положение на хората трябва да се уважават. Зачитането на човека като такъв е повелено в религията ни. Също така сигурността на живота и собствеността на човека, неприкосновеността на честта му, свободата на вярата, идеите и мислите се нареждат сред основните предписания на религията. В тази връзка,

„Приемането на хората такива, каквито са, независимо от човека, не означава поставяне на вярващия и невярващия на равна везна. Според нашето убеждение състоянието на вярващия и невярващия се измерва с личната им стойност. А Пророка на исляа, мир нему, стои на изключително равнище и заема специално място в сърцата ни над всичко останало... Впрочем той стои на изключително високо място в нашите сърца и ние не позволяваме да падне прашинка дори върху косите му, но фактът, че аз изповядвам такива чувства и мисли не ми пречи да водя диалог с човек, който мисли различно от мен по този въпрос.”

Първата стъпка за утвърждаване и поддържане на световния мир започва с приемане на всички хора в положението, в което се намират. Ако се изразим с думите на Гюлен: „В обществата, в които демокрацията е стигнала определено равнище е настъпил моментът за решаването на проблемите между хората чрез разговори и убеждаване, а не с груба сила и насилие, както при първобитните. Да, във време, в което е налице общ знаменател, под който всички хора може да се съберат, както и на всеки човек се признава правото и свободата на труд, мисъл, изразяване на мисълта, всички копнеем за изграждането на свят без спорове и конфликти, основан на толерантността и диалога. В съвремието ни всички сме длъжни максимално да оползотворим този процес, както и средата, която го подготвя и да приемем естествения факт, че всеки човек може да се ползва с еднакви права.”

Съществуването на хора с различна вяра и с различни убеждения по всяко време е неизбежно. Гюлен казва: „Хората с различни чувства и идеи или трябва да търсят пътища за да живеят в съгласие, като се разбират помежду си, или ще се карат и вечно ще се конфронтират.” Той подчертава, че „второто положение не може да се одобри нито от писанията, низпослани от Бог, нито от съвременните реалности в света.” Според Гюлен: „В новото хилядолетие основните индивидуални права или основните човешки права и свободи, както се казва на съвременен език, установени подробно и всеобхватно от небесните религии и последно от исляма и за които в Западния свят започва да се говори след световните войни, ще добият неизменен статус.” Гюлен описва основните човешки права с думите:

„Начело с правото на живот, което се дава само от Аллах и се отнема от Него – за да изтъкнем важността на това право, е достатъчно да цитираме кораничната повеля, съгласно която, „който несправедливо убие човек, сякаш е убил всички хора, и който спаси живот, сякаш е спасил цялото човечество” – свободата на религия и вяра, свободата на мисълта; свободата на добиване на собственост, владение и дом и неприкосновеността на дома, свободата на сключване на брак и на отглеждане на дете, свободата на комуникиране и пътуване, правото и свободата на образование и възпитание, както и принципът на гарантиране на живота, религията, собствеността, поколението и разума, на които се основава ислямското право и които са утвърдени като основно правило от модерните правни системи, в новото хилядолетие от хуманистична гледна точка принципът за равнопоставеност между хората, трябва да се взима и ще се взима за задължителна основа, без да се прави разделение заради расата, цвета на кожата, езика, вярата, като всичко това ще се базира на изложените горе принципи.”

Гюлен е убеден, че науката и техниката трябва да служат на любовта и толерантността. Той подчертава, че в съвремието ни науката и техниката вместо да служат за подобряването на отношенията между хората, между човека и обществото, или за отношенията между обществото и държавата, както и за взаимното уважение и обич, за взаимното подпомагане в добрите дела, т.е. за толерантността, за приемането на всеки човек в положението му, за честността, предаността, вярността и зачитането на правото, те се използват за хитрост, лъжи, зломислие, клевета, за интересуване от грешките и простъпките на останалите хора, за неопазване на тайните им и за намеса в личния живот. Гюлен критикува това положение и заявява, че науката и техниката трябва да служат „За искрено уважение към правата, които трябва да се зачитат, а именно към вярата, живота, личната собственост, размножаването, разума и здравето на всеки човек, както и за добронамереността, взаимното разбиране, а в контактите между държавите и народите, науката и техниката трябва да се подчинят на правото, справедливостта, споделянето, въздържането от експлоатиране, зачитането на основните човешки права и свободи.” В противен случай Гюлен изтъква, че науката и техниката ще се превърнат в кошмара на бъдещето. Той прави следната класификация на преимуществените проблеми, които засягат човечеството и с които трябва да се борим с общи усилия, това са: бедността, липсата на достатъчни здравни грижи, заразните болести, глобалното замърсяване на околната среда и проблемът за затоплянето; немалка част от населението на земята живее, лишено от демократични права, нарушаването на човешките права на много места по света, локалните и глобалните терористични явления, всичко това ще продължи да бъде страшен сън за цялото човечество.

Уважение към човека

За преодоляването на огромните проблеми пред човечеството е необходимо да се оформи разбиране, основано на принципа на уважение към човека. В идеите на Фетхуллах Гюлен уважението към човека заема важно място. Гюлен е убеден, че по природа човек е благороден, винаги се стреми към доброто и красивото, не се привързва трайно към злото. Наред с останалите качества той прави следното описание на идеалния човек: „Личните и класовите интереси никога не може да опорочат хоризонта му. Ненавистта и омразата никога не може да помътни погледа му. В очите на такава просветена личност любовта, прошката и търпението към постъпките на хората, които обича са най-висшите идеали.” Тази мисъл е най-важният фактор, който го тласка към инициативи за диалог в световен мащаб. С думите: „Напълно съм убеден и обнадежден, че човечеството, в чиято същност са вложени доброто и красивото, някой ден ще дойде на линията, към която неговата същност го тласка и принуждава да върви.”, Гюлен изразява вярата си в потенциалното добро в човешката природа. Според него „Както хората, така и животните и останалите живи същества, дори и неживите, са сътворени с такава същност, че всички те заслужават да ги прегърнем с любов.” Той дори твърди, че незачитането им би означавало неуважение към Аллах Всевишния, Който ги е създал:

„Любовта и уважението към човека, заради човешката му същност, е израз на уважение към Създателя. В противен случай любовта и уважението само към хората, които мислят като нас, не са искрени човешки чувства, това е егоизъм и култ към себе си. Особено презирането и унижаването на хората, които имат еднакви идеи и цели като нашите и с които следваме обща линия, затова, че не мислят точно като нас, е егоизъм и липса на човечност.”

Според Гюлен уважението към човека означава уважение към висшите истини, които той притежава. Когато успеем да възпитаме поколения, които оценяват човека, обичат го заради Твореца, ще бъде възможно отново да си възвърнем изгубените ценности. Гюлен заявява: „Нека да уважаваме човека! Да уважаваме висшите истини, заложени в него. Да го обичаме и зачитаме в името на Твореца. Общността, която ще възпитаме в рамките на това разбиране, рано или късно ще се съвземе и ще знае как да възстанови загубите.” Във връзка с уважението към човека Гюлен дава пример от живота на Пратеника на Аллах.

„Веднъж край Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, минало траурно шествие, а починалият бил юдей, но въпреки това Божият избраник се изправил на крака от уважение към човека и когато му напомнили, че мъртвецът е юдей, без да промени отношението и изражението на лицето си той отвърнал с думи, които призовават времето де спре и да го чуе, като рекъл: „Но е човек!” Нека думите му да проехтят както в ушите на неговите последователи, които не го познават в рамките на тези критерии, така и на защитниците на човешките права, които не са чували за утвърдените от него универсални послания в името на човечността!”

Гюлен, който изтъква, че светът се променя бързо и че в този ускорен процес много неща ще бъдат пресяти, е убеден, че противопоставянето срещу промяната и трайното утвърждаване ще бъде възможно само чрез привързаност към универсални ценности като любовта и уважението.

„Принудителното състояние, до което човечеството ще стигне в бъдеще, ни кара да бъдем толкова внимателни и будни, че всяко прибързано решение, което бихме взели в настоящия момент, по-късно може да причини непоправими грешки. Затова архитектите на бъдещето са принудени да проектират света, който ще изградят, в рамките на идеята и перспективата, основани на любовта и уважението към човечеството.”, заявява Гюлен.

Според него реализирането на това зависи от „приемането на хората в положението, в което се намират, взимайки за отправна точка общата черта, че са „човеци”, като се запази уважение към чувствата и мислите им.”

Уважение към различната вяра и различните идеи

Заедно с уважението към човека уважаването на вярата, идеите и мислите на хората е важен принцип. По думите на Гюлен „С част от „истината”, която държи в ръката си човек не трябва да отрича останалите истини и да мисли, че всички хора са длъжни да се подчинят на неговата истина.” В противен случай не би било възможно да се постигне взаимодействие между идеите, както и да се получат нови синтези и спасителни рецепти. Гюлен изтъква значението, което отдава на свободата на идеите със следния пример:

„Съвременният човек прилича на пътешественика, който е тръгнал на път, за да се наслаждава на пролетта, но се е привързал към жълтия смлин. Всъщност той отдавна е изгубил надежда, че ще стигне до целта, защото по пътя е започнал да се бори за средствата. Всичко, което той върши по-нататък се свежда до усилие, заради усилието и действие, заради действието. Както екскурзоводът в храма, обзет от грижата да се покаже в симпатичен вид на туристите, забравя да служи на храма и за богослуженето към Създателя, така и хората в съвремието ни, посветени на някоя клика или партия, са били незаинтересовани и чужди към целта и идеала.”

Гюлен, който изтъква, че критикуването на реда и системата на хората с различно мислене е израз на различното функциониране на разума, подчертава, че това положение не трябва да ни пречи да уважаваме хората с различно мислене. Той заявява, че не е правилно да действаме така, сякаш държим монопола над доброто и красивото, че любовта към личните ни идеи не трябва да ни кара да забравяме истината, на която сме посветени. „Ние хората, които живеем в едно общество, не можем да се отчуждаваме един от друг. Ние не държим монопола над доброто и красивото, затова не може да се одобри борбата ни срещу пътник, който върви към същата цел, но по друг път.”, казва Гюлен.

Обобщение

Става ясно, че метафизичното начало на идеята на Фетхуллах Гюлен за уважение към положението, основано на толерантността и диалога се базира на истината, че човек е най-пълноценното огледало, което отразява имената и качествата на Аллах Всевишния. Ако се изразим с думите на Гюлен: „Човек е сътворен в най-прекрасна форма, като ядро на битието, в такъв случай човек е като бляскаво огледало, в което Аллах намира отражение.”; „Преди всичко Аллах, да е славно името Му, цени „човека”, любовта, състраданието.” В такъв случай човек трябва да се цени и уважава само защото е човек. Фактът, че по природа човек е достоен за уважение показва, че доброто и красивото са негови вродени качества, а злото – неволно и преходно. Затова с времето ще се запазят само добрите и красивите качества, а лошите помисли ще бъдат пресяти. Защото по природа човек се стреми към доброто и красивото. Следователно добрините, сторени на човека, инвестицията в човека и неговото зачитане никога не са напразни. Дори толерантността към хората, които мислят напълно различно от нас и инициативите за диалог с тях, не са напразни усилия.

Основите на идеята за толерантност и уважение към положението в религията се коренят в Корана и в традицията на Пророка на исляма. Затова толерантността и уважението към положението са основни, трайни и неизменни принципи на вярващите хора. Както се изразява Гюлен: „Да, тъй като изворът на толерантността и търпимостта, както и на религията ни, е Коранът, и тъй като тази мисъл стига до нас като пълноводна река от вестителя на Корана, не е възможно ние да разсъждаваме по различен начин за написаното в него. Защото мисленето в обратна посока означава непознаване на Корана и на Пратеника на Аллах, мир нему. От тази гледна точка толерантността е естественият морал на мюсюлманина, защото се опира на Корана и сунната и пак по същата причина е негова трайна черта.”

Гюлен изтъква, че надеждите в сърцата, доверието и вярата на хората един към друг, връзката между различните слоеве в обществото зависят от понятията „толерантност”, „диалог”, „приемане на всеки човек в положението, в което се намира” и „свят без конфликти” и подчертава, че без толерантност демокрацията не може да се утвърди. Затова е наложително защитниците на демокрацията да проявяват търпение дори към хората, които не споделят идеите им и да отворят сърцата си в рамките на естествената им ширина за всички хора.

Трябва да полагаме усилия, за да накараме 21-ви век да бъде назован като век на толерантността. Затова основен принцип в това отношение трябва да бъде приемането на всеки човек в положението му и проявяването на търпимост. „Пролетта, която ще настъпи, основавайки се на любовта, милосърдието, диалога, приемането на всеки човек в положението, в което се намира, взаимното уважение, правото и справедливостта ще бъде сезонът, в който човечеството ще намери истинската си същност.”

Доц. д-р Айхан Текинеш, преподавател в Богословския факултет в Университет „Сакаря”

Настоящият доклад е изнесен на Научна конференция на тема „Опитът на България, като модел за мултикултурно съжителство на Балканите”, проведена в гр. София (България) на 28 април 2010 г.

Литература

Comte-Sponville, Andre, Büyük Erdemler Risalesi, çev. Işık Ergüden, İstanbul 2004.
Ergene, Enes, Geleneğin Modern Çağa Tanıklığı, İzmir 2005.
Gündem, Mehmet, Fethullah Gülen’le 11 Gün, İstanbul 2005.
Oddbjorn Leirvik, “Hoşgörü, Vicdan ve Dayanışma: Ahlâk ve Din Eğitiminde Küreselleşen Kavramlar”, Değerler Eğitimi Dergisi, İstanbul 2004, Temmuz-Ekim, s. 147-166.
Ünal, Ali, M. Fethullah Gülen, Bir Portre Denemesi, İzmir 2002.

[1] Ergene, Geleneğin Modern Çağa Tanıklığı, s. 264.

[2] Comte-Sponville, Büyük Erdemler Risalesi, s. 218-225.

[3] Ahmed b. Hanbel, 2/165; Tirmizî, Birr, 16.

[4] Коран (25: 72).

[5] Коран (45: 14).

Създадено на 11 Май 2010.