Руски учени обсъдиха идеите на Фетхуллах Гюлен
В последния си брой списание „Диалог Авразия” публикува за читателите си историческо интервю с известния с инициативите си за диалог и образование Фетхуллах Гюлен, който отговаря на различни въпроси.
Чрез въпросите, отправени от завеждащия отдел „Изтокознание” към Руската академия на науките Ростислав Рибаков, Надежда Емелянова, Нина Назирова, главния редактор на списание Родина Татяна Филипова, преподавателят в Държавния университет по икономика проф. Леонид Сюкянин, Олга Карабанова и Владимир Авдеев от института за развитие на комуникациите, читателите се запознаха с идеите на Гюлен. Въпросите, които вълнуваха руските интелектуалци бяха свързани с „Движение Гюлен”, „училищата”, „стремежите към диалог”, „модерният ислям и проблемите му”, „неразбирателството между Запада и Изтока” и още много други.
Гюлен определя взаимоотношенията си с всички хора, като изтъква, че смята хората за свои братя. „Мюсюлманите са мои братя по вяра, а останалите хора са ми братя, защото Всевишния е създал всички хора в люлката на братството. Следователно ние лягаме в една люлка, храним се заедно в нея и всички майки ни пеят приспивните си песни в тази люлка. Особено съседните държави трябва да се уважават, защото те имат права и задължения една към друга. Много е важно взаимоотношенията между двете страни да бъдат в историческа, културна, икономическа и политическа насока в името на бъдещето и сигурността на страните.”
Според завеждащия отдел „Изтокознание” към Руската академия на науките акад. Ростислав Рибаков Гюлен не се познава достатъчно от руската общественост и затова за да бъде опознат по-добре, руските интелектуалци му отправили въпросите, които вълнуват обществото. „Гюлен желае развитието на всеки човек в правота. В училищата, открити по негова инициатива се изучава приятелство, миролюбие и обич. Имах възможност да посетя няколко от тези училища в различни страни. Образованието в тях е на много високо ниво. Гюлен разбира много добре от какво хората имат нужда. Не искам да бъда разбран погрешно. Не казвам, че целия свят не разбира, а разбира само той. Той е учител на доброта.” – с това завършва думите си Рибаков. Според него критиките срещу Гюлен се дължат на непознаването му.
Преподавателят в Държавния университет по икономика проф. Леонид Сюкянин смята, че отговорите на Гюлен са били много искрени. Според него Гюлен е мислител, който се стреми към мир, толерантност и построяване на мостове за диалог между различните култури и добавя: „Виждаме ясно следното нещо. Гюлен няма неясни страни. Всичко, което казва и прави е открито. Според мен мислите на Гюлен за съвременния културен човек са много важни. Защото освен че Гюлен е религиозна личност мислите му за обществото, социалния живот, както и по други теми са много поучителни. Според мен книгите му трябва да бъдат преведени на руски език.”
Директорът на Центъра за развитие на комуникациите Олга Карабанова споделя, че учителите в тези училища освен технологични и научни знания учат учениците и на човешките ценности. Карабанова сподели още: „Виждаме, че завършилите образованието си в тези училища притежават и двете. Никой от тях не би бил спокоен когато той е сит, някой друг да гладува. От тази гледна точка се присъединявам напълно към философията на Гюлен.”
Преподавателката в института по „Изтокознание” към Руската академия на науките Надежда Емелянова споделя, че Гюлен е представил нов мироглед за взаимоотношенията между Турция и Русия. Тя добави: „Историците винаги наблягаха на негативните страни. Гюлен променя мирогледа ни. Това ни дава надежда. Приемам много добродушно неговите мисли. Те извират от задълбочената му религиозност.”
Емелянова сподели, че е срещнала негативни статии, но това се дължало на недостатъчна информираност. Тя изрази увереност, че мислите на Гюлен ще намерят много широка подкрепа в Русия.
- Създадено на .