Под сянката на „светлината“, идваща от Рая

Вътрешният свят на човек, открил себе си, е дълбок и светъл като небесата и стоплящ сърцето като райските градини.

Чудя се можем ли да изучаваме, съзнателно и с чувство за правилна оценка, както е редно да се прави, книгата на природата, която се разгръща пред нас с „редове”, „извезани с копринени нишки”, а всяка нейна страница е изложба на различни красоти. Тази бляскава и великолепна книга, чрез която можем да се отдаваме на съзерцание в обятията на Слънцето, всеки сезон с новата си прелест и елегантност дава знание за себе си и става източник на щастие и енергия, като това изисква внимателно тя да бъде изследвана.

Ако можем да четем тази книга под „светлината“, която идва от Рая, и също под тази на „светилника”, запален в нашите души, и от това да почувстваме, че се извисяваме към царствата на съществуването върху крилете на вярата и знанието, ние никога няма да изпаднем в песимизъм и не ще узнаем що е самота. Напротив, ще се преизпълваме с щастие винаги с всяко следващо „удоволствие”.

Семена от красота

В застоялите води се образува тиня; неподвижните крайници са предразположени към прекалциране. А водопадите, напротив, те са винаги чисти. Тези, на които мозъците им непрекъснато работят и са с пречистени души, един ден ще видят, че са развили в себе си голям брой „семена от красота” и всичките им усилия са се увенчали с успех. Само изораната земя може да бъде засята; единствено добре подредената градина и подрязаните дървета раждат най-хубавите плодове.

Както градината ни обраства с коприва, защото сме я занемарили, така и лошите чувства, които храним, са резултат от нашето нехайство. Дейните и будни души гледат нещата и събитията през прозореца на своите чисти помисли и добри чувства и са обединени с цялото съществуване. Защо да не са обединени с него, след като виждат, че всяко нещо или същество е „дума”, създадена от „перото на Божествената сила”? Ако погледнем този свят, където всичко живо разцъфва и се развива, с очите на нашите сърца или души, ще можем да видим, че навсякъде изобилства от чудотворства на Божествената сила; всяко дърво, например, е прекрасен жив организъм, в чиито вени тече животът на водата, и е богомолец, който умолява своя Господ с отворените си ръце-клони; земята е в непрекъсната активност с вълнението от новите обновления във всеки един момент и с помощта на Слънцето, въздуха и водата цялата се покрива със „зеленина”, цъфти и дава плодове.

Коридорите на Рая

Само ако човек съумее да премахне завесата между душата и очите си, за да съзре същността на нещата и след това – книгата на природата, която ни заобикаля с всичките си прелести, цветове, аромати и великолепни проекти, той ще се отрази в душата си и, предпазвайки го да не попадне в плен на неговите фантазии и да не задоволява капризите си, тя ще го преведе през коридорите на Рая. Тогава той ще открие, че навсякъде, докъдето му стига погледът и въображението, е украсено с най-вкусните плодове и най-забележителните гледки, в които неговото сърце, дух, очи и уши ще му помогнат той да бъде запленен от щастие.

Силата, Която ни е дарила със способностите да усещаме вкуса на благата и да извличаме полза от тях, е сторила нашата природна среда да е като райските градини. Колко прекрасно е тогава да се долови връзката между Рая и естествената ни среда, за да се изпълним с духовно сияние, и колко благословен и благодатен е Скрития, Който ни просвещава с всяко природно явление.

Различна индивидуалност

Ден след ден безкрайната красота около нас се проявява още от самото начало на света с неизменимо свежите си благословии и значения, за да указва на Него. Чрез тази непрекъсната изява тези благословии и значения се подновяват като всяко друго нещо или същество, включително и човека, и той приема различна индивидуалност. Хората, които живеят, без да забелязват това подновяване, са слепи и глухи за случващото се около тях. А пък онези, които са такива късметлии, че да попаднат сред красотите на природата, ще се гмуркат в този буен „поток“ и най-накрая ще стигнат „океана“.

Тези благословени личности, всяка от които е капка, но станала, чрез колективно съзнание, подобно на самия „океан на съществуването“, никога не ще почувстват самота и, като оставят товара, който носят, на своя Създател, те ще Го молят да им „излекува“ „раните“ и да посрещне нуждите, които имат. Тяхната дълбока връзка с Него ще ги издигне до най-високите предели на собственото им съществуване и до това на външния свят и ще достигнат великолепните селения, които ни очите са способни да видят, ни умът – да възприеме.

Вътрешният свят на човек, открил себе си, е дълбок и светъл като небесата, просторен като Космоса и пищен и стоплящ сърцето като райските градини. Чрез светилниците, които е запалил в себе си, той разглежда нещата и събитията в чистия им вид и ги вижда осветени.

Всяка истина се появява като искра в човека със собствения си блясък и след това, запалена, тя става поток от светлина, с помощта на който много хора откриват пътищата към вечността, долавят тайната на разстоянията и се предпазват от объркване.

Сега това, което се пада да направи честитото поколение, осъзнало и интелектуалното, и духовното просветление, е да разнесе по всички краища на света Божествената светлина, която ще даде на хората ново виждане за това как да оценят нещата и събитията.

Фетхуллах Гюлен

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.