Към света на „праведните раби”
Бог обещава последното наследство на света на Своите праведни раби. [“Написахме Ние в псалмите подир Напомнянето, че Моите праведни раби ще наследят земята.” (Коран, 21/105)] Значи трябва да съществува праведна общност, за да има тя право на това обещано наследство. Какви са критериите за праведност или какви качества би следвало да притежава наследникът, комуто Бог е дал дума да бъде негово последното управление на Земята?
Първото и най-важно качество на наследника е да притежава съвършена вяра. Коранът определя целта на сътворението на човека да бъде вярата в Бога, която е изтъкана от нишките на познанието за Всевишния, любовта, ентусиазма и духовното задоволство.
Единствено чрез светлината на вярата човек, осъзнавайки истинската си същност с всичките й измерения и екзистенциалните цели на сътворението, може да проникне във вътрешната същност на битието. Противно на това липсата на вяра е тясна и задушна тъмница. От гледна точка на невярващия животът е започнал с хаос, разгърнал се е в страшните съмнения на съвпаденията и препуска към ужасяващ край. В този несигурен ход на съществуване няма ни полъх на милосърдие да ни облекчи, ни сигурно място да ни подслони с нашите човешки желания, нито дори парче земя, на което да стъпим.
На вярващия, който знае откъде е дошъл и целта на живота си наред със своите отговорности, всичко му е ясно като „бял ден” и заради това той пътува към своя идеал в пълна безопасност. По време на краткия си земен престой той внимателно изучава битието и онова, което стои зад него. Проучва нещата и събитията отново и отново и се опитва да установи връзка с всичко около себе си. Той никога не се въздържа от възможността да се възползва от учението на другите и където му липсват достатъчно знания и опит, продължава сам да дири, без да се мори и губи надежда.
Налице е неизчерпаем източник на енергия, на която вярващият се опира по време на пътуването си – не съществува друга сила и мощ освен Божията. Този израз е извор на сила – човек, сдобил се веднъж с нея, не ще почувства нужда от друга такава. Рабът, част от когото е станал този източник на сила, се стреми единствено към Бога. Той живее живота си, за да получи Неговата благословия. Притежава непоколебим оптимизъм, с който преодолява всички препятствия и се противопоставя на всяка земна съпротива.
Второто качество на наследника е да прелива от любов. Човек, чието сърце е изпълнено с вяра и познания за Бога, изпитва – според степента си на притежание на тях двете – дълбока обич към човешките същества и дори към цялото творение. Именно такава една личност прекарва целия си живот в ярките колебания на универсален екстаз, възторг и духовна наслада.
Днес, както във всяка епоха, има нужда от сърца, изпаднали в любовен захлас и преизпълнени с жар, така че да може да се стигне до ново пробуждане. Без любов е невъзможно да се постигне някаква постоянна оживеност, особено ако тя е свързана с Отвъдното. Божествената любов, която чувстваме, за да спечелим Божията благословия, е неограничен и тайнствен извор на сила. „Наследниците на Земята” не бива никога да са нехайни към този източник и трябва с всички сили да черпят енергия от него.
Нужно е да отправим взор към началото на съществуването през погледа на Корана и примера (сунна) на знатния Пророк, мир и благослов за него. Произходът на човека, мястото му във Вселената, Божествената цел за неговото сътворение и как да постъпва в живота си, както и идеала, който преследва, са в такава хармония в тези два източника – Книгата и сунната – с човешките мисли и чувства и неговите стремежи, че не можем нищо да направим, освен да се изпълним с удивление и възторг. Тези два бистри извора за разумния са източник на любов и ентусиазъм и средство за въодушевление. Тези, които за подкрепа се обръщат към тях с чисто намерение и с молбите на нуждите не биват отхвърлени и които се подслоняват при тях, спечелват Вечността. За тях е потребно да постъпват така, обаче с искреността на хора като Имам Газали, Имам Раббани, Шах Велиуллах и Бедиуззаман. Те трябва да се приближат до тези извори с трепета на Галиб Деде и Мехмед Акиф и да се обърнат към тях с вярата и действеността на Халид, Салах ал-Дин и Мехмет Завоевателя. Да, като съчетаем любовта и ентусиазма на тези личности с модерните методи и стилове, ще навлезем във вечно свежата същност на Корана и ще достигнем цялостна метафизика.
Да се обърне към науките с видим интелектуален синтез, логика и съзнание е третото качество на поколението, на което е обещано последното наследство на Земята. Това обръщане, което също ще даде насоки за общата склонност на човешкия род, изгубил се всред неясни хипотези, ще бъде важна стъпка в освобождаването на човечеството.
Във връзка с това Бедиуззаман изтъква, че човечеството все повече се концентрира върху науките и технологиите, черпейки цялата си сила от първите. Той също подчертава, че, за да се представи на масите резултатът от научното знание, красноречието и реториката ще трябва да укрепнат и вземат връх. Всъщност повече няма накъде да бягаме от мрачната атмосфера на илюзиите, които ни обгръщат. Вече не остана път, по който да стигнем до истините, и най-важното – до най-изявената Истина.
За да компенсираме последните няколко века, е необходимо да се издигнем до най-високото ниво на научно познание и, като премахнем комплекса за малоценност от подсъзнанието си, да отстояваме собствените си права. За да го постигнем това, ние трябва да преоценим науките, като погледнем през призмата на ислямската мисъл и се превърнем в несравним образец на научно познание.
След като не успяхме досега да определим вярна посока за науките и вследствие на това объркани показвахме знания чрез научни теории, а понякога и научни познания чрез философия, настана голям смут в научното мислене и до голяма степен учените престанаха да бъдат уважавани. Това, което ни остава сега, е да построим щастливо, светло бъдеще. За целта се изисква от нас да осъществим пробуждане посредством научно мислене, което трябва да втълпим в умовете на младото поколение. Страданието на хората заради онова, което ги е сполетяло в миналото, гневът, породил се в сърцата им от раболепие към чужди сили, и всеобщата реакция срещу експлоатация, продължила векове, в еднаква степен ни кара да стенем и тъжим, както е скърбял Адам и е плакал Йона и както са го болели раните Йов, мир тям. Такива мисли и чувства наред с историческите събития ни стимулират и карат да полагаме повече усилия на път към нашия идеал.
Четвъртият отличителен белег на поколението, на което последното наследство на земята принадлежи, е да прегледа отново и преоцени установените виждания за човека, живота и Вселената. Следващите точки би следвало да бъдат разглеждани от този аспект:
Първо, Вселената е книга, написана от Бог за нас, за да я изучаваме непрекъснато. Човек е прозрачен индекс на всички светове, същество, способно да разкрие дълбините на битието. Колкото до живота, той е проявлението на смислите, извлечени от този индекс и книга, и отразени от Божествената изява из цялата Вселена. Ако човекът, животът и Вселената са три аспекта на една същност, като всеки притежава свой автентичен цвят, тогава едно частично приближаване към тях главно ще бъде незачитане и на човека, и на цялото творение, като цяло, понеже това ще унищожи хармоничната композиция на същността.
Както в действителност човек трябва да изучава, разбира и следва Божественото Откровение – Писанието, което произтича от Божия атрибут Слово, така също за него е необходимо да възприема всички неща и събития, които Бог поражда чрез Своите Знание, Воля и Сила. Бидейки проявление на Божествения атрибут Слово, Свещеният Коран е духът на битието и единственото средство за щастие и на този свят, и в отвъдния. „Книгата” на Вселената е въплъщението на този дух и описание на клоновете на науката, които произлизат от нея. Затова тя е много важна движеща сила и в двата свята – пряка, що се отнася до този свят, и непряка, с оглед на другия. Поради тази причина ще бъдат възнаградени тези, които разберат и двете книги и прилагат техните принципи в практическия живот. А които ги пренебрегват или не им обръщат внимание, ще си понесат последиците за това тяхно незачитане.
Второ, човечността на човек се крие в неговите чувства, мисли и нрав, които са също критерий в определянето на почитта му и към Твореца, и към творението. Благородните човешки качества, дълбочината на мисълта и чувствата и благият нрав се ценят от всеки. Този, който омърсява вярата и убеждението си с неблагочестиви мисли и кара другите да се съмняват в характера му, нито ще може да получи от Бог помощ и подкрепа, нито ще запази уважението и достойнството си в очите на хората. Не бива никога да се забравя, че Всемогъщият Бог, както и хората, оценяват някого според неговите човешки качества и който не притежава такива, не е способен да върши големи дела, дори и да изглежда добър вярващ. От друга страна, не е възможно тези, които се отличават с похвални черти и благ нрав, да бъдат винаги склонни към пълен провал, въпреки тяхната очевидна слабост да живеят съгласно религиозните принципи.
Трето, една ислямска цел може да бъде постигната единствено чрез ислямски методи и средства. Абсолютно задължително е мюсюлманинът да преследва такива цели и да усвоява тези методи в реализирането на намеренията си. Както е изключено мюсюлманите да получат Божията благословия без искрено и чисто намерение, така също нито ислямът може да им помогне да достигнат истинските си цели, нито е възможно да се насочат към тях посредством диаболични методи и средства.
Поколението, което ще поеме отговорността да донесе справедливост и щастие на света, трябва да е в състояние да мисли свободно и да зачита свободата на мисълта. Свободата е важно измерение на човешката свободна воля и е ключ за тайните на човешката идентичност.
Мюсюлманският свят от векове е под натиск както отвътре, така и отвън. При такива условия, където бяха поставени ограничения на нашите чувства, мисли, култура и образование, е почти немислимо някой да запази човешките си качества, камо ли да съживява и развива. В атмосфера, където е трудно да се задържиш дори като обикновен човек с човешки ценности, сигурно е напълно невъзможно да се възпита личност от голяма величина. Само слабохарактерни, пасивни, безчувствени и със закостенели мозъци хора израстват в такива среди. В недалечното минало извратени мисли и неморални критерии, произвеждани и пропагандирани у семейства и техни близки, в образователни институции и арт кръгове, преобърнаха всяка ценност в нас – материалното ни и духовно виждане, както и нашия физически и духовен свят. В този критически период управляващият елит представяше предразсъдъците си като свобода на мисълта, водеше егоцентричен живот, нямаше уважение към вярванията и мненията на другите и дотам стигна в отстояването си на различни твърдения или убеждения, че не се сдържаше да прибягва до сила, щом сметнеше това за необходимо, за да смачка свободната воля и мислене на хората. Не сме сигурни дали това време е отминало, макар че за нас си остава нуждата да прегледаме още веднъж, от една страна, нашата вековна историческа движеща сила и да се запитаме, от друга страна, за „промените и трансформациите”, на които давахме тласък през последното столетие и половина. Все още сме в решенията си под известни идеологически табута, в който случай е изключено да видоизменим нашия свят според изискванията на светлото бъдеще. Обстоятелства като тези не подтикват към нищо друго освен към политически диспути, вътрешни борби и международни конфликти. Предимно това е причината да има постоянен вътрешен раздор в обществото и да не спират зверствата по света като цяло. Да не бяха егоизмът, алчността и жестокостта на човечеството, най-вероятно светът щеше да бъде по-различен от този, който е днес.
Ако това е така, трябва да осъзнаем нуждата да бъдем по-толерантни и по-алтруистично настроени, когато вървим напред към едно по-добро бъдеще. Днес повече от всичко друго се нуждаем от великодушни сърца и будни, прозорливи умове, които почитат свободното мислене и са отворени към науките и научното изследване и които са способни да доловят хармонията между Корана и Божествените закони на Вселената и живота. Това изисква съществуването на общност, в която геният да процъфтява. В миналото един-единствен такъв човек е успявал да повежда народа към високи цели, ала днес, когато всичко е приело изключително сложна форма и специализацията е взела връх, съзнанието на колектива и това на допитващия се са заместили гениите. Това е шестата точка, на която трябва да се отдаде дължимото внимание от поколението, което се стреми да придаде по-добър вид на света.
Накрая, поколението, което се стреми да направи света по-добър, трябва да придобие математическа мисъл. Математическата мисъл предполага схващане на енигматичната връзка между творението и математическите „закони” и откриване на мистериозния свят на числата. Без математика е невъзможно да се разберат взаимоотношенията между човека и нещата; математиката е тази, която подобно на светлинен източник озарява нашия път по линията от Вселената до живота и ни показва дълбините на света, на възможностите отвъд човешката представа, позволявайки ни по този начин да постигнем идеалите си.
За да получим пълна представа за битието, трябва да следваме законите на математиката във всички области – от физиката до математиката, от материята до енергията, от тялото до душата и от правото до духовното образование. В това влиза и нуждата да се приемат духовното образование и научното изследване. Западът, за да компенсира истинска или правилна духовно образователна система, трябваше да се обърне към така наречените мистични движения. Но мюсюлманите няма нужда да търсят чужда система, за да им утоли жаждата за духовно задоволство. Всичко, от което човек може да се нуждае, за да изгради живота си върху добри основи – научна, духовна, благоразумна, социологична, икономическа, политическа и т.н., може да го открие в исляма, при условие че той е способен да разбере тази религия в нейната най-първа чистота и оригинална пълнота.
За да опознаем изкуството – което праведните раби, на които Всевишният е обещал последното наследство на земята, се изисква да притежават – трябва да имаме по-развит интелектуален капацитет, както и изострени чувства и чувствителност.
- Създадено на .