Турско решение на европейския проблем
"Това движение може и да не е съвършено, но никой в него не претендира за съвършенство. Движение, което на практика предлага решения, трябва да се вземе на сериозно и в световен мащаб." Така гласи едно от изказванията на проведената в края на май в Потсдамския университет международна конференция под наслов "Мюсюлманите между традицията и модерността. "Движение Гюлен" - мост между културите". В докладите бе дискутиран и въпросът за приноса на "Движение Гюлен" за интеграцията на турците в Европа. Изтъкна се, че положителната дейност на движението предлага турско решение на европейския проблем.
В конференцията "Движение Гюлен" бе окачествено като фактор в съвремието ни и бе подчертано, че то насърчава хората към сближаване, без разлика на език, религия и раса, като поставя акцент върху универсалните ценности. Отбелязано бе, че световният мир може да се изгради само чрез взаимно разбиране, без предразсъдъци и с човечност.
В конференцията подробно бяха представени трудовете и идеите на Гюлен. Голям интерес събудиха следните думи на проф. Пол Уелър от Англия: "В период на евтина слава трябва да се стремим да разбираме по-добре притежаващия такова качество Гюлен. Евтиното критикарстване към него е неправилно." Уелър засегна и въпроса за интеграцията на емигрантите, който се явява един от най-важните проблеми пред Европа, и насочи вниманието към ролята на "Движение Гюлен" в това отношение с думите: "Турско решение на европейския проблем." Проф. д-р Клаудия Дериш от Австралия, която подробно изложи приноса на движението за интеграцията, подчерта, че членовете на "Движение Гюлен" провеждат успешна дейност за приобщаването на турците в Австралия и за образованието на техните деца. Дериш изрази мнение, че този пример може да послужи като образец и за интеграционния процес в Европа.
Конференцията, в която присъстваха голям брой участници, бе организирана от Факултета по богословски науки към Потсдамския университет и Форума за междукултурен диалог (FID) в Берлин с подкрепата на колежа "Абрахам Гейджър", Протестантската академия и Германския институт по ориенталистика. Представители на министерствата на различни държави, учени, журналисти, бизнесмени, директори на сдружения и институти, както и ученици бяха дошли в Потсдам, близо до Берлин, за да се запознаят с "Движение Гюлен", и имаха възможност да чуят интересни доклади за междукултурния и междурелигиозния диалог.
Те са пример и на емигрантските деца в Германия
В словото си на откриването на конференцията ректорът на Потсдамския университет проф. д-р Сабине Кунст насочи вниманито на слушателите върху социалните измерения на исляма и диалога. Тя изтъкна, че в диалога с мюсюлманите е необходимо да присъства и критика, но призова да се избягват предразсъдъците и полемиките. Кунст припомни общия корен на трите небесни религии и отправи призив да няма разграничения от типа "ние" и "другите" и нещата да не се категоризират в "черно и бяло".
Председателят на Форума за междукултурен диалог Ерджан Койунджу подчерта, че ислямът е в съгласие с демокрацията. По думите му, идеите на Гюлен са в служба на мира. "Движение Гюлен" е гражданско движение, което не преследва политически цели", заяви Койунджу. Той сподели, че с дейностите, които провеждат, членовете на това движение дават своя принос към обществата, в които се намират.
Д-р Беким Агай отбеляза, че дейностите на движението в Германия не се съвместяват с "класическия емигрантски модел". По негови думи е необходимо да се изследват идеите на Гюлен, за да се разбере изходната точка на това движение. Агай разказа за сто и петдесетте образователни институции и единайсетте частни училища, подкрепяни от високообразовани хора, и подчерта, че те са пример за емигрантските деца в страната.
"Движение Гюлен" предложи на турците нова модерна идентичност
Според ислямоведа д-р Райнер Херман поддържането на религиозните ценности в обществото вследствие на религиозните учения на Гюлен не е в конфликт с модернизма и с ценностите на Запада. Херман отбеляза, че целта на проповядвания от Гюлен ислям е толерантността, а не конфронтацията. "Целта на "Движение Гюлен" е изграждане на по-добро общество, в което са налице богослуженето/молитвата и конкретните действия, а не завземането на политическата власт", заяви Херман. Той сподели, че движението предлага на турците нова модерна идентичност. Херман подчерта, че Гюлен е в търсене на типа мюсюлманин, чийто поглед не е обърнат назад, а който се обновява и постоянно изследва. Д-р Райнер Херман отбеляза, че промяната в разбирането за демокрация в Турция е реализирана благодарение на Гюлен. "Гюлен модернизира Турция. Ислямът, който Гюлен предлага, е както обогатяване, така и партньор на Запада", сподели Херман.
Проф. Томас Мишел изнесе доклад на тема "Разбирането на Гюлен за искреността". Той изтъкна, че централно място в неговото учение заема "спечелването на Божието благоволение". "В учението на Гюлен няма място за очакване на похвала и високи оценки от страна на останалите хора. Дори желанието за спечелване на Рая не е извор на мотивация. Налице е само чувството за отговорност към Бога на вярващия човек, насочил се с искрени чувства към Бог. Гюлен казва: "Отдайте се напълно на богослуженето, та да забравите дори Рая", заяви Томас Мишел. Той изтъкна, че Гюлен притежава силата да мотивира инициативите за реализирания без оглед на религия, език и раса диалог. Мишел подчерта, че в учението на Гюлен няма неискрено и фалшиво проявление, наречено "такийе", и изтъкна, че в това учение изричането на лъжа от страна на мюсюлманина е грях. По думите на Мишел, в разбирането за исляма на Гюлен липсва постигането на светски цели. Той обясни, че това е разбиране за искреност, свързано с осъзнаването на отговорността на вярващия като раб Божий и с предаността му към Бога. Томас Мишел получи аплодисменти с думите: "Делата на Гюлен не са насочени към показност, а към служене, далеч от себеизтъкване и похвала."
Диалогът в модерните общества е неизбежен
Бившият председател на Бундестага и един от най-активните политици в Германия проф. д-р Рита Зюсмут каза, че междукултурният и междурелигиозният диалог в модерните общества е неизбежен. Зюсмут акцентира върху факта, че световните проблеми вече не може да се решават самостоятелно и изтъкна, че в инициативите за диалог хората в никакъв случай не може да се изолират, независимо от верската им принадлежност, и този подход е задължителен в името на мира. Зюсмут обясни колко силно влияние е оказала върху германците "социално-културната" взаимопомощ между мюсюлманите и изрази съжаление, че Коранът не се разбира достатъчно добре. Проф. Рита Зюсмут подчерта, че някои коранични знамения се подбират много внимателно и се прави опит за изграждане на образ на исляма като религия на насилието. "Налага се да се забележи линията на любовта и мира в Корана", заяви Зюсмут. (Октай Яман, Потсдам)
- Създадено на .