Човекът – прозрачният индекс на всички светове
Четвъртият отличителен белег на поколението, на което последното наследство на земята принадлежи, е да прегледа отново и преоцени установените виждания за човека, живота и Вселената. Следващите точки би следвало да бъдат разглеждани от този аспект:
Първо, Вселената е книга, написана от Бог за нас, за да я изучаваме непрекъснато. Човек е прозрачен индекс на всички светове, същество, способно да разкрие дълбините на битието. Колкото до живота, той е проявлението на смислите, извлечени от този индекс и книга, и отразени от Божествената изява из цялата Вселена. Ако човекът, животът и Вселената са три аспекта на една същност, като всеки притежава свой автентичен цвят, тогава едно частично приближаване към тях главно ще бъде незачитане и на човека, и на цялото творение, като цяло, понеже това ще унищожи хармоничната композиция на същността.
Както в действителност човек трябва да изучава, разбира и следва Божественото Откровение – Писанието, което произтича от Божия атрибут Слово, така също за него е необходимо да възприема всички неща и събития, които Бог поражда чрез Своите Знание, Воля и Сила. Бидейки проявление на Божествения атрибут Слово, Свещеният Коран е духът на битието и единственото средство за щастие и на този свят, и в отвъдния. „Книгата” на Вселената е въплъщението на този дух и описание на клоновете на науката, които произлизат от нея. Затова тя е много важна движеща сила и в двата свята – пряка, що се отнася до този свят, и непряка, с оглед на другия. Поради тази причина ще бъдат възнаградени тези, които разберат и двете книги и прилагат техните принципи в практическия живот. А които ги пренебрегват или не им обръщат внимание, ще си понесат последиците за това тяхно незачитане.
Човечността на човек се крие в неговите чувства, мисли и нрав
Второ, човечността на човек се крие в неговите чувства, мисли и нрав, които са също критерий в определянето на почитта му и към Твореца, и към творението. Благородните човешки качества, дълбочината на мисълта и чувствата и благият нрав се ценят от всеки. Този, който омърсява вярата и убеждението си с неблагочестиви мисли и кара другите да се съмняват в характера му, нито ще може да получи от Бог помощ и подкрепа, нито ще запази уважението и достойнството си в очите на хората. Не бива никога да се забравя, че Всемогъщият Бог, както и хората, оценяват някого според неговите човешки качества и който не притежава такива, не е способен да върши големи дела, дори и да изглежда добър вярващ. От друга страна, не е възможно тези, които се отличават с похвални черти и благ нрав, да бъдат винаги склонни към пълен провал, въпреки тяхната очевидна слабост да живеят съгласно религиозните принципи.
Трето, една ислямска цел може да бъде постигната единствено чрез ислямски методи и средства. Абсолютно задължително е мюсюлманинът да преследва такива цели и да усвоява тези методи в реализирането на намеренията си. Както е изключено мюсюлманите да получат Божията благословия без искрено и чисто намерение, така също нито ислямът може да им помогне да достигнат истинските си цели, нито е възможно да се насочат към тях посредством диаболични методи и средства.
Поколението, което ще поеме отговорността да донесе справедливост и щастие на света, трябва да е в състояние да мисли свободно и да зачита свободата на мисълта. Свободата е важно измерение на човешката свободна воля и е ключ за тайните на човешката идентичност.
Трансформациите и идеологическите табута
Мюсюлманският свят от векове е под натиск както отвътре, така и отвън. При такива условия, където бяха поставени ограничения на нашите чувства, мисли, култура и образование, е почти немислимо някой да запази човешките си качества, камо ли да съживява и развива. В атмосфера, където е трудно да се задържиш дори като обикновен човек с човешки ценности, сигурно е напълно невъзможно да се възпита личност от голяма величина.
Само слабохарактерни, пасивни, безчувствени и със закостенели мозъци хора израстват в такива среди. В недалечното минало извратени мисли и неморални критерии, произвеждани и пропагандирани у семейства и техни близки, в образователни институции и арт кръгове, преобърнаха всяка ценност в нас – материалното ни и духовно виждане, както и нашия физически и духовен свят. В този критически период управляващият елит представяше предразсъдъците си като свобода на мисълта, водеше егоцентричен живот, нямаше уважение към вярванията и мненията на другите и дотам стигна в отстояването си на различни твърдения или убеждения, че не се сдържаше да прибягва до сила, щом сметнеше това за необходимо, за да смачка свободната воля и мислене на хората.
Не сме сигурни дали това време е отминало, макар че за нас си остава нуждата да прегледаме още веднъж, от една страна, нашата вековна историческа движеща сила и да се запитаме, от друга страна, за „промените и трансформациите”, на които давахме тласък през последното столетие и половина. Все още сме в решенията си под известни идеологически табута, в който случай е изключено да видоизменим нашия свят според изискванията на светлото бъдеще. Обстоятелства като тези не подтикват към нищо друго освен към политически диспути, вътрешни борби и международни конфликти. Предимно това е причината да има постоянен вътрешен раздор в обществото и да не спират зверствата по света като цяло. Да не бяха егоизмът, алчността и жестокостта на човечеството, най-вероятно светът щеше да бъде по-различен от този, който е днес.
Общност, в която геният процъфтява
Ако това е така, трябва да осъзнаем нуждата да бъдем по-толерантни и по-алтруистично настроени, когато вървим напред към едно по-добро бъдеще. Днес повече от всичко друго се нуждаем от великодушни сърца и будни, прозорливи умове, които почитат свободното мислене и са отворени към науките и научното изследване и които са способни да доловят хармонията между Корана и Божествените закони на Вселената и живота. Това изисква съществуването на общност, в която геният да процъфтява. В миналото един-единствен такъв човек е успявал да повежда народа към високи цели, ала днес, когато всичко е приело изключително сложна форма и специализацията е взела връх, съзнанието на колектива и това на допитващия се са заместили гениите. Това е шестата точка, на която трябва да се отдаде дължимото внимание от поколението, което се стреми да придаде по-добър вид на света.
Математическа мисъл
Накрая, поколението, което се стреми да направи света по-добър, трябва да придобие математическа мисъл. Математическата мисъл предполага схващане на енигматичната връзка между творението и математическите „закони” и откриване на мистериозния свят на числата. Без математика е невъзможно да се разберат взаимоотношенията между човека и нещата; математиката е тази, която подобно на светлинен източник озарява нашия път по линията от Вселената до живота и ни показва дълбините на света, на възможностите отвъд човешката представа, позволявайки ни по този начин да постигнем идеалите си.
За да получим пълна представа за битието, трябва да следваме законите на математиката във всички области – от физиката до математиката, от материята до енергията, от тялото до душата и от правото до духовното образование. В това влиза и нуждата да се приемат духовното образование и научното изследване. Западът, за да компенсира истинска или правилна духовно образователна система, трябваше да се обърне към така наречените мистични движения.
Но мюсюлманите няма нужда да търсят чужда система, за да им утоли жаждата за духовно задоволство. Всичко, от което човек може да се нуждае, за да изгради живота си върху добри основи – научна, духовна, благоразумна, социологична, икономическа, политическа и т.н., може да го открие в исляма, при условие че той е способен да разбере тази религия в нейната най-първа чистота и оригинална пълнота.
За да опознаем изкуството – което праведните раби, на които Всевишният е обещал последното наследство на земята, се изисква да притежават – трябва да имаме по-развит интелектуален капацитет, както и изострени чувства и чувствителност.
Фетхуллах Гюлен
- Създадено на .