Основни динамики на социалната структура
1. Социалната структура на ислямското общество се базира на вярата (убежденията) и поведението
При разглеждането на социалната структура на исляма един от основните моменти, на които трябва да се обърне внимание е обстоятелството, че тя се базира на здрава и непоклатима вяра и поведение.
Според мен всички изследвания, които ще се правят по темата, пренебрегвайки това обстоятелство, винаги ще бъдат непълни и неточни. Защото, колкото и постулатите на вярата и исляма да имат специфично значение и тежест върху социалната структура, предвид това че дават живот на живота, в никакъв случай не може да се каже, че единият е по-значим или с по-голяма тежест от другия.
Едва ли е необходимо да се обяснява, колко различия ще има, от гледна точка на разбиранията, разсъжденията и начина на живот между общество, което вярва в Аллах, ангелите, книгите, пророците, живота след смъртта и съдбата, и общество, което не вярва в тях. Освен това съвсем ясна е и разликата между общество, което се придържа към намаза, говеенето, зекята и поклонението хадж и към останалите елементи на ислямското поведение и лишеното от тях множество. Именно затова, още веднъж трябва да повторя, че социалната структура на исляма се основава изцяло на вярата и съответстващото на нея поведение и преценките трябва да се правят, съобразявайки се с това положение.
Тук обаче ще е полезно да се посочи и следното: връзките между основните постулати на вярата и исляма със социалния живот са съвсем различни и самостоятелни въпроси. Затова сега няма да навлизаме в тази дълга тема и ще преминем по-нататък, посочвайки само, че ислямът трябва да се разглежда различно от другите системи.
Ако искате, да се опитаме да разясним малко повече настоящата тема с превода на следното знамение от Свещения Коран:
„Настанилите се в дома [на преселението Медина] и [приели] вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист(нищо негативно) за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги (братята си) пред себе си, дори ако те самите са в нужда.” (59: 9)
В резултат на работата и усилията на Мусаб бин Умейр Медина за кратко време се превърнала в територия, подходяща за създаването на ислямски град-държава. В същото време помагачите (енсари), от една страна, подготвили места за отсядане на братята си преселници (мухаджири), а от друга страна, работели усилено върху собственото си усъвършенстване от гледна точка на вярата. Защото по друг начин било непосилно да се понесе, този по-тежък от планините товар. Именно затова се подготвили да жертват за братята си преселници всичко, което имали. Подготвили се и го раздали; и след това забравили всичко, което са раздали и показали, че с право са наречени помагачи (енсари).
Ето, такива били помагачите и достигнали до това ниво. Да, те били решени да не си спомнят никога това, което са направили и били затворени към всичко, което би довело до потискаща признателност. Онова, което ги издигнало до това състояние, не било нищо друго освен вярата им. Ето го, финото и тайнствено взаимоотношение между вярата и социалната структура...!
Същото нещо може да се каже и за поведението. Както посочихме по-горе между поведението и социалната структура има една многостранна връзка. Именно затова Свещеният Коран на едно място където разказва за хората, изпълнени със страх и надежда, че прекарват нощите си в това състояние будни, веднага привлича вниманието ни върху качеството исар (да предпочетат другиго пред себе си, дори ако те самите са в нужда) на помагачите, и посочвайки взаимоотношението между тези две качества повелява:
„И напускат постелите си (изскачат от леглата си и застават пред своя Господ, за да изкланят нощна молитва техедждуд), и със страх и копнеж зоват своя Господ, и от онова, което сме им дали, раздават.” (32: 16)
От една страна прекарване на нощите в богослужение, самокритика и равносметка с едно сериозно съзнание на раби, а от друга страна, непрестанно раздаване и споделяне на богатството си с бедните...
Ето, Коранът посочва тези две събития, като две различни лица на една и съща действителност и привлича вниманието ни върху равновесието между връзката с Аллах (да е славно името Му), поведението и социалната структура.
2. Никоя система, която не се основава на правдата и справедливостта не може да просъществува за дълго.
Фактът, че до днес всички социални системи, които не се подхранваха в основата си от вярата и не се подкрепяха от съответното поведение не успяха да се задържат на крака, и даже се сринаха до основи, е признак, че и занапред няма да се задържат за дълго. По тази причина, не бива да се залъгваме от наблюдаваната в момента у някои народи привидна здравина; това са обединени от светски интереси, алчност и експлоатации маси и рано или късно са обречени да се разпаднат. Защото основанията, които ги обединяват са същевременно и обстоятелства, които ги разделят. За да бъде здраво едно общество и да се задържи на крака, задължително трябва да се установи върху здрави правила. Неща като интереси и облаги в никакъв случай не са подходящи, да бъдат правило и основа.
Личности, които са привърженици на идеала за вечната държава, от гледна точка на духовните си качества, трябва да са напълно завършени. Невъзможно е да се сформира общество с дълъг живот с индивиди, чиито взаимоотношения са нагласени спрямо този свят.
За дълголетието на едно общество е необходимо между индивидите, които го образуват, да съществува силна връзка, която да продължи във вечни светове. А кой, ако не исляма, може да бъде такава връзка. Да, неговите последователи са свързани помежду си точно с такава връзка.
Ако една общност е обединена около такива силни общи ценности, както на този свят така и в отвъдното, накърняването на някакви малки облаги в никакъв случай не може да ги противопостави и да ги обезсили. Може би те, в това състояние, обединени около онази голяма обща ценност, разбират тайната на истинското запознаване в думата теарафу от 13-то знамение на сура Худжурат и свързват създаването и разделението на кланове, родове и племена с мъдростта на „По-доброто опознаване и разбирателство”. Това е въпрос на съзнание и може да бъде разбрано само от хората, отдали сърцата си на Свещения Коран.
Всъщност ислямът е религия на естеството. В него няма нищо, което да бъде противно на естеството на материята. Защото той се осланя на Аллах, и всичките му правила са повелени от Всевишния.
Затова различните системи на света, които не черпят светлина и блясък от Неговото изначално и вечно слово, тъй като не са естествени, неизбежно ще бъдат отхвърлени от природата, естеството и времето. От тази гледна точка, тяхната работа още от сега е свършена. За това обаче са необходими хора на сърцето, душата и мисълта. Да, тази сериозна промяна от световен мащаб, може да бъде осъществена само с нов човешки модел.
- Създадено на .